РЕШЕНИЕ
№ 16598
гр. София, 07.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Гражданско дело №
20221110148724 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът .... твърди, че ответникът П. И. Ц. е потребител на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в ..... Твърди, че за периода от
м.05.2018 г. до м.04.2021 г. е доставял в имота на ответника топлинна енергия, чиято
цена последният не е заплатил, поради което моли съда да осъди ответника да му
заплати следните суми: сумата от 2021,89 лв., представляваща стойност на доставена
топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.09.2022 г.
до окончателното й изплащане, сумата от 337,37 лв., представляваща обезщетение за
забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2019 г. до 15.08.2022 г.,
сумата от 33,13 лв., представляваща цена на извършена услуга "дялово разпределение"
за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.09.2022 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 6,54 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата за извършената услуга "дялово разпределение" за периода от
31.08.2019 г. до 15.08.2022 г. Претендира разноски.
Ответникът П. И. Ц., чрез назначения му особен представител – адв. М. Т., е
1
депозирал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове
единствено по основание, но не и по размер, като моли, същите да бъдат отхвърлени.
При условията на еувентуалност въвежда възражение за изтекла погасителна давност.
Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца..... счита исковете за основателни
и доказани.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
във вр. с чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже, че е налице облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия между страните за
процесния период по отношение на процесния имот /че ответницата се явява
потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди през процесния период/, че е
престирал топлинна енергия на ответницата в претендирания обем, както и дължимата
цена за престираната топлинна енергия. В тежест на ответницата е при доказване на
горните факти, да установи положителния факт на плащане.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжниците в забава и
размера на обезщетението за забава. В тежест на ответницата е да установи, че е
заплатила дълговете на падежа.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира исковете
основателни.
По отношение на възраженията за липса на облигационни отношения между
страните:
Собственик на процесното жилище с клиентска партида с абонатен номер ...
през процесния период е бил П. И. Ц., като това обстоятелство се установява от
приетия като писмено доказателства Договор за продажба на държавен недвижим
имот по реда на наредбата за държавните имоти /на лист 99/ и липсата на твърдения, а
и доказателства за извършване на последващи отчуждителни сделки с имота от страна
на ответника.
Ето защо, ответникът се явява пасивно легитимиран да отговаря по предявените
искове.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятия при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
2
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди.
Понятието „потребител”, от своя страна, има легално определение в закона. В § 1, т. 42
от ДР на ЗЕ (приложима редакция в периода м. 11.2011 г. – 17.07.2012 г.) е посочено,
че потребител е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.)
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Следователно, за да бъде едно лице
потребител на топлинна енергия за битови нужди, е достатъчно да бъде установено по
делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот,
който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Не е нужно за периода той реално да е ползвал, обитавал имота, като ирелевантно е и
обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при ищеца за посочения
имот.
С оглед гореизложеното и доколкото несъмнено се установи, че ответникът е
бил собственик на процесния имот по време на процесния период, като по делото няма
спор, че имотът е бил топлоснабден, съдът достигна до извод, че предявените искове
за главници се явяват доказани в своето основание. А доколкото ответникът не
оспорва размера на претенциите, то същите се явяват доказани и по размер, с олед
липсата на доказателства за плащане. Доказани по основание и размер се явяват и
претенциите за лихви, доколкото не се твърди и не се установява да е налице плащане
на дълговете на определените падежи съобразно Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на ищцовото дружество.
Ето защо, следва да бъде разгледано въведеното от страна на ответника
възражение за изтекла погасителна давност.
Задължението да се заплаща стойността на топлоенергията е задължение за
периодично плащане по смисъла на чл.111, б. „в” ЗЗД - налице са парични задължения,
имащи единен правопораждащ факт (договор за доставка на топлоенергия), чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, като не е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви (в този смисъл-ТР №3/2011 г. на
ВКС-ОСГТК). Следователно съгласно чл.111, б. "в", пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за
процесните вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност.
С предявяването на иска се смята, че давността се прекъсва съгласно чл.116, б.„б.”,
пр.І ЗЗД. Следователно, в настоящия случай давността е прекъсната, считано от датата
на подаване на искова молба в съда – 07.09.2022 г.
3
Съобразно клаузите на приложимите общи условия от 2016 г. /чл. 33 от тях/
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45
дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Поради това и съобразно
приетия срок на погасителната давност, както и с оглед сроковете на настъпване на
изискуемостта на вземанията на ищеца (с изтичане на 45 дни след срока, за който се
отнасят) погасени по давност са вземанията за периода м.05.2018 г. - м.06.2019 г.
включително, тъй като тригодишната погасителната давност за него е изтекла преди
депозиране на исковата молба в съда. Тези вземания се равняват на сумата от 137,12
лв., изчислена по реда на чл. 162 от ГПК въз основа на направени собствени
изчисления от съда.
Ето защо, остава дължима сумата от 1884,77 лв. Искът следва да бъде уважен
именно за тази сума, а за разликата над нея до пълния предявен размер от 2021,89 лв.
същият следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност.
Вземанията на ищеца за такса за дялово разпределение не са погасени по
давност и в този смисъл предявения иск за сумата от 33,13 лв. представляваща сума за
услугата „дялово разпределение“ следва да бъде изцяло уважен.
Съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е
изтекла. Следователно погасени по давност са и лихвите за забава върху погасената по
давност главница за ползвана топлинна енергия, които се равняват на сумата от 39,38
лв. /изчислена от съда по реда на чл. 162 от ГПК чрез използване на ЕПИ онлайн
електронен калкулатор за изчисляване на лихви/. Ето защо, като се съобрази и
установеното частично погасяване по давност, то искът следва да бъде уважен за
сумата от 297,99 лв., а за разликата над нея до пълния предявен размер от 337,37 лв.
същият следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност.
Вземанията на ищеца за лихвите за забава върху цената на извършената услуга
„дялово разпределение“ не са погасени по давност.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право
на разноски за настоящото производство. Същият е направил такива в общ размер от
655,96, от които 95,96 лв. за държавна такса, 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и 460 лв. за депозит за особен представител на ответника, като с оглед
уважената част от исковите претенции, тази сума следва да бъде редуцирана до сумата
от 607,70 лв., която ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също
има право на разноски за настоящото производство, но доколкото такива не са
направени, то не следва да бъдат и присъждани.
4
Третото лице помага няма право на разноски /чл. 78, ал. 10 от ГПК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД и чл. 78, ал. 1 от ГПК П. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: г...., да заплати на ....,
ЕИК ...., със седалище и адрес на управление г..., сумата от 1884,77 лв. – главница,
представляваща стойност на доставена в периода от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г.
топлинна енергия в имот с абонатен № ...., находящ се....., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.09.2022 г.
до окончателното й изплащане, сумата от 297,99 лв., представляваща обезщетение за
забава в погасяването на главния дълг за периода от 15.09.2019 г. до 15.08.2022 г.,
сумата от 33,13 лв., представляваща цена на извършена услуга "дялово
разпределение" за периода от м.07.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 07.09.2022 г.
до окончателното й изплащане, сумата от 6,54 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за извършената услуга "дялово разпределение" за периода от
31.08.2019 г. до 15.08.2022 г., както и сумата от 607,70 лв. – разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за главници и лихви в останалата част, като погасени по
давност.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ...., ЕИК ....., като трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните и на третото лице
помагач.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5