Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 82 01.02.2023
година гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, четиринадесети състав, на деветнадесети януари, две хиляди
двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА РАДИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.
АТАНАСКА АТАНАСОВА
2. ТОДОР ИКОНОМОВ
при секретаря С.А., в присъствието на прокурора Андрей
Червеняков, като разгледа докладваното от съдията Икономов касационно
административно наказателно дело № 2037 по описа за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
63в от ЗАНН, във вр.
с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на С.Ж.Х.,
ЕГН **********, против решение № 956/18.10.2022 г. постановено по АНД №
2787/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 21-0769-004525/11.11.2021 г. на началник група в сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР - Бургас. С наказателното постановление на касатора
за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от същия закон, кумулативно са наложени административни наказания „глоба“
в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение
на материалния закон. Счита, че щом веднъж е бил санкциониран по наказателен
ред за управление на МПС след употреба на наркотични вещества, то е недопустимо
да се ангажира административнонаказателната му отговорност за това, че по
същото време е управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта. Възразява, че провеждане на
административнонакзателно производство срещу него, след приключило с окончателен
акт наказателно производство е в нарушение на принципа в чл. 4, пар. 1 от протокол
№ 7 към ЕКПЧ.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява и
не изпраща представител.
Ответникът
по касация - началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Бургас,
редовно уведомен, не изпраща представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас – прокурор Червеняков, счита, че касационната
жалба е неоснователна, а обжалваното решение предлага да бъде оставено в сила.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните намира следното:
Касационната
жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима
за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
По делото е установено следното от фактическа страна:
С.Ж.Х. е наказан за това, че на 11.10.2021 г. около 02:20
часа в гр. Бургас, по улица „Ордин“ до кръстовище с ул. „Вардар“ по посока ул.
„Струга“, управлява товарен автомобил Дачия Докер с рег. № А2097ММ, собственост
на „Фреш клима ексклузив“ ЕИК *********, след употреба на алкохол с
концентрация в кръвта над 0,5 промила, установено с техническо средство алкохол
„Дрегер 7510“ с фабр. № ARNA-0186, който е отчел концентрация на алкохол в кръвта 0,99 промила. На водача е бил издаден талон за медицинско
изследване № 0067443, но жалбоподателят отказал да даде кръвна проба, което
било отразено в талона. При извършената проверка за употреба на наркотични
вещества с „Дрегер Дръг Тест 5000“ била отчетена употреба на метамфетамин и амфетамин.
Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена
нормата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на
водача на пътно превозно средство е забранено да го управлява с концентрация на
алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества
или техни аналози.
Съгласно чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с
медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо
концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над
0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба
1000 лв.
По отношение на положителния резултат за употреба на
наркотични вещества било образувано досъдебно производство за извършено
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК. Производството приключило с одобряване
на споразумение, с което на Х. било наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 4 месеца, чието изпълнение било отложено с изпитателен срок от 3
години; наказание „глоба“ в размер на 400 лв. и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства, приел, че не са
налице съществени нарушения на процедурата при установяване на
административното нарушение и при налагане на наказанието като материалният
закон е приложен правилно, поради което е потвърдил издаденото НП.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Подадената касационна жалба
преповтаря доводите изложени пред първоинстанциония съд. Районен съд – Бургас
правилно е установил релевантните факти и въз основа на тях е направил верни и
обосновани правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав и на
основание чл.
221, ал. 2, изр. последно от АПК препраща към тях.
Правилно първоинстанционният съд е потвърдил оспореното
наказателно постановление относно установеното нарушение по чл.
5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
съгласно която разпоредба на водача на пътно превозно средство е забранено да
управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5
на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози. В
случая касаторът е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта 0,99
промила, което попада в релевантните стойности по чл.
174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Така посочената
концентрация е установена по предвидения от законодателя ред, като правилно са
му наложени по вид и размер наказания предвидените в санкционната норма.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на наказателното постановление са спазени изискванията на чл.
42 и чл.
57 от ЗАНН. Видно от тяхното
съдържание, коректно и четливо са посочени мястото и обстоятелствата, касаещи
административното нарушение, както и фактическите основания за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето.
Неоснователни са доводите изложени в касационната жалба, че
щом веднъж жалбоподателя е бил
санкциониран по наказателен ред за управление на МПС след употреба на наркотични
вещества, то е недопустимо да се ангажира административнонаказателната му
отговорност за това, че по същото време е управлявал автомобила с концентрация
на алкохол в кръвта. Както правилно е приел първоинстанционният съд и съгласно
трайната съдебна практика на административните съдилища в случая се касае за
две отделни деяния осъществени от Х. в съвкупност, като едното от тях
съставлява престъпление (управление на МПС след употреба на наркотични
вещества) по чл. 343б, ал. 3 от НК, а другото (управление на МПС с концентрация
на алкохол в кръвта 0,99 промила) съставлява административно нарушение.
С влязлото в сила определение № 406/24.11.2021 г. по НОХД №
208/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас е одобрено споразумение по
отношение на извършеното от Х. престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК за
управление на МПС след употреба на наркотични вещества. С издаденото НП № 21-0769-004525/11.11.2021 г.
жалбоподателят е санкциониран за извършеното от него административно нарушение на
нормативно въведеното задължение, в качеството му на водач на ППС, да не
управлява превозното средство след употреба на алкохол. В случая е очевидно, че
на посочената дата и място, касаторът е управлявал товарен автомобил Дачия
Докер, след като е бил употребил алкохол и наркотични вещества, с което е
осъществил и двете хипотези на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Законодателят е разграничил видовете отговорност на водачите на МПС/ППС,
управляващи след употреба на алкохол, в зависимост от концентрацията на алкохол
в кръвта. В нормата на чл. 174, ал. 1 са предвидени административни наказания
"лишаване от право да управлява МПС" и "глоба", като в
зависимост от концентрацията на алкохола е определен и техния размер: в т. 1)
над 0, 5 на хиляда до 0, 8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба
500 лв.; т. 2) над 0, 8 на хиляда до 1, 2 на хиляда включително – за срок от 12
месеца и глоба 1000 лв. В случаите,
когато концентрацията на алкохол в кръвта на водача е над 1, 2 на хиляда,
деянието съставлява престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което в
посочената разпоредба е предвидено наказание лишаване от свобода от една до три
години и глоба от двеста до хиляда лева.
Безспорно е,
че процесните административни наказания: "глоба" в размер на 1000 лв.
и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, са
наложени на Х. за осъществено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, като
измерената концентрация на алкохол е 0,99 промила, което попада в предвидената
санкционна норма на чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
Управлението на МПС след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, при всички случая води до извършване на престъпление по чл.
343б, ал. 3 от НК, за което на
дееца се налага наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от
петстотин до хиляда и петстотин лева.
С други
думи, в конкретния случай Х. е извършил две отделни деяния, едното
административно нарушение по своя характер, а другото престъпление, поради
което не е налице нарушение на принципа ne bis in idem. Такова нарушение на
посочения принцип би било налице, ако в конкретния случай на Х. е било наложено
наказание по реда на чл. 343б, ал. 1 от НК, за
извършеното нарушение, изразяващо се в управление на товарен автомобил Дачия
Докер, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, но не и за наложено
наказание по чл. 343б, ал. 3 от НК. В тази
връзка не е налице нарушение на установеното в чл.
4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ правило, и въведената
с него забрана за повторно осъждане или повторно
изтърпяване на наказание, а именно, че никой не може да бъде съден или наказан
от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан
или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази
държава.
По изложените мотиви обжалваното решение на РС – Бургас
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора, разноски не следва да
се присъждат, тъй като такива не са своевременно поискани от ответника по
касация.
Водим от горното, настоящият
тричленен състав на Административен
съд - Бургас
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
956/18.10.2022 г. постановено по АНД № 2787/2022 г. по описа на Районен съд -
Бургас
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: