РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Пазарджик, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Александър Люб. Александров
Членове:Ирина Ат. Джунева
Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Диана Мл. Младенова
в присъствието на прокурора Т. Т. Г.
като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно частно
наказателно дело № 20245200600790 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 163, ал. 1 във вр. с чл.165, ал.1 от
Закона за здравето /ЗЗ/ и във връзка с Глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на адв. А. К. от АК-Смолян, в качеството й на сл.
защитник на предложената за настаняване на задължително лечение - Х. А. С.,
ЕГН ********** против Решение № 59 от 18.09.2024г., постановено по ЧНД
№ 396/2024г. по описа на РС-Смолян.
С оспореното решение Смолянският районен съд е настанил Х. А. С. на
задължително лечение – стационарна форма в Държавна психиатрична
болница гр.Пазарджик за срок от три месеца.
Приел е невъзможност на Х. А. С. да изразява информирано съгласие за
лечение, поради което на основание чл.162 ал.3 от Закона за здравето е
1
възложил на Кмета на община Пазарджик да определи лице по седалището на
лечебното заведение ДПБ - гр.Пазарджик, което да изразява информирано
съгласие за лечението на лицето.
Назначил е определеното от Кмета на община Пазарджик лице по
седалището на лечебното заведение ДПБ - гр.Пазарджик, което да изразява
информирано съгласие за лечението на лицето.
На основание чл.163 ал.2 от Закона за здравето е постановил
предварително изпълнение на решението за настаняване, като копие същото е
изпратил на Център за психично здраве гр.Смолян и на ДПБ[1]Пазарджик за
сведение и изпълнение.
В жалбата се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност
и немотивираност на обжалваното решение, поради което се прави искане за
неговата отмяна. Акцентира се на това, че не били налице предпоставките за
настаняване на лицето на задължително лечение по чл.155 във вр. с чл.146 от
ЗЗ. Дори да бил наличен медицинският критерия – наличие на психическо
заболяване по смисъла на чл.146, ал.1, т.1 от ЗЗ, то не бил налице другият,
кумулативно необходим критерий – юридическият, т.к. нямало опасност от
извършване на престъпление, което да засегне самото лице, негови близки или
околните.
В съдебно заседание предложената за настаняване на задължително
лечение С. се явява лично, като изразява становище, че не се нуждае от
лечение и иска оспореното решение да бъде отменено.
Явява се и служебният защитник на С. - адв. А. К., която поддържа
жалбата по съображенията изложени в нея. Иска първоинстанцинното
решение да бъде отменено.
В съдебно заседание прокурорът иска да бъде потвърдено решението на
първоинстанционния съд, тъй като са налице критериите по ЗЗ за настаняване
за лечение, за което излага подробни съображения.
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е процесуално допустима,
като подадена в законоустановения 7-дневен срок и от лице, активно
легитимирано да инициира въззивен съдебен контрол над оспореното
2
решение.
Разгледана по същество – жалбата е неоснователна.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата и
становищата на страните, изложени в съдебно заседание‚ и след като провери
изцяло правилността на атакуваното решение, констатира, че не са налице
основания за неговото отменяване или изменяване.
Настоящият съдебен състав констатира, че липсват нарушения на
правилата по допускането, събирането и проверката на доказателствата и
доказателствените средства, както и че не са налице допуснати други
нарушения на съдопроизводствените правила.
По време на съдебното производство пред състава на РС-Смолян
безспорно е установено, че са налице критериите по смисъла на чл. 155 от ЗЗ
за настаняване на освидетелстваното лице на стационарно лечение.
От приетото заключение на изслушаната пред първостепенния съд
съдебно-психиатричната експертиза /СПЕ/ е видно, че е налице медицинският
критерий по смисъла на Закона за здравето. Освидетелстваното лице страда от
Шизофрения, Параноидна форма, Пристъп с халюцинаторно - параноиден
синдром, което заболяване попада в кръга на тези, предвидени в нормата на
чл. 146, ал. 1, т. 1 от ЗЗ. Пак от заключението на експертизата става ясно, че
освидетелстваната С. поради сегашния пристъп на заболяването си, може да
представлява опасност за околните и себе си, поради което са наложителни
мерки за задължително лечение. С оглед тези генерални изводи експертът
предлага стационарно лечение за срок от три месеца, което да се проведе в
ДПБ-гр.Пазарджик. Става ясно от експертизата и това, че поради активната
фаза на заболяването и наличието на некритичност към него, Х. С. не може да
изразява информирано съгласие за лечението си. Все от изготвената СПЕ
става ясно, че С. е позната на ЦПЗ-Смолян, където е лекувана през
предишните години и е диагностично уточнена. Била е настанявана и на
задължително лечение през 2018 год. за срок от един месец. В годините след
това не е поддържала връзка с психиатър, като последната година състоянието
и е особено влошено - правила скандали на обществени места, жалвала се до
съда и полицията по различни поводи, обиждала персонала на градския
3
транспорт с цинични изрази, кълняла, заканвала се. От около 1-2 години
имала рани по тялото си, които сама „чистела“ с игла. След проведеното
едномесечно лечение в ЦПЗ - гр.Смолян през 2018г., Х. С. е изписана без
изградена критичност спрямо заболяването си, като е препоръчано
поддържащо лечение и регулярни прегледи при психиатър, за което няма
данни да е изпълнила.
Изводите в СПЕ са подкрепени и от събраните по делото гласни
доказателства. Пред първоинстанционния съд са били разпитани като
свидетели лицата К. А., С. Д., Д. И., А. Т. и Й. А., които безпристрастно и
независимо един от друг дават категорични сведения за асоциалното
поведение на С., изразяващо се в проява на непредизвикана с нищо вербална
агресия спрямо различни лица, познати и непознати, съпроводена с
използване на изключително цинични и обидни изрази на обществени места.
Особено показателни в този смисъл са сведенията, които дава св. К. А. Той е
шофьор на автобус за обществен превоз в гр.С. и разказва за любовните
налудности, които проявява към него С., т.к. твърдяла, че двамата са
биологични съпрузи, а другите им правели магии, за да не са заедно. Карала
се, обиждала и кълняла почти всеки от пътуващите в автобуса, който говорел с
него. Заставала в автобуса така, че да му пречи да гледа в огледалото за
обратно виждане, с което създавала предпоставка да бъде предизвикано ПТП.
С основание първоинстанционният съд е кредитирал събраните пред
него гласни доказателства, отчитайки, че са депозирани от лица без родствена
връзка с освидетелстваното лице, но с ежедневни наблюдения на поведението
й, от което лично те изпитват притеснения и страх от ескалация към
физическо посегателство.
Напълно законосъобразен е изводът на съда, че в конкретния казус е
налице и другата, кумулативно предвидена в закона предпоставка за
настаняване на задължително лечение по чл.155 от ЗЗ – така нареченият
„социален“ критерий, а именно опасност С. да осъществи деяние, с което да
увреди или да застраши от увреждане най-вече собственото си здраве и
живот, както и да постави в потенциална опасност здравето и сигурността на
околните. Настоящият съдебен състав намира за нужно да подчертае, че
хулиганското й поведение по време на ползване на обществен транспорт крие
4
потенциален риск от предизвикване на ПТП, което несъмнено поставя в
опасност живота и здравето, както на самата нея, така и на останалите
пътуващи.
Нещо повече, вещото лице изготвило СПЕ е констатирало рани по
тялото на С., за които тя заявила, че си ги чисти с игла и че са й причинени от
магии. Показателно в тази насока е и процесуалното поведение на
освидетелстваната при първоинстанционното разглеждане на делото. В
проведеното на 05.09.2024г. открито съдебно заседание тя е вдигнала роклята
си пред съдебния състав, за да покаже рани по тялото си, които били от магии.
Всичко това недвусмислено сочи, че тя, освен за околните, е опасна и за
самата себе си.
Установява се безспорно, че към момента на изготвяне на заключението
по СПЕ С. е некритична към заболяването си и не желае доброволно да се
лекува, поради което представлява непосредствена опасност за себе си и за
околните.
При всички тези фактически данни могат да бъдат направени
категоричните изводи, че С. не осъзнава заболяването си и не полага
самостоятелни усилия за провеждане на адекватно лечение. Последиците от
това са на първо място задълбочаване на заболяването и на второ място –
обусловена опасност за нея и околните, при наличие на потенциален риск от
попадане в конфликтни ситуации и извършване на престъпление.
С оглед на казаното до тук е напълно законосъобразен изводът на
първостепенния съд, че С. следва да бъде настанена на задължително лечение,
съобразно предложената от СПЕ стационарна форма, срок и лечебно
заведение, както и че тя не може сама да дава информирано съгласие по
смисъла на чл. 162, ал. 2 от ЗЗ, поради което следва да се определи лице по
смисъла на чл. 162, ал. 3 от ЗЗ.
Воден от горното и на основание чл. 163, ал.1 от ЗЗ във вр. с чл.334, т.6 и
чл.338 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 59 от 18.09.2024г., постановено по
ЧНД № 396/2024г. по описа на РС-Смолян.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6