Решение по дело №142/2024 на Административен съд - Русе

Административен съд - Русе, IX – ти състав, в публичното заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Съдия: ГАЛЕНА Д.

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдия ДЯКОВА административно дело № 142 по описа за 2024 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е жалба от „Параходство българско речно плаване“ („ПБРП“) АД, със седалище: гр. Русе, представлявано заедно от изпълнителните директори Т. М. и Р. П., подадена чрез адвокат-пълномощник П. И. при АК – Русе, против задължителни предписания, дадени с писмо изх. № И-5059 от 07.12.2023 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Русе, и на основание чл. 113, ал. 3 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) към дружеството-жалбоподател за предприемане на действия за привеждане на площадка за съхранение на опасни отпадъци с местонахождение в гр. Русе, имот /сграда/ с идентификатор № 63427.8.326.49, за който е прието, че е собственост на жалбоподателя, в съответствие с изискванията на чл. 27 и чл.28 от Наредба № Н-4 от 02.06.2023 г. за условията и изискванията, на които трябва да отговарят площадките за съхраняване или третиране на отпадъци, за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци и за транспортиране на производствени и опасни отпадъци, потвърдени с решение № 11/30.01.2024 г. на министъра на околната среда и водите.

В жалбата са развити съображения за незаконосъобразност на оспорените предписания, като издадени в нарушение на процесуалните правила, при неправилно приложение на материалния закон и в противоречие с целта на закона.

Претендира се оспорените задължителни предписания да бъдат отменени. Не се претендират разноски за производството.

Ответникът по жалбата – директорът на РИОСВ - Русе, чрез процесуален представител юрисконсулт М. К. оспорва основателността на жалбата. Претендира и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт на основание чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

По фактите

С Решение № 3 от 01.02.2021 г., постановено по адм. дело № 531/2020 г. по описа на АдмС - Русе, оставено в сила с Решение № 8862 от 26.07.2021 г. на ВАС (л. л. 18 – 25 от делото), са отменени задължителни предписания, дадени с констативен протокол № 117-ГИ от 25.08.2020 г. на РИОСВ - Русе на основание чл. 113, ал. 3 и чл. 120 от ЗУО, с които „Параходство българско речно плаване“ АД е задължено, на основание чл. 8, ал. 2, т. 1, във връзка с § 1, т. 29 от ЗУО, да почисти площадката от наличните отпадъци, описани в констативната част на протокола, като същите посредством писмени договори се предадат на лица, притежаващи документи, издадени по реда на чл. 35 от ЗУО, както и да се представят удостоверителни документи за предаването им.

Видно от констативен протокол № ДК 58 от 10.10.2023 г. на РИОСВ – Русе (л. л. 60 – 63 от делото), на 10.10.2023 г. е извършена проверка на място на площадка за дейности по съхраняване на опасни и неопасни отпадъци в имот с идентификатор № 62427.8.326.49, представляващ сграда, с административен адрес в гр.Русе, [улица], като административният орган е приел, че същият е собственост на „Параходство българско речно плаване“ АД, въз основа на данни в писмо вх. № Ж-237 от 28.12.2023 г., според които при извършена справка в системата КАИС на Агенция по геодезия, картография и кадастър се установява, че имот с идентификатор № 62427.8.326.49 е собственост на дружеството-жалбоподател.

От констативен протокол № ДК 58 от 10.10.2023 г. на РИОСВ - Русе се установява, че с договор за наем от 26.11.2014 г. „Параходство българско речно плаване“ АД е отдало под наем имот с идентификатор № 62427.8.326.49 на „KЛM ЕКО“ ООД. През месец април 2016 г. „Параходство българско речно плаване“ АД е сключило договор за наем за същия имот със „С. Стил“ ЕООД със срок до 2021 г. С допълнително споразумение към договора за наем „Параходство българско речно плаване“ АД се е съгласил наемателят „Стефани Стил“ ЕООД да преотдаде имота за ползване на „КЛМ Еко“ ЕООД до 01.08.2017г. С уведомително писмо от 27.09.2019 г. „Стефани Стил“ ЕООД е уведомило наемодателя, че освобождава имота.

С решение № 10-ДО-703-00 от 09.01.2015 г., изменено с решение № 10-Д0-703-01 от 20.04.2016г. и решение № 10-Д0-703-02 от 07.04.2017 г., издадени от директора на РИОСВ - Русе, на „KЛM – Еко“ ЕООД е разрешено да извършва в наетия имот с идентификатор № 62427.8.326.49 дейност с код R 13 - съхраняване на отпадъците до извършване на някои от дейностите /по оползотворяване/ с кодове от R 1 - R 12, и дейност с код D 15 - съхраняване до извършване на някои от дейностите /по обезвреждане/ с кодове D 1 - D 14. Според констатациите, обективирани в констативен протокол № ДК 58 от 10.10.2023 г. на РИОСВ - Русе, разрешението е действащо към датата на съставяне на протокола.

При проверката на 10.10.2023 г. в помещения /складове/ в имот с идентификатор № 62427.8.326.49 е установено наличието на следните видове опасни отпадъци: с код 11 03 01* - отпадъци, съдържащи цианиди; с код 13 07 01* - газьол, котелно гориво; с код 16 03 05* - органични отпадъци, съдържащи опасни вещества; с код 16 05 06* - лабораторни химикали, състоящи се от или съдържащи опасни вещества, включително смеси от лабораторни химикали; с код 16 07 08* - отпадъци, съдържащи масла и нефтопродукти; с код 20 01 21* - луминисцентни тръби.

От констативен протокол № ДК 58 от 10.10.2023 г. на РИОСВ - Русе се установява още, че част от покрива е с разрушена цялост, липсват врати и опасните отпадъци са подложени на различни метеорологични влияния. Достъпът до помещенията е свободен. Около имота се усеща миризма, оприличима на мирис от пестициди.

С писмо изх. № И-1676 от 21.04.2023 г. на директора на РИОСВ - Русе са дадени задължителни предписания на управителя на „KЛM Еко“ ЕООД да инициира процедура по прекратяване на действието на разрешение № 10-Д0-703-02 от 07.04.2017 г., да представи информация и документация относно дейностите по третиране на отпадъците на цитираната площадка и да предприеме действия по извеждане и предаване за последващо третиране на наличните в имота отпадъци, със срок за изпълнение - 31.05.2023 г. Предписанията не са изпълнени, за което са съставени два акта за установяване на административно нарушение, които са връчени от представител на ОД на МВР - Варна на управителя на „КЛМ Еко“ ЕООД П. П. и са издадени наказателни постановления № 46 от 21.08.2023 г. и № 47 от 21.08.2023 г., изпратени до ОД на МВР - Варна за връчване с писмо изх. № И-4001 от 25.09.2023 г.

С влязло в сила решение № 192 от 18.02.2022 г. на Районен съд - Русе „КЛМ Еко“ ЕООД е осъдено да предаде на „Параходство българско речно плаване“ АД владението върху отдаден му под наем с договор от 26.11.2014 г. недвижим имот с идентификатор № 62427.8.326.49, представляващ склад. Имотът трябва да бъде предаден почистен от намиращите се в него отпадъци. (л. л. 49 – 53 от делото).

От покана за доброволно изпълнение се установява, че по молба от „Параходство българско речно плаване“ АД е образувано изпълнително дело № 202391420400015 при частен съдебен изпълнител В. Н. peг. № 914 и район на действие - Окръжен съд - Русе. Видно от поканата, на 17.02.2023 г. е насрочен въвод във владение на имот с идентификатор № 62427.8.326.49. Поканата е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК, което се установява от разписка от 18.01.2023 г. В поканата за доброволно изпълнение изрично е записано, че ако към датата на предаване на държането на процесния имот в него бъдат установени движими вещи, същите ще се считат за изоставени. (л. л. 54 – 57 от делото).

При тези данни, на основание чл. 113 от ЗУО с процесното писмо изх. № И-5059 от 07.12.2023 г. на директора на РИОСВ - Русе (л. л. 47 и 48 от делото) са дадени задължителни предписания да се предприемат действия за привеждане на площадката за съхранение на опасни отпадъци с местонахождение гр. Русе, ПИ с идентификатор № 63427.8.326.49 в съответствие с изискванията на чл. 27 и чл. 28 от Наредба № Н-4/02.06.2023 г., а именно:

Да има ограда и ясни надписи за предназначението на площадката, която дружеството експлоатира, и работното време;

Да се осигури електрозахранване, интернет достъп и видеонаблюдение;

Да има работеща противопожарна система;

Опасните отпадъци да се събират в добре затварящи се стационарни или превозими съдове и/или на закрити площи с непропусклива повърхност;

Съдовете за съхраняване на отпадъците да са корозионно устойчиви и да са конструирани така, че да предпазват околната среда от емисии.

Предписанията са оспорени от „Параходство българско речно плаване“ АД по административен ред, като жалбата срещу тях е постъпила в РИОСВ - Русе с вх. № АО-6428 от 20.12.2023 г. и е изпратена в Министерство на околната среда и водите с писмо вх. № Ж-237 от 28.12.2023 г. Административната преписка по издаване на оспорените предписания е постъпила в МОСВ с писмо вх. № Ж-237 от 28.12.2023 г. Жалбоподателят оспорва предписанията пред горестоящия орган, като незаконосъобразни поради противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Възразява, че имот с идентификатор № 63427.8.326.49 е собственост на „Имоти Бимас“ ЕООД, поради което не може да извършва ремонтни и строителни работи в чужд имот. Твърди, че опасните отпадъци в този имот са собственост на „KЛM Еко“ ЕООД. Оплаква се, че предписанията неправилно не са дадени на оператора на площадката. Твърди, че процесният имот се държи от „КЛМ Еко“ ЕООД, както и че никога не е упражнявал владение върху намиращите се в него отпадъци. Сочи, че това дружество притежава разрешение за дейности с отпадъци. Изтъква, че лицето, което държи отпадъците, е известно на административния орган, видно от констативен протокол № 12-ГИ от 24.01.2020 г. на РИОСВ - Русе и дадените с него предписания. Възразява, че не може да извършва разпоредителни действия с чужди движими вещи. Притежател на отпадъците по смисъла на § 1, т. 30 от ДР на ЗУО е „КЛМ Еко“ ЕООД и спрямо него следва да бъде упражнена административната принуда за прилагане на нормативните изисквания за съхранение и управление на опасни отпадъци. (л. л. 40 – 45 от делото).

С решение № 11 от 30.01.2024 г., министърът на околната среда и водите е отхвърлил като неоснователна жалбата на „Параходство българско речно плаване“ АД против задължителни предписания, дадени с писмо изх. № И-5059 от 07.12.2023 г. на директора на РИОСВ - Русе за предприемане на действия за привеждане на площадка за съхранение на опасни отпадъци с местонахождение в гр. Русе, имот /сграда/ с идентификатор № 63427.8.326.49, в съответствие с изискванията на чл. 27 и чл. 28 от Наредба № Н-4 от 02.06.2023 г. и е потвърдил предписанията, дадени с писмо изх. № И-5059 от 07.12.2023 г. на директора на РИОСВ – Русе (л. л. 33 – 37 от делото).

За да достигне до този правен резултат, решаващият орган е приел твърдението на жалбоподателя, че този имот е собственост на „Имоти Бимас“ ЕООД, за недоказано и неоснователно, предвид данните в писмо вх. № Ж-237 от 28.12.2023 г., че при извършена справка в системата КАИС на Агенция по геодезия, картография и кадастър се установява, че имот с идентификатор № 62427.8.326.49 е собственост на дружеството-жалбоподател. Счел е също така, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 113, ал. 1 и 3, чл. 119, ал. 7 и чл. 120 от ЗУО за даване на предписания, а именно извършена проверка и констатирано нарушение, видно от КП № ДК 58 от 10.10.2023 г. на РИОСВ - Русе - нарушение на изискванията на чл. 27 и чл. 28 от Наредба № Н-4 от 02.06.2023 г. Приел е за неоснователни възраженията, според които предписанията е следвало да бъдат дадени на оператора на площадката - „KЛM Еко“ ЕООД с мотива, че от доказателствената съвкупност по преписката не се установява извършването на дейности, свързани със стопанисване от това дружество на площадката в имот с идентификатор № 62427.8.326.49, респ. на отпадъците в имота. Посочил е, че „KЛM Еко“ ЕООД не е водило от 2021 г. отчетност в Национална информационна система „Отпадъци“ в нарушение на изискванията на Наредба № 1 от 04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри. Справката в Търговския регистър показвала, че последният годишен финансов отчет на „KЛM Еко“ ЕООД е подаден през 2021 г. и е за 2018 г., което било индикация, че това дружество фактически не упражнява дейност. Това се потвърждавало и от приложената разписка от 18.01.2023 г., в която е посочено, че на адреса на „KЛM Еко“ ЕООД нямало офиси на фирми, нито офис на подобна фирма. Потвърждавало се категорично и от обстоятелствата, установени при проверката на 10.10.2023 г.: постройката, в която се съхраняват опасните отпадъци, е във видимо лошо състояние, без врати, покривът и стените са с нарушена цялост, като отпадъците са подложени на различни метеорологични влияния. Счел е за неоснователно и недоказано и твърдението, че насроченият за 17.02.2023 г. въвод на жалбоподателя във владение на имот с идентификатор № 62427.8.326.49 не се бил осъществил, тъй като не се бил явил представител на „KЛM Еко“ ЕООД. Мотивите на решаващия орган да отхвърли и това възражение са, че „KЛM Еко“ ЕООД е било надлежно уведомено за датата на въвода във владение по реда на чл. 47 от ГПК. Присъствието на длъжника не било условие за допустимост на въвода във владение, според правната доктрина и съдебната практика. Освен това, жалбоподателят не бил представил протокол, обективиращ действията на частния съдебен изпълнител, поради което твърдението му било недоказано. От документите по преписката се установявало, че към датата на насрочения въвод във владение както и до датата на проверката на място на 10.10.2023 г. отпадъците не били почистени от процесния недвижим имот с идентификатор № 62427.8.326.49, поради което същите се считали за изоставени, както изрично било указано в поканата за доброволно изпълнение до „KЛM Еко“ ЕООД. Решаващият орган се е позовал и на съображение 6-то от преамбюла на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.11.2008 г. относно отпадъците /Директивата/, първата цел на всяка политика в областта на отпадъците следва да бъде минимизирането на отрицателните последици от образуването и управлението на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда. Съгласно съображение 1-во от преамбюла на Директивата, основен принцип е отпадъците да бъдат третирани по начин, който няма отрицателно въздействие върху околната среда и здравето на човека. Този принцип е намерил израз и в чл. 1, ал. 1 и 3 от ЗУО, според които управлението на отпадъците има за цел да се предотврати или намали вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда. С директивата /съображение 26-то от нейния преамбюл/ е прогласен и ръководният принцип „замърсителят плаща“ като е посочено, че причинителят на отпадъци и притежателят на отпадъци следва да ги управляват по начин, който гарантира висока степен на защита за околната среда и човешкото здраве. Решаващият орган се е позовал в тази връзка и на легалната дефиниция в § 1, т. 29 от ДР на ЗУО, според която „притежател на отпадъци“ това е причинителят на отпадъците или физическото или юридическото лице, в чието владение се намират те. Аналогична е и дефиницията в чл. 3, § 6 от Директивата, според която „притежател на отпадъци“ е причинителят на отпадъци или физическото или юридическото лице, което има фактическа власт върху отпадъците. Според решаващия орган, по силата на задължението за конформно тълкуване на разпоредбите, транспониращи директиви на Европейския съюз, следва да се приеме, че понятието „владение“ в § 1, т. 29 от ДР на ЗУО следва да се разбира като „фактическа власт“. Понятията „притежател на отпадъците“ и „фактическа власт“, установени в специалното законодателство по управление на отпадъците на ниво ЕС, следва да се тълкуват в контекста на целите и принципите на Директивата и ЗУО, и да се прилагат по начин, способстващ за тяхното реализиране. Определяща в дефиницията за „притежател на отпадъците“ в случая е фактическата власт върху отпадъците, а не правото на собственост върху отпадъците, поради което доводите, че жалбоподателят не бил собственик и не могъл да се разпорежда с чужди вещи били неоснователни. С процесните предписания освен това не се указвало извършването на действия по разпореждане с отпадъците. Според решаващия орган, в случая липсвали каквито и да било проявления в обективната действителност за стопанисване и упражняване на фактическа власт върху имота и отпадъците от страна на „KЛM Еко“ ЕООД, които дори се считат от частния съдебен изпълнител за изоставени, при липсата дори на офис на това дружество. Затова било и несъстоятелно да се търси формален акт на предаване на имота от негова страна като приемо-предавателен протокол, двустранна размяна на писмени волеизявления, предаване на ключ на имота и т.н., за да се приеме, че жалбоподателят упражнявал фактическа власт върху отпадъците. Решаващият орган посочил още, че следвало да се има предвид и че с писмо от 27.09.2019 г. „Стефани Стил“ ЕООД е уведомило жалбоподателя, че освобождава имота, което означавало, че същият е освободен и от „KЛM Еко“ ЕООД, на което дружество имотът е бил преотдаден под наем от „Стефани Стил“ ЕООД. Това обстоятелство на свой ред също давало основание „Параходство българско речно плаване“ АД да бъде определено като притежател на отпадъците по смисъла на § 1, т. 29 от ДР на ЗУО и чл. 3, § 6 от Директивата. Жалбоподателят де факто се явявал държател на отпадъците, налични в собствения му имот, предвид освобождаването на имота и липсата на друго лице, което реално да стопанисва площадката и отпадъците и да упражнява фактическа власт върху тях. Показателни в това отношение били безпрепятствения достъп до имота, липсата на врати, на електрозахранване, на противопожарна система и пр. Установявайки принципа „замърсителят плаща“, Директивата не предвиждала хипотеза, в която дадено лице по изключение не е нито причинител на отпадъците, нито настоящ, нито предишен притежател на отпадъците поради формален претекст като липса на приемо-предавателен протокол, въвод във владение или друго. За постигане на целите на Директивата и с оглед предотвратяване или ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда, както и предвид конкретните обстоятелства, установени от доказателствената съвкупност по преписката, жалбоподателят следвало да се квалифицира като настоящ притежател на отпадъците, в тежест на който съгласно чл. 54, т. 1 от ЗУО са и разходите за управлението им по начин, който осигурява висока степен на защита за човешкото здраве и околната среда, гаранция, за което е и изпълнението на изискванията на чл. 27 и чл. 28 от Наредба № Н-4 от 02.06.2023 г.

Решение № 11 от 30.01.2024 г. на министъра на околната среда и водите е връчено на жалбоподателя на 06.02.2024 г., като му е било изпратено като приложение към писмо изх. № Ж-237 от 30.01.2024 г. (л. 32 от делото).

Жалба против задължителни предписания, дадени с писмо изх. № И-5059 от 07.12.2023 г. на директора на РИОСВ – Русе, е депозирана директно пред съда на 08.02.2024 г. (л. 2 от делото).

Със становище вх. № 1810 от 27.03.2024 г., жалбоподателят, с оглед даденото му указание за разпределяне на доказателствената тежест, прави следните уточнения и представя съответните писмени доказателства в подкрепа на твърденията си (л. л. 66 – 82 от делото).

Основното му възражение е, че „Параходство българско речно плаване“ АД не може да бъде субект на задължителните предписания, тъй като не е собственик на процесния имот, както и че имот с [идентификатор] в гр. Русе, [улица]към момента на издаване на процесните предписания не съществува.

Въз основа на представените от страна на жалбоподателя писмени доказателства – заверени преписи от скица на поземлен [имот номер]-368473 от 07.05.2020 г.; удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-205797 от 26.08.2019 г.; скица-проект № 15-784757 от 27.08.2019 г.; извадка от Търговски регистър за актуалното състояние на „Имоти Бимас“ ЕООД и учредителен акт на „Имоти Бимас“ ЕООД от 24.11.2022 г., се установява, че действително такъв имот е съществувал, бил е отразен в кадастралната карта на гр. Русе и е бил собственост на „Параходство българско речно плаване“ АД.

През 2019 г., обаче, е извършено изменение в кадастралната карта като [ПИ] и [ПИ], в който се е намирала процесната сграда, са били обединени в нов ПИ с [идентификатор]. Това обстоятелство се установява от удостоверение изх. № 25-205797-26.08.2019 г. на СГКК - гр. Русе (л. 69, гръб от делото), в което е отразено, че е приет проект за изменение на кадастралната карта. Изменението се състои в това, че са обединени два поземлени имота, в следствие на което същите, ведно с построените в тях сгради, са заличени от кадастралната карта, включително и процесната сграда с [идентификатор], като същата е нанесена в КККР като нов обект с нов идентификатор - сграда с [идентификатор].

След извършената промяна в кадастралната карта през 2019 г., през 2022г. е извършена и промяна в собствеността на същия обект. С решение на Общото събрание на „ПБРП“ АД от 07.11.2022 г. е прието решение да се учреди дъщерно търговско дружество „Имоти Бимас“ ЕООД чрез непарична вноска - апорт на недвижими имоти, собственост на „ПБРП“ АД. Един от апортираните имоти е именно сграда с [идентификатор], видно от учредителния акт на „Имоти Бимас“ ЕООД. Учредителният акт на „Имоти Бимас“ ЕООД е вписан в Търговския регистър по партидата на дружеството и в Службата по вписвания - Русе.

Фактическите твърдения на жалбоподателя се потвърждават и от представеното от него писмено доказателство - заверен препис от скица на поземлен [имот номер]-310505 от 27.03.2024 г. (л. л. 84 – 86 от делото), от която е видно, че и към тази дата /27.03.2024 г./ процесната сграда е с [идентификатор] и е собственост на „Имоти Бимас“ ЕООД.

Правни изводи

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 3 от АПК, от лице, имащо правен интерес от направеното оспорване и е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Поради това производството е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Така дадените предписания въвеждат задължително поведение за жалбоподателя, поради което и са с характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК.

Правомощието за даване на задължителни писмени предписания от директора на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице е регламентирано в чл. 113, ал. 1 и 3, чл. 119, ал. 7 и чл. 120 от ЗУО. Съгласно тези разпоредби, директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице упражнява контрол за спазване на изискванията за третиране на отпадъци, като при извършена проверка въз основа на констатирани нарушения дава задължителни предписания с определен срок за тяхното отстраняване (чл.113, ал. 1 и ал. 3 от ЗУО). Предвид изложеното, предписанията са дадени от компетентен орган в кръга на неговите законоустановени правомощия, във връзка с упражняването на контрол по отношение на управлението на отпадъците и в частност за спазване на изискванията за третирането им.

Съдът, обаче, намира, че процесните задължителни предписания са постановени при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и при несъобразяване с целта на закона.

Задължителните предписания към „ПБРП“ АД да има ограда и ясни надписи за предназначението на площадката, дружеството, което я експлоатира, и работното време; да се осигури електрозахранване, интернет достъп и видеонаблюдение; да има работеща противопожарна система; опасните отпадъци да се събират в добре затварящи се стационарни или превозими съдове и/или на закрити площи с непропусклива повърхност; съдовете за съхраняване на отпадъците да са корозионно устойчиви и да са конструирани така, че да предпазват околната среда от емисии са дадени в съответствие с изискванията на чл. 27 и чл. 28 от Наредба № Н-4/02.06.2023 г. за условията и изискванията, на които трябва да отговарят площадките за съхраняване или третиране на отпадъци, за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци и за транспортиране на производствени и опасни отпадъци, с оглед на приетото от административния орган, че въпросната площадка е собственост на жалбоподателя, както и с оглед мотивите на горестоящия орган, които на основание чл. 97, ал. 1, изр. 2 от АПК се смятат за част от мотивите на административния акт, че „Параходство българско речно плаване“ АД има качеството „притежател на отпадъците“ по смисъла на § 1, т.29 от ДР на ЗУО, както и по смисъла на чл. 3, § 6 от Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19.11.2008 г. относно отпадъците.

Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от ЗУО, притежателите на отпадъци са длъжни да изпълняват разпоредбите за събиране, транспортиране и третиране на отпадъците.

А според легалната дефиниция на понятието, дадена в § 1, т. 29 от ДР на ЗУО, притежател на отпадъци е причинителят на отпадъци или физическото или юридическото лице, в чието владение се намират те.

Основателен се явява основният довод на жалбоподателя, че „Параходство българско речно плаване“ АД не се явява годен субект на дадените задължителни предписания.

На първо място при излагане на констатациите, въз основа на които, органът е дал процесните задължителни предписания, неправилно е описан обектът, за който се твърди, че представлява площадка за дейности по съхраняване на опасни и неопасни отпадъци.

Въз основа на представените от страна на жалбоподателя писмени доказателства – заверени преписи от скица на поземлен [имот номер]-368473 от 07.05.2020 г.; удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР № 25-205797 от 26.08.2019 г.; скица-проект № 15-784757 от 27.08.2019 г.; извадка от Търговски регистър за актуалното състояние на „Имоти Бимас“ ЕООД и учредителен акт на „Имоти Бимас“ ЕООД от 24.11.2022 г., се установява, че действително такъв имот е съществувал, бил е отразен в кадастралната карта на гр. Русе и е бил собственост на „Параходство българско речно плаване“ АД.

През 2019 г., обаче, е извършено изменение в кадастралната карта като [ПИ] и [ПИ], в който се е намирала процесната сграда, са били обединени в нов ПИ с [идентификатор]. Това обстоятелство се установява от удостоверение изх. № 25-205797-26.08.2019 г. на СГКК - гр. Русе (л. 69, гръб от делото), в което е отразено, че е приет проект за изменение на кадастралната карта. Изменението се състои в това, че са обединени два поземлени имота, в следствие на което същите, ведно с построените в тях сгради са заличени от кадастралната карта, включително и процесната сграда с [идентификатор], като същата е нанесена в КККР като нов обект с нов идентификатор - сграда с [идентификатор].

На следващо място по делото безспорно се установи, че този имот - сграда с [идентификатор] не е собственост на „Параходство българско речно плаване“ АД, а на друго дружество – „Имоти Бимас“ ЕООД.

След извършената промяна в кадастралната карта през 2019 г., през 2022г. е извършена и промяна в собствеността на същия обект. С решение на Общото събрание на „ПБРП“ АД от 07.11.2022 г. е прието решение да се учреди дъщерно търговско дружество „Имоти Бимас“ ЕООД чрез непарична вноска - апорт на недвижими имоти, собственост на „ПБРП“ АД. Един от апортираните имоти е именно сграда с [идентификатор], видно от учредителния акт на „Имоти Бимас“ ЕООД. Учредителният акт на „Имоти Бимас“ ЕООД е вписан в Търговския регистър по партидата на дружеството и в Службата по вписвания - Русе. Транслативната сделка, с която е извършена промяната в собствеността на процесната сграда е решението на собственика от 07.11.2022 г., като са реализирани и допълнителните елементи от фактическия състав - вписване на новоучреденото дружество в Търговския регистър и вписване на учредителния акт в имотния регистър на Служба по вписванията - Русе. Фактическите твърдения на жалбоподателя се потвърждават и от представеното от него писмено доказателство - заверен препис от скица на поземлен [имот номер]-310505 от 27.03.2024 г. (л. л. 84 – 86 от делото), от която е видно, че и към тази дата /27.03.2024 г./ процесната сграда е с [идентификатор] и е собственост на „Имоти Бимас“ ЕООД.

Не би могло да се приеме, че жалбоподателят стопанисва тази площадка, респ. той не би могъл да бъде определен като притежател на отпадъците на каквото и да било основание.

По делото няма спор, че въпросният имот е бил ползван от „КЛМ – ЕКО“ ЕООД по силата на наемно правоотношение. Изрично в договора за наем, респ. и в този за преотдаването му от „Стефани стил“ ЕООД отново на „КЛМ – ЕКО“ ЕООД е било посочено, че имотът ще се ползва за склад по предназначение към разрешително за третиране на отпадъци, издадено от РИОСВ - Русе на наемателя „КЛМ – ЕКО“ ЕООД. След прекратяване на договора за наем, наемателят не е изпълнил задължението си да предаде държането на имота. Въпреки писмените покани, това не било сторено. Тези данни „ПБРП“ АД изложило и в подаден до РП – Русе сигнал от 04.09.2020 г. Действително по делото са налице и данни за това, че с влязло в сила решение № 192 от 18.02.2022 г. на Районен съд - Русе „КЛМ Еко“ ЕООД е осъдено да предаде на „Параходство българско речно плаване“ АД владението върху отдаден му под наем с договор от 26.11.2014 г. недвижим имот с идентификатор № 62427.8.326.49, представляващ склад. Имотът трябва да бъде предаден почистен от намиращите се в него отпадъци. (л. л. 49 – 53 от делото). От покана за доброволно изпълнение се установява, че по молба от „Параходство българско речно плаване“ АД е образувано изпълнително дело № 202391420400015 при ЧСИ В. Н. peг. № 914 и район на действие - Окръжен съд - Русе. Видно от поканата, на 17.02.2023 г. е насрочен въвод във владение на имот с идентификатор № 62427.8.326.49. Поканата е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК, което се установява от разписка от 18.01.2023 г. В ПДИ изрично е записано, че ако към датата на предаване на държането на процесния имот в него бъдат установени движими вещи, същите ще се считат за изоставени. (л. л. 54 – 57 от делото). Последните изложени обстоятелства, обаче, не променят формираните вече правни изводи. Това е така и поради факта, че владение върху намиращите се в този имот отпадъци, жалбоподателят не осъществява и по следните съображения. Владението, съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗС е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. В случая, обаче, по делото се установи по несъмнен начин, че на „КЛМ – ЕКО“ ЕООД е било издадено разрешение за извършване на дейности по третиране на отпадъци в наетия имот. Разрешителният документ от 2015 г. е изменян и допълван през 2016 г. и 2017 г., но същият не е прекратен и към момента на съставяне на констативен протокол № ДК 58 от 10.10.2023 г. на РИОСВ – Русе, липсват данни да е прекратен и до настоящия момент.

Разрешителният документ е издаден на основание правната норма на чл.71 от ЗУО, която регламентира и задължителното му съдържание: местонахождението на площадката за третиране на отпадъците; видът (кодът и наименованието), количеството и произходът на отпадъците, които ще се третират; дейностите по третиране на отпадъците; за всеки вид разрешена дейност по третиране на отпадъците - техническите и всякакви други изисквания, свързани с разглежданата площадка; методите и технологиите, които се прилагат за всеки вид разрешена дейност по третиране на отпадъците;

съоръженията и инсталациите, които се ползват, както и техният капацитет; мерките за безопасност и превантивните мерки, които се предприемат; мерките за извършване на мониторинг и наблюдение при необходимост; изискванията за закриване и следексплоатационни грижи при необходимост; категориите ЕЕО, уреди или видовете батерии и акумулатори съгласно съответните наредби по чл. 13, ал. 1, когато се извършват дейности с ИУЕЕО или НУБА; изискване за постигане на висока степен на енергийна ефективност при оползотворяване на отпадъци за получаване на енергия в случаите на извършване на дейност по оползотворяване на отпадъци за получаване на енергия, обозначена с код R1; изискване съоръженията за рециклиране на кораби да отговарят на условията на чл. 13, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1257/2013 в случаите, когато е приложимо; условия за извършване на дейностите по отпадъците.

В разрешителния документ задължително следва да се посочи площадката, на която лицето ще третира отпадъци и това е сторено, както и изискванията за закриване и следексплотационни грижи, за които няма данни. Това изискване обаче също е задължителен елемент и РИОСВ следва да изиска и одобри план за закриване на площадката, което е задължение на лицето, което третира отпадъците. Планът за мероприятията при закриване на площадката е един от задължителните документи, които се подават със заявлението, с което се иска разрешение за този вид дейност, регламентирано в чл. 69 от ЗУО. Този план е необходим именно в ситуации, когато лицето, третиращо отпадъци преустанови дейност и нерекултивира площадката.

Анализът на тези правни норми не само определя изискуемите се документи и задължителни дейности както за административния орган, така и за лицето, третиращо отпадъци, но и дефинира лицето като владелец на отпадъка до момента на рекултивиране на площадката.

Издаденият разрешителен документ на „КЛМ – ЕКО“ ЕООД е безсрочен на основание чл. 72, ал. 1 от ЗУО. Действието му се прекратява или с отнемането му, или с издаването на решение на компетентния орган по заявление от притежателя на разрешението, с което се иска прекратяване на дейността (ал.3 на чл. 72 от ЗУО). В случая с КП № 12-ГИ от 24.01.2020 г. на „КЛМ – ЕКО“ ЕООД е било дадено и задължително предписание да се подадат заявления за прекратяване на разрешителен и регистрационен документ № 10-ДО-703-02/07.04.2017 г. и рег. № 10-РД-546-00/23.04.2013 г., със срок на изпълнение – 24.02.2020 г. С КП № 38-ГИ от 30.04.2020 г. е констатирано, че „КЛМ – ЕКО“ ЕООД не е изпълнило дадените му с предходния КП задължителни предписания. Липсват данни разрешителният документ да е отнет. Следователно същият е действащ и към настоящия момент.

Освен това след прекратяване действието на разрешението, РИОСВ, на чиято територия се намира площадката, контролира изпълнението на условията, свързани с безопасното ликвидиране на дейността и възстановяването (рекултивацията) на терена, като извършва проверка на място и съставя констативен протокол (ал. 4 на чл. 72 от ЗУО). Т.е. съществува не само задължение за наличие на проект за рекултивация, но и правомощие на административния орган да контролира този процес.

Нормите на ЗУО последователно регулират процеса по разрешаване на дейност за третиране на отпадъци и преустановяване на тази дейност, като задължено лице в този процес е притежателят на разрешителния документ, като дейността му се контролира от административния орган. В този процес собственикът на терена няма нито законови права, нито законови задължения.

Освен това законодателят с разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и сл. от ЗУО е създал още един защитен механизъм за изпълнение на задължението по рекултивиране на площадката, а именно задължението за внасяне на банкова гаранция, която служи за обезпечаване евентуалното неизпълнение на задълженията на притежателя на разрешителния документ.

Цитираната правна регламентация на процеса по третиране на отпадъци по никакъв начин не обуславя правни задължения в тежест на собственика на имота, в който се намира площадката за дейности с отпадъци, в случай че същата се стопанисва от друг правен субект, който има и валидно разрешение за извършване на дейност по третиране на отпадъци.

Освен това от представените от ответника редица констативни протоколи е безспорно, че за него е било ясно кой стопанисва проверяваната площадка за дейности с отпадъци, респ. кой е собственик и в чие владение се намират отпадъците и че площадката се ползва от лицето въз основа на действащ разрешителен документ. При издаване на разрешителния документ, съгласно чл. 68 от ЗУО заявителят „КЛМ – ЕКО“ ЕООД е следвало да посочи вида на отпадъците, т. е. да ги класифицира. Съгласно чл. 69 от ЗУО заявителят следва да представи проект за рекултивация и почистване на площадката. Т.е. задълженията за класифициране на отпадъка и почистване на площадката са на лицето, което получава разрешение за третиране на отпадъци и това е условие за издаване на разрешителния документ на „КЛМ – ЕКО“ ЕООД. Информация относно вида на отпадъка, както и начина на действие при преустановяване на дейност следва да се съдържа в разрешителния документ, издаден на „КЛМ – ЕКО“ ЕООД и тази информация подлежи на нормативно уреден периодичен контрол от страна на административния орган. Конкретни предписания са дадени на лицето по чл. 67 от ЗУО, а именно „КЛМ – ЕКО“ ЕООД, поради което е недопустимо неизпълнението им да се компенсира с даване на предписания на друг правен субект, който няма качеството на лице, притежател на отпадъци, съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 29 от ДР на ЗУО. С оглед гореизложеното жалбоподателят не може да бъде субект на дадените с КП задължителни предписания.

Именно с оглед гореизложеното и съгласно диспозитива на влязлото в сила решение № 192 от 18.02.2022 г. на Районен съд - Русе, имотът следва да бъде предаден на собственика, почистен от намиращите се в него движими вещи и отпадъци. Това е така и съдът е приел, че по този начин следва да бъде формирана изпълнителната сила на решението, защото процесът по управление на опасни отпадъци е правно регламентирана дейност. Тя не може да бъде извършвана от всеки правен субект – дали физическо или юридическо лице. Поради тази причина и съдия-изпълнител не може да предаде във владение имота на собственика, тъй като няма как да бъде изпълнено това действие, не може да приложи хипотезата, при която изпълнението на действието да бъде възложено на взискател, и същият да претендира финансова компенсация именно поради обстоятелството, че се касае за правно регламентирана дейност, която може да бъде извършвана само от определен правен субект, т.е. само от този, който е получил разрешителния документ. Не може един правен субект да бъде задължен да извърши дейност, която може да извърши само лице, което притежава разрешение за оператор на опасни отпадъци.

В заключение оспорените задължителни предписания са незаконосъобразни и като такива следва да бъдат отменени.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по оспорване на „Параходство българско речно плаване“ АД, със седалище: гр. Русе задължителни предписания, дадени с писмо изх. № И-5059 от 07.12.2023 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Русе, и на основание чл. 113, ал. 3 от ЗУО към „Параходство българско речно плаване“ АД, със седалище: гр. Русе за предприемане на действия за привеждане на площадка за съхранение на опасни отпадъци с местонахождение в гр. Русе, имот /сграда/ с идентификатор № 63427.8.326.49, за който е прието, че е собственост на жалбоподателя, в съответствие с изискванията на чл. 27 и чл. 28 от Наредба № Н-4 от 02.06.2023 г. за условията и изискванията, на които трябва да отговарят площадките за съхраняване или третиране на отпадъци, за разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци и за транспортиране на производствени и опасни отпадъци, потвърдени с решение № 11/30.01.2024 г. на министъра на околната среда и водите.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.