Р Е Ш Е Н И
Е № 145
Гр. Сливен, 01.10.2019
г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в
публично заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при
участието на прокурора Христо Куков
и при секретаря Ваня
Костова, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 147 по описа
за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 690 по описа на Районен
съд -Сливен за 2019 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 315/05.07.2019
г. по АНД № 690/2019 г. на Районен съд Сливен
е потвърдено Наказателно постановление № F449140/27.12.2018
г. на Директор офис Сливен при ТД на НАП
Бургас, с което на М.К.Е., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл. 5
ал. 4 т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, във вр.
с чл. 3 ал. 1 т. 2 б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица и на основание чл. 355 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 (петдесет) лева.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател М.Е., която чрез упълномощен
представител го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за материална
незаконосъобразност на съдебния акт. Съдът постановил своя акт при неизяснена
фактическа обстановка, като не обсъдил в пълнота доказателствата. От
представените по делото писмени доказателства се установявало, че Е. била
уведомена от директора на ОД на ДФЗ – Ямбол, че няма право да прекъсва
осигуряването си като з. п., но за да се извърши тази корекция било необходимо
разрешение от директора на ТД на НАП офис Сливен. Самата корекция била
извършена след подаване на молба на 21.11.2018 г. Моли съда да отмени
обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление.
В с.з. касационният
жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява.
В с.з. ответникът
по касационната жалба, редовно и своевременно призован, се представлява от
надлежно упълномощен ст. юрк. С. Д., който оспорва
жалбата и моли съда да остави в сила обжалваното решение на Районен съд Сливен.
В с.з. представителят
на Окръжна прокуратура Сливен поддържа, че касационната жалба е неоснователна,
а решението на Районния съд като правилно следва да бъде оставено в сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на явилите
се страни и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната
жалба за подадена в срок, процесуално допустима, но по същество – неоснователна.
В жалбата са
наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се
отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които е видно, че:
Инспектор по приходите при ТД на НАП установил, че М.К.Е. в качеството
си на с. лице по смисъла на чл. 5 ал. 2 от КСО не е подала в ТД на НАП Бургас,
Офис Сливен декларация обр. 1 – „Данни за осигуреното
лице“ в законоустановения срок по чл. 3 ал. 1 т. 2 б.
„а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г., а именно: до 25-то число на месеца, за
който се отнасят данните; Декларация обр. 1 за м.
01.2018 г. била подадена на 21.11.2018 г., като не бил спазен законоустановения срок за подаването ѝ – до
25.02.2018 г. За така установеното длъжностното лице съставило Акт за
установяване на административно нарушение № F449140/27.11.2018 г., в който квалифицирало същото като
такова по чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО, във вр. с чл. 3
ал. 1 т. 2 б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица.
Въз основа на съставения акт, на 27.12.2018 г. Директорът на ТД на НАП
Бургас, офис Сливен издал Наказателно постановление № F449140/27.12.2018 г., с
което на М.К.Е., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл. 5 ал. 4 т. 1
от Кодекса за социално осигуряване, във вр. с чл. 3
ал. 1 т. 2 б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица и на основание чл. 355 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване наложил
административно
наказание „глоба” в размер на 50,00 (петдесет)
лева.
За да потвърди
Наказателното постановление, мотивите на Районния съд са следните:
Първоинстанционният съд, след
извършен анализ на относимите норми е приел, че при съставяне на АУАН и издаване
на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения, както и че деянието е установено и доказано по безспорен начин и
същото не може да се квалифицира като маловажен случай. При такива мотиви съдът
е потвърдил наказателното постановление.
Настоящата съдебна
инстанция напълно споделя изводите на Районен съд Сливен при следните
съображения:
В процесния случай установеното и санкционирано
административно нарушение е бездействие, изразяващо се в неподаване на
декларация обр. 1 за месец януари 2018 г. по чл. 5
ал. 4 т. 1 от КСО в законоустановения срок по чл. 3
ал. 1 т. 2 б. „а” от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на МФ, а именно – до
25.02.2018 г. Съгласно чл. 5 ал. 4 т. 1 от КСО, осигурителите, осигурителните
каси, самоосигуряващите се лица и работодателите
периодично представят в НАП данни за: осигурителния доход, осигурителните
вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд,
здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване,
вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите",
дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона
за данъците върху доходите на физическите лица - поотделно за всяко лице,
подлежащо на осигуряване. Сроковете за подаване на цитираните декларации са
регламентирани в Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина
и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица. Нормата на чл. 3 ал. 1 т. 2
б. „а” от цитираната Наредба разпорежда декларация обр.
1 да се подава от работодателите, осигурителите и техните клонове до 25-о число
на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните в декларацията. В процесния случай е установено по безспорен начин, че касационният
жалбоподател Е. като с. се лице не е подала декларация образец № 1, съдържаща
данни за осигурителните вноски за м. януари 2018 г. в законоустановения
срок – до 25.02.2018 г. С бездействието си същата е ангажирала своята административнонаказателна отговорност по чл. 355 ал. 1 от КСО, съгласно която норма, който наруши разпоредбите на чл. 5 ал. 4 и чл. 6 ал.
8 и разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, се лице, се наказва
с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, ако не
подлежи на по – тежко наказание. Нормата
на чл. 5 ал. 4 от КСО, възприета като нарушена и от наказващия орган и цитирана
по – горе вменява задължение за осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите за подаване на
определени посочени по вид данни пред съответния компетентен публичен орган.
Следователно, неизпълнението на това задължение само по себе си е предпоставка
за ангажиране на административнонаказателна
отговорност на виновното лице, доколкото това бездействие е прогласено за противоправно деяние с характер на административно
нарушение в санкционната разпоредба на чл. 355 ал. 1 от КСО. В случая
бездействието, изразяващо се в неизпълнение на императивна материалноправна
норма е продължило почти десет месеца, предвид което не са налице основания за
квалифициране на деянието като маловажен случай по смисъла на закона. Освен
това, в тази връзка следва да се има предвид и особения характер и значимост на
охраняваните с горните норми обществени отношения, изхождайки от предвидения от
законодателя размер на санкциите. Това налага извод, че административната
санкция е наложена при безспорно установено и доказано административно деяние,
като видът и размерът на наказанието са съответни на степента и тежестта на
нарушението. Ето защо се преценяват като неоснователни изложените в
касационната жалба доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното
решение.
В атакуваното
Решение Районен съд гр. Сливен, след преценка на събраните по делото
доказателства и относимите норми, е направил
обоснован извод за законосъобразност на Наказателно постановление № F449140/27.12.2018
г. на Директор офис Сливен при ТД на НАП
Бургас, с което на М.К.Е., ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение по чл. 5
ал. 4 т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, във вр.
с чл. 3 ал. 1 т. 2 б. „а“ от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието,
сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица и на основание чл. 355 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 50,00 (петдесет) лева.
По изложените
съображения, обжалваното решение не е постановено при нарушения, сочени в
жалбата като касационни основания за отмяна и като правилно и обосновано следва
да бъде оставено в сила.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221
ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд
Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 315/05.07.2019 г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 690/2019
г. по описа на същия съд.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.