РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Разград, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на седми април през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Емил Д. Стоев
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20253300500127 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 6 от 15.01.2025г. постановено по гражданско дело №
20243320100737 по описа за 2024 година на РС – Кубрат, съдът е постановил
следното:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. България
№ 49, бл.53Е, вх.В, с управители С. Н. Н. и Н. Л., чрез пълномощник
юрисконсулт И. Т., срещу М. А. М., ЕГН ********** с пост./наст. адрес гр.
*****, общ. *****, обл. ****, ул.********, с правно основание в разпоредбата
на чл. 124, ал.1, предл. първо ГПК по реда на чл.415, ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. с
чл.240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, искови претенции за осъждането му да плати на
ищцовото дружество сумите: 263.74 (двеста шестдесет и три лева,
седемдесет и четири ст.) лева – главница; 261.96 (двеста шестдесет и един
лева, деветдесет и шест ст.) лева договорно възнаграждение, дължимо за
периода от 10.05.2023 г. до 09.05.2024 г.; 300.00 (триста) лева - неплатено
възнаграждение за използвана допълнителна услуга Фаст; 525.00
(петстотин двадесет и пет) лева - неплатено възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги Флекси; 168.68 (сто шестдесет и осем лева,
шестдесет и осем ст.) лева– лихва за забава дължима за периода от
11.03.2023 г. до 09.05.2024 г.; 57.86 (петдесет и седем лева, осемдесет и
шест ст.) лева – законна лихва начислена от 09.05.2024 г. до 29.07.2024 г.,
1
всички претендирани като неплатени задължения по Договор за
потребителски кредит № ***********/ ***** г., ведно с законната лихва
върху всяко от вземанията, считано от датата на подаване на исковата
молба до изплащането им; както и искането на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за
присъждане на направените в заповедното и в настоящото производство
разноски, като неоснователни.
Недоволен от това решение, в ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете
за заплащане на парично задължение, представляващо 263.74 (двеста
шестдесет и три лева, седемдесет и четири ст.) лева – главница; 261.96 (двеста
шестдесет и един лева, деветдесет и шест ст.) лева договорно възнаграждение,
дължимо за периода от 10.05.2023 г. до 09.05.2024 г.; 168.68 (сто шестдесет и
осем лева, шестдесет и осем ст.) лева– лихва за забава дължима за периода от
11.03.2023 г. до 09.05.2024 г.; 57.86 (петдесет и седем лева, осемдесет и шест
ст.) лева – законна лихва начислена от 09.05.2024 г. до 29.07.2024 г., всички
претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски
кредит № ***********/ ***** г., ведно с законната лихва върху всяко от
вземанията, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащането
им, е останал ищецът "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Същият го
обжалва в горепосочените отхвърлителни части, чрез пълномощника си
юрисконсулт И. Т. Т.. Намира решението в обжалваната част за неправилно и
постановено нарушение на материалния закон. Моли същото да бъде
отменено в обжалваната част, като вместо него бъде постановено решение, с
което исковите претенции бъдат уважени. Изложени са доводи, че
обжалваното решение е необосновано и незаконосъобразно, тъй като съдът е
обсъдил събраните по делото доказателства в нарушение на закона и е
достигнал до необосновани правни изводи, че клаузата за дължимо
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги е нищожна, което е
довело до извод за недействителност на целия договор. Излага подробни
съображения. Претендира разноски.
Сочи, че не обжалва решението в частта, с която са отхвърлени
исковете му за осъждане на ответника да заплати на ищеца възнаграждение за
300.00 (триста) лева - неплатено възнаграждение за използвана допълнителна
услуга Фаст; 525.00 (петстотин двадесет и пет) лева - неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги Флекси.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна не
депозира отговор на жалбата.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
въззивника не се явява представител. Пълномощникът му юрисконсулт И. Т. Т.
депозира писмена молба, с която моли делото да бъде разгледано в нейно
отсъствие. Поддържа жалбата и излага подробни съображения. Претендира
разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззиваемата страна не се явява и не се представлява. Не взема становище по
2
жалбата.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и
становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен акт,
констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана
срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите
положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания
доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния
съд и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и
следното:
От събраните пред районния съд писмени доказателства безспорно се
установява, че страните по делото са сключили Договор за потребителски
кредит (ДПК) „Профи кредит Стандарт“ № ***********/ ***** г., по силата
на който на ответника е отпусната в заем сумата от 900.00 лв., при годишен
лихвен процент (ГЛП) 41 %, лихвен процент на ден – 0.11%, и годишен
процент на разходите (ГПР) – 49.04 %, със срок на кредита: 24 месеца и размер
на вноската по кредита: 54.52 лв. Посочена е в договора също общо дължима
сума по кредита: 1 308.34 лв. Съгласно договора са дължими и
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 360.00
лв. и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на
630.00 лв. Така общото задължение по кредита и по закупените допълнителни
услуги възлиза на сумата от 2 298.34 лв., а общият размер на вноската – 95.77
лв.
Приложени са и Общи условия към ДПК, според които, както са
регламентирани в чл. 15, допълнителните услуги се изразяват в следното:
Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит; Възможност
за отлагане на определен брой погасителни вноски; Възможност за
намаляване на определен брой погасителни вноски; Възможност за смяна на
дата на падежа; Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства.
Не се спори, че въззиваемият до 24.04.2023 г. е платил сумата от общо
383.08 лева – 4 месечни вноски, след което е изпаднал в забава. На 09.09.2024
г., след образуването на заповедното производство срещу него, е платил на
ищц.дружество сумата 641.92 лева в изпълнение на разпореденото му със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 286/
01.08.2024 г.: 516.92 лева – неплатена главница; и за разноски в заповедното
3
производство 125.00 лева.
Ответникът не изпълнил задълженията си по договорените условия на
ДПК, поради което ищцовото дружество е обявило остатъка по договора за
предсрочно изискуем с уведомление от 09.05.2024 г., което видно от обратната
разписка той отказал да получи – л. 28 от делото на РС, и тъй като не
получило очакваното изпълнение ищцовото дружество предявило с заявление
по чл. 410 ГПК за плащане вземанията си по договора, образувано в ч.гр. дело
№ 518/ 2024 г. по описа на РС - Кубрат, като с влязло в сила на 02.10.2024 г.
Разпореждане № 1024/ 01.08.2024 г. заявлението е отхвърлено от заповедния
съд В ЧАСТТА за плащане на сумите: за разликата от 516.92 лева до
претендираните със заявлението 780.66 лева – главница, ведно със законната
лихва върху тази сума считано от датата на подаване на заявлението
30.07.2024 г. до изплащане на вземането; 261.96 лева – непогасено договорно
възнаграждение дължимо за периода от 10.05.2023 г. до 09.05.2024 г.; 300.00
лева неплатено възнаграждение за използвана допълнителна услуга Фаст;
525.00 лева неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги Флекси; 30.00 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането; 400.00 лева– неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни;
168.68 лева – лихва за забава дължима за периода от 11.03.2023 г. до
09.05.2024 г.; 57.86 лева – законна лихва начислена от 09.05.2024 г. до
29.07.2024 г., всички претендирани като неплатени задължения по Договор за
потребителски кредит № ***********/***** г., поради неравноправно
договорени от доставчик на финансова услуга, в нарушение на закона – ЗПК,
ЗЗП, и добросъвестността клаузи относно отречените вземания, и при
приложение на предвидената в разпоредбата на чл. 23 ЗПК специална
недействителност, при която заявителят има право само на вземане за
връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за
договорна лихва или за плащане на заявените пакети за допълнителни услуги.
Предявени са осъдителни искове, предмет на настоящото съдебно
производство, които са отхвърлени като неоснователни и недоказани с
обжалваното решение.
При тези фактически данни, следва да се приеме, че въззивната жалба е
неоснователна. По съществото на правния спор въззивният съд дължи
произнасяне в рамките на обжалваната част и доводите, заявени с въззивните
жалби, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
По отношение на сключения между страните договор за потребителски
кредит следва да се прилагат правилата на Закон за потребителския кредит.
Предвиденото в договора дължимо от кредитополучателя възнаграждение в
общ размер на 990 лева за закупени пакет от допълнителни услуги не
представлява такса или комисиона за допълнителни услуги по смисъла на чл.
10а, ал. 1 от ЗПК. Посочените в чл. 15 от Общи условия към договора
допълнителни услуги: Приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит; Възможност за отлагане на определен брой
4
погасителни вноски; Възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски; Възможност за смяна на дата на падежа; Улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства, по естеството си
са свързани с усвояване и управление на кредита, а според императивната
разпоредба на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Клаузата противоречи на закона и на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е
нищожна. В §1, т. 1 от ДР на ЗПК е предвидена възможност за заплащане на
разходи по кредита за допълнителни услуги, свързани с кредита, но
процесното уговорено възнаграждение не е от тази категория. Допълнителни
услуги според чл. 10а, ал. 1 ЗПК са такива услуги, които са свързани с
договора за потребителски кредит, но нямат пряко отношение към
насрещните престации на страните, например, издаването на различни
референции, удостоверения и служебни бележки за отпуснатия кредит, за
размера на текущото задължение и др. Дейностите, предмет на
споразумението и за които въззивникът претендира, че се дължи
възнаграждение за допълнителни услуги са във връзка с изпълнение на
задълженията на страните по договора и за тях не се дължи заплащане от
кредитополучателя на осн. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Поради това, че за разпоредбите на потребителския кредит, съобразно
чл. 24 от ЗПК се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от ЗЗП, то посочената
клауза се явява на основание чл. 143, т. 19 от ЗЗП и неравноправна клауза.
Явно е, че целта на договора за заплащане на възнаграждение за закупени
допълнителни услуги Фаст и Флекси при уговорени ГПР 49,04 %, ГЛП 41, 00
%, реално представлява прикрито допълнително възнаграждение за кредитора
по кредита извън договорната лихва и увеличаване на годишния процент на
разходите, което съставлява заобикаляне на забраната по чл.19 ал.4 и ал.5 ЗПК.
Посоченият в договора ГПР не съответства на действителния прилаган по
договора, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи
по кредита, предвид включените в погасителния план суми, относно
възнаграждение за закупени допълнителни услуги. След като действително
прилаганият ГПР е различен от посочения в договора и неправилно е отразена
общата дължима сума от потребителя, последният е бил въведен в
заблуждение относно действителната финансова тежест по договора, което
следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по
смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, както и за
нарушаването на изискването за добросъвестност. В аспекта на изложеното се
налага извод за значително неравновесие между правата и задълженията на
кредитора и потребителя, обосноваващо евентуалната неравноправност на
договорните клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите. Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
във вр. с чл. 19, ал. 1 и 3, т. 1 от ЗПК, което води до недействителност на
договора на осн. чл.22 ЗПК.
Освен това договорената клауза е неравноправна, което също води до
5
нейната нищожност. Доводът на въззивника за неправилност на обжалваното
решение, поради наличието на свобода на договаряне по чл. 9 ЗЗД е
неоснователен. Обстоятелството, че няма законова забрана страните по
облигационната сделка да уговарят помежду си начини за уреждане на
взаимоотношенията си при наличие на неоснователно разместване на блага и
предвидената в чл. 9 ЗЗД свобода на договаряне не обосновават извод, че
конкретната договорна клауза е действителна. Въззивникът, чиято е тежестта
на доказване на съществуването на вземането, отричано от въззиваемия,
следва според разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК да проведе пълно доказване,
че е доставял услугите. В случая такова доказване не е проведено. По делото
няма данни въззиваемата да се е възползвала от т. нар. допълнителна услуга.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя при определени
хипотези, регламентирани в цитираната правна норма, като изброяването не е
лимитативно. Задължението на длъжника за заплащане на възнаградителна
лихва, претендирано от заявителя, е недължимо. В случая заявителят може да
има вземане само за неплатена главница по правилата на неоснователното
обогатяване, предвид констатираната недействителност на договора за
потребителски кредит, съгл. чл. 23 от ЗПК.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за
неправилна преценка на доказателствата, което според въззивника е довело
районния съд до неправилен извод, че предявения иск е неоснователен в
обжалваната част, е необосновано, поради което в това отношение не е налице
порок на решението в обжалваната част. Районният съд е извършил подробно
обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа,
на което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това,
решението на районния съд в обжалваната част, като обосновано и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
В същия смисъл е и формираната вече практика на Окръжен съд –
Разград по сходни и/или идентични казуси – Решение № 65/11.04.2025 г. по
въззивно гражданско дело № 20253300500139 по описа за 2025 година,
Решение № 26 от 21.02.2025 г. на ОС - Разград по в. гр. д. № 5/2025 г.,
Решение № 45/11.03.2025 г. на по въззивно гражданско дело №
20253300500007 по описа за 2025 година.
В този смисъл вж. и Решение № 51 от 28.03.2023 г. на ОС - Разград по
в. гр. д. № 44/2023 г., Решение № 1220 от 15.11.2024 г. на ОС - Варна по в. гр.
д. № 1770/2024 г., Решение № 288 от 5.12.2024 г. на ОС - Смолян по в. гр. д. №
438/2024 г., Решение № 251 от 3.12.2024 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. №
534/2024 г., Решение № 1053 от 30.07.2024 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. №
1170/2024 г., Решение № 145 от 18.07.2024 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. №
257/2024 г., Решение № 557 от 24.06.2024 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. №
310/2024 г., Решение № 71 от 26.04.2024 г. на ОС - Силистра по в. гр. д. №
6
26/2024 г., Решение № 34 от 31.01.2024 г. на ОС - Сливен по в. гр. д. № 11/2024
г., Решение № 294 от 1.11.2023 г. на ОС - Добрич по в. гр. д. № 327/2023 г.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода от спора искането на въззивника за присъждане на
разноски се явява неоснователно.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 6 от 15.01.2025г. постановено по
гражданско дело № 20243320100737 по описа за 2024 година на РС – Кубрат, в
частта, с която са отхвърлени предявените от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"България" № 49, бл. 53 Е, вх. В, срещу М. А. М., ЕГН ********** с
пост./наст. адрес гр. ****, общ. ****, обл. ****, ул.********, осъдителни
искове с право основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, за заплащане на парично
задължение, представляващо 263.74 (двеста шестдесет и три лева, седемдесет
и четири ст.) лева – главница; 261.96 (двеста шестдесет и един лева,
деветдесет и шест ст.) лева договорно възнаграждение, дължимо за периода от
10.05.2023 г. до 09.05.2024 г.; 168.68 (сто шестдесет и осем лева, шестдесет и
осем ст.) лева– лихва за забава дължима за периода от 11.03.2023 г. до
09.05.2024 г.; 57.86 (петдесет и седем лева, осемдесет и шест ст.) лева –
законна лихва начислена от 09.05.2024 г. до 29.07.2024 г., всички
претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски
кредит № ***********/ ***** г., ведно с законната лихва върху всяко от
вземанията, считано от датата на подаване на исковата молба до изплащането
им.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл.
280, ал. 3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7