Р Е Ш Е Н И Е
№373
гр.
Добрич, 17.12.2020 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ в публично заседание на седми
декември
две хиляди и двадесета година,
Първи състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 335 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ ), връзка с чл. 204, ал. 4 от АПК.
Образувано
е по искова молба на „***“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление:
Добрич, ж.к. „“, бл. 31, вх. Б, ап. 4, представлявано от В.Л., чрез адв. П.В.И.,
ВАК, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу ГПУ – Генерал Тошево при
РДГП – Русе към
ГДГП – МВР, представлявано от комисар . С
уточнителна молба от 11.08.2020 г. (л. 22) е указано, че искът е насочен срещу
Главна дирекция „Гранична полиция“, представлявана от Директора, Главен комисар
.
С
исковата молба е
предявен иск за обезщетение за
претърпени имуществени вреди, за заплащане на сумата в размер на 5040 лв. като пропуснати
ползи и 35 лв. за вреди от разходи за транспортиране на шофьор, представляващи обезщетение за
претърпени от ищеца имуществени
вреди в резултат на незаконни действия на ответника – задържане на собствен
на дружеството товарен автомобил марка ДАФ с рег. № , ведно с прикачено ремарке
с рег. № за периода от 24.01.2020 г. до
19.02.2020 г. на ГКПП - Кардам поради съмнение, че превозваният от дружеството
товар има характер на „отпадък или вид на отпадък във връзка с с чл. 124, ал. 2
от Закона за управление на отпадъците (ЗУО)“. Настоява, че задържането е
станало без издадена заповед за налагане на принудителна административна мярка,
но счита, че е приложена такава по смисъла на чл. 128, т. 2, предл. трето от
ЗУО, но не са спазени формалните изисквания на чл. 129 от ЗУО. Добавя, че
задържането е било незаконосъобразно и е довело до разходи за дружеството, като
го е лишило същевременно от възможността да реализира приходи – извършване на
превоз на товари по пет заявки, всяка на стойност 840 лв., без ДДС, заявени по
електронен път от спедиторска компания „“ ЕООД, Варна, на обща стойност от 5040
лв. (с ДДС очевидно, макар и непосочено) Отделно от това е
реализирал транспортни разходи по прибиране на шофьора на товарния камион от
ГКПП Кардам до местоживеенето му в гр. Добрич, както и повторното му
транспортиране до ГКПП Кардам след освобождаването на товара. В тази връзка
претендира разход за гориво в размер на 35 лв. на база разстоянието гр. Добрич
– Кардам, при средна цена на горивото от 2.20 лв. към м. януари 2020 г. и
разход от 10 л на 100 км. Твърди, че през този период дружеството е имало и
задължения, които поради липсата на приходи е било затруднено да обслужва. Заявява,
че не е обжалвал твърдените незаконни действия. Иска да бъде уважена
претенцията, като му бъде заплатена общо сума в размер на 5075 (в съдебно
заседание е уточнен размерът поради допусната математическа грешка в
пресмятането) лв. – пропуснати ползи и вреди, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира съдебно – деловодни разноски.
В
открито съдебно заседание, ищецът чрез процесуалния
си представител по пълномощие поддържа предявения иск. В хода на устните
състезания моли съдът да уважи изцяло претенцията
му. Претендира и присъждане на направените по делото
съдебни разноски.
Ответната
страна – Главна дирекция „Гранична
полиция“ (ГДГП), чрез
процесуалния си представител, главен юрисконсулт Й. С.,
надлежно упълномощена (л. 39), оспорва исковата молба. На първо място счита
същата за недопустима, а алтернативно, за неоснователна и настоява за
отхвърлянето ѝ. Претендира присъждане на
направените по делото разноски, вкл.
юрисконсултско възънаграждение. В Писмен отговор (л. 32 – 38) излага своите съображения
за заетото становище. Счита иска за недопустим, тъй като не е налице
административен акт, който да е отменен по съответния (административен или
съдебен) ред. На следващо място за недопустимостта се позовава на
обстоятелството, че ако липсва незаконосъобразен акт, редът по който би могъл
да се защити жалбоподателят от действия на администрацията, които счита за
неоснователни, е регламентиран в раздел I на Глава XV от АПК, като съгласно чл.
250, ал. 1 от АПК, всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване
на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не
се основават на административен акт или на закона. В тази връзка сочи, че видно
от молбата, съдържаща уточнения по иска, жалбоподателят не е искал прекратяване
на тези действия през периода на тяхното времетраене - 24.01.2020 - 19.02.2020 г.
По основателността на исковата молба описва фактическата обстановка в нейната
хронология, като се позовава на чл. 116, ал. 1 от ЗУО, съгласно който министърът
на околната среда и водите, министърът на вътрешните работи, министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията и директорът на Агенция
"Митници" контролират трансграничния превоз на отпадъци по този закон
и по Регламент (ЕО) № 1013/2006 съобразно своите правомощия съобразно чл. 116,
ал. 3 от с.з. в случаите на съмнение за съответствието на товара с
придружаващите документи, съмнение за класификацията на товара като отпадък или
вида на отпадъка органите по ал. 2, т. 3 и 4 незабавно уведомяват съответната
РИОСВ, на чиято територия се извършва проверката, за вземане на решение по
класификацията на товара и отпадъка. Изтъква, че в случаите по ал. 3
контролните органи смятат товара за отпадък до получаване на становище от
директора на РИОСВ или на оправомощено от него длъжностно лице. По отношение
правомощията на органите на Гранична полиция сочи, че съобразно нормата на чл.
124, ал. 2 ЗУО органите и лицата по чл. 116, ал. 2, т. 3 и 4 имат право да
задържат временно превозното средство заедно с неговия товар - предмет на
нарушение, чрез отнемане на документа за регистрация на превозното средство до получаване
на становище от Министерството на околната среда и водите за освобождаване на
товара с цел обратно вземане в страната по изпращане - за случаите по чл. 24,
параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1013/2006, при превоз към Република България; издаване
на заповед по чл. 127, т. 2; получаване на становище от Министерството на
околната среда и водите ши съответната РИОСВ, че товарът не е отпадък или че са
изпълнени изискванията на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и на закона. Анализирайки
приложимите норми, излага становище, че действията на служителите на ответника
са били законосъобрази, поради което не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на Държавата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя
и писмена защита, в която по идентични съображения иска отхвърляне на ищцовите
претенции.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Добрич
дава заключение за неоснователност
на предявените искове.
Административен
съд - Добрич, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното от фактическа страна:
„***“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление:
Добрич, ж.к. „“, бл. 31, вх. Б, ап. 4, представлявано от В.Л., сключва договор
на 23.01.2020 г. с „“ ЕООД, ЕИК *********, Плевен, за извършване на
международен превоз. На 23.01.2020 г. на ГКПП – Кардам на влизане в Република
България в зоната за контрол е спрян за последваща проверка товарният
автомобил, собственост на ищеца, марка ДАФ с рег. № , ведно с прикачено ремарке
с рег. № , превозващ различни артикули от фирма SC RECYCLE INTERRNATIONAL SRL – Румъния за фирма SCRAB TRADE EOOD –
България, с документи, придружаващи товара – CMR и протокол.
Поради възникнали съмнения да се квалифицира товарът като отпадък или вид на
отпадък, във връзка с чл. 124, ал. 2 ЗУО и невъзможност за връзка с дадените
телефони от сайта на РИОСВ – Варна, товарният автомобил изчаква в зоната на
ГКПП – Кардам до пристигане на представител на РИОСВ – Варна. Видно от Докладна
записка на командира на отделение при ГКПП – Кардам от изминалото на
съответната дата и час дежурство, товарът не е притежавал документи като Приложение
7 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни
2006 година относно превози на отпадъци, както и влязъл в сила писмен договор
за оползотворяване, сключен между лицето, което нарежда превоза и получателя на
отпадъците. (л. 40)
Във връзка с възникналото съмнение е била уведомена РИОСВ
– Варна с писмо рег. № 441700 – 45/ 24.01.2020 г. (л. 78)
От ТД Северна Морска МБ Добрич към Агенция „Митници“ също
е изпратено Уведомление с изх. № 32 – 26014/ 24.01.2020 г. до Директора на
РИОСВ – Варна относно съмнение за въвеждане на отпадъци. (л. 80)
На 24.01.2020 г. от гл. експерт Дора И. и гл. експерт
Таня Иванова, служители при РИОСВ – Варна, с участието на н-к ГКПП – Кардам при
ГПУ Генерал Тошево е съставен Констативен протокол (КП) за извършена извънредна
проверка на процесния автомобил. Отразено е в КП, че е отворено полуремаркето
на товарния автомобил и и са описани откритите в него стоки на EMAG, видимо
неупотребявани, обозначени като дефектни стоки, опаковани в индивидуални
опаковки, разположени върху метални стелажи, опаковани със стреч фолио.
Изредени са документите, с които е придружен превозът, както и че SCRAB TRADE
EOOD притежава, издаден от РИОСВ – Варна, регистрационен документ за дейност за
отпадъци със съответни кодове.(л.82 – 83)
На 27.01.2020 г. с изх. № 04 – 04 – 541 от Директора на
РИОСВ – Варна е изпратено писмо до Началник Отдел ПТРР при Митнически пункт
ГКПП – Кардам и до Началника на ГПУ Генерал Тошево, че във връзка с изпратено
от тях уведомление за възникнало съмнение за класификацията на товара като
отпадък, представляващ дефектни стоки на EMAG, натоварени на полуремарке с рег.
№ , прикачено към товарен автомобил с рег. № , с оглед произнасяне за
установената процедура и режим съгласно Регламент 1013/2006 относно превози на
отпадъци по отношение квалифицирането на пратката като продукт или отпадък, следва
превозът да бъде задържан до представяне в РИОСВ – Варна на изискуемите
документи. (л.110)
На 27.01.2020 г. е изготвен КП № 011719 отново за
проверка на задържания превоз от експерти на РИОСВ – Варна. Указан е срок на SCRAB
TRADE EOOD до 03.02.2020 г. за представяне на основание чл. 120 ЗУО в РИОСВ –
Варна на информация за предназначението на стоките. (л. 125 – 126) С оглед
дадения срок от управителя на дружеството е изпратена информация до РИОСВ –
Варна, че стоките, които SCRAB TRADE EOOD внася от „Ресайкъл Интернешънъл“ –
Румъния, са стоки с нарушена опаковка, както и с транспортен дефект. Изброява
видовете стоки. Посочва, че предназначението на стоките е за реализация на
българския пазар, като дружеството има нает склад в с. Каменар, обл. Варна за
директна продажба.(л. 127)
На 29.01.2020 г. от РИОСВ – Варна е изпратено писмо до
заместник – министъра на околната среда и водите за извършената физическа проверка
на товара с описана хрононология на действията с молба за становище по отношение
класификацията на товара като отпадък или продукт. (л. 129) С изх. № 05 – 08 –
284/ 05.02.2020 г. до Директора на РИОСВ – Варна от МОСВ е указано, че статутът
на товара следва недвусмислено да бъде изяснен от фирмата, уреждаща превоза,
като се изиска допълнителна информация, обосноваваща сделката, в т.ч. фактура,
опис на товара на български или английски език, вкл. проверка на наетия
склад.(л. 130)
На 07.02.2020 г. до РИОСВ – Варна по електронна поща е
изпратено писмо от Recycle
International SRL – Румъния (л. 112 –
113), с което дружеството информира РИОСВ – Варна, че освен отпадъци, които
могат да се рециклират, поема и преоценени стоки и посочва своите доставчици,
като заявява, че продуктите, продавани на българското дружество SCRAB TRADE EOOD, не са били подлагани на никакви
операции по валоризиране. Към писмото е приложен списък на стоките.(л. 115 –
124)
На 18.02.2020 г. е съставен КП № 011727 за проверка на
склада в с. Каменар с оглед необходимостта от изясняване статута на задържания
превоз. Отразено е в КП, че съгласно представена от изпращача документация,
стоките – предмет на превоза са преоценени и с тях изпращачът не извършва
дейност по третиране на отпадъци, а търговска дейност. В склада не е установено
наличие на отпадъци, а на стоки за директна продажба.(л. 131 – 132) Приложен е
снимков материал към КП.
В резултат на 19.02.2020 г. е изпратено писмо от РИОСВ –
Варна до ГКПП – Кардам, Началник отдел ПТРР при МП и Началник ГПУ Генерал
Тошево, с което биват уведомени същите, че в конкретния случай пратката
удовлетворява критериите за класифицирането ѝ като продукт и за нея не
следва да се прилагат регулациите на Регламент 1013/2006/ЕО относно превози на
отпадъци.(л. 135) Същия ден товарът е пуснат на територията на Р България.
По делото е приет като доказателство Лиценз № 17138 за
международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу
възнаграждение, издаден на „***“ ЕООД със срок на валидност до 21.03.2027 г.
(л. 141), както и списък на фактури, установяващи търговски отношения между
ищеца и „ГЕРГАНА СТОЯНОВА 53“ ЕООД (л. 142 - 143), заявки за превоз от
последното дружество, изпратени по електронна поща от 24.01.2020 г., заявка –
договор от „“ ЕООД, Плевен за процесния превоз.
Приетите
доказателства и установените с тях факти не се оспорват от страните. Същите
кореспондират помежду си.
Административен
съд - Добрич, след като взе предвид
твърденията на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази
разпоредбите на закона, приема следните правни изводи:
І.
По допустимостта на исковата молба:
Предявен
е осъдителен иск с правна
квалификация чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Искът е процесуално допустим,
тъй като се твърдят претърпени от ищеца имуществени вреди, настъпили в резултат
на незаконосъобразни действия на административен
орган – ГДГП чрез служители при ГКПП – Кардам.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат
да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В
случая исковата претенция е насочена срещу юридическото лице, към чиято
структура принадлежи органът,
за който са изложени твърдения за незаконосъобразни действия, от които се претендират
причинени вреди на ищеца и е в съответствие с
изискванията на чл. 205 от АПК.
Исковият
процес започва с твърденията на ищеца, че спорното право съществува. В този смисъл процесуалната
легитимация на ответника се определя от твърденията на ищеца. Дали спорното
право съществува или не (т.е. дали ответникът
е материалноправно легитимиран да отговаря по иска или не), е въпрос по
основателността на иска, по която съдът се произнася със съдебното решение.
Основателността на иска не е и не може да бъде предпоставка за допустимостта
му. Твърденията за наличие на спор е достатъчно основание исковата молба да е
процесуално допустима. След като има твърдения за причинени вреди на ищеца,
които се твърди да са в причинна връзка с незаконно действие на ответника,
съдът приема, че е налице спор по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на вреди
от административна дейност, които искове са подсъдни на административните
съдилища и в частност, на Административен съд - Добрич, който е съд по мястото на увреждането и по седалището на ищеца, като с оглед на това и делото е
подсъдно на АдмС – Добрич.
С оглед изложеното
искът е
допустим за разглеждане, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на
спора.
ІІ.
По основателността на иска
съдът приема следното:
Предявеният иск е изцяло неоснователен.
Съгласно
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна
дейност.
Основателността
на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното
наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (претърпяна загуба
или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие
или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Съгласно теорията и установената съдебна практика липсата на един от елементите
на сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата и/или
общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е достатъчен аргумент за отхвърляне
на иска, като неоснователен. В тежест на ищеца е да установи наличието на
кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата
на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в каквато насока са и изричните указания на съда.
Разпоредбата
на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се отнася само за фактически действия или бездействия
на административен орган или негово длъжностно лице. Доказателствената тежест е
на ищеца, който може да ползва всички допустими по АПК, субсидиарно приложимия
в административния процес ГПК и специалния ЗОДОВ доказателства и
доказателствени средства.
Първото
условие, за да може да бъде
ангажирана отговорността на Главна
дирекция „Гранична полиция“, срещу която е насочена претенцията на ищеца, е
действието да представлява изпълнение на административна дейност, но да е извършено в нарушение изискванията за тази
дейност. В хипотезата на чл. 204, ал. 4 от АПК
незаконосъобразността на действието се установява от съда, пред който е
предявен искът за обезщетението. Съдът дължи произнасяне за
незаконосъобразността на действието на административния орган само в мотивите
на съдебното решение, с което се уважава или отхвърля искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, без произнасяне по този въпрос в диспозитива на съдебния акт.
Установената
в чл. 154, ал. 1 от ГПК тежест на доказване изисква провеждане на главно и
пълно доказване от страна на ищеца на релевантните за правото на обезщетение
факти, вкл. и на настъпилите имуществени вреди, както и връзката им с
незаконосъобразно действие на администрацията на ответника.
В
случая ищецът претендира, че вредите са
произтекли от приложена му принудителна административна мярка по чл. 128, т. 2,
предл. трето от ЗУО с твърдението, че за прилагането ѝ не са спазени
формалните изисквания на чл. 129 от ЗУО.
Според настоящия състав в случая не се касае за
принудителна административна мярка по смисъла на чл. 128 ЗУО. Съгласно чл. 127,
т. 1 от ЗУО министърът на околната среда и водите или оправомощени от него
длъжностни лица спират дейностите по събиране, съхраняване, транспортиране,
оползотворяване или обезвреждане на отпадъци; експлоатацията на инсталации за
обезвреждане или оползотворяване на отпадъци; извършването на дейности с ОЧЦМ
на определена площадка в случай на неотстраняване на нарушението в 7-дневен
срок от констатирането му, с изключение на случаите по чл. 75, ал. 3, а според
т. 2 разпореждат извършването на екологосъобразно третиране на отпадъците в
случаите по чл. 24, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 при внос или
превоз към Република България; обратно вземане на отпадъците в Република
България и тяхното последващо екологосъобразно третиране за случаите по чл. 22,
параграф 2 или чл. 24, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 при износ или
превоз от Република България, като на основание чл. 128 ЗУО директорът на РИОСВ
или оправомощено от него длъжностно лице издава предписания за отстраняване на
отпадъците за сметка на нарушителя и за възстановяване качествата на околната
среда; спира дейностите по събиране, съхраняване, транспортиране, оползотворяване
или обезвреждане на отпадъците; спира експлоатацията на инсталации за третиране
на отпадъци. В Раздел Първи Принудителни административни мерки на Глава Шеста
са разписани предпоставките и процедурите, касаещи налагането на принудителни
административни мерки на действия, свързани с установени отпадъци с цел
опазване на околната среда. В случая обаче се касае за превантивно действие,
целящо установяването вида на товара и относим ли е той към ЗУО и изискванията
на Регламент 1013/32006/ЕО. В тази връзка съдът съобрази следното:
Събраните по делото доказателства безспорно установяват,
че е било налице съмнение относно предназначението на превозвания товар. За
изясняване на този въпрос е била извършена обстойна проверка, като задържането
на товара е извършено на основание писмо на РИОСВ – Варна, компетентна да
установи вида на товара и относимостта му към категорията отпадък. В този
смисъл действията на служителите на ответника са съответни на закона. В хода на
делото не беше доказано от страна на ищеца незаконосъобразност на извършените
действия. Установено беше, че товарът не е бил снабден със съответните
документи, които да потвърдят превоз на стоки, а не на отпадък. Всичко това е
наложило извършване на няколко проверки, изискване на становище от МОСВ,
изпращане на информация от румънското дружество.
Действията на служителите на ГПУ - Генерал Тошево представляват
само фактическо приемане на документите на товарното ремарке, които са
предоставени от шофьора на товарния автомобил. Това приемане не е самоцелно,
необосновано или нерегламентирано, а черпи основание от възложения контрол на
граничните служители с текста на чл. 116 и чл. 124 от ЗУО. Съгласно чл. 116,
ал. 1 ЗУО министърът на околната среда и водите, министърът на вътрешните
работи, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията и
директорът на Агенция "Митници" контролират трансграничния превоз
на отпадъци по този закон и по Регламент (ЕО) № 1013/2006 съобразно своите правомощия.
Контролът е комплексен и се осъществява от директора на РИОСВ, на чиято
територия е мястото на произход на отпадъка, или от оправомощени от него
длъжностни лица - за случаите по чл. 50, параграф 3, буква "а" от
Регламент (ЕО) № 1013/2006; директора на РИОСВ, на чиято територия е
местоназначението на превоза, или от оправомощени от него длъжностни лица - за
случаите по чл. 50, параграф 3, буква "б" от Регламент (ЕО) №
1013/2006; митническите органи, органите на Главна дирекция "Гранична
полиция" и на звената "Пътна полиция" в областните дирекции на
МВР - за случаите по чл. 50, параграф 3, буква "в" от Регламент (ЕО)
№ 1013/2006; длъжностните лица на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", Изпълнителна агенция "Железопътна
администрация", Изпълнителна агенция "Морска администрация",
органите на Главна дирекция "Гранична полиция" и на звената
"Пътна полиция" в областните дирекции на Министерството на вътрешните
работи - за случаите по чл. 50, параграф 3, буква "г" от Регламент
(ЕО) № 1013/2006. Законодателят изрично е разписал действията, които следва да
бъдат предприети, в случая от граничните полицаи, а именно - в случаите на
съмнение за съответствието на товара с придружаващите документи, съмнение за
класификацията на товара като отпадък или вида на отпадъка органите по ал. 2,
т. 3 и 4 незабавно уведомяват съответната РИОСВ, на чиято територия се
извършва проверката, за вземане на решение по класификацията на товара и
отпадъка. Точно така е било подходено от слежителите на ГПУ – Генерал Тошево. Действията
на служителите са съобразени и с изискванията, заложени в Плана за инспекции на
превозите на отпадъци за периода 2020 – 2022 гоздина, утвърден от Министъра на
околната среда и водите.(л. 55) Съгласно Плана при извършване на инспекции цялата
необходима информация, както и документите, които удостоверяват класификацията
на превозвания товар, се предоставя от неговия собственик. В случай на съмнение
за класификацията на товара като отпадък или вида на отпадъка, лицата,
участващи в проверката, незабавно уведомяват директора на РИОСВ, на чиято
територия се извършва проверката, за вземане на решение по класификацията на
товара, респ. отпадъка. В тези случаи товарът се счита за отпадък до
получаване на становище от директора на съответната РИОСВ, като проверяващите
лица имат право да задържат временно превозното средство заедно с неговия товар
чрез отнемане на документа за регистрация на превозното средство до издаване на
документ, вкл. до получаване становище от МОСВ/РИОСВ, че товарът не е
отпадък или че са изпълнени изискванията на Регламент (ЕО) № 1013/2006 и на
ЗУО. В случая са предприети действия съответни на ЗУО и Плана, поради което не
е налице първата предпоставка – наличие на незаконосъобразни действия,
непочиващи на закон или друг нормативен акт. Нещо повече, както и ищецът
признава в исковата молба, граничните служители са предложили товарният
автомобил да бъде прибран, но въпреки това е бил оставен от дружеството да
престоява през периода на проверката заедно с ремаркето. В този смисъл, дори да
бяха налице незаконни действия, то между тях и престоя на товарния автомобил
няма причинна връзка, доколкото той по изричното изявление на дружеството, е
бил оставен доброволно да престоява на границата. Незаконни действия обаче не
се установиха.
При липса на първата предпоставка – установени незаконни
действия от страна на ответника, е излишно да се обсъжда размер и вид на
претендирани вреди. Дори да са налице пропуснати ползи, то те са поради
необходимостта от установяване на вида товар и разписаните в тази насока
изисквания на ЗУО, поради което не е налице връзка между тях и
незаконосъобразни действия на ответника, тъй като предприетите действия от
граничните служители са в изпълнение на разписаните им контролни правомощия,
още повече, че в случая се е стигнало до съмнение, тъй като товарът не е бил
придружен с цялата информация, необходима за неговата класификация. По
отношение товарния автомобил пък е налице доброволно неизползване на същия за
периода на изясняване на случая. Не беше доказан и размер на претендираните
вреди за превоз на шофьора. Относно твърденията за необслужвани задължения на
ищеца в резултат на липсата на автомобил за този период въобще не са
представени доказателства.
По
изложените съображения съдът приема, че в настоящото производство ищецът не
проведе успешно пълно и главно доказване, т.е. такова доказване, което да
обоснове единствено възможния извод, че е осъществено условието за ангажиране
отговорността на Главна дирекция
„Гранична полиция“, а именно: незаконосъобразно
действие, което да представлява
изпълнение на административна дейност в
нарушение на изискванията на закона, пряка причинна връзка от такова действие с
претендираната вреда, включително и самата вреда.
С
оглед горното исковата молба се явява неоснователна и предявените искове следва да бъдат
отхвърлени.
Съдът
дължи произнасяне по искането за разноски в изпълнение нормата на чл. 81 от ГПК, във връзка
с чл. 144 от АПК.
С
оглед изхода на делото, искането
от страна на процесуалния представител на ищеца за присъждане на съдебни
разноски следва да се остави без уважение.
Ответникът
своевременно претендира
разноски и съдът дължи произнасяне. С
оглед изхода на делото, искането за заплащане на разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение, на ГДГП е основателно,
съгласно чл. 10, ал. 4
ЗОДОВ. Ответникът претендира юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лв. на основание чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на
правната помощ. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във
връзка с чл. 37 от Закона за
правната помощ във връзка
с чл. 24 и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, и поради това, че ГДГП е представлявана в съдебно заседание
пред АдмС - Добрич, включително има представен Писмен отговор и Писмена
защита, но
като се има предвид, че делото е протекло в две заседания, то юрисконсултското
възнаграждение следва да бъде определено
на 100 лв. (сто лева), като ищецът бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Така
мотивиран и на основание чл. 203 и чл. 204, ал. 1 и, ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд – Добрич, І
състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „***“ ЕООД, ЕИК ,
със седалище и адрес на управление: Добрич, ж.к. „“, бл. 31, вх. Б, ап. 4,
представлявано от В.Л., чрез адв. П.В.И., ВАК, с правно основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ искове срещу
Главна дирекция „Гранична полиция“, представлявана от Директора, Главен комисар
, за обезщетение от вреди във вид на пропуснати ползи от
5040 лв. и преки вреди от 35 лв. или общо сумата от 5075 лв., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното издължаване.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на
управление: Добрич, ж.к. „“, бл. 31, вх. Б, ап. 4, представлявано от В.Л. да
заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“, представлявана от Директора, съдебно
– деловодни разноски в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България, в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: