РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр.София, 11.05.2018 г.
СГС, VI-4 състав, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
като разгледа т.д.N 3306/2017 г., докладвано от съдия Чомпалов, установи следното:
СГС е сезиран с искова молба от „С.“ ЕООД,
с която са предявени срещу „М.“ АД-в несъстоятелност искове с правно основание
чл.694 ал.2, т.1 ТЗ. С предявените искове се иска да се установи съществуването
в полза на ищеца на вземания срещу ответника /длъжник в несъстоятелността/ в
общ размер от 4 492 605,80 лв.
След извършена от съда служебна проверка за вписванията в ТР по партидата на ответника /длъжник в несъстоятелността / се установи, че е заличен неговият представител по закон.
Видно е от вписванията по партидата на ответника в ТР, че в поле 10 „Представители“ е вписано „заличено обстоятелство“. Заличаването е от 14.05.2013 г., а това означава, че ответникът няма представител по закон, включително и към настоящия момент.
С решение от 13.06.2014 г. по т.дело N 1132/14 г. на СГС на основание чл.252 ал.1, т.6, вр. с т.4 ТЗ е прекратен ответникът, след което е открито производство по ликвидация и с акт № 20150224145103/24.02.2015 г. за ликвидатор е назначена Силвана Л.А.-Т., която обаче е отказала да заеме длъжността и не е встъпила. След това са назначени за ликвидатори и други лица, които също са отказали да изпълняват длъжността и не са встъпили. Последният назначен ликвидатор е И.Й.И., която също е отказала да заема длъжността и не е встъпила.
Нормата на чл.266 ал.3 ТЗ предвижда, че ликвидаторите се вписват в търговския регистър, където се представят нотариално заверени
съгласия с образци на подписите им. В случая последното
вписване е от 07.06.2016 г., с което е заличен ликвидаторът И.Й.И..
Видно от вписванията в ТР по партидата на ответника, че не е вписан
ликвидатор – последното вписване е от 07.06.2016 г. – „заличено обстоятелство“,
което се отнася за назначения на 20.04.2016 г. ликвидатор И.Й.И., която както
се спомена, е отказала да заема длъжността и не е встъпила.
При това положение съдът е приел, че съществуват процесуални пречки за развитие на производството, защото ответникът при липса на вписан в ТР представител не е в състояние да се защитава в процеса. С разпореждане от 26.03.2018 г. съдът е приел, че случаят попада в хипотезата на чл.29 ал.2 ГПК, защото е заличен представителят по закон на ответника длъжник. С това разпореждане е назначен особен представител на ответника длъжник, който притежава пасивна процесуална легитимация по установителните искове с правно основание чл.694 ТЗ, а на ищеца е указано да внесе необходимото възнаграждение за особения представител на ответника – 56 456,05 лв.
Нормата на чл.635 ал.3 ТЗ предвижда, че в производството по несъстоятелност, както и в производствата по чл. 621а, ал. 2, чл. 649 и 694, длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика. Това означава, че длъжникът в производството по чл.694 ТЗ участва чрез своя управителен орган, независимо дали са прекратени правомощията му с решение на съда в несъстоятелността. Синдикът не е легитимиран да отговаря по установителните искове - нито в качеството на орган на несъстоятелността, нито в качеството на представител на длъжника, защото от правилото на чл. 635, ал. 3 ТЗ следва извода, че длъжникът следва да се представлява от представителния си орган, но тъй като такъв липсва следва да се представлява от назначен от съда особен представител по чл. 29, ал. 2 ГПК.
Нормата на чл.694 ал.7 ТЗ се отнася за държавната такса по иска с правно основание чл.694 ТЗ, но ищецът по този иск не е освободен от задължението за разноски – депозит за в.лица, за призоваване на свидетели, както и за възнаграждение за особен представител на ответника, които следва да се внесат предварително.
С определение от 17.04.2018 г. е оставена без уважение молбата на ищеца отмяна на разпореждането от 26.03.2018 г.
Указанията за внасяне на сума за възнаграждение на особения представител не са изпълнени от ищеца, а на 03.05.2018 г. /по пощата/ е подадена молба с ново искане за отмяна на разпореждането от 26.03.2018 г.
Според съда исковата молба следва да бъде върната, защото ищецът не е изпълнил указанията да внесе по сметка на СГС сума за възнаграждение на особения представител на ответника. Поради невнасяне на тази сума е налице пречка за развитието на производството, защото ответникът ще бъде лишен от възможността да осъществява процесуалните си права на защита срещу предявените установителни искове / определение № 779 от 01.03.2016 г. по ч.гр.д. № 529/2016 г. на САС, определение № 429 от 11.08.2016 г. по ч.т.д. № 1265/2016 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.
С оглед на изложеното съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната, защото продължаването на процесуални действия по делото, насочени към приключването му с постановено решение по същество на спора, би довело до съществено процесуално нарушение спрямо правата на ответника, който реално не би могъл да участва в процеса, защото няма законен представител, чрез който да се защитава.
Мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
Връща исковата молба на „С.“ ЕООД, с която са предявени срещу „М.“ АД-в несъстоятелност искове с правно основание чл.694 ал.2, т.1 ТЗ и по която е образувано т.дело N 3306/17 г. на СГС.
Разпореждането може да се обжалва пред САС в едноседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: