Р Е Ш Е Н И Е
№ 6
гр. Русе, 11.03.2021
год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, II състав, в публичното заседание на единадесети
февруари през 2021 год. в състав:
Съдия: Димитринка КУПРИНДДЖИЙСКА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 292 по описа
за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 30г,
ал. 9 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ), във връзка с чл. 145
и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на „Г. 2009“ ЕООД, със седалище: гр. Русе, представлявано от Ц.И.Г. – управител, против
Задължително предписание за изтегляне (ЗПИ) № Рс – 002 от 11.11.2019 г.,
издадено oт А. К. М., на длъжност главен инспектор в Отдел „Проверка и контрол
на качеството на течните горива“ при Главна дирекция „Контрол на качеството на
течните горива” към Държавната агенция за метрологичен и технически надзор
(ДАМТН).
В жалбата са наведени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадени при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с
материалноправните разпоредби и с целта на закона. Основният аргумент на
жалбоподателя е свързан с твърдението, че взетата при контролната проверка
представителна проба от дизеловото гориво всъщност няма идентични
характеристики с общия обем на горивото в резервоар № 4, за който обем всъщност
е наложена ПАМ. Обосновава този си извод с твърдението, че пробата била взета
от горивото, което се е намирало в тръбопровода между резервоара и колонката за
гориво, а не от горивото, което се намирало в резервоара. На следващо място
счита, че наложената ПАМ е несъразмерна, тъй като процесното гориво вече било
извън оборот и спряно от продажба съгласно предходни заповеди на
административния орган.
В представените писмени бележки
процесуалният представител на жалбоподателя излага подробно аргументите си, кат
основният акцент отново е върху твърдението, че горивото, което е взето при
контролната проверка и горивото, находящо се в резервоара нямат еднакви
физико-химични характеристики.
Претендира се отмяна на заповедта и присъждане
на направените по делото разноски.
Ответникът
в производството – А. К. М., на длъжност главен инспектор в Отдел „Проверка и
контрол на качеството на течните горива“ при Главна дирекция „Контрол на
качеството на течните горива” към ДАМТН, чрез процесуален представител и лично,
оспорва основателността на жалбата. Претендира и присъждането на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази
становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна
проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на
основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
По фактите
На 30.07.2019 г., в 12:30 ч., на обект -
бензиностанция № 2 в с. Николово,
ул. „Липник" № 94а,
управляван от „Г. 2009" ЕООД, е извършена проверка от главни инспектори към ГД ККТГ, на основание на чл. 16 от
Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и
начина за техния контрол (НИКТГУРНТК). В хода на проверката са взети проби от течни горива за установяване на
съответствието им
с изискванията на Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) и Закона за
енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ). Проверката и вземането на
проби са извършени
в присъствието на С.Р.Р. - обслужващ бензиностанция, като това
обстоятелство е посочено
в Протокол № Рс – 100 от 30.07.2019 г. (л. л. 4 и 5 от
преписката).В цитирания прокол по отношение на горивото за дизелови двигатели е
отбелязано, че се разпространява с Декларация за съответствие № 1408 от
23.07.2019 г., издадена от „САКСА“ ООД с документ за доставка - Товарителница №
65680 от 29.07.2019 г. за количество 4 656 л. (л. л. 9 и 10 от
преписката).
Пробите от
горивото са взети по реда на чл.
18 от НИКТГУРНТК - от дозиращия накрайник на бензиноколонка № 3 с помощта
на удължител за гориво за дизелови двигатели, обем на резервоар № 4, свързан с
бензиноколонката - 25 747 л., с налично количество 4 901 л. Пробата е
взета в 6 бр. чисти еднолитрови метални съдове за еднократна употреба, всеки
запълнен до около 85 % от обема. Разпределението на съдовете с пробата е
следното: 4 бр. с контролни проби /3 бр. за ГДКТГ и 1 бр. за проверяваното
дружество/ и 2 бр. с арбитражни проби за ГДККТГ. Преди запълване всеки метален
съд за еднократна употреба бил промит на обекта с по около 0,2 л. от горивото.
В общото количество взета проба от 6.00 л. по касов бон било включено и
горивото, изразходвано за промивка (л. 6 от преписката). Съдовете с контролни и
арбитражни проби били затворени, етикирани и пломбирани, съгласно чл. 20 от
НИКТГУРНТК. Оловните пломби били маркирани с персонален номер 1 на пломбажните
клещи на длъжностното лице, взело пробата и обозначение ГДККТГ. Съдовете с
пробите били пломбирани допълнително с еднократни пломби с № 105143 и
обозначение ГДККТГ.
Взетата проба от течно гориво
- гориво за дизелови двигатели е изпитана в подвижна
акредитирана лаборатория в гр. Плевен, на основание чл. 30б, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗЧАВ,
за
което са
издадени Протокол от изпитване № Р - 0200-2 от 31.07.2019 г. и Експертно
заключение № E3 - 0626 от 31.07.2019 г. (л. л. 12 – 14
от преписката). Въз основа на протокола и
експертното заключение е установено, че
разпространяваното течно гориво - гориво за дизелови двигатели не съответства на изискванията за качество по чл. 6,
т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК. При тези констатации и на основание на чл. З0г, ал. 2, във връзка с чл. З0г, ал. 1, т. 1, 6. „в" от ЗЧАВ, е издадено Задължително
предписание за временно спиране
№ Рс – 0626 от 31.07.2019 г. (л. л. 28 и 29
от преписката).
На 31.07.2019 г.,
непосредствено след първото изпитване, на основание чл. 22 ал. 6 от НИКТГУРНТК, било извършено изпитване на контролната
проба и в стационарна Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и
присадки към ГД ККТГ - ДАМТН, гр. София, притежаваща сертификат за акредитация
на БСА peг. № 35 -
ЛИ/26.11.2018 г., валиден до 30.09.2020 г. (л. л. 17 – 23 от преписката). За
извършената експертиза и на
основание на чл.22, ал. 7 от НИКТГУРНТК е
изготвен Констативен протокол № КП-0430 от 31.07.2019
г. за съответствие на течно гориво с изискванията за качество, съгласно който
течно гориво - гориво за дизелови двигатели, по показател „Пламна
температура" (°С): не съответства на
изискванията за качество. Отбелязано е, че получените резултати от изпитването се
отклонявали от допустимите гранични стойности, като по този показател
полученият резултат от изпитването бил под 40 ⁰С при норма над 55
⁰С. Посочено е, че за получения резултат от изпитването не могат да бъдат
приложени критериите за прецизност на използвания метод за изпитване съгласно
чл. 7 от НИКТГУРНТК, тъй като резултатът е извън обхвата на стандарта. В
заключение е посочено, че течното гориво за дизелови двигатели, по изпитаните
показатели и получените резултати не съответства на чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК (л. л. 27 – 29
от преписката).
При тези
констатации и на
основание на чл. 30г ал. 2, във вр. с чл. З0г, ал. 1, т. 2 от ЗЧАВ, контролният
орган издава Задължително предписание за забрана (ЗПЗ) на разпространението на
течното гориво № Рс-0430 от 31.07.2019 г., тъй като в резултат на изпитването в
стационарната лаборатория и заключението на констативния протокол е установено, че горивото не
съответства поне на едно от изискванията за качество. (л. л. 31 и 32
от преписката).
С искане
вх.№84-01-614-1/06.08.2019 г. по описа на ДАМТН – ГД ККТГ и в срока по чл. 30в
ал. 1 т. 3 ЗЧАВ „Г. 2009“ ЕООД е поискало да бъде направено изпитване на
арбитражната проба на процесното гориво по показател „Пламна температура“ (л.53
от преписката). След размяна на няколко писма между страните и уточняване на
лабораторията, в която ще се извърши изпитването, както и датата и часа, арбитражното изпитване е извършено на
05.11.2019 г. в Изпитвателна лаборатория за ГСМ към „БУЛГАРКОНТРОЛА“ АД,
гр.София, притежаваща сертификат за акредитация рег.№ 275 ЛИ/26.11.2018 г.,
валиден до 26.11.2022 г., издаден от ИА БСА, за
което е съставен протокол от изпитване на арбитражна проба №1680 от
05.11.2019 г. Въз основа на този протокол е издадена Експертиза за съответствие
на течно гориво с изискванията за качество след арбитражно изпитване № Еа-032 от
05.11.2019 г., съгласно която процесното течно гориво за дизелови двигатели не съответства на изискванията за
качество по показателя - „Пламна температура" (°С) (л.л. 59- 60). Съгласно
материалния закон, арбитражното изпитване е окончателно и служи за
доказателство при наличие на съдебен спор.
На 11.11.2019г. е издадено и процесното Задължително
предписание за изтегляне №Рс-002/ от 11.11.2019г., от гл. инспектор в ГД
„Контрол на качеството на течните горива“, с което на основание чл.30г, ал.1,
т.3, б. „а“ от ЗЧАВ, на дружеството-жалбоподател е наредено да изтегли от
пазара течно гориво за дизелови двигатели в налично количество от 4 713L, за което след взети проби,
включително и арбитражна такава и направено изпитване в съответствие с чл.30б,
ал.1, т.6 от ЗЧАВ е било установено че не отговаря на изискванията на чл.6, т.2
от Приложение №2 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива,
условията, реда и начина за техния контрол. Именно това предписание е оспорено
пред настоящия съдебен състав.
Във връзка с наведени от страна на
жалбоподателя твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани
с извършването на проверката и начина на вземането на пробата, са разпитани в
качеството им на свидетели по делото И.Ц.И., С.Р.Р., Д.А.З., както и Д.С.Ш. (л.
л. 89 – 93 от делото).
Първият свидетел – И.Ц.И. посочва, че
работи в дружеството като обслужващ бензиностанция, а управителят е негов баща.
От показанията му се установява, че когато контролните органи дошли на
проверка, той не е бил на място в обекта. Присъствало е лицето С.Р., на
длъжност обслужващ бензиностанцията, като тя му се обадила да донесе документи,
които проверяващите изисквали, тъй като тя била нов служител и не разполагала с
тях. Свидетелят донесъл документите, които били поискани, като присъствал и по
време на вземане на пробите, но не се представил кой е, на каква длъжност е в
дружеството. Св. И. подробно описва как са били взети пробите, като според него
процедурата била нарушена – при промиването на бутилките, при пълненето и
запечатването им, при пломбирането им, а също и при съхранението им. Заявява,
че проверяващите не са го викали да се подписва на документи и не му обяснили,
че може да вписва възражения в протокола. Единствено името на колежката му С.Р.
било вписано в документите, но тя реално не била присъствала на вземането на
проби, тъй като вършела служебните си задължения на бензиностанцията. За това,
че горивото не отговаряло на изискванията за пламна температура разбрал след
като им били връчили задължителното предписание за временно спиране
разпространението на горивото. В тази
връзка, заедно с управителката на транспортната фирма, която им била доставила
горивото, взели тяхна проба от процесното горимво и я изпратили в лаборатория
за изпитване, като резултатите били добри.
Твърди също така, че не им е била дадена възможност да присъства
представител на дружеството при изнасяне на арбитражната проба от помещението
за съхранение за арбитражното изследване. Счита че контейнерите, в който е била
арбитражната проба не изглеждали по същия начин, по който са били при вземането
на пробите, имало и разлика в грамажа на горивото. Изразява несъгласие и с
начина, по който е било проведено арбитражното изпитване.
Св. С.Р. посочва в показанията си, че
в деня на проверката 30.07.2019 г. е била на работа на обекта, когато са
пристигнали проверяващите. Тъй като в бензиностанцията не се намирали
документите, които проверяващите й поискали, тя се обадила по телефона на колегата си И.Г. (И.), който бил отговорник
на обекта. След това в нейно присъствие проверяващите започнали да попълват
протокола за проверка. След пристигането на И. свидетелката излязла навън и
продължила да си гледа работата. Никой от проверяващите не я бил викал и тя не
била присъствала при тях. След като приключили проверката, я накарали да се
подпише на няколко документа, като й обяснили, че трябва да ги подпише, тъй
като тя била на работа. Подписала ги без да ги чете, тъй като нямала време, а и
отговорникът на обекта бил там.
Св.Д.З. заявява, че е управител и
собственик на „СДР ТРАЙЛ“ ЕООД, като основната дейност на дружеството е транспорт
на светли горива. Фирма „Г. 2009“ ЕООД била техен клиент от 2015 г. и редовно
им доставяли горива. Именно с техен камион било доставено и процесното гориво.
След като от „Г. 2009“ ЕООД в края на юли 2019 г. се обърнали към тях със
съмнения за смесване на гориво по време на транспортирането му, свидетелката
предложила да вземат проби и да ги изпратят за изследване в лаборатория. Тя
отишла на място на бензиностанцията и присъствала на вземането на проби, което
било извършено от св.И.И.. Именно И. й посочил от коя бензиноколонка било
проблемното гориво и той напълнил гориво в пластмасови бутилки, които в
последствие изпратили по „Еконт“ в лаборатория „SGS“ в гр.Бургас. Свидетелката не помни
точната дата, на която е взета пробата, но твърди, че когато са вземали пробата
бензиноколонката не е била запечатана. След като резултатите били готови от
лабораторията й ги изпратили по имейл, тъй като тя била заинтересовано лице. В
тази връзка св.З. представя протокол от лаборатория „SGS“, гр.Бургас от 05.08.2019 г.,
фактура за платената от нея експертиза и тахографска шайба от цистерната, с
която било доставено процесното гориво.
По делото е разпитан в качеството му на
свидетел и Д.Ш., длъжностното лице, което е взело процесните проби. Свидетелят
дава подробни показания за начина, по който е взел пробите от дизеловото
гориво, като твърди, че редът за това изцяло е бил спазен. Посочва, че в
протокола за проверка вписали лицето С.Р., тъй като тя присъствала в обекта, когато
пристигнали на проверка, като заявила, че е обслужващ бензиностанцията.
Помолили я да уведоми управителя, че ще бъде извършена планова проверка. Тя се
обадила и дошъл св. И. И., който донесъл документи, които били изискани от
проверяващите. Св. Ш. заявява, че на него /И. И./ не били показали нищо, тъй
като той не фигурирал в протокола. Докато вземали пробите И.И. и С.Р. били при
тях на обекта, като обектът работел през цялото време. Заявява, че може Р. да е
зареждала автомобили и да не е било при тях през цялото време, но той не можел
да я задължи през цялото време да стои при него. Освен това още в началото на
проверката я бил запознал с цялата процедура и й казал, че трябва да стои до
тях и да гледа какво правят, защото след това тя ще разписва протокола. Там бил
и св. И. И., но св. Ш. не е знаел в какво качество е присъствал. Протоколът е
подписан от св. Р.. Тя се е подписала и на стикера при етикирането и пломбирането
на взетите проби.
В хода на съдебното дирене от
жалбоподателя са направени доказателствени искания – за назначаване на съдебно
– техническка и съдебно –химическа експертиза, както и за очна ставка между
свидетелите И., Р. и Ш., които съдът е оставил без уважение като неотносими към
предмета на спора.
По правото
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Оспореното в настоящото производство Задължително предписание за изтегляне е издадено на 11.11.2019г. Връчено
е на лично на управителя на „Г.
2009“ ЕООД на 13.03.2020г., видно от приложено в адм. преписка известие за
доставяне. Жалбата срещу предписанието е входирана в ДАМТН, ГД ККТГ на
04.05.2020г. С оглед на Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците и конкретно предвид разпоредбата на чл. 3 от закона
и §13 от ПЗР към ЗИД на Закон за здравето, процесуалните срокове за случаи като
настоящия започват да текат след 21.05.2020г. До тогава те са спрели, което
прави жалбата депозирана в срок.
При тези данни съдът намира производството за допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
В настоящото производство съгласно
чл. 168 от АПК съдът следва да провери законосъобразността на издадения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като установи дали
актът е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправни разпоредби по издаването му и съответен
ли е същият с целта на закона.
Наложената
принудителна административна мярка е по чл. 30г, ал. 1, т. 3 б.“а“ от ЗЧАВ в
приложимата му редакция (ДВ бр. 1/2019 г.), заради това, че разпространяваното течно
гориво - гориво за дизелови двигатели не съответства на изискванията за качество по чл. 6,
т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК и резултатите
от изпитването на арбитражната проба потвърждават установеното несъответствие.
Обжалваното предписание е издадено от
компетентен административен орган - в съответствие с разпоредбите на чл. 30г, ал. 2, във вр. с чл. 30б ал.
1 и чл. 30а ал. 1 т. 2 ЗЧАВ. Видно от съдържащата се в
приобщената към делото административна преписка Заповед № А-212 от 01.04.2019 г.,
издадена от Председателя на ДАМТН, последният е оправомощил Ангелина Мангозова
с редица правомощия, между които е и това по т. 2.3 – да прилага принудителни
административни мерки, като разпорежда изтеглянето на течни горива от пазара в
случаите на чл. 30г ал. 1 т. 3 букви „а“ и „б“ ЗЧАВ (л. л. 1 и 2 от
преписката).
Актът е в
предписаната от закона форма и при издаването му не са допуснати нарушения на
административнопроцесуалните правила, които да бъдат определени като съществени
и да мотивират неговата отмяна.
Задължителното
предписание е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, формулирана в правната норма на чл. 1 от ЗЧАВ - да се защити здравето
на хората и на тяхното потомство, животните и растенията, техните съобщества и
местообитания, природните и културните ценности от вредни въздействия, както и
да предотврати настъпването на опасности и щети за обществото при изменение в
качеството на атмосферния въздух в резултат на различни дейности.
Техническите и
качествените изисквания към течните горива, нормите за съдържание на олово,
сяра и други вредни вещества (замърсители) в тях, както и условията, редът и
начинът за контрол на течните горива, са регламентирани в нарочна Наредба,
издадена на основание чл. 8, ал. 1 от ЗЧАВ. С текста на ал. 2 на чл. 8 е
въведена изрична, императивна забрана за пускане на пазара, разпространение, транспортиране
и използване на течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за
качество, определени в Наредбата.
Контролът върху
изискванията за качество на течните горива при тяхното пускане на пазара,
разпространение, транспортиране и използване се осъществява от председателя на
ДАМТН със средствата и по начините, предвидени в чл. 30а, ал. 1, т. 1 – т. 5 от
ЗЧАВ, включително чрез извършване на проверки, вземане на проби, изпитване в
акредитирани лаборатории и прилагане на принудителни мерки чрез оправомощени
длъжностни лица от Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“.
При осъществяване на контролните си правомощия длъжностните лица имат право да
изпитват пробите от течни горива в посочени от тях акредитирани подвижни и/или
стационарни лаборатории и въз основа на протокола от изпитването да съставят
съответно експертно заключение или констативен протокол за съответствие на
изпитаните течни горива с изискванията за качество, определени в Наредбата.
Поради
установяване, че течното гориво не отговаря на конкретно изискване за качество
по чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от Наредбата и поради това, че резултатът от
арбитражното изследване е потвърдил предходните резултати за несъответствие, е
издадено Задължително предписание за изтегляне от пазара на процесното течно
гориво.
Оспореният
акт е издаден в писмен вид, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК,
включително фактически и правни основания за издаването й. Посочено е
за какво нарушение, допуснато от страна на дружеството, се налага процесната
ПАМ,
Фактическата обстановка е изяснена по правилата на чл.
35 от АПК. Всички действия на контролните органи по
извършване на проверката, а в последствие и по извършване на изпитванията на
контролните и арбитражни проби са документирани по надлежния ред – Протокол
№ Рс – 100 от 30.07.2019 г., подписан от обслужващ бензиностанцията, който може
да се приеме и като уведомление за започналото административно производство,
съгласно чл. 26, ал. 1 от АПК. В протокола са посочени проверените документи, както и
процедурата по вземане на пробите.
В
тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че в хода на
административното производство
фактическата обстановка не била изяснена по правилата на чл. 35 АПК, тъй като
бил изследван само един показател на горивото – пламна температура, който не
бил между задължителните показатели за дизеловите горива, които се изпитват при
пускане на горивата на пазара и се докладват в ЕК съгласно изискванията на
Решение 2002/159/ЕС и на Директива 98/70/ЕС, изменена и допълнена с директиви
2003/17/ЕС, 2009/30/ЕС и практически нямали пряко отношение към качеството на
атмосферния въздух. Видно е от съдържанието на Заявка за изпитване на течни
горива № Р-200/31.07.2019 г., че контролните органи са поискали изпитване на
процесното дизелово гориво по няколко показатели, посочени в Приложение № 2 към
чл.6 т. 2 от НИКТГУРНТК и в Протокол за изпитване № Р-0200-2/31.07.2019 г. са
отразени резултатите по 6 показатели, включително и пламна температура. Т.е.
първоначално проверката е обхващала и други показатели на горивото, но тъй като
единствено пламната температура не е отговаряла на нормите, в последващите
изпитвания – в стационарна лаборатория и в арбитражна лаборатория обект на
изследване е бил този показател, а останалите показатели, поради липса на спор,
не са изследвани. Колкото до
становището, че пламната температура се явявала второстепенен показател и не
била измежду задължителните, следва да се отбележи, че нормата на чл. 8 ал. 2
ЗЧАВ е императивна - забранява се пускането на пазара, разпространението,
транспортирането и използването на течни горива, които не отговарят на някое от
изискванията за качество, определени в наредбата по ал. 1 (НИКТГУРНТК), т.е.
законът не квалифицира показателите като първостепенни и второстепенни.
Обстоятелството, че този показател не е от задължителните, които се докладват в
ЕК, не го прави второстепенен и не освобождава търговците от задължението да
пускат на пазара само горива, които отговарят на нормативните изисквания.
Неоснователно е и възражението
на жалбоподателя, че при контролната проверка не е взета „Представителна проба“
по смисъла на т. 10 от ДР на НИКТГУРНТК и в този смисъл взетото при проверката
дизелово гориво като контролни и арбитражни проби всъщност не е идентично по
физико-химични свойства с горивото в запечатания резервоар, което всъщност е и
обект на оспореното задължително предписание. В § 1, т. 10 ДР на наредбата е дадена дефиниция на
"представителна проба", според която това е проба с физични или
химични характеристики, идентични на средните характеристики на целия обем, от
който се взема проба. С § 1, т. 11 е дадена дефиниция на понятието
"контролна проба" и това е пробата, която се изпраща в акредитирана
лаборатория за изпитване с цел установяване съответствието на течното гориво с
изискванията за качество. С § 1, т. 12 е дефинирана арбитражната проба като
- пробата, съхранявана от ГД "ККТГ" за срок 6 месеца от датата на
пробовземането и предвидена за арбитражни изпитвания в случаи на оспорване на
резултатите.
Съгласно чл. 8 от наредбата, оценяването на съответствието на
течните горива с изискванията за качество към тях се извършва от лицата, които
ги пускат на пазара. Оценяването на съответствието на течните горива с
изискванията за качество се извършва след изпитване на представителна проба от
всяка партида течно гориво – чл. 9, ал. 1 с. з. Въз основа на резултатите от
изпитванията лицата, които пускат течни горива на пазара, съставят декларация
за съответствие за всяка партида, която удостоверява, че течното гориво
съответства на изискванията за качество по чл. 6 и на определенията по § 1, т. 1-7 от допълнителната разпоредба. Пробите от течни горива от
резервоари и тръбопроводи се вземат съгласно БДС EN ISO 3170 и БДС EN ISO 3171
– чл. 17 от наредбата. Следователно представителната и
контролната, респ. арбитражната проба се взимат по различен ред и начин и имат
различно предназначение, поради което доводите на касатора, че контролната
проба не е представителна по смисъла на § 1, т. 10 ДР на наредбата и това е основание за
дискредитирането й не почиват на нормативната уредба и са неоснователни.
В настоящия случай контролът
на качеството на течните горива е извършен чрез взимане на проба от
бензиноколонка от обект на дружеството, поради което са приложими редът и
начините на вземане на пробата, предвидени чл. 18 и чл. 20 от наредбата.
От съдържанието
на протокола за проверка и показанията на св.И. и св.Шафраново, се установява,
че пробите са взети от бензиноколонка от дюзата (накрайника на ръкохватката на
дозиращата помпа), директно в еднолитрови метални съдове за еднократна
употреба, в присъствието на лице на длъжност обслужващ бензиностанцията, като
са поставени печат дата и подпис върху протокола за проверка и вземане на проби
и етикетите им, и са разпределени на контролни и арбитражни проби. Действително
при вземането на пробите е присъствало и още едно лице, което е донесло
изискани от проверяващите документи – свидетеля в настоящото производство И.Ц.И..
Това лице обаче, според показанията на св. Д. Ш., не се е представило, когато е
донесло документите, не е заявило в какво качество желае да присъства по време
на проверката и вземане на пробите, не е поискало да бъде вписано в протокола
за проверка и съответно протокола да му бъде представен за подпис. Освен това
от показанията на св. И. И. стана ясно, че управителят на дружеството е негов
баща, което обуславя и неговата заинтересованост от изхода на спора, с оглед на
което и съдът не кредитира показанията му в частта, касаеща начина на вземане
на пробите – че тръбата, през която са наливали от пистолета, не е била
предварително промита; също, че и ползваните за пробите контейнери не са били
предварително промити; за състоянието на арбитражните проби при арбитражното им
изпитване и др. Освен това показанията на св.И. в тази им част място съдържат
предположения, съмнения и оценки на свидетеля, които не се подкрепят от
останалите доказателства по делото.
Колкото до
твърденията на св.И. и св.Р., че всъщност последната не е присъствала при
вземането на пробите и не била прочела протокола преди да го подпише, съдът
намира, че дори и да е така, това не компрометира по никакъв начин проверката,
респективно – отразеното в протокола за проверка. Тези двама свидетели, както и
св.Ш. потвърждават, че именно св.Р. е била в бензиностанцията като служител на
дружеството, когато са дошли проверяващите и именно в нейно присъствие е
започнала проверката. Св.Ш. й е разяснил, че тя следва да присъства на
проверката, защото след това ще трябва да подпише протокола, но доколко тя е
стояла при проверяващите и е наблюдавала извършваните от тях действия, е
обстоятелство, което по никакъв начин не компрометира извършената проверка.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ал. 3 от
НИКТГУРНТК
пробите по ал. 1 и по чл.
17 се
вземат в присъствието на собственика или ръководителя или служител на
проверявания обект, който поставя печат, дата и подпис върху протокола за
проверка и вземане на проба и етикетите им. По този начин законодателят е
гарантирал правата на проверяваното лице в хода на проверката, като начина за
удостоверяване на обстоятелството, че проверяваното лице или негов
представител/служител е присъствал на проверката е именно чрез поставяне на
печат, дата и подпис върху протокола за проверка и вземане на проба и етикетите
им. В случая от приложените заверени копия на протокол и етикети е видно, че
същите са подписани от св.Р. в качеството й на обслужващ бензиностанция (л.л. 5
и 7). Никъде законодателят не е поставил изискване за постоянно и непрекъснато присъствие
на служителя при вземане на пробите и прочитането на протокола от него като
гаранция за законосъобразното протичане на проверката и истинността на
протокола. В крайна сметка именно с подписа си св.Р. е удостоверила, че е
присъствала при вземането на пробите и е запозната със съдържанието на
протокола. Ако е имала някакви възражения в тази насока, следвало е да ги
отбележи или да откаже да подпише протокола, което обаче не е сторено.
Контролните
проби са изпитани при спазване на изискванията на чл. 22, ал. 1 – 8 от НИКТГУРНТК. Резултатите от изпитванията на пробите са
показали отклонение по показателя "пламна температура".
Дружеството-жалбоподател е реализирало правото си, при оспорване на
резултатите, да поиска арбитражната проба да бъде изпитана по арбитражните
методи за изпитване по съответните показатели за нейна сметка в друга
акредитирана от Българската служба по акредитация лаборатория, при което са
потвърдени резултатите на контролните проби. В чл. 22, ал. 9 от наредбата е предвидено, че резултатите от
изпитването се считат за окончателни. В тази връзка съдът не е уважил
доказателствените искания на жалбоподателя за назначаване на съдебно-техническа
експертиза и съдебно-химическа, с които жалбопадателят от една страна иска да
докаже, каква е вместимостта в литри на дизелово гориво на тръбопровода,
свързващ резервоар № 4 с бензиноколонката, от която са взети пробите, а от
друга – да се вземат проби от този резервоар и да се изследва техния
физико-химичен състав. Настоящият съдебен състав е преценил, че така
поставените задачи са неотносими към предмета на спора, тъй като на първо място
процесните пробите са взети по реда и начина по чл. 18 от НИКТГУРНТК, а не по чл. 17 – от резервоара, и на второ място -
липсва нормативна възможност за ревизия на резултатите от арбитражната проба. В
чл. 30в, ал. 1, т. 3 ЗЧАВ и чл. 22, ал. 9 от наредбата е предвидена възможност за
собственика на проверявания обект да поиска изпитване на арбитражната проба, с
което е гарантирано правото му при оспорване на резултатите да поиска
независима експертна оценка, която е окончателна. Следващо изпитване на проби,
които не са взети по време на проверката от контролните органи не е релевантно
при решаване на въпроса за достоверността на резултатите на пробите, взети по
реда и начина на чл. 18 и сл. от наредбата.
Колкото
до опита на жалбоподателя да докаже, че всъщност пробите са взети от предходна
партида дизелово гориво, а не от тази, която им е доставена на 29.07.2019 г. в
размер на 4 701 л., следва да се отбележи следното: Още при започване на
проверката от контролните органи от дружеството – жалбоподател са представили
документи относно разпространяваното от тях дизелово гориво, което е било и
обект на проверката – декларация за съответствие № 1408/23.07.2019 г., издадена
от „САКСА“ ООД и товарителница № 65680/29.07.2019 г. (л.л. 9 и 10). Ако от „Г.
2009“ ЕООД са имали възражения, че проверяваното гориво е от предходна
доставка, следвало е да представят съответните документи още в хода на
проверката, преди вземането на пробите. Това обаче не е сторено, напротив –
представени са единствено и само документи, касаещи доставката на процесното
гориво. Едва при обжалване на Задължително предписание за забрана
разпространението на течното гориво № Рс-0430/31.07.2019 г. жалбоподателят
излага съображения в тази насока, обосновавайки ги с техническите параметри на
тръбопровода, свързващ резервоар № 4 с бензиноколонка № 3. Произнасянето на
вещо лице в тази насока – относно техническите параметри на тръбопровода, обаче
според настоящия съдебен състав е неотносимо към предмета на спора, тъй като
дори и да се установи, че вместимостта му е около 45 л., както твърди
жалбоподателя, това по никакъв начин не доказва, че в него, към момента на
вземането на процесните проби, е било налично дизелово гориво от друга партида,
а не от процесните 4 701 л. Това са само предположения на жалбоподателя,
които не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
На следващо място съдът
намира възражението на жалбоподателя за несъответствие с целта на закона на
наложената ПАМ за неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗАНН
принудителните административни мерки се прилагат с цел предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредни последици от тях. В настоящия случай от събраните по
делото доказателства се установи, че дружеството-жалбоподател е осъществило административно
нарушение, като е нарушило забраната, залегнала в разпоредбата на чл. 8 ал. 2
ЗЧАВ за пускане на пазара, разпространение, транспортиране и използване на
течни горива, които не отговарят на някое от изискванията за качество, определени
в НИКТГУРНТК, т.е дори само
на едно от изискванията за качество. Отчетената стойност по показателя „пламна
температура“ на процесното дизелово гориво, установена последователно в подвижната и в стационарната
лаборатория и при арбитражната проба, е под 40°С, докато допустимите стойности по показателя са над 55°С, т.е безспорно
е налице съществено несъответствие по
този показател, а не пренебрижимо
занижаване на този показател,
макар че останалите изследвани показатели са в норма. В тази връзка съдът не
кредитира показанията на св.И. и св.З. в частта, с която твърдят, че са взели
проба от процесното гориво и са я изпратили за изпитване в лаборатория в
гр.Бургас, като резултата от изпитването по показател „Пламна температура“ бил
в нормативните граници. Тези показания не се подкрепят нито от писмените
доказателства по делото, нито от представените от св.З. в съдебно заседание.
Освен това, както вече беше отбелязано св.И. е заинтересован от изхода на
делото предвид близките му родствени връзки с управителя на
дружеството-жалбоподател. От показанията на двамата свидетели не може да се
установи кога е взета тази проба и от коя бензиноколонка. Липсва протокол за
вземане на пробата, а представения протокол за изпитване № 4548/05.08.2019 г.
на Изпитвателна лаборатория за нефтопродукти СЖС България ЕООД по никакъв начин
не удостоверява, че представеното за изпитване гориво е взето именно от
бензиностанцията на жалбоподателя (л.79 от делото). Видно е от съдържанието на
този протокол, че пробата е представена от заявител СДР Трайл ЕООД гр.Русе, но
от къде е взета, по какъв начин и кога – не става ясно. Единствените уточнения
за изследваното гориво, които са посочени, са - „една пластмасова бутилка х 0,5
L проба гориво за дизелови двигатели/ 01.08.2019 г.“ По
този начин за съда се налага извода, че представения от св.З. протокол не е в
състояние да удостовери, че действително направеното с него изпитване на
дизелово гориво се отнася именно до процесното гориво. Освен това следва да се
отбележи, че ако посочената в протокола дата „01.08.2019 г.“ към представеното
за изследване гориво се отнася до датата, на която е взета пробата, възниква
въпроса как св.И. и св.З. са взели проба от бензиноколонка № 3, след като тя е
била запечатан още на 31.07.2019 г. със Задължително предписание за временно
спиране № Рс-0626/31.07.2019 г. чрез поставяне на удостоверителни знаци по реда
на чл. 30г ал. 2 ЗЧАВ…
Съгласно разпоредбата на чл.
30г ал. 1 т. 3, б.“а“ ЗЧАВ, в относимата й редакция, при установяване на
нарушения контролните органи имат право да прилагат следните принудителни
административни мерки: да разпореждат изтеглянето на течни и твърди горива от
пазара, когато, в случаите на оспорване по чл.
30в, ал. 1, т. 3
резултатите от изпитването на арбитражната проба потвърждават установеното
несъответствие. В настоящия случай са налице предпоставките за издаването на
процесната ПАМ, тъй като чрез нея се цели именно предотвратяване на вредни
последици от допуснатото нарушение.
С
оглед изложеното се налага извода, че наложената чрез Задължителното
предписание за изтегляне № Рс-002/11.11.2019 г. ПАМ – нареждане да се изтегли
от пазара процесното дизелово гориво е законосъобразна и не страда от пороците,
предвидени в чл. 145 т.1-5 АПК, поради което подадената срещу нея жалба се
явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Ответната
страна не е направила искане за присъждане на разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне в тази насока.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на „Г. 2009“
ЕООД, със седалище: гр. Русе,
представлявано от Ц.И.Г. – управител, против Задължително предписание за
изтегляне № Рс – 002 от 11.11.2019 г., издадено oт А. К. М., на длъжност главен
инспектор в Отдел „Проверка и контрол на качеството на течните горива“ при
Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ към Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор.
Решението
подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: