Р Е Ш Е Н И Е
№261522/5.5.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести април, две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13435 по описа на Варненски районен съд за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по делото е образувано по предявен от Д.И.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***,
действаща в качеството на майка и законен представител на С.К.Х., ЕГН: **********
***, представлявана от К.
– И. П., със
съдебен адрес:***, иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от
5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, причинени от ухапване от безстопанствено куче от 15.09.2020
год., в резултат от неправомерното
бездействие от страна на ответника, изразяващо се в неизпълнение на
задължението за настаняване на безстопанственото куче в приют. Претендират се и разноски.
В исковата молба се излага, че по силата на договор от 15.09.2020
г. около 15: 30 часа, в гр. Варна, на автобусна спирка
срещу Автогара, при слизане от автобус, дъщерята на ищцата е нападната в гръб и
нахапана от бездомно куче. В резултат от ухапването
детето получава паник атака, помощ е оказана от минувачи. В последствие детето е откарано в болнично заведение, където и е
оказана медицинска помощ. Установени са от
медицинските специалисти разкъсно – контузна рана на дясна ръка, разкъсно –
контузна рана на бедрото на десни крак и по седалището, ухапване на дясна ръка.
Описаните травматични увреждания налагат носене на шина в
продължение на две седмици, както и смяна на превръзки през интервал от три
дни. В резултат от преживяния стрес, е увредена
психиката на детето – често сънува кошмари, има неспокоен сън, често се буди
нощем, страх от излизане навън без придружител, страх от кучета и всякакви
животни. Твърди се още, че по силата на нормативен акт
(Закона за закрила на животните) дейностите по овладяване на популацията на
безстопанствените кучета са вменени като ангажимент на ответника.
Ответникът
– Община Варна, в срока по чл. 131 ГПК депозира писмено становище относно
нередовност на исковата молба.
Отговор,
съдържащ становище относно допустимостта и основателността на претенцията не е
депозиран, не са отправени и доказателствени искания.
В съдебно заседание, чрез процесуален представител, отправя искане
за отхвърляне на иска.
Съдът, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно
от приобщеното на л. 4 удостоверение, Д.И.Л. и К. С.
Х. са родители на С.К.Х., родена на *** г.
Видно
от представените на л. 5 и 6 лист на преглед на пациент и амбулаторен лист, на 15.09.2020 г. С.К.Х. постъпва в МБАЛ
„Света Анна – Варна“ АД с разкъсно –контузни рани в областта на дясно бедро и
дясна гривнена става, за които са в резултат от ухапване
от куче. Направени са превръзки, предписани са медикаменти.
Представени
на л. 7, 10, 11 са фактури, издадени на името на ищцата, касаещи закупуване на медикаменти и превързочни
материали.
Представена
на л. 8 е фактура, издадена на името на ищцата, касаеща закупуване на фиксатор за китка и длан.
На
16.09.2020 г. Д.Л. (майка на ищцата) депозира жалба в Община Варна, касаеща ухапване на дъщеря и от
бездомно куче.
От заключението
на вещото лице по изготвената в хода на процеса съдебно – медицинска експертиза, се установява
следното: на 15.09.2020 г. ищцата получава разкъсно – контузни
рани в обрастта на десни горен и долен крайник, настъпили в резултат от
ухапване от куче, ожулвания эв областта на дясното
бедро и десния голям седалищен мускул; описаните травматични
увреждания са резултат от действието на твърди, тъпи предмети, с ограничена повърхност, каквито представляват зъбите
на куче; описаните телесни увреждания са обудловили болки
в областта на травмите и ограничение в движенията на крайниците, за периода от
около две – три седмици; обичайният
възстановителен период при подобни травми е около 25 дни; припостъпване в
болничното заведение на ищцата е проведена първична хирургична обработка на раните, шев, обездвижване с ортеза за
десет дни, назначени са превръзки през десет дни и антибиотично
лечение; в своята съвкупност, описаните травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота; към датат на провеждане на експертизата
травмите при ищцата са отшумели напълно.
За
изясняване на спора от фактическа страна, в хода на процеса на ангажирани
гласни доказателства, посредством показанията
на свидетелите Ю. С. Х.
и С. Х. Х.
В
показанията си свидетеля Х. излага, че на
15.09.2020 г. е получил обаждане от Д.Л.
(майка на ищцата), във връзка с инцидент с дъщеря и С..
При обаждането е
съобщила, че детето е нахапано от куче. По – късно е
съобщила, че двете се намират в Бърза
помощ. При напускане на спешния център С. е плачела и
треперила.
Споделила
е, че е нахапана от бездомно куче на автобусна спирка. Възстановителният период при
ищцата е продължил около три седмици. През този период
раните и са превързани, а ръката –
шинирана. Детето е изпитвало болки, постоянно плачело,
появили се и смущения в съня. Нарушенията
в съня не са отшумели и към настоящия момент, раните са заздравели, но са налице белези по кожата. След инцидента при С. се проявява страх от кучета.
В
показанията си свидетеля Х. излага, че след
инцидента и медицинския преглед, са
довели С. в дома му. Детето е било
превързано, много уплашено. Споделило е, че кучето я е съборили на земята. Ухапванията са по горната част на китката на дясната ръка, по дланта са се виждали дупки от зъби, имала
е ужулвания по лакътя и рамото, ухапвания по седалището. Ръката и била шинирана, поради
опасност от разкъсани сухожилия. Раните са заздравели за около две седмици.
След инцидента при детето се появява страх от кучета, оплаквало се е, че постоянно ги сънува.
Гореизложената фактическа обстановка
налага следните правни изводи:
Предявен е иск, с
правно основание основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.
Нормата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорността на лицето, което възлага
извършване
на определена работа, за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за
обективна, безвиновна отговорност за чужди виновни
противоправни действия или бездействия, която има обезпечително - гаранционна
функция.
В
конкретната хипотеза, ищецът се позовава на
бездействие от страна на лицата, отговарящи за изпълнението на програмите за
овладяване на популацията на безстопанствените кучета, включително чрез
настаняването им в приюти, регистрирани по съответния ред.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1
ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване,
извършено от ответника неправомерно деяние, в случая - бездействие, изразяващо се в неизпълнение на задължението
за
настаняване на безстопанственото куче в приют, неговата
неправомерност,
причинени вреди, причинно – следствена връзка между деянието и
вредоносния резултат; размерът на
вредите.
В
тежест на ответника е да установи положителните факти на които основава
възраженията си, в т. ч. и погасяване на задължението.
В Закона за защита на животните - чл. 40 – 55, е
предвидено, че надзора и грижите за безстопанствени кучета се осъществяват от
общините. Нормата на
чл. 41, ал. 1 от ЗЗЖ предвижда задължение на органите на
местната власт да настанява безстопанствените кучета в приюти, стопанисвани и
управлявани от общините и/ или организациите за защита на животните,
като като ал. 2 на същия член регламентира
правомощията на кметовете на общините във връзка с организацията на дейността
на тези приюти.
В конкретнтата хипотеза, от събраните по делото писмени (медицинска документация фактури), експертно
заключение и гласни доказателства (показанията на свидетелите Х. и Х.) се установява,
че на 15.09.2020 год. в гр. Варна, дъщерята на ищцата – С., е нападната от
безстопанствено куче, в резултат на което е получила рани по долен и горен
крайник, както и ожулвания. Последното е наложило лекарска намеса, закупуване
на медикаменти и превързочни материали, шиниране на горен крайник, последваща
подмяна на превръзки. Всичко това неминуемо е съпроводено с силни болки, обусловило
е дискомфорт при постарадалото лице, за период от около две – три седмици.
Последното се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели,
кредитирани от съда, при условията на чл. 172 ГПК, като непротиворечиви,
отразяващи преки и непосредствени впечатления на лицата, както и кореспондиращи
с останалия доказателствен материал по делото. Изнесените от свидетелите данни,
относно травматичните увреждания и възстановителния период, се подкрепят
експертното заключение, кредитирано като обективно и компетентно изготвено.
Същевременно, отново от свидетелските показания, се установява първоначален шок
при детето, наличие на силна уплаха и стрес при пострадалата, в резултат от
ухапването, а в последствие – безсъние и страх от кучета.
Горното обуславя извода, в резултат от неправомерното бездействие от
страна на ответника, изразяващо се в неизпълнение на задължението,
предвидено в ЗЗЖ - за настаняване на безстопанственото куче в съответен приют,
на ищцата са причинени неимуществени вреди – болки и страдания, поради което и
за последнало е възникнало правото да получи обезщетение.
Фактическият
състав на деликта, предвиден в чл. 49 ЗЗД, е осъществен, поради което и
следва да се приеме, че за ищцата е
възникнало правото да претендира обезщетение за настъпилите вреди.
По отношение на размера на претенцията за присъждане на обещетение за
неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съобразно
константната съдебна практика в понятието „неимуществени вреди" се
включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и
претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни
емоционални изживявания на увреденото лице, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време
и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му
състояние, както и разбирането. При определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, следва да бъдат отчетени характера и степента на
физическото увреждане, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, възрастта на увреденото лице, отраженията в психиката му и моралните
страдания, икономическата среда и други.
В
конкретната хипотеза, от представените по делото доказателства (съдебно – медицинска експертиза, свидетелски показания,
медицинска документация) се установява, че ухапванията са причинили дълбоки рани десните горен, долен крайник и
седалище на постралата. Нараняванията са обусловили
физически болки и ограничения в движението на крайниците за период от две – три
седмици. Дискомфорт е причинен и от необходимостта от носене на шина на горен
крайник и подмяна на превръзките на всеки три дни.
Същевременно, данните по делото сочат,
че разглежданият инцидент е дал негативно отражение и върху психичното
състояние на С.. Събитието е причинило първоначален силен стрес и шок с висок
интензитет, чувство за безсилие. Проявлението на посочените негативни чувства е
напълно обяснимо с оглед възрастта и пола на детето, както и внезапния характер
на нападението. Източник на допълнителни стрес и тревожнист са били и
прогнозите за възможност за скъсване на сухожилие на горния крайник.
Установени са и последващи негативни последици – разстройство в съня и
развито чувство на страх от кучета, които не са отшумели за дълъг период от
време.
Гореизложеното налага извода, че дължимото на ищцата
обезщетение за причинените и, в резултат на деликта, вреди е
в размер на 5000.00
лева.
По изложените съображения се налага извода, че предявеният иск за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от ухапване от
безстопанствено куче от 15.09.2020
г., настъпили в резултат от неправомерното бездействие от страна на Община Варна, изразяващо се в неизпълнение на задължението за настаняване
на безстопанственото куче в приют, в
размер на 5000.00 лева, е основателен и следва да бъде уважен, на основание чл. 49 ЗЗД.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца извършените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
В предвид релевираното възражение за
прекомерност, след съобразяване на цената на иска, минималните размери,
визирани в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/ 2004 год. на Висшия адвокатски съвет,
извършените от пълномощника процесуални действия, фактическата и правна
сложност на спора, предприетите процесуални действия - разпит двама свидетели и
вещо лице – медицински експерт, се налага извода, че не са налице
предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК - за редуциране на претендираното
адвокатско възнаграждение. Претендираният от ищцата размер от 590 лв. надвишава
минималния, предвиден в наредбата едва с 50.00 лева.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 940 лв., представляваща извършени разноски, от които 200.00
лв. – за заплатена държавна такса, 150.00 лв. – възнаграждение за вещо лице и
590.00 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА О. В., ЕИК *, с административен адрес: *, представлявана от К. – И. П. да заплати на Д.И.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, действаща в качеството на майка и законен представител на С.К.Х., ЕГН: ********** сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от ухапване от безстопанствено куче от 15.09.2020 год., настъпили в резултат от неправомерното бездействие от страна на О. В., изразяващо се в неизпълнение на задължението за настаняване на безстопанственото куче в приют, на основание чл. 49, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА О. В., ЕИК *, с административен адрес: *, представлявана от К. – И. П. да заплати на Д.И.Л., ЕГН: **********, с адрес: ***, действаща в качеството на майка и законен представител на С.К.Х., ЕГН: ********** сумата от 940.00 (девет стотин и четиридесет) лева, представляваща извършени в производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: