№ 1233
гр. Пазарджик, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20235220103624 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.34, ал.1 ЗС за делба на следните недвижими
имоти:
- 115 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ** по
КККР на гр.Пазарджик, с площ от 388 кв.м., адрес: гр. Пазарджик, ул. „ **“ **,
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен план 9692, съседи:
55155.502.9527; 55155.502.466; 55155.502.476 и 55155.502.9533;
- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **.1.1 по КККР на гр.
Пазарджик, разположен на втори етаж в многофамилна жилищна сграда с
идентификатор **.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор **, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ от
132.66 кв.м., с адрес: гр. **, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на
същия етаж – няма; над обекта – **.3; под обекта – 5**.2;
- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **.1.3 по КККР на гр.
Пазарджик, разположен на първи етаж в многофамилна жилищна сграда с
идентификатор **.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор **, с
предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, с площ от 34.47
1
кв.м., с адрес: гр. Пазарджик, ул. „**“ **, ет.1, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – няма; над обекта – **.1.1; под обекта –
няма;
- Сграда с идентификатор **.3 по КККР на гр. Пазарджик, разположена
в поземлен имот с идентификатор **, с предназначение: селскостопанска
сграда, с площ от 21 кв.м., с адрес: гр. **, при съседи на сградата: няма.
Ищецът П. В. С с ЕГН ********** с настоящ адрес в ** твърди, че
между страните е налице съсобственост, в която той и ответникът Г. В. С с
ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ** участват с по 1/4 ид. част, която всеки
от тях притежава по наследство от техния баща В Г.ев С, починал на **г., а
останалите 4/6 ид. части принадлежат на ответника Х. З. Са с ЕГН **********
от гр. ** /тяхна майка и преживяла съпруга на наследодателя/ на основание
договор за продажба, сключен по време на брака, строителство, извършено
приживе с наследодателя и дял от наследство, получен след неговата смърт.
Твърди, че съсобствениците не могат доброволно да прекратят
съсобствеността. Иска от съда да допусне и да извърши делба на имота при
посочените дялове.
Ответникът Х. З. Са оспорва наличието на съсобственост при
твърдение да е изключителен собственик на имота въз основа на договор за
продажба за една част и на саморъчно завещание от наследодателя В Г.ев С, с
което й е завещал своя дял от имота. Легитимира се като собственик на имота
с констативен нотариален акт №180 от 08.04.2022 г., том І, рег. №2089, н. дело
№149/2022 г. по регистъра на Таня Дъбова – нотариус с рег. №422 в НК.
Ищецът П. В. С. оспорва истинността на завещанието в полза на
ответника Х. З. С., като твърди, че не е написано лично от завещателя, не е
подписано от него, няма достоверна дата понеже годината е дописана между
редовете. Иска от съда да обяви завещанието за нищожно и да отмени на
основание чл.537 ГПК констативният нотариален акт, с който ответникът Х.
С. е призната за изключителен собственик на процесните имоти, за частта над
притежаваните от нея 4/6 ид.ч. При условията на евентуалност, ако
възражението за нищожност на завещанието не бъде уважено, ищецът е
сезирал съда с молба по чл.30 ЗН за намаляване на завещанието до размера на
неговата запазената част от наследството, включващо и 1/8 ид. част от
процесния имот, както и за отмяна на констативния нотариален акт за
2
горницата над действително притежаваните от ответника Х. С. 7/8 ид.ч. от
имота.
Ответникът Г. В. С е заявил, че не желае да участва в делбата.
Районният съд, като прецени събраните по делото доказателства
приема от фактическа и правна страна следното:
Видно от представеното удостоверение за наследници с изх. №3014 от
16.12.2021г. на община Пазарджик, страните са единствени законни
наследници на В Г.ев С., починал на ** г., като ищецът и ответника Г. В. С. са
негови синове, а ответника Х. З. С. е негова преживяла съпруга. Бракът между
съпрузите е сключен на 18.11.1962 г., съгласно представеното удостоверение
за сключен граждански брак.
Видно от представения нотариален акт за продажба на недвижим имот
чрез народния съвет по ЗСГ №42 от 15.11.1974 г., том VІІІ, дело №2596/1974
г., наследодателят В Г.ев С. е закупил жилищен имот, представляващ 115 кв. м.
ид. части от парцел VІІ-3751 в кв. 290 по плана на гр. Пазарджик, ведно с
първия жилищен етаж от построената в парцела масивна жилищна сграда с
площ от 133.5 кв.м., североизточния гараж и северната стая в приземния етаж
на сградата, ведно с 1/3 ид. части от общите части на сградата. По описание,
местоположение и площ закупеният имот съответства на процесния.
Идентичността на имота не е спорна и се установява от представените
кадастрални скици и схеми, от които е видно, че в КККР имотът е записан на
името на В Г.ев С. въз основа на горепосочения нотариален акт за продажба от
1974 г. Поради възмездния характер на придобивното основание имотът е
станал съпружеска имуществена общност и съгласно чл.13, ал.1 СК (отм. бр.
41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г.) е принадлежал общо на
наследодателя В Г.ев С. и неговата съпруга отв. Х. З. С.. След смъртта на
наследодателя на **г. и прекратяването на брака съпружеската имуществена
общност също е прекратена на основание чл.27, ал.1 СК при равни дялове на
съпрузите – чл.28 СК.
Видно от представеното саморъчно завещание от 11.02.2014г., приживе
наследодателят В Г.ев С. се е разпоредил с цялото си движимо и недвижимо
имущество за след своята смърт в полза на отв. Х. З. С.. В завещанието е
записано, че завещателят извършва това разпореждане в пълно съзнание за
значението на акта, който извършва. Същото е предадено за пазене при
3
нотариус в запечатан плик по реда на чл.25, ал.2 ЗН, което е видно от
съставения от нотариуса протокол от 11.02.2014 г. и изпратеното от него
уведомление до СлВп при РС – Пазарджик от същата дата. Обявено е от
нотариуса на 09.06.2022 г. по молба на отв. Х. З. С.. От представеното
удостоверение на нотариуса е видно, че в периода между приемането на
завещанието за пазене в нотариалната кантора и неговото обявяване същото
не е било обект на интерес от никого и нито завещателят, нето трети лица са
имали достъп до него.
Ищецът е оспорил действителността на завещанието. Оспорването е
направено своевременно и е допустимо. В делбата споровете във връзка със
завещанията се релевират в първата фаза на делбеното производство, като
преклузията настъпва след първото съдебно заседание – чл.342 ГПК.
За действителността на завещанието законът поставя специални
изисквания - да е написано изцяло ръкописно от завещателя, да е датирано и
да е подписано от него - чл. 25, ал.1 ЗН. Неизпълнението на тези изисквания
води до нищожност на саморъчното завещанието - чл.42, б.”б” ЗН.
От заключението на съдебната почеркова експертиза се установява, че
ръкописният текст и подписът в завещанието са на завещателя В Г.ев С., върху
текста на завещанието няма зачерквания, а само поправки на отделни букви. В
съдебно заседание вещото лице е допълнило заключението, като е посочило,
че годината „2014“ в датата на завещанието не е ситуирана на същия ред като
останалия текст, а е добавена, но добавката е направена от самия завещател.
Въз основа на посочените доказателства съдът приема оспореното
завещание за действително, а оспорването на неговата автентичност приема за
недоказано. Завещанието е написано саморъчно от завещателя и е подписано
от него. Върху документа е поставена дата 11.02.2014 г., като годината е
изписана след месеца, но не е на един и същи ред с останалия текст, а е в
пространството между редовете. Вещото лице е дало обосновано заключение,
че поправките и дописването на текста също са на завещателя. Поправките
касаят отделни букви и според съда са направени с цел по-добра четливост, но
не променят по никакъв начин смисъла на волеизявлението. Разполагането на
годината в пространството между редовете също не засяга автентичността на
завещанието или неговото датиране. Датирането на завещанието не е
самоцелно, а е необходимо, за да се внесе яснота по следните въпроси: 1. да се
4
знае точно в кое време е направено завещанието, за да може да се знае,
способен ли е бил завещателят по това време да завещава; 2. ако има две
завещания, които съдържат противни и несъвместими разпореждания, да се
знае, кое от тях е последното, което отменя по-рано написаното. По аргумент
от чл.25, ал.1 изр.2 ЗН, датата не може да бъде след подписа на завещателя.
Липсват други изисквания за нейното поставяне, поради което тя може да
бъде на всяко място преди подписа. Липсва изискване датата да е част от
текста на саморъчното завещание и следователно, за да се приеме, че
завещанието е датирано, е достатъчно датното изражение да е поставено
върху материалния носител, върху който е обективирано завещателното
разпореждане. Щом тя предхожда подписа е без значение нейното място върху
материалния носител /вж. решение № 65/21.03.2013 г. по гр.д. № 906/2012 г.,
ВКС, ІІ г.о./.
В случая годината не е на един ред с деня и месеца от датата на
завещанието, което поражда съмнения, че не е била част от първоначалния
текст на изречението, а е добавена. Съгласно чл.178, ал.2 ГПК съдът оценява
доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания,
добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички
обстоятелства по делото. Установено е, че завещанието е оставено при
нотариуса за пазене лично от завещателя на дата 11.02.2014 г., която съвпада с
датата на неговото съставяне според съдържанието на документа, след което
не е предавано никому до датата на обявяването. Следователно тук не стои
въпросът дали то е антидатирано, защото няма разминаване между изписаната
дата и достоверната дата на частните документи по чл.181 ГПК, какъвто
документ се явява и саморъчното завещание. В случая дописването на
годината е направено от завещателя по време на съставянето на завещанието,
за да отговаря на изискването по чл.25 ЗН - да бъде датирано. Очевидно е, че
посредством това дописване завещателят е отстранил допуснат от самия него
пропуск да постави пълната дата при първоначалното написване на текста.
При изготвянето на писмен документ винаги могат да се допуснат грешки или
пропуски. Обичайно те са отстраняват чрез поправяне, заличаване или
допълване на текста. Наличието на поправки и зачертавания или добавяния не
означава винаги нищожност на завещанието. Необходимо е да се установи кой
и кога ги е направил. Ако те са направени от самия автор на документа същите
са израз на неговата воля и не засягат автентичността на документа /в т. см.
5
решение № 71/11.05.2016 г. по гр.д. № 3115/2015 г., I г.о./. Ето защо съдът
счита, че завещанието е действително, което поставя въпроса за породените от
него правни последици.
Придобиването по завещание получава правен ефект, ако наследникът
или заветникът извърши приемането на завещанието. От момента на
приемане на завещанието облагодетелстваното лице придобива всички
наследими и прехвърлими имуществени права на завещателя. Приемането
може да се осъществи посредством способите, които са посочени в чл.49 ЗН. В
настоящия случай завещанието е прието направо – чл.49, ал.2 ЗН, тъй като
облагодетелстваното от него лице – отв. Х. З. С. е поискало от нотариуса да го
обяви, след което се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост
върху завещаните недвижими имоти. С приемането на завещанието отв. Х. З.
С. е придобила останалата ½ ид. част от процесния имот, която приживе е
принадлежала на наследодателя В Г.ев С. и е станала изключителен
собственик на имота.
При така формирания извод за наличието на валидно универсално
завещателно разпореждане съдът дължи произнасяне по възражението на
ищеца П. В. С. за възстановяване на неговата запазена част от наследството,
чрез намаляване на завещанието на основание чл.30 ЗН. Разпоредбата
позволява на наследник с право на запазена част, който не може да получи
пълния размер на тази част поради завещания или дарения, да иска
намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена
част. При безвъзмездно разпореждане с цялото имущество чрез завещание
/универсално завещателно разпореждане/ намаляването става с дробта,
съставляваща запазената част на наследника, без да имат значение
конкретните елементи на наследството и без да се образува наследствена маса
по чл.31 ЗН / решение № 580 от 2.08.2010 г. по гр.д. № 1315/2009 г., ВКС, І
г.о./.
Размера на запазената и разполагаемата част е уреден в чл.29 ЗН и по
отношение на съпруга и низходящите зависи от броя на децата. В случая
наследодателят е оставил съпруг и две деца, в която хипотеза размерът на
разполагаемата част от наследството е 1/4, а запазената част за съпруга и за
всяко от двете деца е по 1/4 част от наследството. Завещанието следва да се
намали с 1/4, за да се възстанови запазената част от наследството за
6
наследника П. В. С.. По основателността на претенцията за възстановяването
на запазената част съдът следва да се произнесе с изричен диспозитив на
съдебното решение, дори ако е сезиран с възражение в производството за
делба, а не с исковата молба /решение № 36/1.04.2011 г. по гр.д. № 125/2010 г.,
ВКС, І г.о./.
Тъй като наследството на В Г.ев С. включва 1/2 ид. част от процесния
имот, то в резултат на намаляването на завещанието наследникът П. В. С. ще
придобие 1/8 ид. част от имота, а останалите 7/8 ид. части остават собственост
на отв. Х. З. С.. Между тези двама наследници е налице съсобственост при
посочените части и така следва да се допусне делбата.
По отношение на отв.Г. В. С. искът за делба следва да се отхвърли, тъй
като в преклузивния срок по чл.342 ГПК същият не е упражнил своето
потестативно право по чл.30 ЗН да иска намаляване на завещанието в своя
полза и не притежава дул от наследството и от имота.
Накрая следва да се изясни и въпросът за поделяемостта на идеалната
част от дворното място под сградата, която ищецът с исковата молба е заявил
като самостоятелен обект на делбата, отделно от жилищния етаж в
жилищната сграда и останалите постройки на допълващото застрояване в
имота. Принципното положение при делбата е, че делба се допуска само по
отношение на конкретна, самостоятелна, обособена вещ, но не и на идеални
части от такава вещ. Затова процесната 1/2 ид. част от дворното място не
подлежи на делба самостоятелно и отделно от изградените в имота постройки.
В случая имотът е застроен с триетажна жилищна сграда, в която отделните
етажи принадлежат на различни собственици. Изградени са и постройки на
допълващото застрояване, вкл. гаражи, които също са индивидуална
собственост на съсобствениците на земята. Когато в една сграда етажи или
части от етажи принадлежат на различни собственици възниква етажна
собственост, при която на основание чл.38 ЗС общи на всички собственици са
земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, разделителни
стени, инсталациите, входове и стълбища и всичко друго, което по естеството
си или по предназначение служи за общо ползване. Общите части нямат
самостоятелно съществуване, те са принадлежност към главната вещ по
смисъла на чл.98 ЗС и следват нейния режим на собственост.
В съдебната практика трайно е застъпено становището, че когато
7
предмет на делба е отделен обект в етажната собственост, до делба се допуска
и припадащата му се идеална част от земята, върху която е построена
сградата, тъй като тя представлява обща част. Частта от дворното място обаче
следва главната вещ – жилищния обект, поради което не е отделен предмет на
делбата.
До делба не може да се допусне сградата от допълващото застрояване с
идентификатор **.3 с площ 21 кв.м. и предназначение – селскостопанска
сграда. Видно от представена по делото скица от СГКК тази сграда е записана
в кадастралните регистри като на името на наследодателя В Г.ев С.. Други
доказателства за правото на собственост върху тази сграда не са представени.
Съгласно чл.2, ал.5 ЗККР данните от кадастралната карта са доказателство за
обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното. Това обаче
не се отнася до данните за правото на собственост върху недвижимите имоти.
Съгласно чл.2, ал.5, изр.2 ЗКИР, кадастралните данните за собствеността
могат да служат като доказателство само доколкото техният източник има
доказателствено значение. В случая в представената скица не е посочен
документът, въз основа на който сградата е записана на името на
наследодателя. Следователно липсва какъвто и да било източник на данни, въз
основа на който е направено отбелязването за правото на собственост. При
липата на доказателства, че тази сграда е принадлежала на наследодателя,
същата не може да се допусне до делба между неговите наследници. Освен
това, стопанските постройки не са самостоятелен обект на правото на
собственост, а представляват подобрение в имота и принадлежат на
собственика на поземления имот, в който са построени. В случая
наследодателят е притежавал поземления имот в съсобственост с трети лица,
които не участват в делбата, поради което подобренията в имота не могат да се
допуснат до делба отделно от дворното място и без участието на всички
съсобственици на земята.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ВЪЗСТАНОВЯВА на ищеца П. В. С с ЕГН ********** от **,
запазената 1/4 част от наследството, оставено от В Г.ев С. с ЕГН **********,
починал в гр. Пазарджик на ** г., като намалява с 1/4 универсалното
8
саморъчното завещание на наследодателя от ** съставено в полза на
ответника Х. З. Са с ЕГН ********** от гр. **, на основание чл.30 ЗН.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК Констативен нотариален акт
за собственост №180 от 08.04.2022 г., том І, рег. №2089, н. дело №149/2022 г.
по регистъра на Таня Дъбова – нотариус с рег. №422 в НК, за горницата над
7/8 ид. части от признатото с него право на собственост.
ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА между ищеца П. В.
С с ЕГН ********** с настоящ адрес в **, чийто дял е 1/8 ид. част, и
ответника Х. З. Са с ЕГН ********** от гр. **, чийто дял е 7/8 ид. части, на
следните недвижими имоти: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор
**.1.1 по КККР на гр. Пазарджик, разположен на втори етаж в многофамилна
жилищна сграда с идентификатор **.1, находяща се в поземлен имот с
идентификатор **, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент, с площ от 132.66 кв.м., с адрес: гр. **, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – няма; над обекта – **.3; под обекта – 5**.2,
както и Самостоятелен обект в сграда с идентификатор **.1.3 по КККР на гр.
Пазарджик, разположен на първи етаж в многофамилна жилищна сграда с
идентификатор **.1, находяща се в поземлен имот с идентификатор **, с
предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, с площ от 34.47
кв.м., с адрес: гр. Пазарджик, ул. „**“ **, ет.1, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж – няма; над обекта – **.1.1; под обекта –
няма, ведно с припадащите се 115/390 идеални части от дворното място, в
което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор
** по КККР на гр.Пазарджик, с площ от 388 кв.м., адрес: гр. Пазарджик, ул. „
**“ **, предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен план 9692,
съседи: 55155.502.9527; 55155.502.466; 55155.502.476 и 55155.502.9533, като
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на Сграда с идентификатор **.3 по КККР на гр.
Пазарджик, разположена в поземлен имот с идентификатор **, с
предназначение: селскостопанска сграда, с площ от 21 кв.м., с адрес: гр. **,
при съседи на сградата: няма, както и изцяло иска за делба по отношение на
ответника Г. В. С с ЕГН ********** от гр. Пазарджик, **.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-
седмичен срок от неговото връчване на страните.
9
След влизане на решението в сила делото да се докладва за
продължаване на делбеното производство.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10