Р Е
Ш Е Н
И Е №970
гр.Пловдив,27.06.2011
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,гражданско отделение,І гр.с.,в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди и единадесета година
,в състав:
Окръжен
съдия:Атанаска Букорещлиева
при
участието на секретаря Е.А.,като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 3098 по
описа за 2010г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Й.П.М.,ЕГН **********,***, против Е.Н.К.
,ЕГН ********** и К.П.К.,ЕГН **********,и двете с адрес за призоваване: ****,
иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД -за прогласяване относителната
недействителност на договора за дарение , предмет на нотариален акт №
104,т.59,д.13958/2007г. ,с който Е.К. дарява на дъщеря си-К.К. собствените си недвижими имоти,а именно:5/8
идеални части от:
1. 1/2 идеална част от дворно място/с кадастрален
идентификатор 56784.519.532/, с общо застроено и незастроено пространство от
193,50кв.м,съгласно нот.акт № 199/97г.,а съгласно скица №1211/2007г.-с площ от 168кв.м,находящо се в ****,с
административен адрес:****, съставляващо УПИ VІІІ-652 в кв.398 по плана на ****
и
2.
първи жилищен етаж /с кадастрален идентификатор 56784.519.532.1.1/от
застроената в описаното по-горе дворно място
двуетажна жилищна сграда,състоящ се от входно антре,кухня,спалня,детска
стая,всекидневна,хол ,тоалетна,баня ,тераса
и стълба,целият етаж с площ от 115кв.м,ведно с избено помещение с площ
от 40кв.м, находящо се в сутерена на сградата,ведно със съответните общи части
на сградата , ведно със съответното право на строеж върху идеалните части от
дворното място,които не са собственост на дарителката.
Твърди се в исковата молба,че с изпълнителен лист,издаден
по гр.дело №1183/ 2003г. по описа на РС-Пазарджик,длъжникът Е.К. е осъдена да
заплати на кредитора Й.П.М. сумата от 100000лв.,ведно със законната лихва,считано от 21.08.2003г.
до окончателното изплащане на сумата,както и сторените деловодни разноски в размер
на 1002лв. Въз основа на изпълнителния лист, било образувано изпълнително дело
,по което на 07.10.2003г. била наложена обезпечителна мярка- възбрана на
процесните недвижими имоти.Твърди се,че през
2004г. страните постигнали споразумение за спиране на изпълнителните
действия,за започване на разсрочено плащане на задължението с гратисен период
,както и за вдигане на възбраната.В
периода 2004г.-2007г. били проведени разговори и срещи помежду им за погасяване
на задълженията,които били безрезултатни. Сочи се ,че на 27.06.2007г.
ответницата Е.К. се разпоредила с недвижимите си имоти, като ги дарила на
втория ответник –дъщеря й К.К. .Ищецът твърди,че към настоящия момент ,на
основание изпълнителния лист по гр.д.№1183/2003г. ,било образувано изп.дело
№512/2010г. по описа на ЧСИ-В. А..Поддържа,че сделката,обективирана в нот.акт
№104/2007г. , е сключена с цел да бъде увреден т.е. да не може да бъде
удовлетворен от имуществото на длъжника
,като за това увреждане последният е
знаел.С оглед изложените факти и обстоятелства,се иска от съда да постанови
решение,с което да се обяви относителната недействителност на договора за
дарение от 28.06.2007г. Съображения по спора са изложени в писмена защита на
процесуалния представител на ищеца-адв.Б..Направено е искане за присъждане на
разноски.
Ответницата Е.К. оспорва предявения иск.В
подадения по делото отговор на исковата молба е изразено становище,че искът е недопустим,като
алтернативно се поддържа,че същият е неоснователен.Твърди се,че вземането на
ищеца по отношение на ответницата е погасено по давност.Повече от пет години не
са били предприемани никакви действия по изпълнителното дело ,което по-късно
било прекратено. Сочи се,че ищецът не притежава качеството кредитор .Съображения
по спора са изложени и в писмена защита,представена от пълномощника на
ответницата-адв.С.. Претендират се разноски.
Ответницата К.К.
оспорва предявения иск и счита същия за неоснователен.Съображения по
спора са изложени в подадения отговор на исковата молба и в
писмена защита. Заявена е претенция за направените по делото разноски.
Настоящият състав на ПОС,след като прецени събраните по
делото доказателства , поотделно и в тяхната съвкупност , намира следното:
Установява се от представените доказателства, че на 06.05.2003г.,ответницата Е.Н.К. е издала в полза на ищеца
запис на заповед ,с който неотменимо и безусловно се е задължила срещу представянето на
записа на заповед да плати, без протест,на Й.М. сумата от 100000лв. ,като „Фуражен завод” ЕООД и „Евком”ЕООД са авалирали изцяло
задължението по същия.
Установява се ,че на 21.08.2003г. ,след предявяването на
записа на заповед за плащане -на 18.08.2003г., по гр.д.№1183/ 2003г. на Пазаржишкия
районен съд ,на основание чл.237 и чл.242-249 от ГПК ,е издаден изпълнителен
лист ,с който Е.Н.К.,*** и ЕООД”Евком” Пловдив
са осъдени да заплатят на Й.П.М. *** солидарно сумата от
100000лв.,ведно със законната лихва върху нея,считано от датата на завеждане
молбата за издаване на изпълнителен лист -21.08.2003г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 1002лв.-разноски.
Представен е по делото нотариален акт за дарение на
недвижим имот №14/28.06.2007г.,т.ІІІ,рег.№4143,дело №414 от 2007г. ,видно от
който Е.К. е дарила на дъщеря си К.П.К.
собствените си недвижими
имоти,а именно: 5/8 идеални части от 1/2 идеална част от дворно място,с общо застроено
и незастроено пространство от 193,50кв.м,съгласно нот.акт № 199/97г., а
съгласно скица №1211/2007г.-с площ от
168кв.м,находящо се в ****,съставляващо УПИ VІІІ-652 в кв.398 по плана на ****
и първи жилищен етаж от застроената в описаното дворно място двуетажна жилищна сграда,състоящ се от входно
антре,кухня,спалня,детска стая, всекидневна,хол ,тоалетна,баня ,тераса и стълба,целият етаж с площ от 115кв.м, ведно
с избено помещение с площ от 40кв.м, находящо се в сутерена на сградата,ведно
със съответните общи части на сградата , ведно със съответното право на строеж
върху идеалните части от дворното място,които не са собственост на
дарителката,като последната е запазила пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху прехвърляемите имоти.
От изисканите документи,съдържащи се в изп.дело
№20108270400512 на ЧСИ В.А., се установява,че последното е образувано по молба
на взискателя Й.М. и въз основа на изпълнителния лист от 21.08.2003г./,върху
който са направени отбелязвания за платени суми съотв. на
23.10.2003г.-8940,34лв.,на 17.10.2003г.-754,70лв.,на 21.10.2003г.-1849,01лв.
или всичко към 26.05.2004г.-11544,05лв./.Видно от данните по
изпълнителното дело задължението на ответницата
К. възлиза на
94261,41лв.-главница,84236,69лв.-лихви и 108лв.-разноски. В хода на
изпълнителното производство е постъпила молба от „Новикс”ЕООД/л.89/ ,в която е
посочено,че взискателят по изп.дело е прехвърлил на дружеството вземането си по
изпълнителния лист,издаден по гр.д.№1183/2003г.,като длъжникът е уведомен за
това от предишния кредитор .В молбата е заявено искане ,на основание чл.429 от ГПК, ”Новикс”ЕООД да бъде конституирано като взискател. Приложени са към
молбата договор за продажба на вземане ,сключен на 08.09.2010г. и уведомление
по чл.99,ал.4 от ЗЗД ,връчено на ответницата на 24.09.2010г. С постановление от
06.10.2010г. на ЧСИ е конституиран като взискател по делото частния
правоприемник на Й.М.-„Новикс”ЕООД.
В настоящото производство е представено от ищеца споразумение
от 12.11.2010г. за разваляне на договор за продажба на вземане от 08.09.2010г.,
/нотариално заверено на 13.05.2011г./,от
съдържанието на което се установява, че цедентът Й.М. и цесионерът –„Новикс”ЕООД прекратяват по взаимно съгласие сключения
помежду им договор за продажба на вземане от 08.09.2010г. , считано от
12.11.2010г. Съгласно споразумението цедентът се е задължил да уведоми длъжника
за това обстоятелство ,като видно от приетото в съдебно заседание на
26.05.2011г. уведомление по чл.99,ал.4
от ЗЗД ,ответницата Е.К. е узнала за
прекратяването договора на 16.05.2011г.
При така установените фактически обстоятелства и събрани
доказателства,съдът намира ,че предявеният иск, с правно основание чл.135 от ЗЗД ,е неоснователен.
Съгласно чл.135 ,ал.1 ЗЗД ,кредиторът може да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него действията,с които длъжникът го
уврежда,ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането.
За да се уважи този иск, предоставен на кредитора за
защита от намаляването на имуществото на длъжника , следва да се докажат
предвидените в закона предпоставки, а именно : ищецът да има качеството на
кредитор спрямо първия ответник, да е налице действие, с което се уврежда
кредитора ,длъжникът да е знаел за това увреждане и да е налице знание от
страна на третото лице за увреждането на ищеца с атакуваната сделка.
В случая вземането на Й.М. е възникнало по силата на
записа на заповед , подписан на 06.05.2003г от Е.К. . Установи се,че ищецът се е снабдил и с изпълнителен лист ,с който
ответницата ЕООД”Фуражен завод”-Пловдив и ЕООД”Евком” Пловдив са осъдени да му заплатят солидарно от
100000лв.,ведно с лихви и разноски, като въз основа на този изп.лист е
образувано изп.дело №20108270400512.Съгласно
приложения по това дело договор за цесия от 08.09.2010г., ищецът е прехвърлил
на „Новикс”ЕООД изцяло вземането си,за
което К. е била уведомена на 24.09.2010г. Доколкото ,при договора за цесия
носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице ,то след осъществената
промяна на субектите по облигационното отношение ,кредитор е станал цесионерът.
Действието на цесията се изразява в това,че вземането преминава от предишния кредитор
върху новия кредитор, като цедентът го загубва от момента на сключване на
договора ,а цесионерът го придобива от този момент. Съгласно разпоредбата на
чл.99,ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо длъжника от датата,когато
му е съобщено от предишния кредитор.С изпращането на уведомлението до длъжника,с
което цедентът го информира ,че вече не
е кредитор ,облигационната връзка помежду им е прекратена. След този момент ,същият не може да влияе
върху отношенията между цесионера и
длъжника в т.ч.да прекратява едностранно или по взаимно съгласие договора за
цесия. Последният е изпълнен с прехвърляне на вземането и съобщаването му на длъжника
и тъй като вече не съществува ,то не може и да се прекратява. Следователно ,
подписаното на 12.11.2010г.
споразумение между ищеца и „Новикс”ЕООД , с което се прекратява договора за цесия ,не е породило правно
действие,като е без значение дали те са
уредили облигационните си задължения .Само ,в случай че между същите страни
бъде сключен нов договор за цесия,с който вземането повторно се прехвърли на
първоначалния цедент,то отново ще се върне в патримониума му. Тъй като по делото нито се твърди, нито се
установява това да е станало,следва да се приеме,че ищецът не е титуляр на
вземането към длъжника . Съществувало е действително вземане в негова полза,
което е възникнало преди действието, чието обявяване за недействително се иска,
но след като то е цедирано на трето лице ,ищецът е изгубил вземането си и не
притежава качеството на кредитор спрямо отв.Е.К..
Доколкото липсата на активна
материалноправна легитимация е достатъчно основание за отхвърляне на
претенцията на ищеца ,то не е необходимо да се обсъжда наличието на останалите
елементи от
фактическия състав, правопораждащ правото по чл.135,ал.1 ЗЗД .
Предвид изложеното, съдът намира, че искът е неоснователен
и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78,ал.3
от ГПК ,ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените по
делото разноски, съотв. в размер на 500лв.-на Е.К. и
400лв.-на К.К. / адв. възнаграждение за
един адвокат/.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен ,предявения от Й.П.М.,ЕГН **********,***,
против Е.Н.К. ,ЕГН ********** и К.П.К.,ЕГН **********,и двете с адрес за
призоваване: ****, иск с правно основание
чл. 135 от ЗЗД -за прогласяване
относителната недействителност на договора за дарение,предмет на нотариален акт№14,т.ІІІ,рег.№4143,д.№414/2007г.
вписан в СВ с акт № 104,т.59,дело13958/2007г.,с който Е.Н.К. дарява на дъщеря
си-К.П.К. собствените си недвижими
имоти,а именно:5/8 идеални части от:
1.
1/ 2 идеална част от дворно място /с кадастрален идентификатор
56784.519.532 /, с общо застроено и незастроено пространство от
193,50кв.м,съгласно нотариален акт №
199/97г.,а съгласно скица№1211/2007г.-с площ от 168кв.м,находящо се в ****,с
административен адрес:****,съставляващо УПИ VІІІ-652 в кв.398 по плана на **** ,одобрен
със Заповед №ОА-1927/29.12.2000г. ,при граници на цялото дворно място:****,УПИ
ІХ-654,УПИ VІІ”Творческа база”/ПИ 653/ и УПИ-„Творческа база на ТП”/ПИ 651/ и
2.
първи жилищен етаж /с кадастрален идентификатор 56784.519.532.1.1/от застроената
в гореописаното дворно място двуетажна
жилищна сграда, състоящ се от входно антре,кухня,спалня, детска стая, всекидневна,
хол ,тоалетна,баня ,тераса и стълба, целият
етаж с площ от 115кв.м,ведно с избено помещение с площ от 40кв.м, находящо се в
сутерена на сградата,ведно със съответните общи части на сградата , ведно със
съответното право на строеж върху идеалните части от дворното място,които не са
собственост на дарителката,при граници:на жилищния етаж:отгоре-втори жилищен
етаж,отдолу-сутерен,на югозапад-ул.”****”,на северозапад –УПИ VІ-„Творческа
база на ТП ”/ПИ 651/,на североизток и югоизток –дворно място на УПИVІІІ-652,на
избеното помещение-дворно място,ул.”****” и коридор.
ОСЪЖДА Й.П.М.,ЕГН **********,***, да заплати на Е.Н.К.
,ЕГН **********,*** ,сумата от 500/петстотин/лв.-разноски по делото и на К.П.К.,
ЕГН **********,*** ,сумата от 400/четиристотин/лв.-разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му .
Окръжен
съдия: