Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
гр.
Хасково, 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на двадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА
ЧИРКАЛЕВА
при
секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Николай Трендафилов от ОП
- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) № 940 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Касационното
производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН и по реда на чл.229,
ал.1, т.1 от АПК.
Образувано
е по жалба от А.К. ***, срещу Решение №260022/18.08.2020 г., постановено по АНД
№683 по описа на Районен съд – Хасково за 2020г., с което е потвърдено
Наказателно постановление №493364-F510225/04.02.2020г.,
издадено от Зам. директора на ТД на НАП – Пловдив, с което за нарушение на
чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч и на основание чл.74, ал.1 от ЗСч на А.Й.К. е наложено
административно наказание „ глоба“ в размер на 200 лева. С доводи за неправилно прилагане на материалноправните и
процесуални норми и необоснованост
се претендира отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна
на процесното наказателно постановление. По
отношение на довода за местна некомпетентност на съда се моли при отмяна на
решението му делото да бъде изпратено по подсъдност на компетентния да разгледа
жалбата, според касатора Районен съд Т..
Ответникът ТД НАП Пловдив чрез
процесуалния си представител в представено по делото писмено становище излага
съображения за неоснователност на жалбата. Намира, че по безспорен начин от
събраните по делото доказателства е доказано извършването на нарушението.
Същото било формално и поради това при преценката относно приложимостта на
чл.28 от ЗАНН следвало да се отчете степента на обществена опасност на
деянието. Претендира присъждане на разноски.
Предмет на разглеждане в настоящото
производство е и подадена частна жалба от А.К., против Определение
№260023/09.09.2020г. по АНД № 683/2020г. по описа на Районен съд Хасково,
постановено в производство по реда на чл.248 от ГПК, с което А.Й.К. е осъден да
заплати на ТД на НАП Пловдив сумата в размер на 120 лева разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение пред районен съд. Иска се отмяна на
определението, тъй като присъденото възнаграждение от съда се явявало
прекомерно при санкция в размер на 200 лева.
Писмен отговор
по реда и в срока по
чл.232 от АПК не е постъпил от ответника по частната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура
Хасково дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба,
поради което предлага да бъде постановен съдебен акт, с който решението на
Районен съд Хасково да бъде оставено в сила. При това положение намира за
неоснователна и частната жалба относно разноските.
Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди
направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и
интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество същата е
неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Хасково
е потвърдил Наказателното постановление №493364 – F510225 от 04.02.2020г.,
издадено от Зам.директор ТД НАП Пловдив, с което на А.Й.К. в качеството му на
синдик на ПК „Тракия“ – Т. /в несъстоятелност/, за нарушение на чл.38, ал.1,
т.1 от ЗСч, във връзка с чл.16, ал.1, т.4 от Закона за счетоводството, на
основание 74, ал.1 от ЗСч е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 200.00 лева. От съда не са установени допуснати процесуални нарушения, а
санкционираното деяние е прието като безспорно установено и доказано. Съдът е
приел за установено от фактическа страна, че при извършена проверка от служител
в ТД НАП Пловдив, офис Хасково, във връзка с подадена информация от Агенцията
по вписванията, за ПК „Тракия“ - в несъстоятелност, представляваща предприятие
по смисъла на Закона за счетоводството и търговец по смисъла на Търговския
закон, било установено, че синдикът е лице, което е било длъжно, но не е
публикувало годишния финансов отчет на кооперацията за 2018г. в Търговски
регистър и регистър на ЮЛНЦ при Агенцията по вписванията в законоустановения
срок до 01.07.2019г./ 30.06.2019г. е неприсъствен ден/. Установено е от
подадената в ТД НАП Пловдив, офис Хасково, ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх. №2600И0180204
/28.03.2019г. и от приложения към нея годишен отчет за дейността, че
кооперацията е извършвала дейност през отчетния период 2018г. Едва след
изтичане на законоустановения срок е заявен за вписване и представен за
обявяване в Търговския регистър към Агенцията по вписванията ГФО на
кооперацията за 2018г., а именно - на 25.09.2019г. Изрично в АУАН и
наказателното постановление е посочено, че нарушението е извършено на
02.07.2019г. в гр.Хасково, а е установено на 21.08.2019г., когато НАП е
уведомена от Агенцията по вписванията с писмо изх. №12-00-316/21.08.2019г. При
установените факти въззивната инстанция е приела като правилна правната
квалификация на нарушението по чл.38, ал.1, т.1 от ЗСч. и определената санкция
по чл.74, ал.1 от ЗСч.
Така постановеното решение е
правилно.
При провеждане на административнонаказателната
процедура не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както АУАН, така и НП, са издадени от компетентни
органи и съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Настоящата касационна инстанция напълно споделя доводите на въззивната
инстанция относно липсата на предпоставки в случая да бъде прието наличието на
маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както и относно ирелевантност на
заявеното вписване след определения в закона срок.
Жалбоподателят
твърди незаконосъобразност на решението по отношение изводите за процесуално нарушение при съставянето
на АУАН и издаването на НП по съображения, че нарушението не било установено от съответния
местнокомпетентен орган и тъй като имало допуснати съществени процесуални
нарушения от административнонаказващия орган при издаването на НП, в което не
били обсъдени възраженията му за липса на умисъл, невиновност на деянието и
маловажност. В тази връзка следва да бъде посочено, че компетентността на
административния орган се установява от представената в преписката по делото Заповед
ЗМФ-610/03.07.2018г., като тук следва да се има предвид и че с Указ №1 от
05.01.1999г. за утвърждаване границите, административните центрове на областите
в Република България и общините, включени в тях, обн. ДВ. бр.2 от 8 Януари
1999г., издаден на основание чл.98, т.5 от Конституцията на Република България
във връзка с чл.6, ал.2 от Закона за административно-териториалното устройство
на Република България, са утвърдени границите на административните центрове и
съгласно т.26 в Област с административен център град Хасково се включват
общините: Димитровград, Ивайловград, Любимец, Маджарово, Минерални бани,
Свиленград, Симеоновград, Стамболово, Т., Харманли и Хасково. Така именно
Териториалният директор на НАП Пловдив и неговият заместник е следвало да
издадат обжалваното НП, тъй като офис Хасково е в структурата на ТД НАП
Пловдив. В случая следва да бъде извършено и разграничение по отношение на
компетентността на административния орган и местната компетентност на съда,
пред който следва да бъде разгледано настоящото производство, като се има
предвид разпоредбата на чл.62 от ЗСВ, която предвижда, че районите на
районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища могат
да не съвпадат с административно-териториалното деление на страната. При
установената по делото конкретика, че деянието е осъществено чрез бездействие,
както и тъй като не може да бъде определено еднозначно местоизвършването на
нарушението, правилно съдът е изходил от обстоятелствената част на НП, където е
посочено място на извършване Хасково, и субсидиарно е приложена разпоредбата на
36, ал.3 от НПК, като делото е разгледано от РС Хасково. Съдържащите се в
касационната жалба оплаквания преповтарят изцяло възраженията за нарушения,
направени и пред въззивната инстанция. Същите са били предмет на обсъждане в
мотивите на оспореното съдебно решение, като решаващият състав подробно е
аргументирал изводите си за тяхната неоснователност. Настоящата инстанция
намира изложените в тази връзка доводи и съображения на съда за съответни на
приложимата нормативна уредба и изяснените по делото факти, поради което като
правилни следва да бъдат изцяло споделени без да се налага преповтарянето им в
касационното съдебно решение. Не могат да бъдат споделени и изложените пред
касационната инстанция от жалбоподателя възраженията за невиновното му
поведение, като синдик и невъзможност да се заяви ГФО за 2018г. поради
обективни причини – липса на парични средства за заплащане на такса пред
Агенция по вписванията, както и тези по отношение възражението, че са налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното, съдът намира,
че решението, с което Районен съд Хасково е потвърдил наказателното
постановление, е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон,
поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на
ответника в производството се следва присъждане на претендираните за
касационното производство разноски, които съда определя в размер на 80.00 лева.
По отношение на частната жалба, съдът
съобрази следното:
Частната жалба е подадена
в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното определение първоинстанционният съд
по молба на процесуалния представител на Зам. директора на ТД на НАП – Пловдив,
в производство по реда на чл.248 от ГПК е допълнил решението си, предмет на
разглеждане в настоящото производство, като е осъдил А.Й.К. да заплати на ТД на
НАП Пловдив сумата в размер на 120 лева разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение пред районен съд.
Така постановеното
определение е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси
субсидиарно приложение намира ГПК. Съгласно чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва
делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за
разноски. Съответно при допуснат пропуск от съда приложение намира разпоредбата
на чл.248 от ГПК, съгласно която в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските. Определението за разноските се постановява в закрито заседание и се
връчва на страните. То може да се обжалва по реда, по който подлежи на
обжалване решението.
По така направеното искане за
допълване на Решение № 260022/18.08.2020г. по АНД №683/2020г. на Районен съд
Хасково в частта за разноските съдията – докладчик по делото не се е произнесъл
по регламентирания в чл. 248 от ГПК ред за допълване на решението, който
както бе посочено по-горе е приложим на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН. След като в срока за обжалване на
Решение №260022/18.08.2020г., постановилият го съдебен състав на РС-Хасково е
бил сезиран от една от страните по делото – ТД на НАП Пловдив с искане за
допълване в частта за разноските, той е следвало да съобщи на насрещната страна
за искането, както и за възможността ѝ да представи отговор в
едноседмичен срок, съгласно чл. 248, ал. 2
от ГПК и след
изтичането на този срок да се произнесе с определение в закрито заседание,
съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК. Този процесуален ред не е спазен от
районния съд, като препис от молбата за допълване на решението не е връчена на
насрещната страна, в случая частния жалбоподател К. за представяне на отговор в
едноседмичен срок, поради това същият е бил лишен от възможността да изрази
становището си по основателността на исканото изменение, съответно и по размера
на претендираните разноски. Идиция за това е молбата на К. от 07.10.2020г.,
подадена до Районен съд едновременно и с частната жалба против определението, в
която изрично е заявил становището си по размера на претендираните разноски.
При това положение Определение № 260023/09-09.2020г.
по АНД № 683/2020г. по описа на Районен съд Хасково, като постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила следва да бъде отменено, а делото
върнато в тази му част на РС Хасково за ново произнасяне при спазване
разпоредбата на чл.248, ал.2 от ГПК.
Мотивиран така Административен съд
Хасково в настоящия състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№260022/18.08.2020г., постановено по АНД №683/2020г. по описа на РС Хасково.
ОСЪЖДА
А.Й.К., ЕГН **********
*** да заплати на ТД на НАП – Пловдив разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80.00 лева /осемдесет лева/ за касационната
инстанция.
ОТМЕНЯ Определение № 260023/09.09.2020г.,
постановено по АНД № 683/2020г. по описа на Районен съд Хасково и ВРЪЩА делото в тази му част на същия
състав на Районен съд Хасково за ново произнасяне при спазване разпоредбата на
чл.248, ал.2 от ГПК.
Решението и
в двете му части е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.