Решение по дело №160/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.63в, ал.1, от ЗАНН във връзка с чл.208 и сл. от Глава дванадесета „КАСАЦИОННО ПРОИЗВОДСТВО“ от АПК, образувано по подадена касационна жалба

ОТ: Б. Х. К. от [населено място]. Община Перник, [улица], ****, с [ЕГН]

ЧРЕЗ: aдв. Б. В., член на САК, със съдебен адрес/адрес на кантората: [населено място], [улица], ****

ПРОТИВ: РЕШЕНИЕ № 463 / 06.12.2023 г. постановено по

АНД № 1556 / 2023г. по описа на Районен съд – Перник.

Жалбоподателя, счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, същество нарушение на съдопроизводствените правила, незаконосъобразно и необосновано поради което моли да бъде отменено и вместо него постановено друго с което да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.

Жалбоподателя счита, че районният съд неправилно в обжалваното съдебно решение с оглед събраните по делото писмени доказателства е възприел,че е издаден един законосъобразен административен акт, който следва да бъде потвърден. Мотивите и доводите на районният съд за липсата на допусната съществени процесуалния нарушения, обосноваващ незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление били неправилни.

На първо място защитата на жалбоподателя счита, че не било установено жалбоподателя да е управлявал лекия автомобил на посочената дата и час, а свидетелските показания на втория свидетел не можели да бъдат ценени, тъй като били необективни.

На следващо място неправилно районният съд бил възприел, че не е съществено процесуално нарушение - неточното посочване на модела на МПС. Неточното индивидуализиране водело до грешно ангажиране на административно наказателната отговорност.

Счита, че представения по делото протокол № 3-28-22/12.10.2022г. не доказвал годността на средството за измерване – мобилна система за измерване на скорост

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява лично, вместо него се явява процесуален представител, който поддържа касационната жалба и моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменен по мотивите, изложени в жалбата.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на районният съд, като правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, след съвещание за да се произнесе намери следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от процесуално легитимирана страна, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в предвидената от закона форма, по допустима жалба, постановено при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон по следните съображения:

От събраните по делото доказателства се установява, че 02.06.2023г., 18.45 часа, в [населено място], по път II-63 в посока от ул.Батак към ул. Граово, се движело МПС – л.а. “БМВ 535Д“, с рег. №[рег. номер]. На км.2+400 път II-63 в посока от ул.Батак към ул. Граово, в района над жилищните блокове на [жк], [населено място], с мобилно автоматизирано техническо средство ТFR1 – М, №632, монтирано в полицейски автомобил с рег. №[рег. номер], се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим, чрез заснемане в двете посоки, обхващайки приближаващите към С. М. и тези, които се отдалечават от него. Въз основа на заснемането със система за трафик видеоконтрол ТFR1 – М, №632 било установено, че МПС – л.а. “БМВ 535Д“, с рег. №[рег. номер], движещо се по път II-63 в посока от ул. Батак към ул. Граово, на км.2+400, се е движило със скорост от 113 км/ч при разрешена максимална скорост на движение 50 км/ч. за населено място.

Въз основа на заснемането бил издаден АУАН, срещу Б. Х. К. с [ЕГН]. В описателната част на акта за установяване на административно нарушение е отразено движение с установена скорост от 113 км/час, след приспадане на толеранс от – 3 % е посочена наказуема скорост от 110 и превишаване на разрешената скорост от 50 км/час с 60 км/час. За дата и час на нарушението са вписани показанията на техническото средство - 02.06.2023г., 18.45 часа, в [населено място], по път II-63 в посока от ул.Батак към ул. Граово

Въз основа на издадения АУАН серия АД № 12632, е издадено и наказателно постановление № 23-1158-002018 на 17.08.2023г. от началник Сектор “Пътна полиция“ към ОД на МВР - Перник, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на лицето Б. Х. К. с [ЕГН] са наложени административни наказания глоба 800.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок 3 /три/ месеца за това, че на 02.06.2023 г., в 18.45 часа, в [населено място], управлява собствения си л.а. “БМВ 320Д“, с рег. №[рег. номер], по път II-63 в посока от ул. Батак към ул. Граово, на км.2+400, със скорост 113 км/ч. /наказуема скорост 110 км/ч/, при разрешена максимална скорост на движение 50 км/ч. за населено място, като нарушението е установено и заснето със система за трафик видеоконтрол ТFR1 – М, №632, с което виновно е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП.

От изложеното безспорно се установява, че деянието следва да се квалифицира като извършено нарушение на разпоредбата на чл.21, ал. 1 от ЗДвП, доколкото тази разпоредба въвежда забрана за водача на пътно превозно средство при избиране скоростта на движение да превишава определените стойности на скоростта в км/час. Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Съгласно разпоредбата на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: з а превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства районният съд приел, че по безспорен начин се установява отразената в наказателното постановление фактическа обстановка, като е направил извод, за правилното приложени на закона и квалифицирането на административното нарушени по съответната правна норма.

Приел, че е налице извършено административно нарушение което следва да бъде санкционирано съгласно посочения в наказателното постанолвение нормативен текст, като размерът на наложеното административно наказание е бил правилно определен, поради което го потвърдил.

Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства и не са направени нови доказателствени искания.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

При спазване на принципите, регламентирани в чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е необходимите доказателства, които са относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане на доказателствения материал в неговата съвкупност. При разглеждане на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установена от въззивният съд фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от районният съд правни изводи. Районният съд правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата страна на спора.

Правилен и съответстващ на закона е изводът на районния съд, че административно-наказателното производство е протекло при спазване на процесуалните правила, които го уреждат.

Във връзка с наведените в касационната жалба възражение настоящата инстанция намира, че нарушението безспорно е доказано от представените по делото писмени и веществени доказателства, както и приложения снимков материал снимка от клип № 25961, TFR1-M № 632 от дата 02.06.2023.г, и час 18:45:45. Превишаването на скоростта в случая е заснето с техническо средство и се установява от снимковия материал, приложен към делото. Доказателства, които да опровергават този извод не са посочени и събрани от жалбоподателя, а събраните от съда писмени и веществени доказателства са достатъчни за да обосноват извод за доказаност на нарушението.

Неоснователно е възражението на касатора, че извършването на вмененото му нарушение не е доказано по безспорен начин, което възражение на първо място се основава на съображения, че от приложения като веществено доказателствено средство - снимков материал, е невъзможно да се индивидуализира водача на моторното превозно средство, с което се твърди, че е извършено нарушението, както и вида на л.а. Действително от приложения към Наказателното постановление снимков материал – клип № ****, TFR1-M № 632 от дата 02.06.2023.г, и час 18:45:45, не може да се установи марката и модела на автомобила, но противно на твърденията на касационния жалбоподател, регистрационният номер на МПС не е нито затъмнен, нито неясен. От снимката еднозначно се установява регистрационния номер на МПС, което е абсолютно достатъчно за индивидуализиране на превозното средство, с което е било извършено нарушението. В този смисъл изготвеният с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 632 клип № 25961, от дата 02.06.2023.г, и час 18:45:45 представлява годно доказателствено средство по см. на чл.189, ал.15 от ЗДвП и съответно извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение не се основава на предположения.

Изложените в жалбата доводи, с които се оспорва годността на приложеното веществено доказателствено средство - клип № ****, TFR1-M № 632 от дата 02.06.2023.г, и час 18:45:45, като източник на информация относно установяване на лицето управляващо МПС, с което е било извършено нарушението на правилата по ЗДвП е неоснователно, с оглед разпоредбата на чл. 188 ал. 1 от ЗДвП. Съгласно която собственикът или лицето, на което е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение. От представената по делото справка в Централна база – КАТ се установява, че собственик МПС с регистрационен номер [рег. номер] e Б. Х. К., която фигурира като собственик на управляваното в случая МПС и именно като такъв е вписан в Наказателното постановление. Посоченото не се оспорва и от жалбоподателя, който с декларация по реда на чл.188 от ЗДвП е декларирал, че на визираните дата и час лично е управлявал превозното средство. Възражението по отношение на свидетелские показания на втория свидетел, са неоснователни с оглед подадената декларация въз основа на която безспорно се установява кой е управлявал превозното средство.

По наведените в касационната жалба доводи, които са били посочени, като основания за отмяна на наказателното постановление и пред първата инстанция, настоящата касационна инстанция споделя, че същите се неоснователни, което е приел и районният съд. Действително в наказателното постановление, с което е установено и документирано нарушението МПС е индивидуализирано с номер, като грешно е посочен вида му. Следва да се има предвид, че целта на това посочване е в достатъчна степен да бъде индивидуализирано това средство, за да може при последващ контрол да бъде проверена неговата годност. Съдебната практика, трайно е възприела, че с посочването на регистрационния номер, под който е регистрирано МПС индивидуализацията му е пълна, предвид на което и не е необходимо да се посочва вида му. Доказателство за пълнотата на индивидуализацията е и обстоятелството, че още в първата инстанция е приложен протокол от проверка за регистрациятааправена в хода на административното производство за собствеността именно на това моторно превозно средство с регистрационен номер [рег. номер].

По отношение на направените възражения, че липсват годни доказателства за техническата изправност на АТСС настоящия касационен състав намира, че следва да бъдат внесени разяснения относно характера на процесния протокол за използване на АТСС. Съгласно легалната дефиниция за АТСС, дадена в параграф 65 от ДР на ЗДвП, "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Тоест налице са два отделни вида АТСС: 1) стационарни; и 2) мобилни. Мобилните АТСС от своя страна също биват два подвида: 2.1) мобилни- прикрепени към превозно средство и 2.2) мобилни-временно разположени на участък от пътя. В случая от приложеното писмо за удостоверение за одобрен тип е видно, че НП е издадено при използване на втория вид мобилно АТСС /преносими, временно разположени на участък от пътя/, което е стриктно в изпълнение на законовите норми. Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з- 532/12.05.2015г. изисквания за законосъобразност на използването на стационарно техническо средство за видеоконтрол: - нарушението е установено с автоматизирано техническо средство TFR1-M с № 632 представляващо преносима система за видеоконтрол, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в удостоверението за одобрен тип; - техническото средство е от одобрен тип; - техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология; - техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка с Протокол от проверка № 3-28-22/12.10.2022г., който по безспорен начин доказва техническата изправност на АТСС; - приложена е снимка на техническото средство, от която е видно временното му разполагане на участък от пътя. Доказателства, които да оборват посоченото не бяха представени.

В заключение касационната инстанция приема, че при установяване на нарушението и провеждане на особената административно-наказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш, няма допуснати съществени нарушения. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 800 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение.

С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение за законосъобразно, в това число правилно и обосновано, постановено при правилно приложение на процесуалния и материалния закон.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото. В обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав споделя напълно. Събрани са доказателства за проверка на изложените в НП факти, като са приобщени към делото по надлежния процесуален ред, на базата на които е постановен законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

По разноските:

Предвид изхода на делото разноски се дължат само на касационния ответник, а искане за присъждане на такива не е релевирано, поради което съдът не дължи произнасяне.

Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 463 от 06.12.2023 г., постановено по АНД № 20231720201556 по описа за 2023 г. на Районен съд – Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.