Решение по дело №416/2024 на Административен съд - Плевен

Производство с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) вр. чл. 203, ал.2 от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на искова молба и уточнителна молба с вх.№ 3995/12.07.24г. от Д. М. М. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [улица], чрез адв.Р. М. – В. – АК-Плевен, адрес: гр.Плевен, [улица], офис 2, против Община Плевен, представлявана от кмета д-р В. Х.. Посочва се в исковата молба, че ищецът е собственик на недвижим имот, представляващ УПИ I-619 по плана на с.Бръшляница, общ.Плевен, заедно с построените в него масивна жилищна сграда и масивна стопанска сграда. Твърди се, че във връзка с жалба на Д. М. била проведена процедура по установяване на незаконно строителство и била издадена Заповед № РД-12-280/15.06.2018г. на зам.кмет при Община Плевен, с която било наредено премахването на незаконен строеж, представляващ „Надстройка на съществуваща лятна кухня и пристройка към нея“, изпълнен в УПИ II-618, кв.15 по плана на с.Бръшляница без необходимите строителни книжа, както и привеждането на покривната конструкция и височината на сградата в първоначалния й вид. Издадената заповед не е обжалвана и е влязла в сила. Сочи се, че до датата на подаване на исковата молба Заповед № РД-280/15.06.2018г. не е изпълнена, както от строителя на строежа, така и от страна на Община Плевен. Твърди се, че не е изпълнена глава втора вкл. чл. 3 и чл.4 от Наредба № 28 за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от Община Плевен, приета с Решение №545/25.04.2013г. на Общински съвет – Плевен, като общинската администрация не е определила изпълнител за обществена поръчка по премахване на незаконни строежи, не е изпълнила принудително заповедта по чл.225а, ал.1 от ЗУТ и в 3 дневен срок след изтичане на срока за доброволно изпълнение не е извършена проверка по изпълнението и на мястото на строежа, не е съставен констативен протокол и не е пристъпно към действия по принудително изпълнение на заповедта. Твърди се, че от бездействието на Община Плевен са причинени вреди – имуществени и неимуществени вреди (болки и страдания от морална страна, които се обострят след всеки неуспех да постигне справедливост, както и влошено здравословно състояние), общо в размер на 30 000 лв. Сочи се, че като собственик на двор, в който произвежда зеленчуци е ощетен от незаконния строеж, тъй като засенчва имота и изградената в него оранжерия. Излагат се твърдения, че незаконосъобразното бездействие на ответника продължава и към датата на подаване на исковата молба. Иска се от съда да осъди Община Плевен да заплати сумата от 15801,10 лв. обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи да бъде реализиран доход от пролетно или есенно оранжерийно производство на краставици в периода от 2018-2024г.вкл., както и сумата от 14198,90 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди в периода от 2018г. до 2024г. вкл., всички вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на Община Плевен, свързана с изпълнението на Заповед № РД-280/15.06.2018г. на зам.кмет при Община Плевен за премахване на незаконен строеж.

По делото е депозиран отговор с вх.№3717/28.06.2024г. от Община Плевен, в която се взема становище за недопустимост и неоснователност на исковете. Признава се в отговора, че е издадена заповед № РД-12-280/15.06.2018г. на зам.кмета на Община Плевен за премахване на незаконен строеж в имот УПИ II-618, кв.15 по плана на с.Бръшляница. Твърди се, че за ищеца липсва правен интерес от водене на делото, както и не е налице активна процесуална легитимация на лицето. Твърди се, че не са налице доказателства за елементите от състава на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Излага се становище относно изпълнението на премахването на незаконно строителство. Твърди се, че в конкретния случай, обектът, предмет на Заповед № РД-12-280/15.06.2018г. е частично законен и при премахване на незаконно изградената част-пристройка, съществува риск от погиване на цялата вещ при нарушаване на целостта на конструкцията и произтичащите от това опасност за живота и здравето на нейните обитатели. Посочва се в отговора, че административният орган е наредил изпълнението на процесната заповед да бъде извършено по одобрен технически проект, който извършител на строителството и адресат на заповедта е компетентен да внесе в Община Плевен преди да пристъпи към изпълнение. Твърди се, че одобряване на такъв проект не е осъществено. Посочва се, че Община Плевен е сезирана от Д. М. с искане от 28.03.2023г. за извършване на проверка на Заповед № РД-12-36/26.01.2023г. по отношение на имот с идентификатор 06690.401.618.2 в УПИ II -618 в кв.15 в село Бръшляница. Длъжностни лица по чл.223 от ЗУТ извършили оглед на място и установили, че заповедта е изпълнена. Твърди, че констатациите са отразени в констативен протокол от 27.03.2023г. и с писмо с изх.№ ТСУ-94Г-2936-5/24.04.2024г. заявителят е бил надлежно уведомен. Твърди се в отговора, че по повод искане с вх.№ Ж-94Д-4886-1/27.05.2024г. на Д. М. М. за проверка на изпълнението на Заповед № Рд-12-280/15.06.2018г., жалбоподателят бил уведомен за оглед на имота на 19.06.2024г. от 11 часа. Посочва се, че не е налице бездействие от страна на Община Плевен, като са предприети действия по премахване на незаконната сграда, извършителят е приканен към доброволно изпълнение и представяне на проектна документация. Иска се от съда да отхвърли исковете като неоснователни.

В съдебно заседание ищецът, редовно уведомен, не се явява. Представлява се от адв.Р. М. с пълномощно по делото, която поддържа исковата молба и моли съда да уважи изцяло предявените искове. Подробни съображения излага в писмени бележки с вх.№ 1385/25г.

Ответникът – Община Плевен редовно призована, се представлява от юрисконсулт З. З., която моли съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани. Излага становище за недоказаност на елементите от състава на чл.1 от ЗОДОВ вкл. причинени вреди, които да са пряка последица от административен акт или бездействие. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения излага в писмени бележки с вх.№ 1507/25г.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен – прокурор Иван Шарков изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете и предлага на съда да ги отхвърли изцяло.

Административен съд – Плевен, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът намира, че е сезиран с искова молба с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Безспорно е по делото и не се спори между страните, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в с.Бръшляница, обл.Плевен, съставляващо УПИ I пл.№619, стр.кв. 15, по плана на село Бръшляница, дворно място от 1190 кв.м., ведно с построените масивна жилищна сграда и стопанска постройка. В тази насока е представеното от ищеца заверено копие на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и делба № 199, том VI, дело № К-1318/1994г., неоспорен от ответника.

Не се спори и относно обстоятелството, че имотът на Д. М. М. е съседен на имот УПИ II-618, кв. 15.

Не се спори между страните, че по повод жалба от Д. М. М. вх.№ ТСУ и С 94Д-4886-1/07.11.2017г. е извършена проверка на строеж, изпълнен в УПИ II-618, кв. 15, собственост на М. Й. Л. и Г. П. Р., представляващ „Надстройка над съществуваща лятна кухня и пристройка към нея“, пета категория по чл.137, ал.1 т.6 б.“в“ от ЗУТ и чл.10, ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи. С констативен протокол № 10/23.04.2018г. при проверка от „Строителен контрол“ при Община Плевен било установено, че над съществуваща лятна кухня, разположена на страничната регулационна линия с УПИ I -619, кв.15, по плана на с.Бръшляница, през 2017г. е извършено надзиждане на външен зид от тухли 25 см., като е достигната кота стреха на съществуваща жилищна сграда. Надзиждането е с размери в план – 6 м. и 5,07 м., с височина около 1 м., като кота стреха е около 3,50 м. Пред лятната кухня са изпълнени две стени от газобетон с дебелина 25 см. , с които е оформена пристройка-предверие към кухнята, монтирани са врата и 2 бр. прозореца. Покривът на лятната кухня е премахнат и над настройката и пристройката е изпълнен нов трискатен покрив, като единият скат на покрива е с наклон към съседния имот – УПИ I-619. В тази насока са скица на имот № 15-447166-26.04.22г., писмо изх.№ ГР-94Д-48886-1/05.04.2022г. и констативен протокол № 10/23.04.2018г.

Не се спори, че със заповед № РД-12-280/15.06.2018г. на Зам.кмет „Териториално развитие“ при Община Плевен на основание чл. 225а, ал.1 вр. чл. 223, ал.1 т.8 от Закона за устройството на територията (ЗУТ) било наредено на М. Й. Л. с адрес: гр.Плевен, [жк] [адрес], ап.20 да премахне незаконен строеж, представляващ „Надстройка над съществуваща лятна кухня и пристройка към нея“, изпълнен в УПИ II-618, кв.15, по плана на село Бръшляница, общ.Плевен, изпълнен без необходимите строителни книжа и приведе покривната конструкция и височината на сградата в първоначалния й вид. Със заповедта бил определен 30 дневен срок за доброволно изпълнение, като при неспазване на този срок административният орган следвало да пристъпи към принудителни действия по реда на чл.225а, ал.3 от ЗУТ и Наредба №28/2013г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, като разходите по премахването да са за сметка на извършителя на незаконния строеж. Контрол по изпълнение на заповедта било възложено на главния архитект на Община Плевен. Заповедта не е обжалвана и е влязла в сила. В тази насока е и представеното заверено копие на писмо № ТСУ-942-4886-1/25.11.2022г., Заповед № РД-12-280/15.06.2018г. на Зам.кмет „Териториално развитие“ при Община Плевен към отговора на ответника.

Установява се от заверено копие на писмо с изх.№ ТСУ-94Д-4886-1/18.07.2018г., че заповед № РД-12-280/15.06.2018г. е връчена на собственика на имота М. Й. Л. на 27.07.2018г.

Въз основа на искова молба с правно основание чл. 109 от ЗС на Д. М. М. било образувано гр.д.№ 5404/20г. по описа на РС-Плевен. С Решение 260456/01.07.21г. по гр.д.№ 5404/20г. по описа на РС-Плевен М. Й. Л. и Г. П. Р. са осъдени на основание чл.109 от Закона за собствеността да преустановят неправомерните си действия, с които пречат на Д. М. М. да упражнява пълноценно правото си на собственост върху поземлен имот с идентификатор № 06690.401.69, находящ се в с.Бръшляница, [улица] площ 1206 кв.м., ведно с построените в имота сграда с идентификатор 06690.401.619.1 със застроена площ 57 кв.м. с предназначение жилищна сграда, сграда с идентификатор 06690.401.619.2 със застроена площ от 59 кв.м. с предназначение жилищна сграда, както и сграда с идентификатор 06690.401.619.3 със застроена площ от 79 кв.м. с предназначение – постройка на допълващо застрояване, да премахнат изградена стреха на покрива на жилищната сграда и на лятната кухня (сграда с идентификатор 06690.401.618.1), както и да премахнат изградената стреха на селскостопанската постройка (сграда с идентификатор 06690.401.618.2), като изградят покрива калканен, така че стрехата да не попада във въздушното пространство над имот 06690.401.609 и атмосферните води от покрива да не се вливат в него както и да премахнат двата прозореца, находящи се в жилищната сграда, на калканната стена, които гледат към имота на Д. М. М.. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение бил издаден и изпълнителен лист № 262148/06.08.2021г.

С молба с вх.№ ГР-94Д-4886-1/30.03.2022г. Г. П. Р. поискала информация от Кмета на Община Плевен във връзка с изпълнение на посоченото по-горе съдебно решение и изпълнителен лист.

С писмо изх.№ ГР-94Д-4886-1/05.04.2022г. зам.кмет на Община Плевен уведомил Г. П. Р., че за осъществяване на СМР, описани в изпълнителен лист № 262148/06.08.2021г. е необходимо издаване на разрешение за строеж по реда на чл.148 от ЗУТ въз основа на одобрен технически или работен инвестиционен проект.

Установява се от молба с вх.№ ТСУ-94Д-4886-1/18.10.2022г. на Д. М. М., чрез адв. И. Н. – АК-Плевен, че ищецът поискал от Кмета на Община Плевен да предприеме следващите изпълнителни действия по привеждане в изпълнение на Заповед № РД-12-280/15.06.2018г. вкл. действия по фактическо премахване на установеното незаконно строителство.

Установява се от писмо с № ТСУ-942-4886-1/25.11.2022г., издадено от Кмета на Община Плевен, че за изпълнение на Заповед № РД-12-280/15.06.2018г. и изпълнителен лист № 262148/06.08.2021г., а именно премахване на незаконно изпълнените конструктивни елементи (стоманобетонови колони, греди, пояси, дървена покривна конструкция ) и възстановяване на конструкцията в старите й габарити, прекъсване на връзката с покрива на жилищната сграда и изграждане на нова такава, е необходимо издаване на разрешение за строеж по реда на чл.148 от ЗУТ, въз основа на издадена виза за проектиране по реда на чл. 140, ал.2 от ЗУТ и одобрен технически или работен инвестиционен проект по реда на чл.144, ал.1 вр. чл.142, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗУТ. Видно от писмото, собственикът на имота – Г. Р. е подала две заявления до Главния архитект за издаване на скица с виза за проектиране, на което е отказано, като е необходимо изменение на ПУП – План за регулация и застрояване за УПИ II-618, УПИ III-617, УПИ IV-616 и УПИ I-619, строителен квартал 15 по плана на с.Бръшляница.

Видно от заверено копие на Определение №207/20.01.2023г. по адм.дело № 951/22г. по описа на АС-Плевен, ищецът подал жалба срещу бездействие на административния орган по изпълнение на Заповед № РД-12-280/15.06.2018г. на Зам.Кмета по „Териториално развитие“ на Община Плевен за премахване на незаконно строителство в УПИ II-618, стр.кв.15 по плана на с.Бръшляница. С определението съдът оставил без разглеждане жалбата, като недопустима поради липса на правен интерес от оспорването, и прекратил производството. С Определение № 3054/22.03.2023г. по адм.дело № 2643/23г., ВАС оставил в сила Определение № 207/20.01.2023г. по адм.дело № 951/22г. по описа на АС-Плевен.

Установява се от заверено копие на Заповед № РД-12-36/26.01.2023г., че по заявление с вх.№ ТСУ 94г-2936-5/20.01.2023г. от Г. Р. е отменена Заповед № РД-12-606/19.12.2022г., като е разпоредено на собственика на недвижим имот – стопанска сграда с идентификатор 06690.401.618.2, изградена в УПИ II-618 в с.Бръшляница да извърши необходимите ремонтни обезопасителни и възстановителни дейности на гореописаната сграда, с оглед обезопасяване на безопасност и сигурност, като за собствена сметка възложи на правоспособно техническо лице изработването на конструктивно становище, с експертна оценка на състоянието на сградата, предписаните мероприятия относно необходимите ремонтни, обезопасителни и възстановителни работи, в съответствие с разпоредбите на чл. 46, ал.2, чл.169, ал.1 от ЗУТ и чл.83, ал.1 изр.последно от наредба № 7/2003г. на ПНУОВТУЗ. Със заповедта бил определен срок от 3 месеца за доброволно изпълнение и приключване на ремонтните и обезопасяващи дейности по сградата.

С писма вх.№ ЖК-94Д-4886-1/27.05.2024г. и № ГР-94Д-4886-1/03.06.2024г. до Кмета на Община Плевен, Д. М. М. отново приканил Община Плевен да вземе отношение по противозаконно изградената надстройка на границата на имота му, с което е увеличена с около 20 кв.м.

С писмо изх.№ ЖС-94Д-4886-1/07.06.2024г. зам.кмет на Община Плевен уведомил ищеца, че с Определение № 3054/22.03.2023г. ищецът е уведомен, че не е страна по заповед № РД-12-288/15.06.2018г., поради което не е страна в производството по обжалването на акта, в изпълнителното производство, както и в производството по оспорване на действията на органа по изпълнението, така и действията и бездействията, както и на 19.06.2024г. била планувана проверка от служители на Община Плевен за установяване на актуалното състояние на сградите в ПИ с идентификатор 06690.401.618 с оглед и от страна на ПИ с идентификатор 06690.401.619.

Видно от протокол № 1/19.06.2024г., заповед № РД-12-280/15.06.2018г. на зам.кмета „ТР“ на Община Плевен за премахване на незаконния строеж не е изпълнена доброволно в определения 30 дневен срок.

Установява се от представеното заверено копие на Протокол за предварително проучване на принудителното изпълнение на премахването на незаконния строеж от 18.07.2024г.- л. 133 от делото, че работна група в състав началника на отдел „Строителен контрол„ при Община Плевен – инж.Д. С. и главен специалист в отдел „Строителен контрол„ при Община Плевен – инж. В. В., изложила становище относно резултатите от извършеното проучване за начина на принудително изпълнение, срока за изпълнение и необходимите средства относно незаконен строеж „Надстройка над съществуваща лятна кухня и пристройка към нея“ в УПИ II-618, кв.15 в с.Бръшляница, като приела начин на изпълнението: ръчно, срок за изпълнение – 12 работни дни и стойност на премахването 15 000 лв. без ДДС.

Установява се от представените по делото стокови разписки, касови бонове и фактури, представени от ищеца, че през периода 2021 – 2024г. Д. М. М. е закупувал торове и препарати за отглеждане на краставици на обща стойност 4231,81 лв., изчислени служебно от съда.

Видно от представените по делото заверени копия на Експертно решение № 90472 от 44/04.03.2022г. и епикриза от 24.10.2018г., издадена от Клиника по урология при УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД-Плевен, ищецът е бил дигностициран през 2018г. с онкологично заболяване, както му е определен 100 % ТНР без чужда помощ за срок от 3 години.

Спори се между страните изпълнена ли е от Община Плевен процесната заповед, налице ли е бездействие от страна на ответника да приложи чл.225а от ЗУТ вр. Наредба № 28 за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от Община Плевен, приета с Решение №545/25.04.2013г. на Общински съвет – Плевен; незаконосъобразно ли е бездействието; причинени ли са вреди на ищеца и налице ли е причинна връзка между тях и бездействието.

За изясняване на спорни по делото обстоятелства са назначени агрономическа експертиза и съдебно-техническа такава.

Видно от заключението на вещото лице по назначената първоначална съдебно агрономическа експертиза, стойността на недобитата продукция от оранжерийни краставици в оранжерия, с обща площ от 90 кв.м. за периода 2018-2020г. в имот, представляващ УПИ I-619 по плана на с.Бръшляница в оранжерия с площ от 90 кв.м. за три стопански години е на обща стойност 6772 лв. при очакван среден добив 20 кг./ кв.м. или очаквано производство 1800 кг. при средна пазарна цена за 2018г.-1,2685, за 2019-1,2621 и за 2020 – 1,2317, а за периода 2021 – 2024г. загубата е в размер на 2283 лв. годишно. С допълнително заключение, изслушано в съдебното заседание на 12.02.2025г., вещото лице излага заключение относно стойността на „Био краставици“ сорт „Тести Голд“, като посочва, че за периода 2018-2020г. стойността на продукцията, която би могла да бъде добита възлиза на 20127 лв., от които 2013 лв. производствени разходи, а сумата от 18 114 лв. чиста печалба. В съдебно заседание вещото лице допълва, че за следващия период до 2024г. вкл. сумата възлиза на 320127 лв. т.е. общо за периода сумата на продукция, която евентуално би била добита, след приспадане на разходите, възлиза на 40254 лв.

Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза, размерите на законната жилищна сграда, находяща се в УПИ II-618, кв.15 по плана на село Бръшляница е 10 м./(7-5-4м.) и застроена площ измерена графично 56 кв.м. Извън тази сграда е изпълнен надзид с височина 30 см. и пристрояване от югозапад, като към датата на изготвяне на експертизата – 31.12.2024г. размерите на жилищната сграда са 10м/7,60 м. и застроена площ 76 кв.м. размерите на законната лятна кухня са 7 м./(5-4м.) и засторена площ измерена графично 35 кв.м., а извън нея е изпълнен надзид с височина 150 см. и пристрояване на юг, югоизток, като понастоящем размерите на лятната кухня са 7м./(7,40м.) и застроена площ 52 кв.м. размерите на законната стопанска постройка са 8,5м./(3м.) и застроена площ измерена графично 25,5 кв.м. Извън законната стопанска постройка е изпълнена реконструирана стопанска сграда с размери в план 13,50/3,37 м. и височина към границата към съседния ПИ 06690.401.619-3,30 м., по начина описан в конструктивното становище и със застроена площ 45, 50 кв.м. Видно от заключението на вещото лице УПИ II-618, ведно с построените в него сгради, е разположен на юг, югоизток спрямо имота на Д.М.. Постройките в УПИ II-618, кв.15 по плана на с.Бръшляница – жилищна сграда и лятна кухня засенчват имота на Д.М. в сутрешните часове, тъй като са разположени от югоизток. На новия покрив над жилищната сграда и лятната кухня има поставени улуци, но няма поставена водосточна тръба и водите от северозападния скат на покрива се отвеждат в имота на Д.М.. В имот с идентификатор 06690.401.619, УПИ II-619, собственост на М., има изградени две оранжерии, които са разположени на 3 м. от южната граница респ. от постройките в имот 06690.401.618. За да се изпълни нов калканен покрив с вътрешен улук към имота на ищеца не е необходимо изграждане на надзид, като може да се използва съществуващия на място стоманобетонов пояс като борд и да се изпълни скат с по-голям наклон и съответно по-къси ребра. Видно от заключението, след премахването на незаконния строеж засенчването ще намалее с 40%, тъй като съотношението на размера на лятната кухня към цялата нова сграда е 7/17 м или 0,41 %.

Съдът кредитира изцяло с доверие заключението на вещите лица по назначените агротехнически и съдебно техническа експертизи, като обективни, безпристрастни и съответни на писмените доказателства по делото вкл. писмените документи на л. 93-133, л. 224-272 от делото.

По делото е депозирано и обяснение по реда на чл.176 от ГПК от ищеца- л. 145 от делото, в което Д. М. М. признава факта, че до 2018г. е бил регистриран като земеделски производител, отглеждал е овощни дървета, плодове и зеленчуци, но след това се е дерегистрирал поради здравословни проблеми. Страната признава, че именно през 2018г. е изградил оранжерията в близост до съседния имот, поради обстоятелството, че през 2017г. поради незаконния строеж била съсипана реколта от ягоди на същото място.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

Разпоредбата на чл. 205 от АПК сочи като ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В случая такова юридическо лице е Община Плевен.

Предвид гореизложеното, исковата претенция се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, исковата претенция по отношение на претенцията за обезщетение за причинени неимуществени вреди се явява частично основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Според чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Обезщетенията, присъждани по този ред, също имат характер на парично компенсаторно средство за претърпени вреди.

Обективният обхват на нормите чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 4 ЗОДОВ очертава фактическия състав на отговорността на държавата и предпоставките за нейното реализиране, които са: наличието на вреда, незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган на държавата, респ. на общините, които са резултат от упражнена административна дейност и пряка причинно-следствена връзка между вредите и увреждането.

ЗОДОВ в обективните предели на нормите си не въвежда нито времеви критерий на търпене на вредите, нито съдържа база за изчисление на дължимото обезщетение. Той изрично предвижда пълна обезвреда на причинените от незаконната административна дейност вреди, за целия доказан период на търпене на вредите, а на обезщетяване подлежат всички по вид и характер вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ не съдържа и ограничителен субективен критерий и се прилага за всички правни субекти, увредени от незаконосъобразна административна дейност. Не е ограничен по вид и увреждащият юридически факт, резултат от административна дейност. Той може да бъде акт, действие или бездействие. Обстоятелството, че ЗОДОВ цели да компенсира не само имуществените, но и неимуществените вреди, е изрично предвидено в чл. 4, ал. 1 ЗОДОВ, както и в § 1 ЗР ЗОДОВ, препращащ към гражданските и трудовите закони по въпросите на имуществената отговорност. Вредата се обезщетява изцяло, независимо от нейния вид, а правото на обезщетение принадлежи на всеки правен субект, неблагоприятно засегнат от незаконен акт, действие или бездействие на държавен, респ. общински орган, който е резултат от административна дейност. Отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ не се ограничава нито по субективен, нито по обективен признак (изключение прави видът на дейността) - всеки има право да търси обезвреда за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице, ако са причинени от незаконосъобразна административна дейност. В този смисъл неоснователно се явява възражението на ответника по делото, че поради обстоятелството, че Д. М. М. не е адресат на Заповед № РД-12-280/15.06.2018г. не дерогира възможността гражданин да търпи вреди от незаконосъобразно бездействие на Община по повод отстраняването на незаконен строеж. Ето защо съдът приема, че лицето има правен интерес от водене на настоящето производство.

Константна е съдебната практика на Върховния административен съд, че по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ незаконосъобразното бездействие е налице, когато имаме неизвършване на фактическо действие, което органът или длъжностното лице са задължени да извършат по силата на закона или бездействие на административен орган или длъжностно лице по негово задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. В този смисъл Решение № 8302 от 07.08.2023 година, постановено по адм. дело № 1057/2023 година по описа на Върховен административен съд. В случая, от писмените доказателства по делото съдът приема, че е налице първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на дл.л. при Община Плевен, изразяващо се незаконосъобразно бездействие и неизпълнение от Община Плевен на влязла в сила Заповед № РД-12-280/15.06.2018г., издадена от на основание чл. 225а, ал.1 вр. чл. 223, ал.1 т.8 от Закона за устройството на територията (ЗУТ) било наредено на М. Й. Л. с адрес: гр.Плевен, [жк] [адрес], ап.20 да премахне незаконен строеж, представляващ „Надстройка над съществуваща лятна кухня и пристройка към нея“, изпълнен в УПИ II-618, кв.15, по плана на село Бръшляница, общ.Плевен, изпълнен без необходимите строителни книжа и приведе покривната конструкция и височината на сградата в първоначалния й вид. Изрично в административния акт е отбелязано, че срокът за доброволно изпълнение е 30 дневен, след изтичането на който органът е следвало да пристъпи към принудителни действия по реда на чл.225а, ал.3 от ЗУТ и Наредба №28/2013г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях, като разходите по премахването да бъдат за сметка на извършителя на незаконния строеж. Това в случая не е сторено.

Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 или на части от тях. Съгласно ал.3 от същата норма, ако заповедта за премахване не се изпълни доброволно в определения срок, тя се изпълнява принудително от общината по реда, определен с наредба на общинския съвет. С Наредба №28 за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от Община Плевен, приета с решение № 545/25.04.2013г. на Общински съвет-Плевен (наредбата), служебно известна на съда от други дела, в глава втора е уреден реда и начина за премахване на незаконните строежи. Съгласно пар.1 на ДР на наредбата „Премахване на незаконен строеж“ представя разрушаването му до кота терен и/или до състояние за ползване при спазване на нормите на противопожарна безопасност, хигиена и безопасност на труда. Съгласно чл.4, ал.1 от наредбата в три дневен срок след изтичане на срока за доброволно изпълнение, определен със заповедта за премахване се извършва проверка по изпълнението и на местостроежа от служителите по чл.233, ал.2 от ЗУТ, за което се съставя констативен протокол – Приложение № 1. При констатирано неизпълнение на заповедта се пристъпва към действия по принудителното й изпълнение- чл.4, ал.2. В едномесечен срок от съставяне на протокола от началника на отдел „Строителен контрол“ се провежда предварително проучване относно начина на изпълнение на премахването, срока за изпълнение и необходимите средства ( по количествено-стойностна сметка ), резултатите от което се оформят в протокол (Приложение №2), който се одобрява от Кмета на Община Плевен или оправомощено лице. При необходимост от представяне на конструктивно становище или конструктивен проект за премахване, одобрение на проект, проект за укрепване на сградата ( когато е необходимо) и др. , на основание чл.5, ал.2 от наредбата това изрично се посочва в протокола по чл.4, ал.1. Съгласно разпоредбата на чл.6 в едноседмичен срок от съставяне на протокола по чл.4, ал.1 се пристъпва към обявяване на покана за откриване на процедура по ЗОП. След определяне на изпълнител на обществената поръчка кметът на Община Плевен или оправомощено от него лице определя датата и часа на принудителното изпълнение, за което уведомява всички заинтересовани лица, експлоатационните дружества и органите на МВР – чл.7. съгласно разпоредбата на чл.10 на определената дата и час служителите по чл.223, ал.1 от ЗУТ, съвместно с изпълнителя и в присъствието на представители на експлоатационните предприятия и органите на МВР, съставят протокол за състоянието на незаконния строеж преди започването на принудителното изпълнение на заповедта за премахване (Приложение №3) . В чл.11- 14 от наредбата се определя начина, по който фактически се осъществява премахването на незаконния строеж, спазването на нормите по противопожарна безопасност, хигиена и безопасност на труда, ръководството на процеса, лицето, което носи отговорност за причинени материални щети, почистване на строителната площадка и др. за извършените разходи по премахването на незаконния строеж се съставя протокол – Приложение №5, въз основа на който и влязлата в сила заповед за премахване на строежа се издава заповед за незабавно изпълнение по чл.418 от ГПК, а когато извършителят е неизвестен разходите са за сметка на Общинския бюджет – чл.15.

В случая заповед № РД-12-280/15.06.2018г. на Зам.кмет „Териториално развитие“ при Община Плевен, е получена от М. Й. Л. – собственик на имот УПИ II-618, на дата 27.07.2018г. – л. 107 и 108 от делото. Страните не оспорват обстоятелството, че заповедта не е обжалвана от Л. и е влязла в сила, а и липсват доказателства в тази насока, поради което с изтичането на 14 дневния срок за обжалването й, на 11.08.2018г. същата е влязла в сила. Вместо в 3 дневния срок след изтичане на срока за доброволно изпълнение, едва на 19.06.2024г., след образуване на настоящето производство и почти 6 години по-късно е съставен протокол Приложение № 1 към Наредба №28 за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от Община Плевен. В едномесечния срок по чл. 5 от наредбата – на 18.07.2024г., е съставен и протокол за предварително проучване на принудителното изпълнение на премахването на незаконен строеж – приложение № 2 – л. 133 от делото. Същевременно видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно техническа експертиза незаконният строеж все още не е отстранен към м.12.2024г. т.е. Община Плевен продължава да бездейства по отношение изпълнението на задълженията й по наредбата и ЗУТ.

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че е налице незаконосъобразно бездействие от Община Плевен по спазване на чл.225а, ал.3 от ЗУТ и принудително изпълнение на влязла в сила Заповед № РД-12-280/15.06.2018г., издадена от на основание чл. 225а, ал.1 вр. чл. 223, ал.1 т.8 от ЗУТ т.е. е налице първата предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

По отношението на твърденията за причинени вреди от незаконосъобразното бездействие, съдът приема за доказано твърдението за причинени неимуществени вреди, но не и настъпването на имуществени такива.

В тежест на ищеца, съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, е да докаже, дали е могъл да реализира пордукция в процесната оранжерия в определен обем, за да бъде установено по безспорен начин, наличието на пропуснати ползи от него вкл. пропускане на твърдяната полза, предвидимост на същата и причинна връзка между пропуснатата полза и незаконосъобразния административен акт, размерът на пропуснатата полза, като се съобрази, че изискването за предвидимост за размера не се отнася.

Имуществените вреди, под формата на пропуснати ползи, ищецът твърди, че се изразяват в невъзможността да реализира продукция от био краставици сорт Тести Голд поради засенчването от незаконния строеж в съседния имот. Действително по делото се установява от заключенията на двете вещи лица, че в имота на Д. М. М. са изградени две оранжерии, като едната е функционираща, а втората, изградена непосредствено до имот УПИ II-618 не се ползва. И двете оранжерии ищецът е снабдил с уреди за затопляне и за торене на почвата, но поради засенчването втората оранжерия не се използва. Видно от отговора на вещото лице в с.заседание от 12.02.2025г., при посещението на място почвата в засенчената оранжерия не е била обработвана и оранжерията е неизползваема. Същевременно представените по делото стокови разписки, касови бонове и фактури, представени от ищеца, за периода 2021 – 2024г. , не може да се направи категоричен извод, че същите са били използвани именно в засенчената оранжерия от Д. М. М., а не и в експлоатираната и функционираща оранжерия в другия край на дворното място. Не се представиха доказателства вкл. гласни такива, за засаждане и обработване на мястото в засенчената оранжерия, за добиване на продукция, дори и в минимални размери, за сключване на договор с купувачи на продукцията, който да не е бил реализиран поради невъзможността да се реализира добив.

В съдебната практика и правната доктрина пропуснатата полза се определя като неосъществено увеличаване на имуществото на едно лице, което със сигурност би настъпило, ако не е било осуетено от поведението на друго лице. Пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. За да бъдат обезщетени пропуснатите ползи, като претърпени вреди, то същите следва да са реално настъпили, а не хипотетични вреди. Поради това и при липса на изрично установена в закона презумпция за настъпването й, пропуснатата полза не се предполага, а следва да бъде доказана с допустимите доказателствени средства в процеса. Само ако бъде доказано, че имуществото на ищеца е могло да бъде увеличено, но тази възможност е пропусната единствено по причина на въздействие от незаконосъобразния юридически акт, само тогава претенцията за обезщетение на пропуснатите ползи може да се приеме за основателна. Печалбите биха имали характер на пропуснати ползи, само в случай, че получаването им е сигурно, предвид установяване на други, осуетени от противоправните деяния на ответника правоотношения. В случая не се твърди пропусната печалба, а пропуснати приходи, за което липсват каквито и да било доказателства. Приходът не трябва да е случайна, а закономерна последица от установените по делото обстоятелства, да е обективно, а не само субективно очакван като увеличение на имуществото.

В случая незаконосъобразното бездействие на ответника не е единствената причина ищецът да не може да получава доход от оранжерията. Този резултат е причинен и от собственото му поведение чрез необработването и засяването на засенчената оранжерия. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза при отстраняване на незаконния строеж засенчването ще намалее едва с 40 %. Разликата в засенчването до 100 % не е резултат от противоправно поведение на ответника, а е резултат от избора на ищеца да не обработва оранжериятя.

С оглед на горното, съдът приема, че твърдените в исковата молба пропуснати ползи, произтичащи от бездействието на Община Плевен, не са доказани по безспорен начин от ищеца.

Не така стоят нещата по отношение на неимуществените вреди, претендирани от Д. М. М., изразяващи се в болки и страдания от морална страна, които се обострят след всеки неуспех да постигне справедливост, както и влошено здравословно състояние. Действително по делото са представени медицински документи за влошаване на здравословното му състояние през 2018 и 2022г., но поставените диагнози и освидетелстване със 100% ТНР от ТЕЛК не се намират в причинна връзка с бездействието на Община Плевен да премахне незаконен строеж. Съдът приема обаче, че е увредена личната сфера на субекта и е засегнат област от живота му, като са нанесени вреди на психиката, емоциите, чувствата, усещанията, накърнено чувство за справедливост, в резултат на многократните опити да бъде приложена разпоредбата на чл.225а, ал.3 от ЗУТ, като по този начин се отстрани засенчването и вреди, които му нанася незаконния строеж и възможност пълноценно да използва недвижимия имот, негова собственост. Съдът приема, че е се касае защитими основни ценности и правото им на защита е сред основните права на човека – чл. 8 ЕКПЧ. Конституцията на Република България изрично урежда правото на защита на личния живот, чест, достойнство и добро име, като им придава ранг на защитени ценности и в чл. 32, ал. 1, изр. второ разписва: „Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име“. Това право Конституцията е признала без изключение на всеки правен субект, следователно защитата на тази част от личностния интегритет представлява законен интерес на всеки правен субект и той следва да разполага с правно средство за такава защита. В случая безспорно се доказа по делото, че е налице незаконна намеса в личния живот на ищеца, като последният търпи психически страдания от бездействието на ответника.

По аргумент от препращащите норми на чл. 203, ал. 2 от АПК и § 1 от ЗОДОВ следва да се приложи разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и размерът на обезщетението следва да бъде определено от съда по справедливост. Съгласно тази норма обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като сочената от закона справедливост визира не само размера на следващото се обезщетение, а и всичко, което е свързано с обезщетяването т.е. с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително характера и степента на увреждането, неговата продължителност и интензитет, както и цялостното му отражение върху живота на увреденото лице -Решение № 789 от 25.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6605/2022 г., V о. На обезщетяване подлежат и вътрешните, душевни състояния но тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени -Решение № 14284 от 23.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11417/2015 г., III о., Решение № 14197 от 22.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 898/2016 г., III о.

В случая съдът приема, че безсилието от неуспешните опити да накара Община Плевен да изпълни законовите си задължения и демонстрираното незачитане на личния живот и неприкосновеност на собствеността на Д. М. са с по-голям обем и интензитет предвид обстоятелството, че лицето е предприело действия да защити правата си по съдебен ред, но въпреки това обстоятелство опитите му да се защити и да преустанови неправомерното въздействие било неуспешно. Накърнени са и легитимните очаквания на ищеца спрямо ответника, който е демонстрирал неспазване на основни законови задължения в продължителен период от време, като предизвикал психически дискомфорт, негативни емоции и неприятни усещания. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост в ЕКПЧОС и поради това ищецът следва да бъде възмезден.

Налице е и причинна връзка между преживените негативни емоции и бездействието на ответника, тъй като един факт е причина за настъпил резултат, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил (Решение № 1179 от 29.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13647/2017 г., III о.).

Ето защо съдът приема, че са налице и останалите предпоставки на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като на Д. М. са причинени неимуществени вреди, които се намират в пряка причинна връзка с незаконосъобразното бездействие на Община Плевен и същите следва да бъдат възмездени с обезщетение. Съдът счита, че справедливо и обосновано с оглед продължителния период от време, през който лицето е търпяло негативни преживявания, е сумата от 6000 лв., като за разликата до 14 198,90 лв. искът следва да се отхвърли като недоказан.

Искът за сумата от 15801,10 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи - получаване на доход от пролетно или есенно оранжерийно производство на краставици в периода от 2018-2024г.вкл., следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.

По разноските: По делото са претендирани в полза на ищеца направените деловодни разноски по депозиран списък по чл.80 от ГПК, а именно сумата от 1000 лв. адвокатско възнаграждение, 750 лв. за вещи лица и държавна такса в размер на 10 лв. или общо в размер на 1760 лв., съразмерно на уважената част от исковете. В съдебно заседание е направено искане от ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като съобрази изхода на делото и обстоятелството, че единият иск е отхвърлен изцяло, а вторият е частично уважен, съдът счита, че следва да присъди в полза на ищеца сумата от 440 лв. , а на ответника – сумата от 100 лв. т.е. по компенсация ответника следва да заплати на ищеца сумата от 340 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, съдът

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. М. М. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [улица], чрез адв.Р. М. – В. – АК-Плевен, адрес: гр.Плевен, [улица], офис 2, иск с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ за осъждане на Община Плевен, Булстат *********, адрес: гр.Плевен, пл.“Възраждане“ №2, представлявана от кмета д-р В. Х., да заплати сумата от 15801,10 лв., обезщетение за причинени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи - получаване на доход от пролетно или есенно оранжерийно производство на краставици в периода от 2018-2024г.вкл., причинени от незаконосъобразно бездействие на Община Плевен, свързана с изпълнението на Заповед № РД-280/15.06.2018г. на зам.кмет при Община Плевен за премахване на незаконен строеж, представляващ „Надстройка над съществуваща лятна кухня и пристройка към нея“, изпълнен в УПИ II-618, кв.15, по плана на село Бръшляница, общ.Плевен, като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ Община Плевен, Булстат *********, адрес: гр.Плевен, пл.“Възраждане“ №2, представлявана от кмета д-р В. Х., да заплати на Д. М. М. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [улица], сумата от 6000 (шест хиляди) лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на Община Плевен, свързана с изпълнението на Заповед № РД-280/15.06.2018г. на зам.кмет при Община Плевен за премахване на незаконен строеж, представляващ „Надстройка над съществуваща лятна кухня и пристройка към нея“, изпълнен в УПИ II-618, кв.15, по плана на село Бръшляница, общ.Плевен, като за разликата до 14 198,90 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Община Плевен, Булстат *********, адрес: гр.Плевен, пл.“Възраждане“ №2, представлявана от кмета д-р В. Х. да заплати на Д. М. М. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [улица], направените деловодни разноски общо в размер на 340 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.