Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 185
30.07.2021г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа година в
състав:
Председател:
Василка Желева
Членове: Пенка Костова
Росица Чиркалева
при секретаря Светла Иванова и в
присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура - Хасково,
като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 549 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба от Т.М.В. ***, против Решение №260101 от 12.04.2021г.,
постановено по АНД №1189 по описа на Районен съд – Хасково за 2020г.
В
касационната жалба се релевират доводи за
незаконосъобразност на съдебното решение. Счита се, че същото е неправилно и
необосновано. Твърди се, че съдебният акт не се подкрепя от нито едно от
доказателствата по делото, като изведените в него съображения не кореспондирали
с действителността. Сочи се, че съдът не възприел показанията на актосъставителите и самостоятелно решил, че трябва да
призове друг свидетел, който се оказал другият участник в ПТП. Заявява, че
управляваното от него МПС било ударено в десния калник, между дясната гума и
фара, а не така както е посочил в показанията си разпитания от съда свидетел. Противоположно
на последното заявява, че по автомобила му липсвал удар, още по-малко в
предната лява част. Актосъставителят и другият,
призован по делото свидетел поддържали противоположна версия, поради което била
налице противоречива фактическа обстановка. Въпреки това, съдът приел, че по
несъмнен начин било установено и доказано извършване на нарушението от касатора. По този начин съдът бил допуснал нарушение на
правилата за проверка и оценка на доказателствата, като ги определил за
еднопосочни. Не зачел и доказателствената стойност на
протокола за ПТП, а се позовал на противоречиви свидетелски показания. След
като по несъмнен начин не била доказана вината на касатора,
както и авторството на деянието, наказателното постановление следвало да се
отмени.
По
изложените съображения се претендира отмяна на атакуваното съдебно решение.
В съдебно
заседание жалбата се поддържа лично от касатора,
който заявява, че нямало ПТП, ставало дума за лек удар между неговия автомобил
и друго МПС, дошъл от дясната му страна, което „натиснало“ калника му.
Ответникът,
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Хасково, редовно призован, не изпраща
процесуален представител и не изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково предлага обжалваното решение да бъде оставено
в сила като правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата
на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените в жалбата касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за
нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С
обжалваното Решение №260101 от 12.04.2021г., постановено по АНД №1189/2020г.,
Районен съд – Хасково е потвърдил обжалваното пред него Наказателно
постановление №20-1253-001288 от 30.10.2020г., издадено от началник група в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, с което на Т.М.В., за нарушение на
чл.25, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.179,
ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, е било
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200.00 лева.
За да потвърди
обжалваното наказателно постановление районният съд не констатирал допуснати
съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление. Не установил и допуснато нарушение на чл.40 от ЗАНН. АУАН отговарял на изискванията на чл.42 от ЗАНН и бил издаден от
компетентен орган. Описаното в акта нарушение било правилно квалифицирано и
описано по изискуемия начин, така че нарушителят да узнае за какво точно деяние
бил привлечен към административнонаказателна отговорност и да организира
правото си на защита. Правилно деянието било квалифицирано по чл.25, ал.1 от ЗДвП, доколкото се касаело за предприемане на маневра въобще или за подготовка
да се предприемане такава. Посочил, че в състава на нормата било предвидено
допълнително изискване към лицата, извършващи маневри с пътни превозни средства
- преди да започнат тяхното осъществяване, да се убедят, че с предприемането им
няма да се създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и водачът да извърши маневрата, като
се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Твърдения в
тази насока в акта били налице, като ставало ясно, че те били за несъобразяване
с положението на спрял и изчакващ да излезе от комплекса лек автомобил,
управляван от свидетеля М.П., при извършване от жалбоподателя на описаната
маневра. В случая било налице причинено ПТП, тъй като с предприемане на
маневрата „завиване надясно с цел влизане в крайпътен търговски обект –
комплекс „Минерал Ауто“ в гр.Хасково, жалбоподателят не се съобразил с
положението на изчакващото да напусне обекта превозно средство, при това
спряло, и вместо също да спре, продължил с маневрата, довела до контакта между
двете МПС. В НП било налице фактическо и правно основание за ангажиране
отговорността на нарушителя, като се установил и съставомерния
резултат, както и авторството на деянието, доколкото водач на превозното
средство при извършване на маневрата в отклонение от правилата за движение бил
именно жалбоподателят. Необходимо било същия да прояви дължимата грижа по
управление на МПС и можело, а така също бил длъжен, да предвиди настъпване на
инцидента. Неизвършването на това водило до извод за проявена непредпазливост
при извършване на маневрата, поради което било налице и съставомерно поведение.
Поради това, съдът приел, че обосновано и в съответствие с доказателствата по
делото и материалния закон, жалбоподателят бил санкциониран с процесното
наказателно постановление.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че оспореното съдебно решение е правилно. Същото е постановено при
изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа
на допустими доказателства и доказателствени
средства, събрани по изискуемия процесуален ред.
Изцяло се споделя изводът на
районния съд за липса на допуснати в хода на административнонаказателното
производство нарушения на процесуалните правила, като АУАН и НП отговарят на
изискванията на ЗАНН. Актът, както и наказателното постановление, са съставени
в съответната форма и съдържат необходимите по ЗАНН реквизити. АУАН е съставен
в присъствието на нарушителя, като на лицето е осигурена възможност да се
запознае със съдържанието му, както и да направи възражения по него.
Изложените от касационния
жалбоподател твърдения, за точното място на удара по управляваното от касатора МПС са ирелевантни,
доколкото районния съд, след анализ и преценка на всички доказателства по
делото е установил правилно възприетата и от АНО версия, че на посочените в
АУАН и НП дата и място В. е участвал в ПТП, настъпило поради несъобразяване от
негова страна с правилата за движение по ЗДвП. В тази насока следва да се има
предвид, че разминаващите се показания на свидетелите по делото относно това
дали ударът на МПС, управлявано от наказаното лице бил получен от ляво или от
дясно отпред на автомобила, не оказват влияние върху извода на състояло се ПТП.
Извършените от районния съд
процесуални действия по установяване на реалната фактическа обстановка по
случая и по-конкретно на механизма на причиняване на ПТП, чрез призоваване по
делото на лицето М. А. П. - в качеството му на свидетел, не водят на извода за
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348,
ал.3, във вр. с ал.1, т.2 от НПК, във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН, и не представляват
основание за отмяна на решението. Правилно, след като е преценил дадените от
свидетеля М.показания (свидетел и по АУАН), с оглед тяхната некатегоричност,
макар и като цяло еднопосочни с тези на свидетеля А. – актосъставител,
районният съд е определил допускане до разпит на свидетеля М.А. П.. Така
извършено съдопроизводствено действие настоящият
касационен състав намира за извършено в съответствие със законовото изискване
съдът да установи реалната фактическата обстановка по случая, на база на които
да достигне и до установяване на истината, съответно до правилните правни
изводи при постановяване на съдебния акт. Едва след получаването на показанията
на свидетеля П. районният съд, съобразно другите доказателства по делото, е формирал
извод за законосъобразно ангажиране отговорността на наказаното лице, поради
което е и потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление.
Съгласно чл.25, ал.1 от ЗДвП, водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да
излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в
друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в
крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да
създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.
Разпоредбата на чл.179, ал.1, т.5
от ЗДвП предвижда налагане на наказание глоба в размер на 150 лева, на
водач който не спазва предписанието на
пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране,
правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне,
ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, а според чл.179,
ал.2 от ЗДвП, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на
дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се
наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
Безспорно, предвид съдържанието
на цитираните текстове, извършеното от касатора
нарушение е наказуемо, като настоящата инстанция приема за правилни изводите на
районния съд относно факта, че от събраните по делото доказателства от
обективна страна се установява по несъмнен начин извършването на визираното в
АУАН и НП нарушение. Съставомерността на извършеното
деяние, вината на нарушителя и законосъобразното определяне на размера на
наложеното наказание са били правилно установени от съда. Последният е обсъдил
твърденията на жалбоподателя, и обосновано ги е приел за неоснователни.
Като е достигнал до извода, че касаторът е осъществил вмененото му с процесното
наказателно постановление административно нарушение и е потвърдил санкционният
акт, районният съд е приложил правилно закона, поради което атакуваното решение,
като валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, следва да бъде оставено
в сила.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
във връзка с чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260101 от 12.04.2021г., постановено по АНД №1189 по описа на
Районен съд – Хасково за 2020г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.