РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Попово, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20233520100693 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от С. Й. Д., ЕГН: **********, чрез адв. З. Д. П.,
съдебен адрес гр. Р. бул. Г.С. №, Кантора П.и, ПРОТИВ: С. Й. М. с ЕГН **********, с адрес
гр. Р. ул. Б. №, ет., ап. , за унищожаване на обективираната в нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот вписан в служба по вписванията попово под акт №31, том12 от
24.10.2014г сделка.
Ищецът твърди, че страните са деца на Й.С.Д.. След неговата смърт на 10.04.2015 г.,
ищецът установил, че сестра му и настоящ ответник С. Й. М. е завела Й.Д. при нотариус в
град Попово където бил изповядан Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
вписан в служба по вписванията Попово под Акт №31, том 12 от 24.10.2014 г. дв.вх.рег.№3
937/2014 г., с който Й. С. Д. продал на ответницата С. Й. М. Поземлен имот с трайно
ползване НИВА с площ 19.303 дка, трета категория находящ се в местност БУЗАЛЪК
съставляващ имот №020042 по карта за възстановена собственост на землище с. Кардам,
общ. Попово, за сумата от 3000.00 лева, близка до данъчната оценка равняваща се на 2837.54
лева.
Ищецът твърди, че процесната сделка за покупко-продажба на недвижим имот е
нищожна поради липса на съгласие, тъй като бащата му, Й. С. Д., към момента на
сключването на сделката, е бил лишен от възможността да формира правно валидна воля.
Ищецът твърди, че здравословното състояние на бащата му било сериозно влошено и го
правило неспособен да извършва правно значими действия.
Моли се за уважаване на иска
Претендират се разноски.
С отговора на исковата молба, ответницата изцяло оспорва предявения иск. Релевира
възражения, че сключената процесна сделка за покупко-продажба на процесния имот е
напълно действителна и не страда от посочения порок, заявен в исковата молба.
Ответницата посочва, че въпреки факта, че наследодателят на страните е претърпял
мозъчен инсулт през 2011 година, няма достатъчни данни, включително и от предоставената
1
медицинска документация, които да потвърдят, че той е страдал от деменция преди или към
датата на сключването на сделката, или че е бил поставен под запрещение преди смъртта си.
Ответницата подчертава, че бащата на страните лично се е явил пред нотариуса, за да
заяви волята си за извършване на сделката, като този факт е удостоверен от самия нотариус
в съдържанието на акта за сделката. Допълнително, ответницата сочи, че дори да е бил
поставен отпечатък от палец вместо подпис на бащата на страните, това не довежда до
заключението, че той е бил неспособен да разбира или да ръководи действията си.
Ответницата твърди, че нотариусът е проверил и се е убедил във възможността на
бащата на страните да разбира и да ръководи действията си преди да извърши сделката.
Дори да се приемем, че бащата на страните не е бил в състояние да формира
правновалидна воля и да се грижи за своите интереси по време на сключването на сделката,
ответницата аргументира, че това не води до нищожност на сделката, а по-скоро я прави
унищожаема съгласно чл.31, ал.1 от ЗЗД, но този иск би погасен по давност.
Ответницата се позовава на съдебна практика, която подкрепя нейната позиция, че
липсата на съгласие трябва да бъде съзнателна, без съзнателно намерение на страната да се
обвърже с договора. Тя аргументира, че дори да е било налице увредено здравословно
състояние на бащата на страните, което го е лишавало от способността да разбира и
ръководи действията си, този факт не води задължително до липса на съгласие за сключване
на сделката.
При условията на евентуалност се възразява, че процесният имот е придобит от
ответницата по давност при условията на чл. 79, ал. 2 от ЗС.
Предвид изложените в писмения отговор факти и обстоятелства се моли за решение,
с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и с адв. П..
Процесуалният представител на страната поддържа исковата молба и моли същата да бъде
уважена. Представя писмени бележки, в които излага аргументи в подкрепа на застъпената
теза за недействителност на процесната сделка
Ответницата, редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. Х. – ТАК, която
моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като се запозна със становищата на молителите и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД:
ЗЗД предвижда, че са нищожни договорите, при които липсва съгласие /чл. 26, ал. 2,
изр. 1, пр. 2 ЗЗД/, а са унищожаеми договорите, сключени от дееспособно лице, ако то при
сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си /чл. 31, ал. 1 ЗЗД/.
Унищожението на такъв договор съгласно чл. 31, ал. 2 ЗЗД не може да се иска след смъртта
на лицето, освен ако преди смъртта е било поискано поставянето му под запрещение или ако
доказателството за недееспособността произлиза от същия договор.
Съобразно чл. 32 ЗЗД унищожение може да иска само страната, в чийто интерес
законът допуска унищожаемостта. Правото да се иска унищожение се погасява с
тригодишна давност. Давността започва да тече от деня, в който лицето е навършило
пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или
заплашването е престанало, а в останалите случаи – от деня на сключването на договора.
Кратката тригодишна давност за правото да се иска унищожение от лицата, които
формално са дееспособни, но при които невъзможността да разбират или ръководят
действията си е трайна и/или необратима, цели своевременно и за много по-кратък период
от три години да се вземат мерки, за да могат да бъдат охранявани в цялост техните
интереси и същевременно да се защитава правната сигурност. Според законодателя
бездействие в продължение на повече от три години е недопустимо.
В конкретния случай, възражението на ответницата, че исковата претенция е погасена
по давност е направено с отговора на исковата молба и е допустимо. Разгледано по
същество, същото е и основателно, тъй като процесната сделка е сключена на 24.10.2014г., а
2
исковата молба е подадена в съда на 21.11.2023г., т.е. след изтичане на предвидения от
закона давностен срок.
Изложеното обуславя отхвърлянето на иска дори само на това основание, но за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че в процесния случай няма данни за
постановено запрещение на починалото лице, нито доказателства за искане за поставянето
му под запрещение, и с оглед признатата от закона дееспособност на пълнолетно лице,
правните действия, извършени от него, могат да се обявят за недействителни по искане на
заинтересованата страна, само ако тя докаже, че този, който ги е извършил, не е могъл да
разбира или да ръководи действията си, когато ги е извършил, но при условие, че
доказателствата за недееспособността произлиза от същия договор.
Съобразно принципа на разпределяне на доказателствената тежест в процеса, ищецът
е този, който следва да проведе пълно и главно доказване по отношение проявлението на
опорочаващ факт, че извършеното волеизявление от страна на праводателя при изповядване
на прехвърлителната сделка от нотариуса, е направено от него в момент, когато той не е
могъл да разбира и да ръководи действията си.
От приложената по делото медицинска документация, се установява, че Й. Д. е
страдал от редица сериозни заболявания, включително идиопатична дилатативна
кардиомиопатия, исхемичен мозъчен инсулт с десностранна хемипареза и моторна афазия, и
съдова деменция и след прекарания инсулт е имал трудности с говоренето, слабост в
дясната ръка и крак, и е развил когнитивни проблеми, водещи до деменция.
По делото като свидетели бяха разпитани Гроздан Иванов Пенев и Мирослав
Николов Янчев, които дадоха показания относно състоянието на Йордан Славев Д. и
обстоятелствата около извършването на сделката за покупко-продажба на процесния имот.
От показанията на св. Гроздан Пенев – син на ответницата се установява, че дядо му
Йордан Славев Д. е бил адекватен и в състояние да взема решения по време на сделката.
Пенев отбелязва, че е видял дядо си около седмица преди сделката на погребението на баба
си, когато той е бил контактен. Пенев също така обяснява, че престоят на дядо му в
Психиатричното отделение в гр. Русе е бил с цел подготовка за влизане в старчески дом, а
не поради остри психически проблеми.
В показанията си св. Мирослав Янчев - кмет на с. Кардам свидетелства за срещите
си с Й. Д. и семейството му преди повече от десет години. Той споменава, че Йордан Д. е
изглеждал в добро психично състояние по време на срещата им и не е показвал признаци на
психически проблеми. Янчев твърди, че разговорът му с Йордан Д. е бил нормален и че
според него той е бил адекватен.
Свидетелят не може да си спомни ясно детайли относно причината Д. да е полагал
вместо подпис, пръстов отпечатък, но допуска, че е възможно той да е имал физически
проблеми, които да обяснят това.
Основанието по чл. 31, ал.1 от ЗЗД има предвид унищожаемост на договора, сключен
от дееспособно лице, което към датата на сключване на същия /24.10.2014 г./ - да е в една от
двете визирани алтернативни хипотези на посочената правна норма. На практика ищецът
релевира твърдения, че прехвърлителят е бил в състояние на опорочаване на действията си
при подписване на договора, но от събраните по делото гласни доказателствени средства се
доказа точно обратното - че прехвърлителят, макар и в лошо здравословно състояние, е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е.
бил е в състояние да формира правно валидна воля и съдът приема, че не може да се
направи извод, че сделката, обективирана в нотариален акт № 123, том VI, рег. № 6559, дело
№ 676 от 2014г., вписан в служба по вписванията Попово под Акт №31, том 12 от 24.10.2014
г. дв.вх.рег.№3 937/2014 г., по силата на която наследодателят на страните е прехвърлил
собствения си недвижим имот на ответницата, е унищожаема в хипотезата на чл. чл. 31,
ал.1 от ЗЗД.
Предвид изложеното искът с правно основание чл. 31 от ЗЗД, освен погасен по
давност, се явява и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед становището на съда относно иска по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД, безпредметно се
явява обсъждането на направеното от ответната страна възражение за изтекла в нейна полза
придобивна давност по чл. 79, ал. 2 от ЗС.
3
По разноските:
При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал .3 от ГПК в пола на ответната страна
следва да се присъди сумата от 1000.00 лв., представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно представения по делото Договор за правна защита и
съдействие от 01.04.2024г.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Й. Д., ЕГН: **********, действащ чрез адв. З. Д. П.,
съдебен адрес гр. Р. бул. Г. С. №, Кантора П.и, ПРОТИВ: С. Й. М. с ЕГН **********, с адрес
гр. Р. ул. Б. №, ет., ап. , с правно основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на договор за
Покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № 123, том VI, рег. № 6559, дело № 676 от 2014г. на нотариус Юлиян Й. с
район на действие РС – Попово, вписан в служба по вписванията при РС - Попово, Акт
№31, том 12 от 24.10.2014 г. дв.вх.рег.№3 937/2014 г..
ОСЪЖДА С. Й. Д., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на С. Й. М. с ЕГН **********,
с адрес гр. Р ул. Б. №ет., ап. , СУМАТА от 1000.00 лв. /хиляда лева/ - деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
4