Р Е Ш Е Н И Е  № 298

гр.Русе,25.04.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        Русенският  Районен съд, четвърти наказателен състав в публично заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета  година в състав :

 

                                        Районен съдия: Венцислав Василев

                                Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева...……………………………………………………………………...

и в присъствието на  прокурора………………………………………………………………………

        като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело № 178/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

        Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Постъпила е жалба от „Хотел комплекс манастира“ ЕООД, представлявано от А.И.К.до Русенския  Районен съд  против наказателно постановление № 2018-0045598/25.10.2018г. на Директора на Регионална Дирекция за защита на потребителите със седалище в гр.Русе, която моли съда да го отмени като незаконосъобразно.

        Жалбоподателката редовно призована не се явява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

        Ответникът по жалбата, редовно призован  изпраща представител, който поддържа обжалваното наказателно постановление и счита жалбата за неоснователна.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

        Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

        На 26.06.2018г. св.П.А. извършила проверка в място за настаняване „стаи за гости“ в с…. обл….. ул. ….., като обектът се състоял от четири стаи. В хода на проверката било установено, че в близост до входа е поставена табела с информация за фирма, седалище и адрес на управление на търговеца,работно време, имената на управителя с телефон за контакт, както и осветен рекламен надпис с вида на туристическият обект – „стаи за гости“. На видно място в обекта е бил поставен ценоразпис за нощувките, като е имало и работещ касов апарат, който издава касови бележки от обекта, като е посочен адрес с….. ул….. В хода на проверката било установено, че нощувки в този обект се предлагат и по интернет в различни туристически сайтове. В обекта на видно място било поставено удостоверение за категоризация № 105/27.08.2015г., издадено от кмета на община …., като в него обаче бил посочен адрес на обекта с…..ул….. Св.А. изискала официално от кмета на общината информация относно това дали е на проверявания обект е издавано удостоверение за категоризация и съответно дали подавани справки – декларации  съгласно чл.116 от Закона за туризма. От отговора на община Иваново се установява, че със заповед  № 215/09.06.2015г. на кмета на общината е отказано определяне на категория една звезда на туристически обект „стаи за гости“ с адрес с…. ул…., стопанисвано от наказаното дружество, тъй като видно от регулационния план на селото не е налична къща, която да е годна за обитаване. В хода на съдебното следствие е изискано служебно от съда информация относно това община Иваново издавала ли е поставеното на видно място удостоверение за категоризация, по отношение на какъв адрес и на кое юридическо лице, респ. ЕТ. От отговора се установява, че такова удостоверение общината действително е издавала , но то е по отношение на „стаи за гости“ с адрес ул.“…. , а не № ….., със собственик „Русетур“ ЕООД, като лице, което извършва дейност в обекта е наказаното дружество. Също така от писмото и приложенията се установява, че за обекта „стаи за гости“ на адрес ул.“…. , с лице извършващо дейност в обекта – наказаното дружество е издадено временно удостоверение № 5/17.09.2018г. със срок на валидност 17.12.2018г. за констатираното нарушение св. А. съставила АУАН против дружеството, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което за нарушение по 114 т.1 вр. чл.206 ал.1 от Закона за туризма му било наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв.

 

        Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.

 

   Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това.

 

   Разгледана по същество е неоснователна.

 

   В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила  и правилно е приложен материалния закон.

  

По делото безспорно се установява, че наказаното дружество извършва туристическа дейност „хотелиерство“ към момента на проверката – 26.06.2018г. в място за настаняване „стаи за гости“ на адрес  с. …. Ул….., като няма издадено удостоверение за категоризация  или да му е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Съдът намира за законосъобразен извода на АНО за допуснато нарушение по чл.114 т.1 от Закона за туризма. Съгласно цитираната разпоредба лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Събраните по делото доказателства – констативни протоколи от 26.06.2018 г., от 09.07.2018 г. и от 03.10.2018г., извлечения и разпечатки от интернет сайтове, снимков материал, ценоразпис предоставените от самото лице регистри на настанените лица , както и показанията на актосъставителката в с.з., в своята съвкупност безспорно водят до извода, че дружеството е извършвало туристическата  услуга хотелиерство, по смисъла на § 1 т.55 от ДР на Закона за туризма, в туристически обект по смисъла на чл.3 ал.2 т.1 б.“б“ вр.§ 1 т.28 от ЗТ. Това се доказва и от подаденото след извършване на проверката заявление, във връзка с което й е било издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризация и то по отношение на „стаи за гости“ с адрес с…. ул.“…. (л.57 и л.58 от делото).  От наличното в обекта и поставено на видно място удостоверение не може да се направи никакъв извод в полза на дружеството, тъй като със същото е категоризиран туристически обект за дейността „хотелиерство“, но по отношение на съвсем друг и различен обект – с….. ул.“…..

При това положение съдът намира, че нарушението по чл.114 т.1 от Закона за туризма е доказано по категоричен и несъмнен начин и правилно е ангажирана отговорността на дружеството.

Наказанието съдът намира,че  е индивидуализирано правилно и същото  е съобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН, като е наложено наказание в минималния размер по чл.206 ал.1 от Закона за туризма.

В случая няма и основание за приложението на чл.28 от ЗАНН, най-малко, защото видно от регистрите за настанени туристи за периода януари – май 2018г. в обекта, без същият да е категоризиран са пренощували немалък брой хора и по този начин се засягат правата на неограничен кръг потребители.  

По посочените съображения  съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди  като законосъобразно и обосновано.

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

Р   Е   Ш   И  :

 

        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 2018-0045598/25.10.2018г.,издадено от Директора на Регионална Дирекция за защита на потребителите със седалище гр.Русе, с което на „Хотел комплекс манастира“ ЕООД, представлявано от А.И.К.е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 1000 (хиляда) лв. за нарушение по чл. 206 ал1. от Закона за туризма.

        Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

        Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

 

 

                                                                Районен съдия: