Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 902 08.07.2022
година гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, XXVI-ти състав, на девети юни през две хиляди двадесет и втора година, в
открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златина Бъчварова
ЧЛЕНОВЕ: Константин Григоров
Яна
Колева
секретар: Галина Драганова
прокурор: Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдия Григоров касационно
административнонаказателно дело № 819 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Д.С.С., ЕГН **********
***, чрез адв. И.Н. ***, против решение № 25/14.03.2022 г. по АНД №48/2022 г.
на РС – Царево.
В касационната жалба са изложени три възражения, според които датата на нарушението била
некоректно посочена. Били вписани две дати – 04.09.2021 г. и 11.09.2021 г.
Твърди се, че за автомобила била платена годишна винетна такса по чл.10, ал.1,
т.1 от ЗДвП с начална дата 04.09.2021 г. Съдът не съобразил разпоредбата на
чл.189е, ал.2 от ЗДвП, съгласно която при установяване на нарушение по чл.179,
ал.3 и преди съставяне на АУАН, контролните органи уведомяват нарушителя за
възможността да заплати таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, което в случая не било
направено. Иска се отмяна на съдебното решение и отмяна на НП. Претендират
се разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не се представлява. С молба от адв. Н. се излага
становище, че не възразява по хода на делото, не сочи доказателства и поддържа
касационната жалба.
Ответникът по касация, началник отдел Контрол и правоприлагане в Национално ТОЛ
управление към АПИ се представлява от юк. Димитрова, която оспорва жалбата и
иска решението на РС – Царево да бъде оставено в сила. Иска присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В писмен отговор на
касационната жалба се излагат подробни съображения за неоснователност на всяко
от касационните възражения.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за
неоснователност на оспорването.
След
като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Административен
съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд – Царево потвърдил наказателно постановление № 002304 от 17.12.2021 г.,
издадено от Началник отдел Контрол и правоприлагане в Национално ТОЛ
управление, към АПИ, гр. София, с което на Д.С., за нарушение на чл.139, ал.6, вр.
чл.179, ал. 3 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3 вр. чл.187а, ал.1 от ЗДвП, е
наложена глоба в размер на 300 лв.
За да постанови решението,
съдът приел за установена фактическата обстановка, както и че в хода на
производството не били допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Изложил мотиви, според които
нарушението и авторството на деянието били доказани. Не намерил предпоставки за
приложение на чл.28 от ЗАНН. Наказанието било правилно определено по вид и
размер.
Съгласно чл.63в от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
На 11.09.2021 г. в 13,15 ч.,
длъжностни лица в сектор Контрол и правоприлагане – Велико Търново, извършили
проверка на ППС лек автомобил Х.С.с рег. № А****МХ, управляван от
жалбоподателя. Било установено, че проверяваното МПС на 04.09.2021 г. в
17:17:16 ч. било засечено по път II-99 при км 38+289, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, като за същото, към същата датата и час, не била
заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Бил
генериран доказателствен запис от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП
и бил съставен АУАН, връчен на нарушителя, който вписал възражения, че има
касова бележка от бензиностанция за закупена годишна винетка на 04.09.2021 г. в
17,21 ч. Технически било невъзможно да се закупи за по-малко от 4 мин.
АНО извършил проверка по
изложеното възражение и като намерил същото за неоснователно, издал обжалваното
НП.
Касационните възражения са
неоснователни.
Датата на нарушението е ясно и
недвусмислено посочена, а именно 04.09.2021 г. Тази дата се установява от
всички доказателства приложени към АНП и същата е вписана в АУАН и НП. Другата
датата, която жалбоподателят сочи е 11.09.2021 г., която е датата на съставяне
на АУАН, а не на нарушението.
Неоснователно е възражението, според
което за автомобила била платена годишна винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗДвП с начална дата 04.09.2021 г. Действително по делото е представено копие на
касова бележка от бензиностанция, в която на същата датата 04.09.2021 г. в
17:21:20 ч. е отразена продажба на годишна винетка К3, с посочен регистрационния
номер на проверения автомобил. Моментът на закупуване на винетката обаче, е
следващ момента на снимката от електронната система, извършена в 17:17:16 ч.
Правилно районният съд е изяснил, че как и от кого е била закупена винетката е
ирелевантно за спора. Относим е фактът, че в момента на снимката жалбоподателят
е управлявал автомобила без платена винетна такса по път, за който такава е
дължима.
Неоснователно е и възражението,
че първоинстанционният съд не съобразил разпоредбата на чл.189е, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която при установяване на нарушение по чл.179, ал.3 и преди съставяне
на АУАН, контролните органи уведомяват нарушителя за възможността да заплати
таксата по чл.10, ал.2 от ЗП, което в случая не било направено. При разпита в
първоинстанционното съдебно производство актосъставителят сочи, че в момента на
проверката на водача било предложено да заплати компесаторната такса, но същият
отказал, като едва след отказа бил съставен АУАН.
Като достигнал до същите изводи,
Районен съд – Царево постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва
да бъде оставено в сила.
Процесуалният представител на
ответника е направил искане за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, вр. чл.37,
ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ същото
следва да се определи в размер на 80 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК във връзка с
чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХXVI състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25 от 14.03.2022 г., постановено по АНД № 48/2022
г. по описа на Районен съд – Царево.
ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН ********** да
заплати на Агенция Пътна инфраструктура Национално
ТОЛ управление, разноски по делото в размер на 80 лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: