РЕШЕНИЕ
№ 1188
гр. Пловдив, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20245300501433 по описа за 2024 година
Производство е по чл. 258, ал. 1 и сл. ГПК.
1. Делото е образувано по въззивна жалба на адвокат В. Д., като
пълномощник на „Интерстейт“ ООД, ЕИК ********* против Решение №
841/26.02.2024 г., постановено по гр.д. № 8220/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, ХХІ гр.с., в частта, в която са уважени исковете
на „Строймаш“ ЕООД, ЕИК: ********* против жалбоподателя за
заплащане на сумата от 9767,35 лв. – дължима цена на доставени стоки
по договор за покупко-продажба по фактура № 5314/08.05.2019 г., ведно
със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда –
19.05.2021 г. до окончателното изплащане, както и общо сумата от 1
827,12 лв. – разноски по съразмерност и общо 731,27 лв. – разноски по
съразмерност във връзка с допуснатото обезпечение. Иска се отмяна на
решението в обжалваната част и отхвърляне на иска в уважената част.
Поддържа се, че независимо от неподаването на отговор на исковата
молба в срока по чл. 131 от ГПК, възраженията на ответника не са
преклудирани, като същият може да оспори иска и обстоятелствата на
1
които той се основава. В подкрепа на това се сочат решения на ВКС по
т.д. № 898/2009 г. на I т.о. и к.т.д. № 1893/2013 г. на II т.о. На следващо
място се оспорва предметът на процесната фактура, като се твърди, че е
приета за фактурирана продажба на инертен материал, но не и услуги и
стоки под номенклатурата: сито, фадрома, транспорт на фракция, сито
фадрома. Оспорват се изводите на съда за осчетоводяване на процесната
фактура и ползване на ДДС, като се изтъква, че по делото са били приети
многобройни писмени и гласни доказателства, от които се доказвало
обратното. Излагат се твърдения, че още преди образуване на делото по
повод отправена покана чрез ЧСИ Луков и Горчев за заплащане на
процесните суми, ответното дружество е оспорило част от
фактурираните услуги, които не били поръчвани, нито извършвани.
Поддържа се, че процесната фактура има за предмет единствено
продажбата на фракция и нищо друго. Претендират се разноските за
двете инстанции.
Постъпил е отговор по въззивната жалба от въззиваемата страна
„Строймаш“ ЕООД, ЕИК ********* чрез адвокат Н. Т., с който се оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Споделя се изводът на
първоинстанционния съд за съществували между страните облигационни
правоотношения, по които ищецът е престирал, което се установявало от
събраните по делото писмени и гласни доказателства и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза. Счита се, че ответникът не е успял да
проведе успешно насрещно доказване на своите възражения, за което
ангажирал единствено гласни доказателства, които обаче следвало да бъдат
при условията на чл. 172 от ГПК и не се подкрепяли от останалите
доказателства по делото. На следващо място се взема становище по предмета
на процесната фактура и конкретно по отношение на описаните услуги: сито,
фадрома и транспорт. Посочва се съдебна практика на ВКС по въпросите,
свързани с фактурата като документ, доказателствената й стойност и дали тя е
основание за заплащане на цената на стоката. Иска се да бъде потвърдено
решението в обжалваната част като правилно и законосъобразно и да бъдат
присъдени разноските за въззивната инстанция.
2.Делото е образувано и по въззивна частна жалба от адвокат В. Д.,
2
като пълномощник на „Интерстейт“ ООД, ЕИК ********* против
Определение № 3737/ 26.03.2024 г., постановено по гр.д. № 8220/2021 г. по
описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ гр.с., с което е оставена без уважение
молбата на жалбоподателя по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в
частта на разноските. С частната жалба се иска отмяна на обжалваното
определение, като бъде намалено присъденото в полза на ищеца адвокатско
възнаграждение и бъде увеличено присъденото адвокатско възнаграждение на
ответника. Формулирани са оплаквания за това, че при определяне на
адвокатското възнаграждение съдът не е съобразил фактическата и правна
сложност на делото с оглед неговия предмет, предприетите от пълномощника
процесуални действия и реално положения от него квалифициран труд в
контекста на разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС и
Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г.
Постъпил е отговор и по частната жалба от „Строймаш“ ЕООД,
ЕИК ********* чрез адвокат Н. Т., с който се оспорва изцяло подадената
частна жалба. Изтъква се, че макар след постановяване на Решение на СЕС по
дело С-438/2022 г. и последвалите актове на ВКС, минималните размери на
адвокатските възнаграждения съгласно Наредба № 1/2004 г. да не са
задължителни за съда, същите следва да се приемат за примерни, отразяващи
представата на адвокатското съсловие за справедливо заплащане на
положения от адвокат труд. Излагат се съображения в подкрепа на извода на
съда, че делото е със завишена фактическа и правна сложност и адвокатското
възнаграждение, присъдено в полза на ищеца, е съобразено с проявената
процесуална активност на пълномощника. На следващо място се посочва, че
адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ответника, е точно
съобразено с отхвърлената част от исковата претенция. Иска се да бъде
потвърдено обжалваното определение.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените
доказателства и съобразно чл.269 ГПК, намери следното:
1.Въззивната жалба изхожда от надлежна страна, насочена е против
подлежащ на обжалване съдебен акт, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК,
като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.
Търговски спор по осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр.с
чл.327,ал.1 ТЗ, който пред въззивната инстанция е висящ по отношение на
3
една от издадените от ищеца фактури - фактура № 5314/08.05.2019 г,
представена по делото за сумата 9767,35 лв. – дължима цена на доставени
стоки по договор за покупко-продажба, в частта относно дължима от
ответника сума по отношение на описаните услуги: сито, фадрома и
транспорт, в приложение представени кантарни бележки.
При уважаване на иска по отношение на претендираната цена на
доставени услуги по настоящата процесна фактура, районният съд е
констатирал наличието на всички необходими реквизити и
индивидуализиращи белези относно заявеното правоотношение между
страните от гледна точка на описанието им по вид и количество на доставките,
размер на дължимата сума, падеж за плащане. Въз основа на редовността на
процесната фактура като документ, е отчетена съществуващата трайна
съдебна практика по чл.290 ГПК относно доказателствената й стойност. В
тази насока включително при наличието на доказателства за отразяването й в
счетоводството на дружеството, включването й в дневник покупко-продажба и
ползването на данъчен кредит, придаващо от съдебната практика значение на
недвусмислено признание на задълженията, доказващи съществуване на
задължението. Извършено е позоваване на приетото по делото заключение по
ССчЕ, изготвено компетентно и неоспорено от страните, съобразно което е
установено, че ответното дружество е осчетоводило и процесната фактура,
включило я е в месечния си дневник за покупко-продажби и ползвало правото
на приспадане на пълен данъчен кредит по нея, представляващо извънсъдебно
признание за неизгоден за страната факт. С оглед степента на кореспонденция
спрямо установените данни по представените писмени доказателства и
експертно заключение на вещото лице по ССчЕ, съдът е кредитирал съответно
изцяло ангажираните от ищеца гласни доказателства и частично, тези
ангажирани от страна на ответника, вкл. в частта на оспореното обстоятелство
за извършени услуги по тяхното описание : сито, фадрома и транспорт.
Правният извод на съда е обоснован от гледна точка на установеното
обстоятелство за наличието на осчетоводяване по процесната фактура в
месечния дневник на ответника за покупко-продажби и по отношение на тези
спорни услуги, за което съдебната практика придава правно значение на
извънсъдебно признание на факти, съответно недвусмислено признание за
съществуващото задължение.
Фактическите и правни изводи на районния съд са в съответствие с
4
доказателствения материал и трайно установената съдебна практика на ВКС и
съдилищата по търговските сделки, известна на въззивната инстанция.
Оплакването на жалбоподателя, свързани с хипотезата относно правните
последици при неподаване на отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от
ГПК с довода, че възраженията на ответника не са преклудирани, въз основа н
който се обосновава неправилност на обжалваното решение не обуславя
принципно пряк извод за незаконосъобразност на обжалваното решение,
независимо от съществуващата съдебна практика в тази насока, доколкото в
случая възраженията на ответника се явяват резултатно обсъдени с оглед
наличието на изследване и съпоставен анализ на писмените и гласни
доказателства, поотделно и в неговата съвкупност от първоинстанционния
съд.
В тази насока именно поддържаното оспорване на предметът на процесната
фактура №5314/ 08.09.2019г. с възражението, че е приета за фактурирана
продажба само тази на инертен материал, но не и услуги и стоки под
номенклатурата: сито, фадрома, транспорт на фракция, сито фадрома, е
недоказано по делото и опровергано от събрания доказателствен материал,
вкл. от гласните доказателства по делото.
От приложените към процесната фактура кантарни бележки се установяват
процесните услуги, свързани с измерване и транспорт на продаденото
количество инертен материал, предмет на същата оспорена фактура в частта й
на услугите. От разпита на св.Е. А. А., служител при ищцовото дружество и
съставител на фактурата, се установява пряката връзка между доставката на
инертния материал и необходимостта от извършване на процесните услуги,
като условие за извършване на доставката на стоката , а именно
необходимостта от използване на сито, през което трябва да мине материалът,
за да се осигури оразмеряване на фракциите, както и фадрома за натоварване
на този материал. Следователно осигуряването на доставката на стоката се
явява предпоставено от извършването на процесните оспорени услуги.
Необходимостта от тези услуги като обстоятелства се подкрепя и от
ангажирания от ответника св.Г. Н.Е., чрез който на втори план се въвежда
фактически индицията, че стойността на тези услуги е следвало да влезе в
себестойността на цената на доставената стока. Независимо от поддържаното
възражение в тази насока установеното по делото чрез ССчЕ, установяваща
5
отразяване на процесната фактура в цялата й стойност в счетоводството на
ответника по приложението на ЗДДС, вкл. чрез ползване на данъчен кредит, в
съответствие с трайно установената практика на касационния съд, обуславя
единствено правния извод за реализирано извънсъдебно признание относно
приетите извършени от страна на ищцовото дружество услуги, свързани с
обработка и транспорт на процесната стока по фактура №5314/ 08.09.2019г.,
опровергаващо поддържаното възражение на ответника, че процесните услуги
, така както са фактурирани, не са приети от получателя на доставката. В този
смисъл изложените обстоятелства, че още преди образуване на делото по
повод отправена покана чрез частен съдебен изпълнител за заплащане на
процесните суми, ответното дружество е оспорило част от фактурираните
услуги, които не били поръчвани, нито извършвани, са явяват ирелевантни,
тъй като с отразяването на фактурата в счетоводните регистри и сметки на
ответното дружество, вкл. Дневник покупки за съответния данъчен период и
Справки-декларации по ЗДДС, както и ползването на правото на приспадане
на пълен данъчен кредит в общия размер по стойността на фактурата, това
оспорване всъщност се явява несъстоятелно поради правния характер на
извършените действия със значението на извънсъдебно признание , съобразно
установената съдебна практика в тази насока. С оглед на тези съображения
предявеният осъдителен иск и в тази част на предмета на процесната фактура
се явява доказан и основателен, поради което и въззивната жалба -
неоснователна.
2. По частната жалба против Определение № 3737/ 26.03.2024 г.,
постановено по гр.д. № 8220/2021 г. на районния съд с което е оставена
без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 от ГПК за изменение
на решението в частта на разноските, като поискано намаляване на
присъденото в полза на ищеца адвокатско възнаграждение и увеличаване
на присъденото адвокатско възнаграждение на ответника.
Обжалвано определение е мотивирано и обосновано. Действително с
постановеното решение на районния съд са изложени изчерпателно и
детайлно с посочване на конкретни суми , вкл. по исковото и обезпечителното
производство, съображения относно начина на определяне на присъдените в
полза на ищеца разноски по съразмерност, вкл. с намаляването им с оглед
6
частичното уважаване на исковете съобразно уважените претенции, както при
съпоставка и съобразяването им с НМРАВ/отм./, преценка на фактическата и
правна сложност на делото, наличието на реалност на извършените плащания
на адв.хонорари, намалени до определените от съда като адекватни и
справедливи стойности, във връзка с направеното възражение за тяхната
прекомерност. Относно размерите на определените разноски в полза на
ответника, същите са правилно изчислени математически по съразмерност
при приложение на разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК, вземайки предвид
удостовереното плащане по договорено възнаграждение в размер на 850 лева.
Липсата на други доказателства за направени други разходи не може да
обоснове друг фактически извод за присъждане на разноски в друг размер по
чл. 78, ал.3 ГПК.
Преценката при определяне на размерите на адв.възнаграждения е в
съответствие с въведените критерии за това с Решение на СЕС по дело С-
438/2022 г. и Наредба № 1/2004 г., даващи базисни насоки на съда с оглед
определяне размера на адвокатските възнаграждения, но при преценка и за
съответствие с фактическата и правна сложност по делото. Последното е
предмет на преценка вкл. с оглед процесуалните усилия на процесуалните
представители на страните, вкл. в настоящия момент въведените множество
възражения от ответника, във връзка с които е проведен доказателствен
процес чрез ангажиране на писмени и гласни доказателства, експертиза.
Реципрочно на това са извършени аналогични процесуални действия от страна
на проц.представител на ответника, но същите се явяват обусловени от
насочването им за установяване на наведените възражения по предявения
осъдителен иск.
По аналогични съображения и по настоящото дело следва да се отчете
наличието на основание за защита по два постановени съдебни акта на
районния съд при определяне съотносимостта на размера на претендираното
адвокатско възнаграждение като разноски за въззиваемата страна.
С оглед на това възраженията на жалбоподателя се явяват неоснователни.
Частната жалба като неоснователна също следва да се остави без уважение.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на въззиваемата страна следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция по списък по чл.80 ГПК в размер на 3 600
лева.
7
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 841/26.02.2024 г., постановено по гр.д. №
8220/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ гр.с., в частта, в която
„Интерстейт“ ООД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на „Строймаш“
ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 9767,35 лв. – дължима цена на доставени
стоки по договор за покупко-продажба, за която е издадена фактура №
5314/08.05.2019 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на
исковата молба в съда – 19.05.2021 г. до окончателното изплащане.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3737/ 26.03.2024 г., постановено по гр.д. №
8220/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ гр.с., с което е оставена
без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 от ГПК за изменение на
Решение № 841/26.02.2024 г. по делото в частта на разноските.
Осъжда „Интерстейт“ ООД, ЕИК ********* да заплати на „Строймаш“
ЕООД, ЕИК: ********* сумата 3 600 лева / три хиляди и шестстотин лева/ -
разноски за адв.възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8