№ 99
гр. Варна , 15.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Мария Ив. Христова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Радослав Кр. Славов Въззивно търговско дело
№ 20213001000261 по описа за 2021 година
за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260012/26.01.2021год. по т.д. № 198/2019год съдът е
осъдил ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д, ЕИК
********* да заплати на СТ. Д. Ф. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес гр.
Каварна, ул. „Искър“ № 7, общ. Каварна, област Добрич сумата от 50 000.00
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, виновно
причинени от Т С С ЕГН ********** при управление на лек автомобил
„РЕНО МЕГАН“ рег. № В 3398 НК, застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД по силата на договор за задължителна
застраховка на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица №
22114000917905, със срок на действие 28.03.2014 г. – 27.03.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата по увреждането – 17.05.2018 г. до
датата на окончателното изплащане на задължението:
Осъдил е ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на СТ. Д. Ф. сумата от 50
351.64 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, виновно
1
причинени от Т С С ЕГН ********** при управление на лек автомобил
„РЕНО МЕГАН“ рег. № В 3398 НК, представляващи разликата между
получаваното преди пътно-транспортното произшествие – 22.02.2015 г.,
трудово възнаграждение в размер на 380.00 лв. месечно и инвалидна пенсия
за времето от датата на предявяване на иска – 30.09.2019 г. до 13.02.2053 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска
– 30.09.2019 г. до датата на окончателното изплащане на задължението.
Осъдил е ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД да
заплати на СТ. Д. Ф. ЕГН ********** с сумата от 5 947.64 лв.
представляваща обезщетение за имуществени вреди, виновно причинени от Т
С С ЕГН ********** при управление на лек автомобил „РЕНО МЕГАН“ рег.
№ В 3398 НК, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД, представляващи
разликата между получаваното преди пътно-транспортното произшествие –
22.02.2015 г., трудово възнаграждение в размер на 380.00 лв. месечно и
инвалидна пенсия, за времето от 23.08.2016 г. до датата на предявяване на
иска – 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска – 30.09.2019 г. до датата на окончателното изплащане на
задължението: Осъдил е „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, да заплати на адвокат Н.
СТ. В. - Адвокатска колегия – Добрич, сумата от 3 930.00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗА, а на
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ сумата от 5 610.00 лв., представляваща
държавна такса.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на
страната на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр. София, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87, ЕИК *********.
Изразява се становище за недопустимост на решението, тъй като между
същите страни има влязло в сила съдебно решеине по в.гр.д. № 52/2019год. на
САпС, с което на ищеца е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 230 000лв., съответно и имуществени вреди -2925,21лв. и
4 227,21лв. В посочения съдебен процес, съдът е взел под внимание всички
настъпили увреждания и прогнозите за провеждане на лечение на ищеца, . За
това, приетото от съда настъпване на екцес е неправилно и необосниовано. В
2
представените доказателства липсват доказателства за настъпване на нови
болки и страдания, даващи основание за присъждане на обезщетение за тях.
В евентуалност, счита решението за неправилно, относно определения
размер на обезщетение за неимуществени и иимуществени вреди и не
съотвества на нормата на чл.52 ЗЗД.
Твърди, че не се доказа влошаване на здравословното състояние,
представляващо екцес. Такъв е налице, когато е установена качествена
промяна на полученото увреждане, като влошаването следва да е в причинна
връзка с увреждането, освен това влошавнето следва да не е било съобразено
при първоначалното обезщетение на неимуществените вреди.
Счита, за недоказано че здравословното състояние на ищеца се е
влошило в резултата на ПТП, за което му е присъдено обезщетение.
С жалбата се иска решението да бъде обезсилено, в евентуалност
отменено като неправилно и исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е
допустима.
С писмен отговор на процесуален представител на насрещната страна,
жалбата се оспорва като неоснователна, по изложени съображения.
В съдебно заседание жалбата се оспорва чрез процесуалният
представител на въззиваемата страна.
Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон,
приема за установено следното, относно обжалваноторешение:
Производството пред ДОС е образувано по искова молба от СТ. Д. Ф. с
която срещу З К „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, ЕИК ********* са предявени
осъдителни искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ/отм/. за заплащане на
следните суми: сумата от 50 000.00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, виновно причинени от Т С С при управление на лек
автомобил „РЕНО МЕГАН“ рег. № В 3398 НК, застрахован по риска
3
„Гражданска отговорност” при ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ
ИНС“ АД по силата на договор за задължителна застраховка на
автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № 22114000917905,
със срок на действие 28.03.2014 г. – 27.03.2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата по увреждането – 17.05.2018 г. до датата на
окончателното изплащане на задължението:
-сумата от 50 351.64 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, виновно причинени от Т С С при посочените по-горе обстоятелства,
представляващи разликата между получаваното преди пътно-транспортното
произшествие – 22.02.2015 г., трудово възнаграждение в размер на 380.00 лв.
месечно и инвалидна пенсия за времето от датата на предявяване на иска –
30.09.2019 г. до 13.02.2053 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 30.09.2019 г. до датата на окончателното
изплащане на задължението:
-сумата от 5 947.64 лв. представляваща обезщетение за имуществени
вреди, виновно причинени от Т С С при посочените обстоятелства,
представляващи разликата между получаваното преди пътно-транспортното
произшествие – 22.02.2015 г., трудово възнаграждение в размер на 380.00 лв.
месечно и инвалидна пенсия, за времето от 23.08.2016 г. до датата на
предявяване на иска – 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска – 30.09.2019 г. до датата на
окончателното изплащане на задължението.
Основанието на иска относно неимуществените вреди са твърдения на
влошаване на здравословното състояние на ищеца, след приключилото
съдебно производство между страните, представляващо екцес. Екцесът се
изразява в проявила се през 2018 год. и диагностицирана Епилепсия.
Основанието на иска за имуществени вреди се основава на твърдения че
ищецът продължава да търпи и имуществени вреди, -пропуснат доход
изразяващи се в разликата между получаваното преди ПТП трудово
възнаграждение в размер на 380 лв. и 252,34лв. инвалидна пенсия. Ищецът ще
търпи тази вреда до времето на неговото пенсиониране, кето съгласно
действащото законодателство би следвалоэ да настъпи когато навърши 66
4
год. и 7м., или за времето от 23.08.2016год. до 13.02.2053год.
Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, бул. „Черни връх“ № 51Д,
ЕИК ********* с писмен отговор оспорва исковете като недопустими, в
евентуалност, като неоснователни. Твърди се, че между страните има влязло в
сила съдебно решение –по гр.д. № 6066/2017год. на СГС, с което на ищеца е
присъдено обезщетение за причинените неимуществени вреди вследствие на
ПТП от 22.02.2015год. в размер на 230 000лв. и съответно 2925,21лв. и
4227,21лв.-имуществени вреди, с което спорът за дължимото обезщетение е
решен със сила на пресъдено нещо. Оспорва основателността на предявените
искове, предвид липсата на твърдяното влошаване на здравословното
сътояние, което да се намира в причинна връзка с увреждането и което да не е
било предвидено и съобразенос първоначалното присъждане на обезщетение.
Съдът приема за установено следното:
Страните не спорят относно следната фактическа обстановка.
С влязла в сила Присъда № 355/21.11.2016 г. по НОХД на Районен съд –
Варна, подсъдимият Т С С е признат за виновен в това, че на 22.02.2015 г. в
гр. Варна, при управление на МПС – л. а. „Рено Меган“ рег. № В 3398 НК
нарушил правилата за движение на ЗДвП – чл. 6, т. 1 ЗДвП и по
непредпазливост причинил телесна повреда на повече от едно лице, между
които и на СТ. Д. Ф. – тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно
– мозъчна травма с контузия на мозъка, в резултат на което се е развил
посттравматичен органичен мозъчен синдром с травмена промяна на
личността, определящ продължително разстройство на съзнанието, поради
което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а“ във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“ във вр.
чл. 54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година, изтърпяването на което на основание чл. 66 НК е отложено с
изпитателен срок от три години.
С влязло в сила на 23.08.2019 г. Решение № 5488/15.08.2018 г. на
Софийски градски съд по гр. д. № 6066/2018 г., ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е осъдена
да заплати на СТ. Д. Ф. следните суми: 230 000.00 лв., представляваща
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 22.02.2015 г. ,
5
заедно със законната лихва от 22.02.2015 г. до окончателното плащане;
2 925.21 лв., представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за имуществени вреди от произшествието –
пропуснат доход, изразяващ се в разликата между трудовото възнаграждение
и обезщетението за временна трудоспособност и пенсия за инвалидност за
периода 22.02.2015 г. – 22.08.2016 г., заедно със законната лихва от 17.05.2017
г. до окончателното плащане; 4 227.16 лв., представляваща обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за имуществени
вреди от произшествието – разходи за лечение и медикаменти, заедно със
законната лихва от 17.05.2017 г. до окончателното плащане.
С оглед влязлото в сила решение между страните по настоящия процес,
констатациите по гр. д. № 6066/2018 г. по описа на СГС-което е приложено в
настоящето производство, следва да се приемат за установени и ненуждаещи
се от доказване, относно следните факти: отговорността на ответника –
застраховател, като функция на отговорността на прекия причинител, предвид
установената вина за настъпването на ПТП на водача на лекия автомобил,
който е имал качеството на застраховано лице към момента на настъпване на
инцидента и получените от ищеца увреждания – дифузна травма на главния
мозък, мозъчна контузия средно тежка степен, контузионни огнища
слепоочно и тилно вляво и високо слепоочно – теменно вдясно, субсурален
хематом тилно вляво, полифрагментарна фрактура на свода на черепа с
разкъсване на подлежащата твърда мозъчна обвивка, фрактура на основата на
черепа – средна черепна ямка вляво, пневмоцелафия, травматична руптура на
тъпанчевата мембрана вляво, отоликворея вляво, кръвотечение от ляво ухо,
оток и подкожен хематом в лява теменна област на главата. Посочените и
установени в предходния съдебен процес неимуществени вреди, са били
предмет на процеса и респективно същите са били възмездени с паричен
еквивалент –в размер сумата от 230 000лв.
С Експертно решение на ТЕЛК от 16.12.2016год. –на ищеца е призната
94 % трайно намалена работоспособност. Това експертно решение има
отношение към приключилия между страните процес, който е изследвал
здравословното състояние на ищеца до м. май 2017год.
С Експертно решение на ТЕЛК от 11.12.2019год. –на ищеца е призната
6
97 % трайно намалена работоспособност /стр.170/.
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвено
от в.л. В.Доков, при пътно-транспортното произшествие ищецът е получил
тежка открита и проникваща черепно- мозъчна травма, която синтезирано е
довела до следните травматични увреждания: многофрагментно счупване на
костите на черепния покрив и основата с навлизане на костни парчета в
черепната кухина, което е довело до получаване на разкъсване на
подлежащата твърда мозъчна обвивка, кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка, множествени контузии на мозъчното вещество, навлизане на въздух
в черепната кухина, травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на ляво
ухо с изтичане на ликвор и кръв в ухото. Клинично черепно – мозъчната
травма е довела до дифузна травма на главния мозък, протекла с
продължително коматозно състояние, развитие на десностранна хемипареза,
говорни нарушения, трайно отслабване на слуха, психоорганичен мозъчен
синдром и травматична епилепсия. Според заключението, травмата е
обусловила постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.
Налице е пряка и непосредствена причинно – следствена връзка между пътно-
транспортното произшествие и развилата се следтравматична епилепсия.
Вещото лице е констатирало, че първите прояви на следтравматична
епилепсия датират от 2017 г., като след проведени изследвания, тази диагноза
е приета през 2018 -2019 г. В съдебно заседание изрично сочи, че епилепсията
категорично е свързана с инцидента.
Съобразно неоспореното заключение на комплексната
Съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, от 16.11 2020год., ищецът
С.Ф. до 22.05.2015год. е бил психично здрав. От направено психологично
изследване на 28.09.2015год. по повод на затруднена комуникация, е
поставена окончатерлна диагноза, дала основание и за първото решение на
ТЕЛК: Изразен психоорганичен упадък с водещи паметови нарушения.
Емоционално и волева нестабилност, напрегнатост, раздразнителност и
дисфоричност.
Според заключението, като усложнение от преживяната тежка ЧМТ,
през 2017год. ищецът е получил епилептиформен гърч. През 2019год. е
диагностициран като Симптоматична епилепсия. Появилата се
7
епилептиформена активност с клиничната характеристика епилепсия
допълнително влошава наличната личностова промяна на органичен тип, с
емоционална волева неустойчивост, със склонност към лесно плавмаща
раздразнителност. В заключение вещите лица сочат, че ищецът страда от:
Постконтузионен органичен мозъчен синдром. Органично разстройство на
личността.Симптоматична епилепсия, като резултат от настъпилата в
резулатта на ПТП дифузна травма на главния мозък, съпроводена от
полифрагментна фрактура на черепа и фрактура на основата на черепа.
Симтоматичната епилепсия и епелиптични синдроми са свързани с
различни етнологични фактори, като според квалификацията на епилепсиите
те могат да се разделят н тумори на мозъка, хипокампална склероза,
малформации на кортикалното развитие-фокални кортикални дисплазии
травми и др.
Към настоящият момент според вещите лица водещо в психичното
състояние на ищеца са интелектуално – паметово снижение, емоционално –
паметови нарушения и емоционално – волева неустойчивост. Ищецът живее в
страх от появата на нов епилептичен пристъп, много е чувствителен и
критичен към себе си, живее с травмата от миналите събития и катастрофата.
Самотен, с ограничени контакти и осъзнаване на състоянието си: Лимитиран
набор от дейности, не винаги обективни възприятия за околния свят:
Наблюдава се честа смяна на настроенията, депресивни симптоми, засилена
тревожност и идеализиране на представата за собствения си Аз. Вещите лица
дават неблагоприятна прогноза на психичните нарушения вследствие на
тежката черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка и невъзможност за
възвръщане на предболестното ниво. Съществува риск от задълбочаване на
интелектуално – паметовото снижение и поява на късни усложнения от
психотичен характер – органични психози. Експертите са категорични за
наличието на причинно – следствена връзка между състоянието на ищеца и
причинените при пътно – транспортното произшествие увреждания. В
съдебно заседание изразяват становище, че най-вероятно с течение на времето
рискът от епилептичните припадъци ще се завиши.
За установяване на твърдяните неимуществени вреди са допуснати
гласни доказателства- чрез разпита на свидетеля Д Ф Д баща на ищеца, чиито
8
показания следва да се преценяват на основание чл. 172 ГПК с оглед на
всички други данни по делото. се установи кардиналната разлика в начина на
живот на ищеца преди и след пътно-транспортното произшествие, наличието
на болки и страдания у ищеца. Според свидетеля, след констатиране на
епилепсията в средата на 2018год., когато е имал един много тежък припадак
от който е имало сериозни последиции и ищецът е лежал в болница, заедно
със свидетеля. Според свидетеля състоянието на ищеца се е влошило,
вследствие на развилата се епилепсия, което се установява и от увеличената
инвалидност с последното решение на ТЕЛК-97%.
Според заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, разликата между получаваното трудово възнаграждение от ищеца
преди пътно-транспортното произшествие и получаваната пенсия за времето
от 23.08.2016 г. до датата на подавана на исковата молба – 30.09.2019 г. е в
размер на сумата от 5 947.64 лв.; като разликата между получавания
минимален осигурителен доход от 380.00 лв. и получаваната от ищеца пенсия
за инвалидност 253.34 лв., за периода от датата на подаване на исковата
молба – 30.09.2019 г. до датата на пенсиониране – 13.08.2052 г. ( 32 години, 10
месеца и 12 дни ) е в размер на сумата от 50 351.71 лв.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
изводи:
Предявените искове са с правно основание чл.226 ал.1 КЗ/отм/ и чл.86
ЗЗД.
По допустимостта на предявения иск за обезщетение на неимуществени
вреди:
Съдът намира възражението за недопустимост за неоснователно.
Действително, по гр.д. №6066 /2017год. на СГС е разгледан иск с
правно основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./., за неимуществени вреди, свързани с
ПТП от 22.02.2015год., но видно от исковата молба, не е посочена
неимуществена вреда, свързана с настъпило заболяване епилепсия. Видно от
назначената комплексна СМИАЕ по делото на СГС, по писмени данни,
вещото лице е изследвало и е дало заключение относно здравословното
9
състояние на ищеца към 22.05.2017год.
Действително, вещото лице посочило, че са налице начални
епилептични прояви, които е много по-вероятно да се задълбочат и за в
бъдеще да доведат до епилептична промяна на личността. Изрично вещото
лице е посочило, че коментира като вариант епилептична промяна на
личността. Следователно, към момента на СМЕ по делото пред СГС, вещите
лица са констатирали симптоми на епилепсия, като вещите лица сочат, че
епилепсията може да се задълбочи.
. В съдебното решение като неимуществена вреда съда е посочил, че е
налице опасност от възникване на епилептичен пристъп.
В исковата молба по настоящето производство се твърди, че през
2018год. се е установило че е налице епилепсия.
Следователно, настоящето производство е с различен предмет-а
именно-настъпили неимуществени вреди представляващи вече констатирано
и диагностицирано заболяване епилепсия. За това, настоящето производство е
с различен предмет, поради което и производството по иска за
неимуществени вреди е допустим. Относно иска за имуществени вреди:-
претенциите за пропуснати ползи обхващат периоди, които са различни от
разгледаните в производството пред СГС, поради което претенцията не е
недопустима.
Следва да се отбележи, че приключилото съдебно производство по
което ищецът е възмезден за настъпилите неимуществени вреди, не е пречка
да претендира заплащане на други неимуществени вреди, които не са били
предмет на съдебното производство, понеже са възникнали на по-късен етап.
Тази хипотеза възниква, когато след влизане в сила на решението са
възникнали нови вреди, които трябва да са причинени пряко от същото
противоправно деяние. Понеже новонастъпилите вреди не са обхванати от
силата на пресъдено нещо, същите могад да се претендират, евентуално за тях
се дължи ново обезщетение.
За това пострадалият има основание да търси ново обезщетение, когато
влошаването на здравословното му състояние се намира в причинна връзка с
10
увреждането и ако при присъждане на първоначалното обезщетение
влошаването не е било предвидено и съобразено, като то е изискуемо от
момента на влошаването – р. 191 – 2012 – III ГО.
Основният спор в процеса е относно наличието на нови неимуществени
вреди, респективно представляват ли те екцес.
Влошаване на здравословното състояние –екцес е налице, когато е
установена качествена промяна на полученото увреждане, като влошаването
следва да бъде в причинна връзка с увреждането. Освен това, влошаването
следва да не е било предвидено и съобразено при първоначалното
обезщетение за неимуществени вреди.
В разглеждания случай, тези предпоставки относно наличието на екцес
са налице.
Действително, в процеса пред СГС, вещото лице е посочило, че са
налице начални епилептични прояви, които е много по-вероятно да се
задълбочат и за в бъдеще да доведат до епилептична промяна на личността.
Изрично вещото лице е посочило, че коментира като вариант епилептична
промяна на личността. В съдебното решение като неимуществена вреда съда е
посочил, че е налице опасност от възникване на епилептичен пристъп.
Следователно, в приключилия процес – заболяване епилепсия все още не е
констатирано като настъпил факт.
От представената медицинска документация се установява, че за първи
път ищецът е диагностициран и му е поставена основна диагноза-
Локализирана /фокална парциална/ симптоматична епилепсия и епилептични
синдроми с обикновени парциални припадаци-с Амбулаторен лист от
24.01.2019год. Следователно, на посочената дата ищецът за първи път е
диагностициран с основна диагноза симптоматична епилепсия. Този извод се
установява и от заключението на комплексната СПЕ, според което ищецът
през 2018-2019год. е диагностициран като Симптоматична епилепсия.
Следователно, в настоящият процес се установява влошаване в
здравословното състояние на ищеца, изразяваща се в качествено нова
негативна промяна-появата на ново заболяване-Симптоматична епилепсия –
установена в началото на 2019год., като в заключението се сочи, че
11
прогнозите за подобряване на състоянието на ищеца са неблагоприятни. Тази
нова и негативна промяна в здравословното състояние на ищеца се
установява и от Експертно решение на ТЕЛК от 11.12.2019год. с което на
ищеца е призната 97 % трайно намалена работоспособност.
За тона съдът счита, че в процеса се установи твърдяното влошаване на
здравословното състояние на ищеца, представляващо екцес и настъпило след
приключване на процеса пред СГС, като същото категорично е установено
документално на 24.01.2019год.
Поради което съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане
за застрахователно обезщетение за причинените му нови неимуществени
вреди. Относно паричната равностойност на посочените неимуществени
вреди:
При определяне на размера на вземането за неимуществените вреди на
основание чл. 52 ЗЗД съдът съобрази следното:
Безспорно, следва да се вземе в предвид възрастта на пострадалия,
който е на 34 години, с тежко увредено здравословно състояние, което е
променило в силно негативен план личността, начина на живот и
переспективите пред ищеца. Вещите лица изрично сочат, че появилата се
епилептиформентна активност с клиничната характеристика на Епилепсия,
допълнително влошава наличната личностова промяна от органичен тип, с
емоционално волева неустойчивост, със склонност към лесно пламваща
раздразнителност. От гласните доказателства се установиха
неблагоприятните изживявания на ищеца по повод проявата на
епилептичните пристъпи и търпените по повод на тях болки и страдания;
обусловеното от епилепсията трайно ограничение на нетрудоспособността на
ищеца; липсата на благоприятна прогноза за пълно оздравяване и
възстановяване, което означава, че неимуществените вреди ще продължат и
за в бъдеще и до края на живота на ищеца. С оглед гореизложеното, съдът
счита, че паричната равностойност на допълнително възникналите
неимуществени вреди, следствие на ПТП от 22.02.2015год. предтавляващи
Локализирана /фокална парциална/ симптоматична епилепсия и епилептични
синдроми е сумата от 50 000лв. Предвид изложеното, искът се явява доказан
12
и основателен и следва да се уважи в предявения размер от 50 000лв. Предвид
установеното в процеса че допълнителното увреждане /екцес/, е установено с
медицински документи, на 24.01.2019год., посочената дата следва да се
приеме като начална дата на увреждането. Респективно, на основание чл.84
ЗЗД, следва да се направи извод, че ответникът е в забава считано от
посочената дата. Решението, в частта с която като дата на увреждането е
посочена датата 17.05.2018год., се явява неправилно-поради необоснованост
и следва да бъде отменено, и като начало на забавата следва да се счита
24.01.2019год.
Относно исковете за имуществени вреди:
Безспорно, при деликтаната отговорност, се дължи обезщетение за
всички настъпили вреди, които са пряка и непосредствена последица на
деянието-чл.51 ЗЗД. Предвид изложеното, подлежат на възмездяване и
евентуално настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в пропуснат
доход, вследствие на получавана в по-малък размер на сума получавана под
формата на инвалидна пенсия и получаваното трудово възнаграждение, преди
настъпване на ПТП. Предвид пожизнената инвалидизация на ищеца и
тенденцията не за подобрение, а за влошаване на здравословното му
състояние, следва да се направи извод, че същият ще търпи и за в бъдеще
имуществени вреди, свързани с невъзможност да упражнява трудова дейност.
Съобразно писмените доказателства, както и според неоспореното
заключение на ССчЕ, по съдебно-счетоводната експертиза, преди ПТП
ищецът е получавал осигурителен доход от 380.00 лв., а получаваната от
ищеца пенсия за инвалидност към момента на предявяване на иска е 252.34
лв., разликата между получаваното трудово възнаграждение от ищеца преди
пътно-транспортното произшествие и получаваната пенсия е сумата от
127,66лв. Разликата за времето от 23.08.2016 г. до датата на подавана на
исковата молба – 30.09.2019 г. е в размер на сумата от 5 947.64 лв.; За това
искът за присъждане на сумата от 5 947,64лв. е доказан и следва да бъде
уважен.
Разликата между получавания минимален осигурителен доход от
380.00 лв. и получаваната от ищеца пенсия за инвалидност 253.34 лв., за
13
периода от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2019 г. до датата на
пенсиониране – 13.08.2052 г. ( 32 години, 10 месеца и 12 дни ) е в размер на
сумата от 50 351.71 лв., която е присъдена еднократно с обжалваното
решение. Ищецът с исковата молба е претендирал имуществените вреди за
бъдещи периоди в пълен размер, респективно съдът е уважил искът за
имуществени вреди за бъдещ период-до 13.08.2052год. като еднократно е
присъдил сумата от 50 351,71лв. Съдът счита, че решението в частта с която
е уважен искът за имуществени вреди за сумата от 50 351,71лв. е частично
неправилно, поради следното: Претенцията е формирана от бъдещите
периодични плащания, като не е спорен пред въззивната инстанция
определеният от първата инстанция размер на ежемесечните имуществени
вреди –пропусната полза като разлика между месечната заплата и
получаваната пенсия за инвалидност в размер на 127,66лв.
Въпросът за плащането на обезщетението от деликт е разрешен в т.11 от
ППВС № 4/1975г. В него е посочено, че обезщетението може да бъде платимо
еднократно или периодически, така както сочи разпоредбата на чл.51 ал.1 от
ЗЗД. Дали да се присъди еднократно или периодично изпълнение на
обезщетение за вреди от непозволено увреждане е възложено на съда. С оглед
особеностите на всеки конкретен случай съдът преценява дали присъденото
обезщетение да бъде изплатено наведнъж, или на периоди. С несъобразяване
с посочения от ищеца начин на изплащане на обезщетението не се присъжда
нещо различно от това, което е поискано от ищеца, а в следващия се от
закона размер.
Въззивният съд намира, че обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в посочените пропуснати ползи-получаван в по-малък размер
на пенсията за инвалидност, спрямо получаваното трудово възнаграждение,
поради настъпила инвалидност на ищеца от процесното ПТП, следва да бъде
изплащано периодически – всеки месец. На първо място съдът изхожда от
вида на претендираните и претърпени вреди. Съобразно характера на
претендираните имуществени вреди, същите са формирани като пропуснати
ползи в следствие на разликата в получавани суми-от трудов доход и
инвалидна пенсия, които се дължат ежемесечно. Поради което и дължимата
разлика, която се претендира, също следва да се дължи периодически. Само
посредством ежемесечното плащане на тази разлика, може да се компенсира в
14
най-пълна степен получавания ежемесечно по-малък размер на дохода от
пенсия за инвалидност. Еднократното изплащане на тази разлика за бъдещ
период не би могло да обезщети вредите от получавания по-малък доход.
Още повече периодичното плащане на обезщетението се налага, защото могат
да настъпят причини водещи до изменение в техния размер, или до отпадане
на основанието за плащане. Поради което и въззивният съд намира, че
решението в тази част следва да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което обезщетението за имуществени вреди, изразяващи се в
получаван по-нисък размер на ежемесечния доход за периода от завеждане на
исковата молба до навършване на пенсионна възраст, следва да бъде
присъдено периодично.За това ответникът да заплати и заплаща на ищеца
помесечно сумата от 127,66лв. Сумите се дължат ведно с претендираната
законна лихва, считана от първо число на месеца, за който се дължи
съответната помесечна вноска, до настъпване на пенсионна възраст, или до
настъпване на обстоятелства, представляващи предвидени в закона
основания, за прекратяване или изменение на дължимото обезщетение.
От друга страна, от датата на исковата молба -30.09.2019год. до
проведеното заседание по съществото на спора пред въззивната инстанция-
07.07.2021год. е изминал значителен период от време- 21 месеца до
30.06.2021год., поради което и на основание чл.235 ал.3 ГПК, съдът счита, че
за тях следва да бъде присъдена дължимата сума в общ размер от 2680,86лв.
Решението следва да бъде отменено за разликата над сумата от 2 680,86лв. до
присъдения размер.
Разноски: Съобразно уважения размер на исковете, дължимата
държавна такса пред окръжния съд е сумата от 2 528,97лв. и решението
следва да бъде отменено в съответната част.
На основание чл.38 от ЗА и направено искане, застрахователят следва
да бъде осъден да заплати в полза на адвокат Н. СТ. В. адвокатско
възнаграждение за оказана от него безплатна адвокатска помощ за въззивна
инстанция на въззиваемия СТ. Д. Ф. 2426,73лв., съобразно уважената част от
исковете.
Водим от горното, съдът
15
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260012 от 26.01.2020г. по търг.дело №
198/2019год. по описа на ДОС, В ЧАСТТА с която ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, бул.
„Черни връх“ № 51Д, ЕИК ********* да заплати на СТ. Д. Ф. ЕГН
********** с наст. и пост. адрес гр. Каварна, ул. „Искър“ № 7, общ. Каварна,
област Добрич сумата от 50 000.00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, виновно причинени от Т С С ЕГН ********** при
управление на лек автомобил „РЕНО МЕГАН“ рег. № В 3398 НК,
застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД ведно със законната лихва върху главницата от
датата по увреждането – 24.01.2019 г. до датата на окончателното изплащане
на задължението и ОТМЕНЯ решението в частта му с която е присъдена
законна лихва върху главницата за периода от 17.05.2018год. до 23.01.19год и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на законна лихва върху главницата за
периода от 17.05.2018год. до 23.01.2019год.:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260012 от 26.01.2020г. по търг.дело №
198/2019год. по описа на ДОС, В ЧАСТТА с която ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, бул.
„Черни връх“ № 51Д, ЕИК ********* да заплати на СТ. Д. Ф. ЕГН
********** сумата от 2680,86лв./ представлящи обезщетение за имуществени
вреди като разлика в размер на 127,66лв., между получаваното преди пътно-
транспортното произшествие – 22.02.2015 г., трудово възнаграждение в
размер на 380.00 лв. месечно и инвалидна пенсия в размер на 252,34лв. за
времето от 30.09.19год. до 30.06.21год./, ведно със законна лихва върху
сумата от датата на предявяване на иска-30.09.2019год.:
ОТМЕНЯВА решение № 260012 от 26.01.2020г. по търг.дело №
198/2019год. по описа на ДОС, в частта с която ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, бул.
„Черни връх“ № 51Д, ЕИК ********* да заплати на СТ. Д. Ф. ЕГН
********** с наст. и пост. адрес гр. Каварна, ул. „Искър“ № 7, общ. Каварна,
16
област Добрич за разликата над сумата от 2680,86лв./ представлящи
обезщетение за имуществени вреди от 30.09.19год. до 30.06.21год./ до сумата
50 351.64 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разликата между получаваното преди пътно-транспортното
произшествие – 22.02.2015 г., трудово възнаграждение в размер на 380.00 лв.
месечно и инвалидна пенсия за времето от датата на предявяване на иска –
30.06.2021 г. до 13.02.2053 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на иска – 30.09.2019 г. до датата на окончателното
изплащане на задължението, както и в ЧАСТТА, с която ОСЪЖДА
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр. София, бул.
„Черни връх“ № 51Д, ЕИК ********* да заплати на ОКРЪЖЕН СЪД –
ДОБРИЧ сумата за разликата над 2 528,97лв. до присъдената сума от 5 610.00
лв., представляваща държавна такса и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр.
София, бул. „Черни връх“ № 51Д, ЕИК ********* да заплати и заплаща на
СТ. Д. Ф. ЕГН ********** ул.Искър“ № 7, общ. Каварна, област Добрич на
основание чл.226 ал.1 КЗ/отм./ на първо число на всеки месец сумата от
127,66лв. /сто двадесет и седем лева и 66ст./, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, виновно причинени от Т С С ЕГН ********** при
управление на лек автомобил „РЕНО МЕГАН“ рег. № В 3398 НК,
застрахован по риска „Гражданска отговорност” при ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД по силата на договор за задължителна
застраховка на автомобилистите, представляващи разликата между
получаваното преди пътно-транспортното произшествие – 22.02.2015 г.,
трудово възнаграждение в размер на 380.00 лв. месечно и инвалидна пенсия в
размер на 252,34лв. за времето от– 30.06.2021 г. до 13.02.2053 г., или до
настъпване на обстоятелства, представляващи предвидени в закона
основания за прекратяване, или изменение на дължимото обезщетение,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от първо число на месеца,
за която се дължи съответната месечна вноска до пълното и изплащане.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД гр.
София, бул. „Черни връх“ № 51Д, ЕИК ********* да заплати на адвокат Н.
СТ. В. - Адвокатска колегия – Добрич, със служебен адрес гр. Добрич, ул.
„Д-р Иван Пенаков“ № 9, ет. 3, офис 13 сумата от 2 426,73лв.,
17
представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗА.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на
страната на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр. София, бул. „Джеймс Баучер“
№ 87, ЕИК *********.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията
на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18