О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
06.11. 2019
год., гр. Лом
Ломският
районен съд, І състав, в закрито съдебно заседание на шести ноември, април,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2096 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове от А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД,
ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, адв. В.П.Г., САК, срещу Г.Л.Т., ЕГН **********,***, за
установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по чл.
410 ГПК.
Исковете са допустими – налице е интерес от търсената защита, спазен е срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Процесуална легитимация на страните – иска е предявен от и срещу надлежна страна;
Процесуална легитимация на страните – иска е предявен от и срещу надлежна страна;
Писмени доказателства, представени с
исковата молба:
1.
Договор за мобилни услуги № ********* от 23.07.2014 год.;
2.
Приложения – ценови листи от 23.07.2014 год. към Договора
3.
Фактура № **********/26.09.2014 год.;
4.
Сметка № **********/02.02.2015 год.;
5.
Сметка № **********/02.02.2015 год.,
6.
Общи условия на МОБИЛТЕЛ
ЕАД /изм. и доп. във вр. с ЗИДЗЗП /ДВ, бр. 57/28.07.2015 год./
Доказателствени искания, направени от ищеца: да се изиска и приложи ч.гр.д. № 68/2017 год. на РС –
Лом.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
След като провери редовността и допустимостта на
предявения иск, и като намира същият за
редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание чл.
140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат
призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и
по допускане на доказателствата.
Съдът счита, че на осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 157 от ГПК следва да приеме приложените към ИМ писмени доказателства и
допусне доказателствените искания.
Следва да се приложи към настоящото производство ч.гр.д. № 57/2018 год. на РС – Лом.
Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във
вр. с ал. 3 и чл. 232 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРИЕМА исковата молба от А1 БЪЛГАРИЯ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, чрез пълномощника си, адв. В.П.Г.,
САК, срещу Г.Л.Т., ЕГН **********,***,
за установяване дължимост на суми по договор, за които има издадена Заповед по
чл. 410 ГПК.
ПРИЕМА представените с ИМ писмени доказателства, както следва:
1.
Договор за мобилни услуги № ********* от 23.07.2014 год.;
2.
Приложения – ценови листи от 23.07.2014 год. към Договора
3.
Фактура № **********/26.09.2014 год.;
4.
Сметка № **********/02.02.2015 год.;
5.
Сметка № **********/02.02.2015 год.,
6.
Общи условия на
МОБИЛТЕЛ ЕАД /изм. и доп. във вр. с ЗИДЗЗП /ДВ, бр. 57/28.07.2015 год./
ПРИЛАГА по настоящото дело ч.гр.д.
№ 3027/2017 год. на РС – Лом
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 17.12.2019
г. от 09,30 часа, за която дата да бъдат призовани
страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Искове с правно основание: - чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК.
- чл. 79 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ твърди, че между него – с предишно наименование „МОБИЛТЕЛ“
ЕАД и ответника, с клиентски номер при Оператора № *********, е бил сключен и
валидно е действал Договор с индивидуален потребителски номер М4173639 от дата 23.07.2014
год., за срок от 24 месеца, по тарифен план М-Тел Мобилен Интернет L, с месечна абонаментна такса от 24,90 лв., за мобилен номер **********. На същата дата
ответникът е добавил за ползване при същите условия, вкл. Месечна такса и срок
и мобилен номер **********.
В системата на оператора и двата договора са въведени към
един и същи индивидуален потребителски номер на клиента и е издавана обща
фактура.
Въз основа на тези договори, ответникът е ползвал
далекосъобщителни услуги, които ищецът е фактурирал.
Издадени са:
1.
Фактура № *********/26.09.2014 год., за отчетен период на потребление 23.08.2014
-22.09.2014 год., на стойност 49,80 лв. и срок за плащане – 11.10.2014 год.,
2.
Фактура № *********/02.02.2015 год., за отчетен период 25.12.2014 -22.01.2015
год., с начислена неустойка за предрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги в размер на 352,75 лв. и срок за плащане – 02.02.2015
год.,
3.
Фактура № *********/02.02.2015 год., за отчетен период 23.12.2014-22.01.2015
год., с начислена неустойка за предрочно прекратяване на договор за
далекосъобщителни услуги в размер на 352,75 лв. и срок за плащане – 02.02.2015
год.,
Тъй като ответникът не е заплатил горните суми, ищецът
подал заявление по чл. 410 ГПК. След като длъжникът по заповедното производство
е бил известен при условията на чл. 47 ГПК за издадената Заповед за изпълнение,
за ищеца е възникнал правен интерес от предявяването на установителен иск.
Тъй като неустойката не е посочена в заповедта по чл. 410 ГПК като основание, нито като обстоятелство, от което произтича претенцията за
заплащане по заповедното производство, за ищеца е налице правен интерес от
предявяване, в условията на обективно кумулативно съединяване на искове да
претендира осъждането на ответника да заплати и тази сума.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане
на ищеца, в размер на 770,33 лв., от които: 49,80 лв. главница, представляваща
потребени, но незаплатени съобщителни услуги, дължими по договор/и за
далекосъобщителни услуги № М4173639/23.07.2014 год., съгласно издадените
фактури и 705,50 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за
далекосъобщителни услуги.
Претендират се и направените разноски по водене на
заповедното и исковото производство.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът приема, че между страните са няма
спорни фактически твърдения.
Всяка от страните носи доказателствената тежест на
твърдените в нейна полза обстоятелства.
В хода на производството ищецът, при пълно и главно доказване следва да установи
основанието, размера и изискуемостта на претенциите си.
Съдът УКАЗВА
на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят
взаимоотношенията си със спогодба.
На основание чл.239, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната не явила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК. Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните за сведение и
изпълнение.
Р. СЪДИЯ: