№ 111
гр. Бл. , 29.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Бл., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500038 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от вх.№511231/21.12.20 г., депозирана от А. С. Ч., с
адрес: с. Б., общ. Б., насочена против Определение№504925/08.12.20 г.,
постановено по гр.д.№964/ 19 г. по описа на РС – гр. Р..
С атакуваното Определение е върната частна жалба с вх. № 4359 от
02.06.2020 г. от адв. В.Г.Х., АК – Бл., като пълномощник на А. С. Ч., ЕГН
**********, с адрес: с. Б., общ. Б., представляващ ЕТ „Д.-60-В.Ч.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Б., общ. Б. против
Определение № 498 от 28.01.2020 г., постановено по гр.д. № 964/2019 г. по
описа на Районен съд – Р., поради неизпълнение на дадените от съда
указания.
В депозираната пред БлОС частна жалба се навеждат доводи за неправилност
на атакуваното определение, като се моли същото да бъде отменено.
Съдът, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания
съдебен акт, прие следното: Частната жалба е процесуално допустима, но
разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба
депозирана от А. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Б.,
представляващ ЕТ „Д.-60-В.Ч.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Б., общ. Б., чрез адв. В.Г.Х., АК – Бл., със служебен адрес: гр.
Бл., ул. „Т.А.“ № 41, ет. 2, офис № 4 против Община Б., ЕИК *********, със
1
седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Г. Андр.“ № 15, с посочено
правно основание чл. 124 от ГПК.
С Определение№498/28.01.20 г., постановено по гр.д.№964/2019 г. по описа
на РС- гр. Р. е върната исковата молба, депозирана от А. С. Ч., ЕГН
**********, с адрес: с. Б., общ. Б., представляващ ЕТ „Д.-60-В.Ч.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Б., общ. Б., чрез адв.
В.Г.Х., АК – Бл., със служебен адрес: гр. Бл., ул. „Т.А.“ № 41, ет. 2, офис № 4,
въз основа на която е образувано гражданско дело № 964 по описа за 2019 г.
на Районен съд – Р., поради неизпълнението на дадените от съда указания по
привеждането на исковата молба в съответствие с изискванията на закона.
Срещу така постановеното първоинстанционно определение е депозирана
частна жалба от адв. В.Г.Х., АК – Бл. с вх. № 4359 от 02.06.2020 г., като
пълномощник на А. С. Ч., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. Б.,
представляващ ЕТ „Д.-60-В.Ч.“, ЕИК *********.
С Определение№504085/13.10.20 г., постановено по посоченото
първоинстанционно дело, съдът е оставил без движение подадената частна
жалба, като е указал на жалбоподателя да заяви дали поддържа подадената от
адв.Хр., като пълномощник без представителна власт частна жалба от
02.06.2020 г. срещу горепосоченото определение, предвид направеното
оттегляне на дадените й пълномощия още на 30.01.2020 г., а в случай че
поддържа депозираната без представителна власт от адв. Хр. частна жалба от
02.06.2020 г., да представи доказателства за внесена държавна такса в размер
на 15.00 лв. по сметка на Окръжен съд – Бл..
Съобщението, с което жалбоподателят е уведомен за постановеното
определение е получено лично от същия на 21.10.2020 г.
След изтичане на указания срок, Ах.Ч. не е изпълнил дадените от съда
указания, като не е потвърдил извършените без представителна власт
процесуални действия и не е представил по делото документ, удостоверяващ
внесена държавна такса по сметката на Окръжен съд – Бл..
Въз основа на така изложеното, въззивната инстанция приема, че частната
жалба е неоснователна.
Изводите на районния съд по приложението на процесуалния закон и
конкретно на разпоредбите относно редовността на подадената жалба са
законосъобразни. С нарочна разпоредба – чл. 261,т. 4 от ГПК законодателят е
предвидил, че към въззивната жалба се прилага документ за внесена
2
държавна такса. Следователно, за да се приеме, че подадената жалба е
редовна, не е достатъчно заплащането на таксата, а и надлежното
удостоверяване на това обстоятелство пред съда, чрез който тя е подадена.
Този извод следва от разпоредбата на чл. 262, ал. 1 от ГПК, съгласно която
администриращият първоинстанционен съд извършва проверка за редовност
на жалбата и ако същата не отговаря на изискванията по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2,
4 и 7 и чл. 261 от ГПК е длъжен да даде съответните указания за отстраняване
на констатираните нередовности. Процесуалните разпоредби са императивни
и участниците в процеса са длъжни да съобразяват действията си с тях. От
друга страна текстът на посочените правни норми е ясен и категоричен, като
не търпи различно тълкуване от вече посоченото. По прилагането чл. 262, ал.
2 вр. чл. 261, т. 4 от ГПК е налице утвърдена съдебната практика на ВКС /Р №
60 от 09.03.2012г. по гр.д. № 211/2011г. на ВКС, III ГО; О № 973 от
23.12.2010г. по ч.т.д. № 844/2010г. на ВКС, I ТО; Р № 156 от 22.06.2015г. по
гр.д. № 6841/2014г. на ВКС, III ГО; О № 32 от 7.02.2018г. по ч.гр.д. №
154/2018г. на ВКС, I ГО/, която е в смисъл, че неизпълнението на посочените
императивни разпоредби е процесуално нарушение от категорията на
абсолютните, за което съдът следи служебно. Нередовностите по чл. 261,т. 4
от ГПК се считат отстранени не с внасянето на държавната такса, а с
прилагането на документ за внасянето й, защото съдът не е задължен да
проверява служебно внесена ли е дължимата държавна такса и кога.
Освен това, с оглед направеното оттегляне на дадените пълномощия на адв.
В. Хр./вж.л.46/, съдът е указал на жалбоподателя да заяви дали поддържа
подадената от адв. Хр., като пълномощник без представителна власт частна
жалба. Жалбоподателят не е представил пред първоинстанционният съд
доказателства, с които да потвърди действията си, поради което и това
указания на съда не е изпълнено.
Неизпълнението в предоставения срок на дадени от съда указания при
констатирани нередности на подадената въззивна жалба е основание за
нейното връщане като извършените от страните процесуални действия след
изтичането на преклузивните процесуални срокове следва винаги да се
третират по идентичен начин от съда. Доколкото към момента на
постановяване на обжалваното разпореждане по делото не е било представено
доказателство за внесена държавна такса и доказателства за потвърждаване
действията по подаване на жалбата от страна на жалбоподателя, то същото е
3
правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, съдът намира, че атакуваното Определение №
504925/08.12.20 г., постановено по гр.д.№964/2019 г. по описа на РС- гр.Р.,
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 504925/08.12.20 г., постановено по гр.д.
№964/2019 г. по описа на РС- гр.Р., с което е върната частна жалба с вх. №
4359 от 02.06.2020 г. от адв. В.Г.Х., пълномощник на А. С. Ч., ЕГН
**********, с адрес: с. Б., общ. Б., представляващ ЕТ „Д.-60-В.Ч.“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: с. Б., общ. Б..
Определението подлежи на обжалване, в едноседмичен срок от връчването
му, пред ВКС при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4