Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-13 ти състав в закрито заседание в състав
СЪДИЯ: Владимир Вълков
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1901 по описа за 2019 година, ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО::
Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на А.Б.Д. срещу отказ № 20190909125250 да бъде заличена като управител на „Е.К.“ ООД и съдружник в дружеството. Поддържа се, че членственото правоотношение е прекратено по силата на изтеклия законоустановен срок. Счита, че макар и да е притежавала качеството управител, законът не постановява забрана да приеме предизвестието от името на дружеството. Тъй като счита за изтекъл установения в чл. 141 ал. 5 ТЗ едномесечен срок се иска отказът да бъде отменен и да бъде указано вписване на заявените промени.
По допустимостта на жалбата
Частната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, против подлежащ на обжалване акт и в установения едноседмичен срок, което я определя за допустима. Дължимата държавна такса е внесена.
По основателността на жалба.
Жалбоподателката е заявила за вписване заличаването си като управител на „Е.К.“ ООД и съдружник в дружеството.
Длъжностното лице по регистрация приема, че управителят „в оставка“ не е в състояние да приеме надлежно предизвестието за прекратяване с довод, че управителят не представлява дружеството в рамките на вътрешните отношения. Смята, че това изявление следва да достигне до общото събрание предвид и правомощието на управителя да свика такова.
Възложеното на длъжностното лице по вписванията действие обезпечава обществения интерес от достоверност на утвърдените от закона като подлежащи на огласяване обстоятелства. В тази насока законът очертава кръга от лицата, овластени да инициират регистърното производство. Според чл. 21 т. 5 ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице дължи да се увери в съществуването на заявените за вписване обстоятелства от приложените към заявлението документи. Съдържанието на заявените за вписване обстоятелства определя като водещ въпросът за обхвата на представителната функция и моментът на прекратяването й.
В контекста на конкретното отношение както буквата, така и смисълът на закона еднозначно определят като адресат на изявлението самото дружество – чл. 141 ал. 5 изр. първо ТЗ. Утвърдено е разбирането, че управителната функция се основава на мандатно правоотношение при страни управителят и самото дружество. Адресат на волеизявление, насочено към прекратяване на правоотношение може да бъде единствено насрещната страна в това правоотношение. Без значение в случая остава правната характеристика на дружествения договор, съответно на решенията на колективните органи на дружество с ограничена отговорност. Макар и законоустановената представителна власт да произтича от решение за избор на управител, този акт не поражда самостоятелно правоотношение управителя и съдружниците. При положение, че законът не регламентира изключение от този принципен въпрос и не придава значение на организационни съображения, невъзможно е това да стане по пътя на тълкуването.
Съгласно чл. 141 ал. 2 изр. първо ТЗ управителят представлява дружеството. Тази норма не предвижда ограничение спрямо вътрешните отношения, дефинирани в предходната алинея – управителят организира и ръководи дейността на дружеството. Съществен елемент от това правомощие се явява поддържаането на вътреинооргационния живот, включващо по необходимост и комуникацията със съдружниците в дружество с ограничена отговорност. При положение, че на управителя е възложено управлението на вътрешните дела, логично е и именно той да представлява дружеството в произтичащите от това правоотношения.
При този извод в конкретния случай меродавност придобива момента на прекратяване на представителната власт. Понеже мандатното правоотношение почива на съгласие, оттеглянето му по принцип лишава от съдържание правната връзка. В случая обаче при все, че законът предвижда незабавно обявяване на промяна в подлежащи на вписване в регистъра обстоятелства, свързва регистърната процедура с желана активност от страна на самия търговец в предписан срок – чл. 141 ал. 5 изр. изр. второ ТЗ. Този подход намира логично обяснение в интересите на третите лица, доколкото до изтичането на указания период за тях представител на дружеството е вписаният управител. Задействането на регистърната процедура предполага назначен нов управител – чл. 67 изр. второ ТЗ (приложимо и в случая). Възниква обаче въпросът за представителната власт във вътрешните отношения. Правната сигурност, обуславяща и гарантирания срок търговското дружество да персонализира волеизразяващия си орган, в случая е неприложима. Във вътрешните правоотношения е ясно, че довереникът не желае повече да упражнява доверената му дейност и след като законът не му вменява в задължение това, настоящият състав приема за приложимо правилото – представителната власт за управителя във вътрешните отношения се прекратява при указаните в чл. 141 ал. 5 изр. първо ТЗ предпоставки – писмено уведомление (а не предизвестие) до дружеството.
Нормата отдава правно значение на факта на получаване, а не на узнаване съдържанието на изявлението. Ето защо и в регистърната процедура подлежи на изследване този факт. Макар и узнаването да е без правно значение, получаването на уведомлението предполага обезпечена обективна възможност съдържанието на документа да стане достояние на неговия адреса – в случая компетентният орган на дружеството. С други думи, наложително е от писмените доказателства да се формира еднозначен извод, че документът е оставен на разположение на дружеството. Очевидно е, че като автор на документа физическото лице А.Д. разбира за съдържанието му още в момента на съставянето му. Законът обаче изисква да бъде уведомено дружеството. Ето защо и както знанието за съдържанието на документа, така и осъществяваната от А.Д. фактическа власт върху документа не обосновава извод, че компетентният дружествен орган обективно е в състояние да разбере неговото съдържание. С факта на приемане на писмено материализираното изявление представителната власт за управителя отпада, а това препятства и възможността той да удостовери този факт – изявлението не е в състояние да ангажира дружеството.
В случая не се установява изявлението да е достигнало до указания в молбата адрес, посочен и като адрес на управление. Липсват и други обстоятелства, които да подкрепят разумно обоснован извод, че документът е оставен на разположение на дружеството. При тези съображения настоящият състав приема за недоказано достигнало до дружеството уведомление. Следователно, неоснователна е жалбата в тази й част.
Жалбата е основателна обаче досежно отказа А.Д. да бъде заличена като съдружник.
От приложените документи към заявлението се установява, че потестативното право на едностранно прекратяване на участието в дружество с ограничена отговорност е надлежно упражнено – изявлението е прието от лице, притежаващо към момента на приемането представителна власт по отношение на търговското дружество, а указаният в дружествения договор срок, съответстващ на предписания от закона, е изтекъл още преди датата на депозиране на заявлението.
Настоящият състав не споделя развитите от длъжностното лице съображения, че решението за съдбата на освободените дялове е предпоставка за вписване на заявеното обстоятелство – заличаване на напуснал съдружник. Възлагайки в отговорност на регистърната администрация отстояването на обществен интерес законът определя и средството за това. Заявеното в случая искане касае промяна на вписано обстоятелство – заличаване на съдружник поради прекратено участие в дружество с ограничена отговорност. Съгласно чл. 125 ал. 2 ТЗ съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на прекратяването. По изложените вече съображения настоящият състав не намира основание да отрече представителната власт на управителя, съвместяващ и качеството съдружник, досежно изявлението му за прекратяване на участието в дружеството. При положение, че законът не придава правно значение на узнаването, без правно значение остава дали удостоверявайки приетото изявление управителят го е свел до знанието на органа, компетентен да предприеме действия по отношение на овакантените дружествени дялове.
Дори нещо повече, аконът не придава значение на решението на общото събрание за съдбата на освободените дялове в рамките на регистърното производство. Същевременно изисква своевременно огласяване на настъпила промяна във вписано обстоятелство. Ето защо и обвързването на промяната в състава на съдружниците с несигурното бъдещо условие – взето решение за съдбата на освободените дялове изключва приложението на чл. 6 ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, обвързващ задължението за огласяване с възникналото обстоятелство.
Както бе посочено вече, нормата на чл. 21 т. 5 ЗТР ограничава обхвата на осъществяваната от длъжностното лице проверка до възможността заявеното за вписване обстоятелство да настъпи при нормативно предписаните или договорно утвърдени предпоставки. Нито буквата, нито смисълът на закона ангажират длъжностното лице по регистрация да изследва съдбата на освободените дялове при прекратено членство. След като законът свързва заявеното за вписване обстоятелство с писмено предизвестие и изтекъл срок, настоящият състав не намира основание да счита, че в процедурата по вписването му длъжностното лице дължи да обезпечи яснота и за съдбата на освободените дялове.
Вярно е, че длъжностното лице дължи да гарантира обществения интерес, обусловен от осигурен минимален размер на капитала. Законът обаче предпоставя проверката в тази насока от нарочно заявено искане, касаещо това самостоятелно от правна гледна точка обстоятелство. Освен, че липсва нормативно предписано изискване за едновременно заявяване напускането на съдружник с утвърждаване съдбата на освободения дял в капитала, такава необходимост не следва и от смисъла на закона. И по отношение на регистърното производство, охранително по своя характер, приложимо е правилото на чл. 6 ал. 2 ГПК – обемът на търсеното съдействие се определя от съдържанието на искането.
След като законодателят предписва огласяване на персоналния състав на съдружниците еднозначно следва извод, че той е от значение за третите лица. Следователно, връзката между заявеното за вписване обстоятелство – заличаване на съдружник и съдбата на освободените дялове освен, че създава нежелана от закона привидност, не е в състояние да гарантира, а напротив – застрашава интересите на третите лица. Създадената привидност за членствения състав заблуждава кредиторите на дружеството. Едва огласената промяна осигурява в пълнота интересите на кредиторите на дружеството, обезпечавайки им възможност да преценят доколко неяснотата за съдбата на освободените при прекратеното членство дялове рефлектира върху техните интереси, а при необходимост – да предприемат съответни действия, за да ги защитят.
Понеже длъжностното лице по регистрацията обективно не е в състояние да обезпечи икономическия интерес на кредиторите на дружеството, законът не го и очаква от него. За пълнота следва да се посочи, че напускането на съдружник не е в състояние да рефлектира върху законоустановената гаранция за интересите на кредиторите на дружеството с ограничена отговорност. Имущественото покритие на капитала не зависи от персоналния състав на фигуриращите по партидата съдружници, а от наличието на парично оценими блага в патримониума на дружеството. Напусналият съдружник няма право върху вноската си в капитала, а върху съответна част от положителната разлика между активите и пасива в имуществото, елемент от който е и стойностно изразеният капитал на дружеството. Внесената или записана вноска ангажира съдружника и при напускане на дружеството. Възникналото парично задължение с факта на прекратеното членство определя съдружника като кредитор, но само ако и доколкото към този момент имуществото превишава стойността на задълженията на търговеца към неговите кредитори.
Дори хипотетично да се приеме, че напускането да води до декапитализация на дружеството, скриването на това обстоятелство не е в състояние да обезпечи интересите на кредиторите, а напротив – притъпява вниманието им с произтичащата от това реална опасност да бъдат увредени. Следователно привидното участие в дружеството, какъвто резултат следва от неогласеното прекратяване на членственото правоотношение, не обосновава допълнителна гаранция за имуществените интереси на кредиторите, а напротив – застрашава ги, поддържайки невярна представа за кръга на съдружниците.
По изложените съображения отказът да бъде вписано заличаване на А.Б.Д. като съдружник в търговското дружество следва да бъде отменен, а на длъжностното лице да бъде указано да впише това обстоятелство.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ отказ № 20190909125250//10.09.2019 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията в частта, с която е отказано вписване – заличаване на А.Б.Д. като съдружник..
УКАЗВА на основание чл. 25 ал. 5 ЗТР на длъжностното лице по регистрацията да впише по партидата на „Е.К.“ ООД обстоятелствата по заявление А4 вх. № 20190909125250 – заличаване на А.Б.Д. като съдружник.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в частта й срещу отказа да бъде вписано заличаване на А.Б.Д. като управител.
Решението може да бъде обжалвано в отхвърлителната част с частна жалба пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от съобщението. В отменителната част не подлежи на обжалване.
На основание чл. 7 ал. 2 ГПК към съобщението следва да бъде приложен и препис от настоящото.
След влизане в сила на решението препис да бъде изпратен на Агенция по вписванията – търговски регистър, за изпълнение.
СЪДИЯ: