Р Е
Ш Е Н
И Е
№44
гр.Русе, 23.09.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, I-ви състав, в открито
заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
при участието на секретаря Наталия Георгиева, като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 359 по описа за
2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.268 от ДОПК.
Образувано е по жалба на Г.Й.М. *** против решение №32/09.04.2021г. на директора
на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) - Варна при
Централно управление (ЦУ) на НАП, с което е оставена без уважение жалбата му с
искане за прогласяване нищожност на постановление №144/21.11.2016 г. за
възлагане на недвижим имот, издадено от директора на ТД на НАП – Варна. В
жалбата и в съдебно заседание са развити съображения за незаконосъобразност на оспореното
решение и доводи за нищожност на постановлението за възлагане. Претендира се
отмяна на оспореното решение, съответно направено е искане за обявяване
нищожността на постановлението за възлагане, като се сочи, че това искане се
обосновава с наличието на съществени процесуални нарушения, допуснати в
производството по издаването му. Претендират се направените деловодни разноски.
Ответникът по жалбата – директорът на дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП,
в съдебно заседание в хода по същество на делото чрез процесуален представител
гл. юрисконсулт З.Е., сочи, че оспореният административен акт е законосъобразен.
В съответствие със закона, с него е оставена без уважение жалбата на М. с
искане за прогласяване нищожност на постановление №144/21.11.2016г. за възлагане
на недвижим имот, издадено от директора на ТД на НАП – Варна, като последното не страда от радикални пороци, които да водят до неговата нищожност на
някое от основанията по чл.146 от АПК. Моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по
делото
доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на
валидността на оспорения административен акт, приема за установено следното:
На 21.11.2016 г. е издадено постановление №144, с което е възложен
върху Красимира Йорданова Мутафова недвижим имот №53/16-1 - сграда с
идентификатор 63427.2.2135.4, с адрес: гр.Русе, ул.“Шести септември“№40, с
предназначение хангар, депо, гараж, номер по предходен план Г-204-Х, гараж 6.
Гореописаният имот е бил съсобствен между Г.Й.М. /4.52/25 ид.части/ и Венцислав
Благоев Стоянов /20.48/25 ид. части/, като идеалните части на последния са били
отнети в полза на държавата. Възлагането е извършено след проведен търг с тайно
наддаване на изнесения на публична продан имот. Постановлението за възлагане е
издадено от Милена Георгиева Колева - директор на ТД на НАП - Варна и подписано
от нея и провелият продажбата публичен изпълнител Милен Вълчев (л.40 от
адм.преписка). Това постановление е оспорено от Г.Й.М. с искане за обявяване
нищожността му след предходно оспорване
действията на гл. инспектор по приходите Милен Вълчев, касаещи извършената
публична продан на описания гараж по посоченото постановление пред директора на
ТД на НАП - Варна, което като просрочено е прието за недопустимо. Решението на
по-горестоящия административен орган е било оспорено пред АдмС-Варна, който с решение
№1442/01.08.2017г. по адм.д. №646/2017г. е отхвърлил жалбата на Г.Й.М. срещу решение
№47/20.02.2017г. на директора на ТД на НАП - Варна, с което с оставена без
разглеждане като просрочена, подадената от него жалба с вх. №3245/07.02.2017г.
срещу постановление за възлагане на недвижим имот №144/21.11.2016г., издадено
по реда на чл.258 от ДОПК. С определение №10968/19.09.2017г. на ВАС, Първо
отделение по адм.д. №9445/2017г. е оставена без разглеждане последваща жалба срещу
посоченото съдебно решение като недопустима, поради липса на възможност за
оспорване. С определение №12931/27.10.2017г. по адм.д. №11888/2017г. на ВАС - петчленен
състав е оставено в сила определение №10968/19.09.2017г. на ВАС - тричленен
състав на Първо отделение по адм.д. №9445/2017г. Без разглеждане е оставена и
жалбата на М. срещу определението на петчленния състав, съгласно определение
№10939/18.09.2018г. по адм.д. №10768/2018г. на ВАС - седемчленен състав
(л.л.42-57 от адм.преписка).
В процесния случай е налице приключило без
произнасяне по същество предходно производство по обжалване на действия на
публичен изпълнител, поради просрочие на жалба от Г.Й.М., с която не е била претендирана
изрично нищожност на постановление №144/21.11.2016г. за възлагане на недвижим
имот. Независимо от изложеното, възможността за оспорването му като нищожен акт
не е ограничена във времето и е предмет на жалба с вх. №560/05.02.2020г., постъпила
в АдмС-Русе и изпратена по подведомственост с писмо с вх. №40653/10.09.2020г.
по описа на ТД на НАП - Варна, заедно с административната преписка, за
произнасяне oт директора на ТД на НАП Варна, по искане на
оспорващия за обявяване на нищожност на постановление №144 от 21.11.2016г.,
съгласно влязло в законна сила на 03.09.2020 г. определение №36/14.08.2020г. по
адм.д. №96/2020 г. на АдмС-Русе (л.л.17-40 от адм.преписка).
В изпълнение на посоченото определение, е
постановено решение №203/24.09.2020 г. на директора на ТД на НАП - Варна, с
което е оставена без уважение жалба с вх. №40653/10.09.2020 г. на Г.Й.М. за прогласяване
на нищожност на постановление №144/21.11.2016г. (л.л.14 и 15 от адм.преписка).
С решение №59/08.01.2021г. по адм.д. №607/2020г. по описа на Административен
съд – Русе е обявено за нищожно решение № 203/24.09.2020 г. на директора на ТД
на НАП - Варна, като преписката е изпратена на изпълнителния директор на НАП за
издаване на решение по подадената от Г.Й.М. жалба за прогласяване нищожност на
постановление №144/21.11.2016г., след като упражни правомощието си по чл.7,
ал.З от ДОПК, при наличие на основание за самоотвод на посочения в закона
компетентен орган - съответния директор на ТД на НАП (л.10 от адм.преписка).
В изпълнение на решение №59/08.01.2021г. по
адм.д. №607/2020г. на АдмС-Русе и писма с вх. №100/10.02.2021г. и
100-1/18.03.2021г. от изпълнителния директор на НАП жалба, изпратена с
писмо с вх. №40653/10.09.2020г. по описа на ТД на НАП - Варна, е приета за
разглеждане от директора на дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП като
териториално компетентен орган, на основание чл.10, ал.3 от ЗНАП, съгласно
Заповед №7/05.01.2006г. на изпълнителния директор на НАП, обн. ДВ бр.4/2006 г.
С решение №32/09.04.2021г., предмет на
съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство, директорът на
дирекция ОДОП - Варна при ЦУ на НАП е оставил без уважение жалбата на Г.Й.М. ***
с искане за прогласяване нищожност на постановление №144/21.11.2016г. за
възлагане на недвижим имот, издадено от директора на ТД на НАП – Варна (л.л.1 и
2 от адм.преписка).
Решението е
връчено на жалбоподателя на 19.05.2021г., видно от намиращата се на л.3 от
приложената към делото административна преписка обратна разписка. Жалба срещу него
е подадена чрез директора на ОДОП – Варна при ЦУ на НАП до АдмС-Русе на
02.06.2021г. (л.4 от делото). Съгласно разпоредбата на чл.268, ал.1, изр.1 от ДОПК, срокът за оспорване на решението на решаващия орган е 7-дневен от
съобщението, но тъй като в решението неправилно е посочено, че същото може да
се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му пред АдмС-Русе, то на основание
§ 2 от ДОПК, вр. чл.140 от АПК следва да се приеме, че жалбата е подадена в
срок, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от оправомощен за това орган. Видно от съдържащите се в приобщената
към делото адм.преписка писмени доказателства, след прогласяване на нищожност на
решение №203/24.09.2020г., издадено от Милена Георгиева Колева - директор на ТД
на НАП - Варна, съгласно влязло в сила решение №59/08.01.2021г. на АдмС-Русе по
адм.д. №607/2020г. и изпращане на преписката, на основание чл.160, ал.5 от ДОПК,
вр. чл.173, ал.2 от АПК, на изпълнителния директор на НАП, който съобразно
правомощията си по чл.7, ал.З от ДОПК, е възложил произнасяне по жалбата срещу
постановлението на директора на дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП. Налице са данни за постъпило писмо с вх. №100-1/18.03.2021 г. от изпълнителния
директор на НАП, с което е изпратено за разглеждане по компетентност
предложение с вх. №11-03- 17/#2/25.02.2021 г. от Г.Й.М., за произнасяне по жалбата
му от директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП, вместо от директора на дирекция
ОДОП - Варна при ЦУ на НАП. Изпълнителният директор е изразил становище за
компетентност на директора на дирекция ОДОП - Варна, предвид териториалната
компетентност на дирекцията, определена на основание чл.10, ал.3 от ЗНАП, със
заповед №7/05.01.2006 г. на изпълнителния директор на НАП, обнародвана в ДВ,
бр.4 от 2006 г. (л.л.4-8 от адм.преписка).
Постановеното
от директора на ОДОП – Варна при ЦУ на НАП решение е в предвидената от закона
писмена форма, със съдържание, което отговаря на изискванията за излагане на фактическите и правни основания за издаване на акта и при спазване на
административнопроизводствените правила. При неговото издаване материалният закон е приложен
правилно.
С решение
№32/09.04.2021г. директорът на дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП е оставил
без уважение жалбата на М. с искане за прогласяване нищожност на постановление
№144/21.11.2016г. с мотиви, че оспореното постановление не страда от пороци,
които да обосновават неговата нищожност.
Настоящият
съдебен състав напълно споделя правните изводи на административния орган в тази
насока.
Нормативна
уредба на недействителността на административните актове липсва. Не е налице
легална дефиниция или законоустановени критерии (с изключение на липсата на
компетентност – арг. от чл.173, ал.2 от АПК, вр. § 2 от ДОПК), по които да се
преценява кога един акт е нищожен и кога - унищожаем. Тези понятия са
установени в административноправната теория и в съдебната практика, които
допринасят за тяхното изясняване и за изграждане на единен критерий за
разграничаване на нищожните от унищожаемите административни актове.
Най-общо
един административен акт е нищожен, когато е засегнат от някакъв порок - от
неспазване на изрично изискваните от закона условия за валидността на
административния акт или поради нарушаване на някое от нормативно установените
изисквания за законност на административните актове - изброените пет порока по
чл.146 от АПК. Нарушението на законовите изисквания за валидност на
административния акт трябва да е съществено, изразяващо се в обективното му
несъответствие с предписанията на закона. При унищожаемите административни
актове степента и тежестта на допуснатата незаконосъобразност не е толкова
радикална и актът не страда от такъв важен, тежък или съществен порок (в този
смисъл и мотивите към Тълкувателно решение №5 от 20.07.2010г. на ВАС по т.д.
№2/2010г.).
Макар АПК,
приложим на основание разпоредбата на § 2 от ДОПК, да не съдържа изрична
квалификация на пороците, водещи до нищожност на административните актове, то,
както беше отбелязано, разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК сочи недвусмислено,
че некомпетентността на органа е основание за нищожност на акта. По тази причина
на първо място следва да бъде извършена преценка на компетентността на органа,
издал оспореното пред директора на дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП
постановление за възлагане на недвижим имот.
Постановление №144/21.11.2016 г. е издадено от компетентен
орган - директорът на ТД на НАП - Варна, съгласно заповед №ЗЦУ-1369/15.12.2012г.
на изпълнителния директор на НАП, издадена на основание чл.10, ал.2, вр. чл.3,
ал.4, вр. чл.10, ал.1, т.1, т.16 и чл.3, ал.1, т.12, т.13, т.16 и ал.6 от
Закона за Националната агенция за приходите. С нея, на директорите на
териториални дирекции в НАП, е възложено да издават възлагателни постановления
при продажби чрез търг, свързани с имущества, отнети в полза на държавата по
предвидения процесуален ред (л.41 от адм.преписка). Предмет на оспореното пред
решаващия орган постановление е възлагане на идеални части от съсобствен
недвижим имот, отнет в полза на държавата с решение №12/19.03.2010г. по гр.д.
№84/2006г. по описа на Окръжен съд-Русе от Венцислав Благоев Стоянов, и след
проведен търг с тайно наддаване, при изразено съгласие за продажба на имота от
жалбоподателя.
Критерият за
разграничаване на нищожността и унищожаемостта на административните актове по
останалите условия за законосъобразност по чл.146 от АПК следва да бъде изведен
от степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност в тях. Тази
преценка е конкретна, в зависимост от тежестта на констатирания порок.
Порокът във формата е основание за
нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на
липса на форма, а оттам - на липса на
волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението, в
случаите, когато това е предписано от закона. В случая волеизявлението на
административния орган е обективирано в изискуемата писмена форма за неговата
валидност, съгласно чл.246, ал.8 от ДОПК и съдържа реквизитите, посочени в
чл.246, ал.7 от ДОПК.
Съществените
нарушения на административнопроизводствените правила са основания за нищожност,
само ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление
(например поради нарушение на правилата за кворум и мнозинство на гласуване на
колективния орган). Според правната теория и съдебната практика нарушението на
административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е
могло да повлияе върху съдържанието на акта. Дори и съществените нарушения на
процесуалните правила обаче, за наличието на каквито жалбоподателя твърди, че
са допуснати в производството по издаване на постановлението за възлагане на
недвижим имот, именно доколкото не водят
до липса на формирано волеизявление, са основание за унищожаемост, а не за
нищожност на акта, но видно от представената по настоящото дело
административна преписка оплакванията на жалбоподателя, които евентуално биха могли
да доведат до унищожаемост на постановлението, са преклудирани поради
приключило с влязъл в сила акт, без произнасяне по същество, предходно
производство по обжалване на действия на публичен изпълнител, поради просрочие
на подадената от М. жалба.
Нарушенията на материалния закон
касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради
което нищожен на посоченото основание би бил само този акт, който е изцяло
лишен от законова опора, т.е. не е издаден на основание на нито една правна
норма, при пълна липса на законовите предпоставки, когато акт със същото
съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един
орган. Само в тези случаи материалната незаконосъобразност ще води до нищожност
на административния акт, а във всички останали случаи ще е основание само за
неговата унищожаемост. Такива радикални нарушения на материалния закон в случая
не са допуснати. Оспореното
пред решаващия орган постановление съдържа законово основание - чл.253 от ДОПК,
създаващо задължение за компетентния орган да издаде постановление за възлагане
на купувача при определени от законодателя условия.
За да бъде
законосъобразен, административният акт трябва да съответства и на целта на
закона. В противен случай, когато правомощието да се издаде акт се използва за
постигане на друга цел, различна от законоустановената, то ще е налице
превратно упражняване на власт. Ако тази друга цел е забранена от закона, актът
ще е нищожен. И обратно, ако преследваната с акта цел е позволена, макар и да
не е законоустановената, то той ще е унищожаем. В случая не е налице и хипотеза
на несъответствие с целта на закона, доколкото предназначението на оспореното
пред решаващия орган постановление за възлагане е да удовлетвори държавата от
имущество, което е отнето, като придобито в резултат на престъпна дейност.
По
изложените съображения съдът намира, че в съответствие със закона директорът на
дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП е оставил без уважение жалбата на Г.Й.М. с искане за прогласяване
нищожност на постановление №144/21.11.2016г. за възлагане на недвижим имот,
издадено от директора на ТД на НАП – Варна.
Предвид изложеното
жалбата срещу решение
№32/09.04.2021г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ - Варна при Централно управление на НАП, с което е оставена без
уважение жалбата на Г.Й.М. с искане за прогласяване нищожност на постановление
№144/21.11.2016г. за възлагане на недвижим имот, издадено от директора на ТД на
НАП – Варна следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.3 от АПК вр. § 2 от ДР на ДОПК и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, ответникът по жалбата
има право на юрисконсултско възнаграждение, което, предвид липсата на правна и
фактическа сложност на делото, съдът определя в размер на 100 лева. Както се приема
и в Тълкувателно решение №3 от 13.05.2010 г. по тълк.д. №5/2009г. на ВАС,
възнаграждението се присъжда в полза на юридическото лице, в чиято структура се
намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в
полза на Националната агенция за приходите, съгласно чл.2, ал.2 от ЗНАП.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, вр. § 2 от ДР на
ДОПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Й.М., с
ЕГН **********,***, против решение № 32/09.04.2021
г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна
при Централно управление на НАП, с което е оставена без уважение жалбата на Г.Й.М.
с искане за прогласяване нищожност на постановление № 144/21.11.2016 г. за
възлагане на недвижим имот, издадено от директора на ТД на НАП – Варна.
ОСЪЖДА Г.Й.М., с ЕГН **********,***, да заплати на
Националната агенция за приходите сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: