№ 6215
гр. София, 21.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110127726 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Предявен e иск по чл.411 КЗ от „Д.З.О.“ ЕАД срещу ЗАД „О.З.“ АД за сумата от
2045,14 лева - невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски за щети върху МПС „Л.Р.“ ДК № СВ **, обект на сключен при
ищеца договор по застраховка „каско“, настъпили при ПТП от 01.05.2019г. в гр. София, на
кръстовището на бул. „Черни връх“ и ул. „Хенрих Ибсен“, по вина водач на МПС, чийто
застраховател по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на
събитието е ответникът, ведно със законната лихва от 19.05.2021г. (дата на подаване на
исковата молба) до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка
платил застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, причинени при ПТП по вина
на водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” на
автомобилистите към датата на събитието е ответникът. По извънсъдебно предявена
претенция било отказано плащане от ответника. Ищецът претендира вземане, формирано от
платеното застрахователното обезщетение и ликвидационните разноски.
Постъпил е отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който ответникът
оспорва иска. Възразява срещу твърдения механизъм на ПТП. Възразява, че вина за
събитието има и водачът И. Г., който без да съобрази поведението си с останалите
участници в движението е създал предпоставки за реализиралия се удар, като в тази връзка
заявява възражение за съпричиняване. Оспорва наличието на причинно –следствена връзка
между твърдените от ищеца вреди и процесното ПТП. Оспорва предявения иск и по размер.
Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и
доказателствата по делото, намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена
застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за посочените вреди,
които са предизвикани по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска
„Гражданска отговорност“ към датата на събитието бил ответникът и действителния размер
на причинените вреди.
1
Съдът приема за установено, че на 01.05.2019г. в гр. София, водачът на л.а. „К*“, модел
„С*“ с рег. № СА ** се е движил по бул. „Черни връх“ в гр. София с посока на движението
към центъра на града. По същото време и в същата посока след него се е движил и водачът
на л.а. „Л.Р.“, модел „Д**“ с рег. № СВ **. Движението се е осъществявало в светлата част
от денонощието, при условията на ясно време и суха асфалтова настилка. Около 17:30 часа
на кръстовището, образувано от пресичането на бул. „Черни връх“ с ул. „Хенрих Ибсен“
при работеща светофарна уредба водачът на л.а. „К*“, модел „С*“ с рег. № СА **,
преминавайки на зелен сигнал на светофара е спрял с намерение за извършване на маневра
„ляв завой“, която в съответния пътен участък е била забранена. При движение направо
водачът на л.а. „Л.Р.“, модел „Д**“ с рег. № СВ ** е застигнал движещия се пред него на л.а.
„К*“, модел „С*“ с рег. № СА ** при предприета от последния маневра „завой наляво“ и
между двете превозни средства е настъпил удар.
За установяване на механизма на пътнотранспорното произшествие по делото като
свидетели са разпитани участниците в произшествието – И. С. Г. и Г. К. Д.. Свидетелят И. Г.
съобщава, че при произшествието е управлявал л.а. „Л.Р.“, като се е движил в гр. София по
бул. „Черни връх“ в посока „Хемус“. Пред него се движил таксиметров автомобил, като на
кръстовището с ул. „Хенрих Ибсен“ водачът на таксиметровия автомобил спрял в
кръстовището, за да изчака преминаващите от насрещното движение автомобили с цел да
направи ляв завой. В конкретния пътен участък маневра „завой наляво“ била забранена. В
същото време управлявания от свидетеля Г. автомобил се е движил напред, като с
предприетото спиране в кръстовището за извършване на забранената маневра „завой
наляво“ предностоящият таксиметров автомобил препречил пътя на управлявания от св. Г.
автомобил и последният се ударил в него. Към момента на инцидента водачът Г. се движел с
не повече от 20 км/час, като се опитал да предотврати удара както чрез спиране, така и със
заобикаляне.
Другият водач - Г. Д., разпитан като свидетел, съобщава, че по време на инцидента е
управлявал таксиметров автомобил марка „К*“. Посочва, че при управление на автомобила
по бул. „Черни връх“ на кръстовището на мол „Парадайс“ бил ударен от движещ се зад него
автомобил. Съобщава, че ударът настъпил, когато управлявания от него автомобил се е
движел направо. Отрича да е извършвал маневра „завой наляво“ към момента на настъпване
на произшествието. С другия водач попълнили протокол за ПТП. Не си спомня да е имал
спор с другия водач относно вината за настъпване на произшествието, като не си спомня и
какво са приели с другия водач относно въпроса чия е вината за произшествието. Посочва,
че не си спомня ударът да е настъпил в кръстовището, предполага, че той е настъпил преди
навлизане в кръстовището. След това посочва, че не си спомня да е завивал наляво, защото
минало много време от инцидента.
Така събраните свидетелски показания са противоречиви относно ключови въпроси
относно механизма на произшествието. Противоречията се отнасят до местоположението на
автомобилите в момента на удара и конкретното място от пътното платно, в което настъпил
ударът. Според показанията на св. Г. (водач на л.а. „Л.Р.“) ударът е настъпил, докато водачът
на таксиметровия автомобил марка „К*“ е предприемал неразрешена маневра „завой
наляво“ и докато последният е бил спрял в средата на кръстовището за изчакване
преминаването на автомобилите от насрещното платно за движение. Показанията на св. Д.
(водач на л.а. „К*“) са в посока, че ударът е настъпил преди навлизане в кръстовището,
докато този свидетел се е движил направо и че изобщо не е предприемал маневра „завой
наляво“.
При така изложените противоречия съдът цени показанията на св. И. Г., защото
съобщеното от него напълно съответства на посоченото в съставения от двамата водачи и
приет като доказателство по делото двустранен констативен протокол за ПТП от
01.05.2019г. (л.10). Двустранният констативен протокол не се ползва с обвързваща съда
2
матер*лна доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, като по същество
обективира съгласуваните изявления на участниците в ПТП относно причините за
произшествието, съставен при предвидените в закона предпоставки липса на спор между
участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него и при причинени само
матер*лни щети, които не възпрепятстват МПС да се движи на собствен ход - арг. чл.5, ал.1
от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, вр. чл.125а, ал.2
ЗДвП). Отразеното в протокола обаче следва да се цени с оглед останалите събрани по
делото доказателства. В случая свидетелят Д. съобщава, че е подписал протокола за ПТП без
забележки. Посочва, че с другия водач не е имал спор за вината. Показанията на св. Д. са
колебливи и непоследователни и съдът не ги кредитира.
Предвид горното съдът изцяло кредитира показанията на св. И. Г. относно причините за
инцидента, като съответни на останалите доказателства по делото. Съобщеното от него
намира потвърждение и в изводите на вещото лице относно механизма на произшествието в
приетото без възражение заключение по съдебно – автотехническата експертиза, което се
кредитира от съда.
При това съдът намира, че водачът на л.а. „К*“, модел „С*“ с рег. № СА ** е предприел
забранена маневра „завой наляво“, с което е предизвикал настъпване на произшествието. Не
се твърдят и не се установяват обстоятелства, които да оборват презумпцията за вина
съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. Не установява (при тежест на ответника за това) водачът на л.а.
„Л.Р.“, модел „Д**“ с рег. № СВ ** да е допуснал нарушение на правилата за движението по
пътищата, с което да е допринесъл за настъпване на произшествието.
Няма спор по делото, че към датата на събитието застраховател по риска „Гражданска
отговорност“ на виновния водач е ответникът.
Няма спор по делото, а и от приетата като доказателство застрахователна полица по
застраховка „каско“ № ***845 се установява, че към датата на събитието л.а. „Л.Р.“, модел
„Д**“ с рег. № СВ ** е бил обект на сключен при ищеца договор за застраховка „каско“. Не
се спори и че процесното събитие е покрит от застраховката риск.
Страните не спорят също така, а и от събраните доказателства (oпис заключение по
щета ***159/02.05.2019г., възлагателно писмо с изх. № 167267/16.05.2019г., приемо –
предавателен протокол от 28.11.2019г. за приемане на автомобила за ремонт, фактура №
**********/29.11.2019г., платежно нареждане от 16.01.2020г., ликвидационен акт) се
установява, че по повод щета, образувана във връзка с процесното събитие, л.а. „Л.Р.“,
модел „Д**“ с рег. № СВ ** е бил отремонтиран при доверен автосервиз за сметка на ищеца
за сумата от 2030,14 лева.
С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в
натура (чл.406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне - чл.411 КЗ.
Обемът на отговорността по чл.411 КЗ включва платеното застрахователно обезщетение
и ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не
може да надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на
вредата (чл.386, ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число
3
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).
За установяване на стойността, необходима за възстановяване на вредите към датата на
събитието, по делото е изслушвано заключение по съдебно – автотехническа експертиза,
прието без възражения, което се кредитира от съда. Вещото лице е възприело вида и
степента на уврежданията по автомобила, посочени в опис – заключението на ищеца по
процесната щета, като е дало заключение, че същите са в причинна връзка с процесното
събитие.
Според заключението на вещото лице стойността на ремонтно – възстановителните
работи за отстраняване на щетите, нанесени вследствие на процесното събитие върху л.а.
„Л.Р.“, модел „Д**“ с рег. № СВ ** по средни пазарни цени на алтернативни части възлиза
на сумата от 2190,52 лева. При това в полза на ищеца спрямо ответника е възникнало
вземане по чл.411 ГПК в размер на 2205,52 лева – дължимо застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски от 15 лева, чийто размер съдът намира за обичаен и установен
съгласно чл.162 ГПК. Предвид диспозитивното начало (чл.6, ал.2 ГПК) искът следва да се
уважи в предявения размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има само ищцовото дружество, на което
следва да се присъдят такива съгласно списък по чл.80 ГПК в общ размер от 720,22 лева, за
извършването на които са представени доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “З.А.Д.О. АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С*** да плати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 12**7, със седалище и адрес на
управление: гр. С*** на основание чл.411 КЗ сумата от 2045,14 лева - невъзстановена сума
за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху МПС
„Л.Р.“ ДК № СВ **, обект на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“, настъпили
при ПТП от 01.05.2019г. в гр. София, на кръстовището на бул. „Черни връх“ и ул. „Хенрих
Ибсен“, по вина водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от
19.05.2021г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане и на
основание чл.78, ал.1 ГПК - сумата от 720,22 лева – разноски.
Присъдените суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка : IBAN :
BG94UBB*****4, при „Обединена българска банка“ АД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4