№ 559
гр. София, 28.02.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Х. Лазаров
Членове:Женя Д.а
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно частно
гражданско дело № 20221000503567 по описа за 2022 година
Производството е по чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 73036 от 03.11.2022г. по описа на Софийски
градски съд /СГС/ на „Гейм.бг“ЕООД, ЕИК *********, срещу определение №3117 от
07.10.2022г.., постановено по търговско дело № 20211100901524 по описа за 2021г. на
софийски градски съд, ТО, VI-18 състав, с което е прекратено производството по делото
пред СГС и изпраща делото по подсъдност на СРС.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно, по подробно изложени съображения, като иска да бъде отменено.
В срока по чл. 273, ал.2 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Пауър
Мейл“ООД, ЕИК *********, С. Г. Т., ЕГН **********, и М. Д. Т., ЕГН **********,
всичките чрез адв. И. И. Я., в който поддържат становището за неоснователност на жалбата,
съответно за правилност на обжалваното определение, по подробно изложени съображения.
След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното:
„Гейм.бг“ЕООД, ЕИК *********, е предявило срещу „Пауър Мейл“ООД, ЕИК
*********, и ДЗЗД „Бладй.бг“, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.79, ал.1 ЗЗД,
като иска да бъде установено по отношение на ответниците, че е сключил валиден договор
за покупко-продажба върху домейна games.bg „Гейм.бг“ЕООД; да бъде установено, че
„Гейм.бг“ЕООД е придобила правата върху домейна games.bg.
С разпореждане от 16.08.2021г. съдът е дал указания на ищеца да отстрани
допуснатите нередовности в исковата молба, като съобрази, че вторият ответник не е
юридическо лице; да посочи правния си интерес от двата установителни иска и посочи
цената на същите съобразно цената на спорното право; да представи документ за внесена
1
държавна такса по 40лв. по всеки един от предявените искове, предвид посочената от ищеца
цена на домейна.
С молба от вх. № 17275 от 12.09.2021г. по описа на съда /л.29-31/ ищецът, като е
съобразил, че втория ответник е гражданско дружество, е посочил за ответници по
предявените искове участващите в него лица – Д. М. Т. и М. Ю. М., като с молба от
22.10.2021г. е поискал конституирането им и е оттеглил иска по отношение на гражданското
дружество, конкретизирал е правния си интерес от предявените искове. По отношение
цената на иска в т.3 от молбата е посочил, че цената по предявените искове е по 1 000
лв.
С определение от 24.11.2021г. съдът е конституирал Д. М. Т. и М. Ю. М. и е
разпоредил изплащането на препис от исковата молба и приложенията към нея на
ответниците.
По делото са постъпили отговори на исковата молба от Д. М. Т. /л.80/ и „Пауър
Мейл“ООД, ЕИК ********* /л.89/, като последният твърди, че искът е подсъден на районен
съд.
На 02.02.2022г. ищецът е подал допълнителна искова молба, която с разпореждане от
03.02.2022г. съдът е разпоредил да бъде изпратена на ответната страна за отговор.
По делото са постъпили допълнителни отговори от Д. М. Т. и „Пауър Мейл“ООД,
ЕИК ********* /л.139 и л.152/, като поддържа основанията си за недопустимост и
основателност на исковата молба, направени в отговора по чл.367 ГПК.
С определение от 16.06.2022г. съдът е прекратил производството по делото в частта
спрямо ответника Д. М. Т., и конституирал за ответник М. Д. Т..
С обжалваното определение, като е съобразил: разпоредбите на чл.104, ал.1, т.4 ГПК,
чл.69, ал.1, т.4 ГПК и чл. 365 ГПК; и цената на исковете – по 1 000лв. всеки един ; липсата
на специална норма относно предмета на сделката – домейн, която да обусловя подсъдност
по делата на ОС, е приел, че с оглед цената на исковете спорът е подсъден на районен съд,
прекратил е производството по делото и е разпоредил изпращането му по подсъдност на
СРС.
При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, от страна в производството, имаща право и интерес от обжалването,
в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е съобразена с изискванията на чл.260 ГПК, вр.с чл.275, ал.2
ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Съдът е сезиран с искове по чл.124, ал.1 ГПК и чл.79, ал.1 ЗЗД, всеки един от които е
с цена от по 1 000лв., съобразно т.3 от уточнителна молба на ищеца вх. № 17275 от
12.09.2021г. по описа на съда. Ищецът излага твърдения за сключена сделка на 04.06.2021г.
между него и ДЗЗД „Бладй.бг“, алтернативно „Пауър Мейл“ООД, и
2
неизпълнение на сделката от ответниците, с което ищецът мотивира правния си интерес от
предявяване на исковете, поради което спорът следва да бъде квалифициран като търговски,
съгласно разпоредбата на чл. 365, ал.1, т.1 ГПК, вр. с чл. 286, ал.1 и ал.2 ТЗ.
За спазването на родовата подсъдност съдът следи служебно по силата на
чл.119, ал. 1 ГПК. В разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК гражданските и търговските спорове са
посочени като самостоятелни такива. С оглед на това разпоредбата на чл.365 ГПК не
урежда специална подсъдност за търговските спорове, а предвижда специална процедура за
разглеждането на същите в случаите, когато те са подсъдни на окръжен съд като първа
инстанция /в този смисъл Определение № 1073 от 23.04.2015г. на САС по в.гр.д.№1179/2015
г/.
Според Определение № 496 от 11.12.2020г. на ВКС по ч.т.д.№ 2101/2020г., II т. о., ТК
- „Търговско дело“ като понятие не е легално дефинирано, но в практиката на ВКС се
приема, че това понятие е с по-широк обхват от понятието „търговски спор“ по смисъла на
чл.365 ГПК, т. к. може да има за предмет не само лимитативно изброени спорове, които се
разглеждат по реда на особеното исково производство по Глава 32 на ГПК, но и такива
търговски спорове, които по правилата на родовата подсъдност се разглеждат от районния
съд по реда на общия исков процес.
Според мотивите към Тълкувателно решение №3 от 23.02.2022г. на ВКС по тълк.д.
№3/2019 г., ОСГТК - изрично изброените в чл.365 ГПК търговски спорове не произтичат
само от търговски сделки. Същевременно, в хипотези, при които цената на иска не
надхвърля 25 000 лв., посочените в чл.365, т 1, т.2 и т 5 ГПК спорове се разглеждат от
съответния районен съд по общия исков ред, но това не променя вида на делото като
търговско.
При съобразяване на цитираната съдебна практика, която настоящият състав на съда
споделя, след като са предявени два иска, като предвид твърденията на ищеца, че правата му
произтичат от търговска сделка – договор от 04.06.2021г., по смисъла на чл.286, ал.1 и ал.2
ТЗ, а цената на всеки един от исковете е 1000 лв. – уговорената цена за домейна в договора,
размерът на цената на иска следва да бъде определен по реда на чл.69, ал.1, т.4 ГПК – от
стойността на договора.
Тъй като цената на всеки един от предявените искове е под 25 000лв., при
съобразяване на разпоредбата на чл.104, т.1 ГПК, вр. с чл.103 ГПК, следва да се приеме, че
спорът е подсъден на районния съд, както е направил градския съд с обжалваното
определение.
Неоснователни са възраженията в частната жалба, че: предвид предмета на
спора – дали е налице валидно сключен договор между ищеца и някой от
ответниците, на основание чл.365 ГПК делото е подсъдно на Софийски градски съд;
възприемането и прилагането на разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4 ГПК, би предположило да
се счита за установено, че между ищеца и някой от ответниците е налице сключен договор,
което установяване е целта на производството; разпоредбата на чл. 365 ГПК сочи ясно, че
3
окръжният съд разглежда искове с предмет право или правно отношение, породено или
отнасящо се до търговска сделка, каквато в случая е налице; неправилно е определена цената
на иска, още повече пазарната цена на процесния домейн.
Това е така, тъй като видно от цитираната съдебна практика квалифицирането на
процесната сделка като търговска не е определящо за преценката по отношение
родовата подсъдност на спора, като това не следва директно и от разпоредбата на
чл.365 ГПК. Приложението на разпоредбата на чл.69, ал.1, т.4, предл.1 ГПК не обосновава
извод, че между страните е налице сключен договор, а отговаря на твърденията на ищеца, че
съществува спор относно „съществуването“ на такъв. В случая цената на иска е определена
съобразно твърденията на ищеца за уговорената цена по процесния договор, а въпроса за
пазарната цена на домейна не е поставян от ищеца. Ако е налице спор относно цената на
иска по смисъла на чл.70, ал.1, изр.2 ГПК, той следва да намери разрешение съобразно
предвиденото в закона, а не в производството по чл.121 ГПК. Цената на иска трябва да се
съдържа в исковата молба /чл.127, ал.1, т.3 ГПК/, като не съществува пречка впоследствие
размерът на иска да бъде увеличен, направи частично оттегляне или отказ от иска, при
спазване разпоредбите на закона.
По тези мотиви, поради съвпадане на крайните изводи на градския и апелативния
съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
След като нито един от исковете няма цена над 20 000 лв. е налице законодателно
въведеното ограничение, на основание чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.3, т.1 ГПК, съгласно което
няма правна възможност за обжалване на определението по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК
/в този смисъл Определение № 496 от 11.12.202 г. на ВКС по ч.т.д.№ 2101/2020г., II т.о.,
ТК/, т.е настоящето определение не подлежи на касационно обжалване.
Воден от тези мотиви, Софийският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3117 от 07.10.2022г.., постановено по търговско
дело № 20211100901524 по описа за 2021г. на Софийски градски съд, ТО, VI-18 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4