Р Е Ш
Е Н И Е
№
/ 11.03.2020г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав, в публичното съдебно заседание,
проведено на двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Членове:
Ирена ПЕТКОВА
Насуф ИСМАЛ – мл.с.
при секретаря Галина СЛАВОВА,
като разгледа докладваното от съдия
Н. НЕДЕЛЧЕВА,
въззивно гр. дело №484 по
описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано по
въззивна жалба на „Австрийските аеролинии“ АД, ЕИК ********* срещу решение
№5237/18.12.2018г., постановено по гр. дело №9170/2018г., с което предявените
срещу дружеството искове с правно осн. чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са
уважени, както и срещу допълнително решение №4949/15.11.2019г., постановено по
същото дело. Жалбоподателят счита, че и двете решения на ВРС са
незаконосъобразни и неправилни, а Решението от 15.11.2019 г. е и необосновано.
Моли решенията да бъдат отменени, а прекратяването на трудовото правоотношение
на Г.Д.Ц. на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 от КТ - потвърдено като
законно извършено от работодателя поради действителното закриване на част от
предприятието му. Твърди, че към момента на прекратяване на трудовия договор с Г.Д.Ц.
офисът на Търговското представителство на „Австрийски аеролинии" АД във
Варна е бил реално закрит като функциониращ офис и част от предприятието на
работодателя. Цялата дейност на офиса на авиокомпанията във Варна е била
прехвърлена на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД с подписването на
две споразумения на 27.03.2018 г. Споразуменията са влезли в сила незабавно,
изпълнението им е започнало веднага и понастоящем се изпълняват. Оттогава
досега офисът фактически не съществува като оперираща част от предприятието на
работодателя. С Решение на работодателя от 05.04.2018 г. е закрита частта на
предприятието, представляваща офис на Летище Варна. Твърди, че съдът не е
разгледал задълбочено представените доказателства, като е постановил решението
си при неправилно възприемане и интерпретиране на събраните доказателства. В
заключение се моли обжалваните решения да бъдат отменени като незаконосъобразни
и неправилни, а на тяхно място да бъде постановено ново решение, с което
предявените от ищцата искове бъдат отхвърлени като неоснователни, като бъде
осъдена последната да им заплати разноски за производството пред двете
инстанции. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Ответната страна Г.Ц. чрез депозирания писмен отговор и
в о.с.з. чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба, като счита същата за
допустима, но неоснователна. Излага, че първоинстанционният съд правилно е
обсъдил представените по делото доказателства –поотделено и в тяхната
съвкупност, в резултат на което е достигнал до верни и законосъобразни изводи
за основателност на предявените от нея искове. Счита, че при постановяване на
решението си, съдът е спазил разпоредбите както на материалния, така и на
процесуалния закон. Моли да бъдат
преценени като неоснователни изложените възражения за незаконосъобразност и
неправилност на решението, като същото бъде потвърдено като законосъобразно и
обосновано. Моли за присъждане на разноски.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството е образувано по обективно
кумулативно съединени искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, предявени от Г.Д.Ц. срещу „Австрийски
Аеролинии“ АД, Търговско представителство както следва: да се отмени като незаконно
уволнението, извършено със Заповед от 10.04.2018г.; да бъде възстановена ищцата
на заеманата преди уволнението длъжност „служител обслужващ полет" в офис
на летище Варна в „Австрийски аеролинии“ АД, търговско представителство; да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата
парично обезщетение за времето, през което е останала без работа в резултат на
незаконното уволнението, в размер на 772,74 лв. месечно, за период от шест
месеца, считано от датата на прекратяване на трудовия договор – 11.04.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба – 08.06.2018г. до окончателното ѝ изплащане, а в условията на
евентуалност претендира плащането на основание чл. 222 от КТ; ответникът да
заплати на ищцата сумата в размер на 36,78 лева, за забавено плащане на
командировъчни в размер на законната лихва върху 290 евро, считано от деня на
забавата - 09.10.2017г. до изплащането им на 29.05.2018г.,
както и направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, ищцата
била в трудово правоотношение с ответното дружество въз основа на трудов
договор от 15.02.2008г., по силата на който заемала длъжността „служител
обслужващ полет" в офис на летище Варна. Със Заповед от 10.04.2018г.
трудовото ѝ правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1 т.
2, предл. 1 от КТ - поради закриване на част от предприятието, тъй като в
търговската си дейност ответното дружество нямало нужда да поддържа търговска
дейност чрез свои служители с място на работа в гр. Варна. Според ищцата, въпреки,
че в заповедта от 10.04.2018г. било посочено, че „Австрийските аеролинии"
АД закрива част от предприятието, тъй като за търговската си дейност няма нужда
да поддържа такава търговска дейност чрез свои служител, с място на работа в
гр. Варна, такава липса не била установена. Твърди, че за 10г. приходите не
били намалели, а напротив - дори имало увеличение. Нямало направена
икономическа обосновка за причините, които да налагат закриването на част от
предприятието. Не била изяснена и фактическата обстановка. Заповедта била
немотивирана. Нямало взето решение от съответния компетентен орган за закриване
част от предприятието поради намален обем на работа. В хипотезата на чл. 328,
ал. 1, т. 2, пред. 1 от КТ се преустановявала дейността на обособеното звено в
предприятието. Твърди, че за да има основание за закриване на предприятието или
част от него, трябвало да е налице премахване на неговото организационно,
обособено звено и преустановяване на дейността му. Според ищцата в конкретния
случай това не било така, тъй като офисът на търговското представителство
продължавал да работи. На следващо място се посочва, че в т.4 от заповедта било
отбелязано, че ответното дружество следвало да изплати обезщетение в размер на
772,74 лева за прекратяване на трудовия договор, на основание чл. 222 ал. 1 от КТ, за времето, през което ищцата останала без работа, но до настоящия момент това
обезщетение не ѝ било изплатено. За периода от 09.10.2017г. до
12.10.2017г. ищцата била командирована от ответника в Австрия, във връзка с
вътрешно обучение. Ищцата заплатила престоя си в размер на 219 евро, съгласно
фактура № 15416707, както и дневни разходи в размер на 71,40 евро или общо
заплатила 290 евро, равняващи се на 567,19 лева. На 13.10.2017 г., ищцата
представила на ответника Заповед за командировка № 102081, заедно с приложени
разходни документи - самолетен билет, бордна карта и фискална информация №
15416707. Въпреки представените документи и многократните искания, ответното
дружество не изплатило командировъчните в продължение на няколко месеца. Едва
на 29.05.2018 г., командировъчните били заплатени. Съгласно разпоредбата на чл.
86 от ЗЗД ответното дружество дължало на ищцата обезщетение в размер на 36,78
лева, за забавено плащане на командировъчните в размер на 290 евро, от деня на
забавата - 09.10.2017 г. до изплащането им на 29.05.2018 г., представляваща
законната лихва върху 290 евро за този период. По изложените съображения ищцата
счита, че предявените от нея искове са основателни и моли да бъдат уважени,
като ѝ бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът, чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. чрез
пълномощник оспорва предявените
искове като неоснователни. Счита, че заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е издадена законосъобразно. Излага, че ищцата смесва различните
основания за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 3
от КТ „при намаляване на обема на работата", с това по чл. 328, ал. 1, т.
2, пред. 1 от КТ, „при закриване на част от предприятието". Твърди, че за
офиса на летище Варна -част от предприятието на Търговското представителство на
„Австрийските аеролинии“ АД за България, действително били налице
обстоятелствата по „закриване" по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 пред. 1
от КТ. Въпросът за състоянието на продажбите бил неотносим към основанието за
прекратяването на процесното трудово правоотношение. Излага, че съгласно
трайната съдебна практика, за законосъобразното прилагане на това основание за
прекратяване на трудово правоотношение не било необходимо да е налице спад в
продажби или друга форма на намаляване на обема на работата, влошаване на
икономическото положение на обособената част от предприятието, тъй като закриването
на част от предприятието е суверенно решение на търговеца. За законосъобразното
прилагане на основанието „закриване на част от предприятието" счита, че е достатъчно
да е налице действително закриване на част от предприятието. А това закриване
по отношение на офиса на Търговското представителство в гр. Варна било факт и
се установявало от представените документи. Твърди, че за законосъобразното
упражняване на правото да се прекрати трудовото правоотношение, на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, било достатъчно да се посочи ясно коя от двете
хипотези е приложена. Допълнително мотивиране не било въведено като законово
изискване, нито можело да се прилага по аналогия чл. 195 от КТ. Счита, че не е необходимо
да се мотивира заповедта за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ поради
бланкетния характер на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение,
но тези съображения били неотносими към разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Счита, че прекратяването на трудовото правоотношение е извършено
законосъобразно, при наличие на предпоставките на основанието по чл. 328, ал.
1, т. 2, предложение 1 от КТ - действителното «закриване на част от
предприятието». Твърди, че търговското представителство на „Австрийските
аеролинии" АД в България не развива търговска дейност чрез офиса си в гр. Варна като
понастоящем той не функционирал. Частта от предприятието била закрита по
смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение първо от КТ, като част от
по-голямо преструктуриране на дейността на ответното дружество в България.
Всички дейности, като услуги, били възложени на трето лице, което със свои
служители, за своя сметка, на своя отговорност и риск, се задължило срещу
възнаграждение да ги осъществява. Тези дейности, предмет на приложените
договори, не се извършвали в офиса в гр. Варна. Помещението се използвало не за
извършването на търговска дейност, а единствено за съхранение на документация
до окончателното ѝ физическо прехвърляне и някои довършителни дейности,
необходими за защита на личните данни, опазване на търговската тайна и
конфиденциалността на отношенията с трети лица. Всички лога и обозначения на
„А.А." АД били премахнати от помещението и то не се използвало като
действащ офис. Към момента на подаване на исковата молба, като и впоследствие,
нямало служители на Търговското
представителство които да работят в офиса в гр. Варна. Със закриването на
съответната част от предприятието отпадала необходимостта от осъществяване на
дейността чрез тази част от предприятието, поради което се налагало
прекратяването на трудовите правоотношения със служителите, полагащи труд в
закриваната част от предприятието. В случая било налице действително закриване
на част от предприятие, а не вътрешно организационно преустройство на
предприятието - дейността на частта от предприятието, офиса в гр. Варна, изцяло
се прехвърляла от „Австрийските аеролинии" АД на трето лице. Твърди, че са
налице предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 2, пред. 1от КТ, а именно:
„закриване на част от предприятието", поради което и на това основание
било прекратено трудовото правоотношение. Не е възможно ищцата да бъде
възстановена на предишната ѝ работа, на съответното работно място, тъй
като такова работно място вече не съществува- няма опериращ офис на «Австрийски
аеролинии“ АД на летище Варна, няма
служители на място, а всички длъжности са
закрити и съответните трудови договори -прекратени. Оспорва и твърдението на
ищцата, че обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ не ѝ било изплатено.
Твърди, че плащането на обезщетението по
чл. 222, ал. 1 от КТ било извършено още на 18.06.2018 г. от страна на
работодателя по банковата ѝ сметка, като ѝ била платена сумата 657.76
лева. Разликата в размер на 114.98 лева, между брутния размер на обезщетението
от 772.74 лева и преведената на ищцата сума от 657.76 лева, представлявала
удръжки, направени от страна на работодателя в полза на ищцата в изпълнение на
чл. 9, ал. 3, т. 5 от КСО и Наредба за елементите на възнаграждението и за
доходите, върху които се правили осигурителни вноски. В заповедта от 10.04.2018
г. работодателят добросъвестно уведомил служителката за правата й по чл. 222,
ал. 1 от КТ, а именно: за правото ѝ да получи обезщетение за оставането
без работа за период не по-дълъг от един месец, считано от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение. Работодателят също така информирал
служителката, че последната следва да го уведоми, дали е останала без работа
след изтичането на единия месец, или дали е започнала нова работа преди
изтичането на месеца. Работодателят
предприел действия за изясняването на този въпрос, като чрез свои служител
се свързал с ищцата.. Обезщетението по
чл. 222, ал. 1 от КТ не се дължало към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение, а след писмено уведомление от уволнения служител, че последният
е останал без работа и периода, за който е останал без работа. Работодателят
изплатил в пълен размер обезщетението по чл. 222, ал. 1 от КТ. Твърди се, че
било неясно поради каква причина ищцата твърди период на забава от 09.10.2017
г., при положение, че началният момент на забавата е най-рано датата, на която
служителката е представила за първи път на работодателя доказателства за
направените разноски в изпълнение на Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина. По изложените съображения счита, че предявените искове
са неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид представените по
делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата
на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
Между
страните липсва спор, а и от представения трудов договор от 15.02.2008г. се
установява, че ищцата Г.Ц. е започнала работа в ответното дружество „Австрийски
Аеролинии“ АД на длъжността „агент за обслужване на пътници“, с място на работа
Летище Варна.
Със
Заповед от 10.04.2018г. трудовото ѝ правоотношение било прекратено,
считано от 11.04.2018г., с посочена причина за прекратяване: закриване на част от предприятието по чл. 328,
ал. 1, т. 2, предл. 1 от КТ. В заповедта е посочено, че закриването на част от
предприятието се налага, тъй като в търговската си дейност „Австрийски
Аеролинии“ АД няма нужда да поддържа търговска дейност чрез свои служители с
място на работа във Варна.
От
приетия по делото протокол от 05.04.2018г. се установява, че представляващият
"Австрийските Аеролинии" АД за България – Питър Пулъм, е взел решение
да бъде закрито предприятието с офис на Летище Варна, тъй като дружеството няма
нужда да поддържа търговска дейност, чрез свои служители с място на работа във
Варна както и да се прекратят трудовите договори с персонала. Представена е
декларация по чл. 333 КТ, предизвестие от 10.04.2018 г.
По
делото са приети споразумение, сключено между превозвача „Австрийски Аеролинии“
АД и обслужващото дружество –„Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД за
събиране на парични средства, валидно за периода от 27.03.2018 г. до 31.12.2019
г.; както и споразумение, сключено между същите дружества за наземно
обслужване, валидно за периода от 27.03.2018 г. до 31.12.2019 г., с преходен
период от 27.03.2018 г. до 31.12.2019 г., през което време обслужващото
дружество се задължило да изпълнява необходимите процедури за надзор и
представителство заедно с превозвача.
От
приложената по делото електронна кореспонденция по повод закриването на офиса
се установява, се ответникът планирал да не използва офиса на летище Варна от
началото на м.април, като А.
П. щял да поеме дистанционно центъра по наземно
обслужване на летище Варна.
От
приетите пред настоящата инстанция 2 бр. протоколи, подписани на 21.01.2019г.
между Австрийските аеролинии АД и „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениждмънт“ се
установява, че за периода от 27.03.2018г. до 31.12.2019г., обслужващото
дружество е изпълнявало дейности във връзка с наземното обслужване съобразно
договореното в Анекс В 1.0, поради което му се дължи заплащане на уговорените
суми.
От
приетото копие на регистрационната карта от дирекция „Бюро по труда“, е видно, че ищцата е регистрирана в дирекция
„Бюро по труда“, с последна заверка на 11.10.2018 г. От трудовата книжка и от
фиша за заплати за месец април 2018 г. се установява, че на ищцата е изплатено
обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220 КТ в размер на 772,74 лв.,
както и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 257.58 лв.
По
делото са представени счетоводни документи – фиш за м.май 2018 г. и данни за
паричен превод, неоспорени от ищеца, от които се установява, че работодателят е
изплатил на ищцата, на 13.06.2018 г., сумата от 657.76 лв., след направени
удръжки, с основание на плащане обезщетение по чл. 222 за месец 04.2018 г. –
05.2018 г.
Ответникът
не оспорва, като и от представените писмени доказателства се установява, че
ищцата е била командирована за обучение в Австрия за периода от 09.10.2017 г.
до 12.10.2017 г.
С
молбата от 25.10.2018 г. процесуалният представител на ответника е направил
признание на иска за претендираната сума от 36,78 лева, дължима като
обезщетение за забавено плащане на командировъчните пари в размер на 290 евро.
От
заключението на Съдебно-счетоводната експертиза, изслушана и приета в о.с.з,
проведено на 16.10.2019г., неоспорена от страните и възприета от съда като
обективно и компетентно изготвена, се установява, че размерът на БТВ на ищцата,
получавано преди уволнението е 772.74 лв. Обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ за
периода от 11.05.2018г. – 11.10.2018г. е в размер на 3863.70 лв., законната
лихва върху тази сума, считано от 08.06.2018г. до дата на изготвяне на
експертизата, а именно 11.10.2019г. е
526.96 лв.
В
о.с.з., проведено на 14.11.2018г. е разпитана св. Н. Г.-без родство или дела със
страните. Същата работи на летище Варна, като мястото ѝ на работа е точно
срещу офиса на представителството на Австрийските Аеролинии. Тя излага, че е
виждала през последния месец хора, които са влизали там, но не знае каква
дейност са извършвали. Виждала е мениджъра, който се води служител в Румъния, и
се казва А.. Не
знае какво е правил в офиса, не може да каже, че е стоял по цел ден, но по
половин ден. Офисът е бил напуснат от служителите които до тогава са работели
там постоянно в края на м. март, но след това до лятото офисът бил посещаван от
А. След месец март офисът е
бил отварян само по обед – тъй като в 13.30 има полет. Преди това офисът
функционирал целодневно, с нормално работно време. Излага, че в момента на
офиса няма обозначителни белези, че е на Австрийските Аеролинии
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Между
страните липсва спор, че ищцата е работела по безсрочен трудов договор в офиса на Търговското представителство на
ответното дружество на летище Варна до 11.04.2018г., когато трудовото ѝ
правоотношение било прекратено на осн. чл. 328, ал.1, т.2, предл. второ КТ, а
именно поради закриване на част от предприятието.
Основното
твърдение на ищцата е, че не е било налице основание за да се закрива част от
предприятието, тъй като не се установила
липсата на такава нужда, като твърди, че напротив -приходите през последните 10
години се бил увеличили.
В
тази връзка, настоящият състав съобрази следното:
Отделните
основания за прекратяване на трудовото правоотношение, посочени в разпоредбата
на чл. 328, ал.1, т.2 и т.3 КТ се конкурират, но не винаги се изключват взаимно.
Не е изключено също те да се обуславят едно - друго. Намаляването на обема на
работата е уредено като основание за прекратяване на трудови правоотношения,
тъй като се отразява пряко на нуждата от работна сила - по-малкият обем работа
може да бъде извършен от по-малък брой работници. Същото обстоятелство обаче
може да мотивира работодателя да съкрати щата или дори да закрие част от
предприятието си, ако прецени, че тенденцията за намаляване е по-трайна. От
свободната преценка на работодателя зависи коя от трите мерки ще предприеме, за
да приведе личния състав в съответствие с нуждите на работния процес. Ако
работодателят избере да прекрати трудовите правоотношения със съответната част
от работниците поради намаляване обема на работата, при оспорване на
законността на уволненията съдът ще провери в каква степен и трайно ли е
намалял обемът на работата, а ако работодателят избере да прекрати трудовите
правоотношения поради съкращение на щата или закриване на част от
предприятието, при оспорване на законността на уволненията съдът ще провери
налице ли е действително съкращение, съответно - закриване на част от
предприятието, но не може да проверява намалял ли е и в каква степен обемът на
работата.
Според
трайната съдебна практика, закриване на част от предприятието има не само при
пълното преустановяване на дейността му, а и тогава, когато основната дейност
на закритата част няма да се осъществява занапред и работодателят не се нуждае
повече от работната сила, която е била ангажирана за извършването й. Работодателят
може да оптимизира производствените процеси и да търси възможности за закриване
на звена. Въпрос на работодателска дискреция е да реши по какъв начин да
оптимизира дейността, като това негово решение не подлежи на съден контрол. Работодателят
е този, който преценява дали да намали броя на работниците тогава, когато има
намаляване обема на работа, като е задължително да има решение на компетентния орган когато
намалението на обема на работа е довело до структурни промени - закриване на
отдел, звено или друга структурна единица.
В
настоящия случай, видно от представения протокол, на 05.04.2018г.,
представляващия „Австрийските Аеролинии“ АД – П. П.
е взел решение да бъде закрита частта от предприятието на Австрийските
Аеролинии в гр. варна, тъй като дружеството няма нужда да поддържа търговка
дейност чрез свои служители в място на работа във Варна, поради което е взето
решение и трудовите договори на тези служители да бъдат прекратени на осн. чл.
328, ал.1, т.2 КТ.
Установява
се също, че дейността по обслужване на клиентите и събиране на плащанията е
възложена на обслужващо дружество, чиято основана дейност е именно тази. Видно
от приетото споразумение за наземно обслужване, ответното дружество е сключило
договор за представителство и наземно обслужване на пътниците и
въздухоплавателни средства с „ Фрапорт Туин Стар Еърпорт Менуждмънт“ АД,
считано от 27.03.2018г. до 31.12.2019г.
С
оглед приетите по делото писмени и гласи доказателства, съдът намира за
установено, че частта от предприятието, представляваща офис за обслужване на
клиентите на Австрийските аеролинии, е била реално и действително закрита.
Освен цитираните по-горе договор за обслужване, сключени с обслужващата фирма
на Варненското летище, съдът съобрази още и разменената между Търговския отдел
на летище Варна и представителството на авиолинията електронна кореспонденция в
тази връзка, отнасяща се до прекратяване на наемното правоотношение относно
офиса.
В
тази насока съдът възприема и изложеното от св. Г., разпитана в хода на първоинстанционното
производство, която излага, че след м. март офисът вече не работел целодневно,
там се появявал мениджъра от Румъния –А.,
и обозначенията от офиса били премахнати.
От
съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че
ответникът е установили по пътя на пълното и главно доказване, че е взел
решение за закриване на офиса си на летище Варна, и действително е прекратил
дейността, осъществявана в същия.
Предвид
изложеното, съдът счита, че заповедта за уволнение на ищцата на осн. чл. 328,
ал.1, т.2, предл. Първо КТ, а именно
поради закриване на част от предприятието е законосъобразно издадена,
предвид което не са налице основания за нейната отмяна.
Неоснователността на главния иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ обуславя неоснователност и на кумулативно съединените с него искове с правно
основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 от КТ за възстановяване на длъжността заемана
преди уволнението и за заплащане на обезщетение за оставане без работа.
Предвид несъвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в
обжалваните части, а на негово място постановено друго, с което предявените от Г.Ц.
обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал.1 КТ бъдат отхвърлени
като неоснователни. Първоинстанционното решение в частта, с която е осъдено
ответното дружество да ѝ заплати сума от 36,78 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на командировъчни в размер на законната лихва
върху сумата от 290 евро, считано от деня на забавата - 09.10.2017 г. до
изплащането на 29.05.2018 г., с правно основание чл. 86 ЗЗД не е обжалвано,
поради което в тази част същото е влязло в законна сила.
Предвид неоснователността на иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ като
неправилно следва да бъде отменено и решение №4949/15.11.2019г., постановено на
осн. чл. 250 ГПК, с което ответното дружество е осъдено да заплати на ищцата
сумата от 3863,70 лева, представляваща обезщетение за времето, през което
ищцата е останала без работа поради незаконно уволнение за периода от
11.05.2018г. до 11.10.2018г.
Предвид основателността на предявените искове само за сумата от 36.78
лв., ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по сметката на ВРС
държавна такса в размер на 2.00лв.
Предвид основателността на въззивната жалба, въззиваемата следва да
бъда осъдена да заплати на въззивника заплатения от последния адвокатски
хонорар за процесуално представителство пред двете инстанции. С оглед
представените списъци, доказателства за заплащането му, и направеното
възражение за прекомерност, съдът определя възнаграждение за процесуално
представителство за всяка от инстанциите в размер на по 1200лв. или общо
2400лв. за двете инстанции, за всички предявени искове, което е в минимален
размер с начислен ДДС. Тъй като ищцата е освободена от заплащането на такси и
разноски по настоящия трудов спор, на осн. чл. 83, ал.1 ГПК, то останалите,
направени от ответната страна разходи
следва да остана в нейна тежест.
Водим от горното и на осн. чл. 271 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№5237/18.12.2018г., постановено по гр. дело №9170/2018г. по описа на ВРС, 19-ти
състав, В ЧАСТТА, с която: е ПРИЗНАТО
ЗА НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕТО на Г.Ц., извършено със Заповед за прекратяване на
трудово правоотношение от 10.04.2018г., издадена от работодателя Търговско
представителство на „Австрийски Аеролинии“ АД и същото е отменено на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; е ВЪЗСТАНОВЕНА Г.Ц. на длъжността „служител
обслужващ полет", с място на работа на Летище Варна, която е заемала преди
уволнението, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ; е осъдено Търговско
представителство на Австрийски Аеролинии“ АД
да заплати на Г.Ц. сумата от 800 лв., представляващи разноски по делото,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, и е ОСЪДЕНО
Търговско представителство на да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна,
сумата от 200 лв., представляваща дължими държавни такси по исковете по чл.
344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и решение №4949/15.11.2019г. постановено по гр. дело
№9170/2018г. по описа на ВРС, 19-ти състав, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, aп.1 срещу Търговско
представителство на „Австрийски аеролинии" АД (Austrian Airlines AG), БУЛСТАТ
*********, с адрес: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев" № 5, Софарма Бизнес
Тауърс, сграда Б, ет. 5 обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, вр. с чл.225 КТ
да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено със
Заповед за прекратяване на трудово правоотношение от 10.04.2018 г., издадена от
работодателя Търговско представителство на „Австрийски аеролинии" АД
(Austrian Airlines AG), БУЛСТАТ *********, да бъде възстановена на заеманата
преди уволнението длъжност „служител обслужващ полет", с място на работа
на Летища Варна, в Търговско представителство на „Австрийски аеролинии" АД
(Austrian Airlines AG), БУЛСТАТ *********, както и да бъде осъден ответникът да
ѝ заплати обезщетение в размер на 3863,70 лева, представляваща
обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради
незаконно уволнение за периода от 11.05.2018г. до 11.10.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба - 08.06.2018г.
до окончателното й изплащане на основание чл.344 ал.1 т.3 вр.ал.225, ал.1 от КТ
и чл. 250 ГПК.
Решение
№5237/18.12.2018г., постановено по гр. дело №9170/2018г. по описа на ВРС, 19-ти
състав, Е ВЛЯЗЛО в ЗАКОННА сила В ЧАСТТА, с която е ОТХВЪРЛЕН искът на
Г.Ц. за осъждане на Търговско
представителство да ѝ заплати парично обезщетение за времето, през което
е останала без работа поради уволнението, в размер на 772,74 лв., за период от
шест месеца, считано от датата на прекратяване на трудовия договор – 11.04.2018
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на
исковата молба – 08.06.2018 г. до окончателното изплащане, с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, както и в ЧАСТТА, с която е ОСЪДЕНО Търговско
представителство на „Австрийски аеролинии" АД (Austrian Airlines AG),
БУЛСТАТ ********* да заплати на Г.Ц. сумата от 36,78 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на командировъчни в размер на законната лихва
върху сумата от 290 евро, считано от деня на забавата - 09.10.2017 г. до
изплащането на 29.05.2018 г., с правно основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Търговско представителство на „Австрийски
аеролинии" АД (Austrian Airlines AG), БУЛСТАТ121880195, с адрес: гр. София,
ул. „Лъчезар Станчев" № 5, Софарма Бизнес Тауърс, сграда Б, ет. 5, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Варна, сумата от 2.00 лв./два/., представляваща дължима държавна такса по иска
по чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
Г.Д.Ц., ЕГН **********, с адрес: ***, aп.1 да заплати на Търговско представителство
на „Австрийски аеролинии" АД (Austrian Airlines AG), БУЛСТАТ *********, с
адрес: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев" № 5, Софарма Бизнес Тауърс, сграда
Б, ет. 5,
сумата от 2400.00лв. /две хиляди и
четиристотин/ лева, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от датата на обявяването
му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.