РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 860
гр.Пловдив, 16 . 05 . 2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав , в открито заседание на трети май през две хиляди двадесет
и втора година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Георгиева, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 3324/2021г., за да се произнесе , взе предвид
следното :
И.Г. ***, представляван от адв.В.П. оспорва Заповед № 4064з-1240/08.12.2021г.,
издадена от ВПД Директор на РДГП – Аерогари - София, с която му е наложено
дисциплинарно наказание „порицание“, за срок от една година, в качеството му на
главен инспектор, началник на сектор „Летищна сигурност“ – Аерогара София от
ГПУ - София към РДГП – Аерогари при ГДГП - МВР.
Становища на страните :
- Заповедта е обжалвана като незаконосъобразна
поради нарушение на материалния закон, постановена при съществени нарушения на
административно-производствените правила, в несъответствие с целта на закона.
Оспорена е в цялост фактическата обстановка, отразена в административния акт и
е заявено, че нито с действие, нито с бездействие е нарушена разпоредба на
чл.194 ал.2 т.1 или т.2 ЗМВР, касаеща изпълнение на
поставените задачи на 19.03.2021г. или през март 2021г. По отношение на пункт
първи от заповедта наказанието е основано на чл.204 т.4, чл.197 ал.1 т.3 и ал.3
т.2, чл.194 ал.2 т.4 ЗМВР – неспазване правилата на ЕКПДС в МВР и чл.200 ал.1
т.12 от ЗМВР и в тази вр. е посочено, че е записано
изрично, че на проведено работно съвещание от ръководни служители на
РДГП-Аерогари е взето решение за сваляне на ударника от служебното оръжие на
мл.и. П.В.., като комисар Б. – зам.директор на РДГП-Аерогари е разпоредил да се
свали иглата от служебното му оръжие. Това е разпоредено
с оглед данни от постъпила информация за употреба на алкохол през работно време
от негова страна, за да се предпазят други служители или граждани и техника от
неправомерна употреба на оръжието от него. Свалянето на ударника не е направено
от И.М.., а от друг служител, като ударникът е оставен в неговата каса за съхранение.
Два три дни след това ударникът е поставен отново в оръжието, като тези дни
мл.и. П.В.. не е бил на работа. Предвид описаното се счита ,че действията на
гл.инспектор М. са в резултат на изпълнение на разпореждане на зам.директора на
РДГП-Аерогари, което в конкретната ситуация е било крайно необходимо и с цел –
предотвратяване на произшествие. Вместо да оцени това разпореждане към момент
на крайна необходимост като положително действие, дисциплинарно-наказващият
орган /ДНО/ мотивира, че гл.инспектор М. е следвало да изрази несъгласие с
издаденото разпореждане и то писмено, както и да докладва, че счита
разпореждането за неправомерно. Посочено е, че на 20.06.2021г. мл.и. П.В.. е
отнел живота си със същото оръжие, при което към предходния също критичен
момент трябва еднозначно да се приеме, че разпореждането от 19.03.2021г. е било
правилно и реално са създадени условия да не се стигне още тогава до подобно
тежко произшествие. По отношение на пункт втори - с действията си гл.инспектор М.
е извършил нарушение на служебната дисциплина, като не е изпълнил разпоредбата
на чл.102 вр. с чл.99 от Инструкция №
8121з-1244/14.10.2015г. за наблюдение на държавната граница на РБългария, специфичната охранителна дейност за участие в
мерките за постигане на летищна сигурност в обществените зони и периметър на
летищата и прилагане на компенсиращи мерки, при което не е била изпълнена и
разпоредбата на чл.105 от същата инструкция, квалифицирано като дисциплинарно
нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194 ал.2 т.1, пр.2-ро ЗМВР –
неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, съставомерно по чл.200
ал.1 т.7 ЗМВР – укриване на произшествия, за което са налага дисциплинарно
наказание порицание. Посоченото се счита за оборено от самия ДНО, тъй като в
заповедта е записано, че след като мл.и. П.П.споделила
и то устно пред гл.инспектор М., че мл.и. П.В.. употребява алкохол по време на
изпълнение на служебните си задължения, насочва служебното си оръжие срещу нея
и споделя суицидни намерения, гл.инспектор М. докладва и то веднага получената
информация на комисар Т.З., изпълняващ към момента на събитието длъжността на
Директор на РДГП-Аерогари. В заповедта е отразено още, че е проведена работна
среща от ръководни служители на РДГП – Аерогари и ГПУ-София, вкл. с участието
на гл.инспектор М., на която се набелязват спешни мерки, които според
ръководството целят намаляване на риск от непредсказуеми действия от страна на
мл.и. В., една от които мерки е сваляне на ударника на затворния
блок на неговото служебно оръжие. В тази вр. е
изтъкнато записаното на л.28 от справка с рег.№ 3282р-19467/27.08.2021г.,
цитирана многократно от ДНО – във вр. със съобщената
от страна на М. информация, постъпила от П., на директора на РДГП-Аерогари. Тоест,
при описаната фактология не може а бъде прието, че
гл.инспектор М. е укрил произшествие след като незабавно е докладвал получената
информация за поведението на мл.и. П.В... Предвид данните от преписката е
заявено, че остава спорен въпроса защо самата мл.и. П.П.не
е докладвала по съответния ред и е
укривала произшествие дълго време, както и действията на прекия й ръководител –
началник на група 03. В тази вр. е посочено, че
според съдържанието на справката от 27.08.2021г. няма данни, че целенасочено и
умишлено има заплаха с насочване на служебното оръжие от страна на мл.и.В. към
мл.и. П. и напротив – самата тя е заявила, че се е почувствала застрашена при
опита й да вземе служебното оръжие на мл.и. В., за да го прибере в служебната
каса, без да го видят началниците му, защото е употребил алкохол по време на
изпълнение на служебните си задължения.
Твърди се, че не са спазени в цялост
изискванията на чл.210 ал.1 ЗМВР относно съдържание – не са отразени времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. В заповедта не са изложени
мотиви и по отношение чл.206 ал.2 ЗМВР и се поддържа, че няма умисъл в
действията на гл.инспектор М. по отношение свалянето на ударника на пистолета
на мл.и. В., защото той не е свален физически от него и свалянето му е в
резултат на разпореждане на директора на РДГП-Аерогари. Липсата на писмен
доклад евентуално може да бъде квалифицирана като друго дисциплинарно
нарушение, като жалбоподателят веднага е докладвал на директора на
РДГП-Аерогари и в никакъв случай дори и небрежно не е укрил произшествие, нито
е налице неизпълнение на подзаконов нормативен акт. Не е взето предвид при
определяне на наказанието, че гл.инспектор М. е дългогодишен служител на МВР и
няма дисциплинарни нарушения. Липсват конкретни мотиви във вр.
с индивидуализацията на наложеното наказание, което представлява съществено
нарушение на административно-производствените правила и е основание за отмяна
на заповедта /в този см. Решения №№ 2550/2017г., 3369/2017г., 2328/2017г. и др.
на ВАС/. Като вид наказание наложеното „порицание“ е поставено на трето място
при степенуването им по тежест и изборът за налагането му следва да бъде
мотивиран – мотивация в тази насока отсъства /с позоваване на Решение № 1136 от
2016г., ВАС/. Твърди се, че наказанието не съответства с целта на закона, тъй
като за конкретния период жалбоподателят е изпълнил в цялост задълженията си,
като е докладвал веднага постъпилата информация и е изпълнил стриктно
отдаденото му разпореждане, без лично да е свалял ударника от пистолета.
Несъответствието с целта на закона е нарушение на принципа на съразмерност с
позоваване на чл.6 от Инструкция № 8121з-877 от 06.07.2021г. за дисциплината и
дисциплинарната практика в МВР. Поддържа се, че при наложено едно общо
наказание за максимално предвидения срок – при доказване, че едно от двете
наказания е наложено неправилно, се отменя общо наложеното. Счита се от
съществено значение за спора – неспазването на чл.206 ал.1 ЗМВР : в случая са
представени писмени възражения след запознаване с обобщената справка, които са
дадени пред дисциплинарно-разследващия орган, а не пред ДНО, но същите не
представляват даване на писмени обяснения по см. на чл.206 ал.1 ЗМВР. Тоест,
служителят не само не е изслушан, но и отсъстват доказателства да е бил поканен
да направи това в определен ден. Посочено е, че поканата за запознаване с
обобщена справка и даване на допълнителни обяснения или възражения е връчена на
служителя, но не доказва изпълнение на процедурата по чл.206 ал.1 ЗМВР. В
случая липсват доказателства, че директорът на РДГП-Аерогари в качеството си на
дисциплинарно-наказващ орган е поканил за изслушване държавния служител на
определена дата, както и да е поискал писмените му обяснения, съгл.
императивното изискване на чл.206 ал.1 ЗМВР. Пропускът е съществено процесуално
нарушение – основание за отмяна на заповедта /Решения на ВАС №№ 10225/2016г.,
8015/2016г., 5615/2017г., 14235/2018г. и др./. Твърди се още, че оспорената
заповед е издадена извън срока по чл.195 ал.1 ЗМВР – със Заповед №
4064з-939/13.09.2021г. е разпоредена проверка във вр. с данни, съдържащи се в справка рег.№
3282р-19467/27.08.2021г. Между справката от проверката по заповедта от
13.09.2021г. и справката от 27.08.2021г. няма разлика. Счита се, че при
издаване на заповедта от 08.12.2021г. е изтекъл двумесечния срок във вр .със справката от 27.08.2021г. /Решение № 9527 от 2019г.
на ВАС/. Поискана е отмяна на заповедта с присъждане на направените съдебни
разноски.
- Ответникът ВПД Директор на
Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари при Главна дирекция „Гранична
полиция“ към МВР оспорва жалбата чрез процесуален представител гл.юрисконсулт
А.Н. в писмени бележки. Счита оспорената заповед за законосъобразна с искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При уважаване на жалбата е заявено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което да бъде
коригирано до минимално определения размер в Наредбата по чл.36 от Закона за
адвокатурата. Поддържа се компетентност на органа-издател, заемащ ръководна
длъжност съгл. т.III.2.1
от таблица Приложение № 1 към Класификатора на длъжностите в МВР за служители
по чл.142 ал.1 т.1 и 3 и ал.3 ЗМВР, вр. с чл.204 т.4 и чл.197 ал.1 т.1-3 ЗМВР. Дисциплинарното
наказание е наложено в сроковете по чл.195 ЗМВР, видно от резолюцията на ВПД
директора на РДГП-Аерогари върху справка рег.№ 4064р-14837/10.11.2021г. –
нарушението е открито от дисциплинарно-наказващият орган на 15.11.2021г.
Административният акт е издаден в писмена форма и съдържание по чл.210 ал.1 ЗМВР. Счита се, че не са допуснати нарушения при извършване на проверката и е
спазено правото на защита на наказания служител. В заповедта са изложени
фактически основания и са посочени извършените нарушения, като представителят
на ответника се позовава на възможността по см. на ТР 16/1975г. на ОСГК на ВС –
мотивите към административния акт да бъдат изложени отделно от него в друг
документ, изходящ от същия орган, съдържащ се в административната преписка.
Твърди се, че изложените в справка № 4064р-14837/10.11.2011г. данни се подкрепят
от събраните при проверката доказателства : на 19.03.2021г. гл.инспектор И.М. –
началник на сектор Летищна сигурност – Аерогара София, съвместно със старши
инспектор Н.А.– началник на 03 група в сектор Летищна сигурност – Аерогара
София от ГПУ-София, неправомерно е свалил ударника от служебното оръжие на
мл.и. П.В.., като жалбоподателя е прибрал ударника в своята каса, като
същевременно е записал в Книгата за отчет на дадените предмети по въоръжението
на нарядите, че няма констатирани нередности. В резултат от извършените
действия от жалбоподателя е създадена реална предпоставка за неизпълнение от
страна на мл.и.В. на възлаганите му служебни задачи, както и застрашаване на
личната му безопасност по време на смяната. На практика оръжието му е било
неизправно и негодно за употреба, като по този начин е отнето правото на мл.и. В.
за осигуряване на личната му безопасност за изпълнение дейностите по чл.87 ал.1
и ал.3 ЗМВР. По отношение твърдението на оспорващото лице, че му е било разпоредено от по-горестоящ
ръководен орган /заместник-директор на РДГП-Аерогара/ да свали ударника на
служебното оръжие на мл.и. В. е установено, че не е налице изготвен документ, с
който гл.инспектор М. да изрази несъгласие с издаденото разпореждане, както и
да докладва, че счита разпореждането за неправомерно. Посочено е, че в чл.5
ал.4 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г. за организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания е
регламентирано, че когато държавен служител прецени, че издадена устна заповед
е неправомерна, е длъжен да посочи основанията си за това на началника, който я
е издал. Извършеното според ответника е нарушение на чл.59 ал.1 от Инструкция №
8121з-1244/14.10.2015г. за наблюдението на държавната граница на РБългария, специфичната охранителна дейност за участие в
мерките за постигане на летищна сигурност в обществените зони и периметъра на
летищата и прилагане на компенсиращи мерки в частта : „съставът на ГПН …носи
изправно въоръжение“, в резултат на което е създадена реална предпоставка за неизпълнение
от страна на мл.и. В. на възлаганите му служебни задачи. С действията си
гл.инспектор М. е нарушил т.60 от Етичния кодекс за поведение на държавните
служители в МВР - в нарушение на служебната дисциплина на чл.194 ал.2 т.4 ЗМВР,
за което на основание чл.200 ал.1 т.12 ЗМВР е предвидено налагане на
дисциплинарно наказание порицание за срок от 6 м. до 1 г.
Ведно с изложеното е установено, че
след като през м.март 2021г. е бил уведомен от мл.и. П.П..,
затова, че се е почувствала застрашена вследствие на заплаха с оръжие от мл.и.В.,
жалбоподателят не е уведомил за това по надлежния ред в съответствие с чл.102
от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г. за организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания,
което обстоятелство се потвърждава от липсата на изготвени документи за
докладване на възникнало произшествие, както и данни за извършена проверка по
случая, вкл. от снетите сведения, съдържащи се в преписката. Главен инспектор М.
не е уведомил писмено преките си ръководители за отправените заплахи от мл.и. В.
към мл.и. П. през работно време, с цел предприемане на последващи
действия спрямо служителя и изпълнение на посочената инструкция от 27.04.2015г.
Бездействието на служителя е нарушение на служебната дисциплина по см. на
чл.200 ал.1 т.7 ЗМВР.
Счита се за спазена процедурата по
извършване на проверката, като е дадена възможност на служителя да изложи писмените
си обяснения и възражения. Спазени са изискванията на чл.206 ал.1-4 ЗМВР при
определяне размера на наказанието за извършеното нарушение, като е взето
предвид цялостното поведение на държавния служител по време на службата, както
и чл.197 ал.3 т.2 ЗМВР с определяне на едно общо наказание за максимално
предвидения срок от 1 година.
- Окръжна Прокуратура – Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 АПК, на 29.12.2021г. от адресат на неблагоприятен индивидуален
административен акт. Оспорената Заповед № 4063з-1240/08.12.2021г. е връчена
лично на гл.инспектор И.М. на 17.12.2021г. /чл.210 ал.2 ЗМВР/, удостоверено с
подпис и име на оспорващото лице, л.40.
1. Фактически и правни основания за
издаване на заповедта, основана на справка № 4064р-14837/10.11.2021г. и
материали от дисциплинарна проверка по чл.205 ал.2 ЗМВР, разпоредена
със заповед № 4063з-939/13.09.2021г. на ВПД Директор РДГП-Аерогари срещу главен
инспектор И.М. – началник на сектор Летищна сигурност – Аерогара София от
Гранично полицейско управление – София към Регионална дирекция Гранична полиция
– Аерогари при Главна дирекция Гранична полиция - МВР : Посочено е, че
проверката е разпоредена въз основа на данни в
справка № 3282р-19467/27.08.2021г. от проверка по заповед №
3282з-1785/24.06.2021г. на директора на ГДГП, удължена със заповед №
3282з-2463/26.07.2021г., изменена със заповед № 3282з-2501/29.07.2021г. на
директора на ГДГП, като в справка № 3282р-19467/27.08.2021г. са установени данни
за извършени от гл.инспектор М. дисциплинарни нарушения, изразяващи се в
следното - А / На 19.03.2021г. в
служебно помещение на сектор Летищна сигурност – Аерогара София, е свалил
ударника на служебното оръжие на мл.инсп. П.В.. –
старши полицай в 03 група на сектор Летищна сигурност – Аерогара София, в
резултат на което е допуснал за дневната смяна на 20.03.2021г. служителят да
изпълнява служебните си задължения с неизправно зачислено служебно оръжие /с
премахнат ударник на затворения блок/. Текстовото описание на нарушението е
обвързано със справка № 3282р-19467/27.08.2021г., в която са отразени
разпоредби, нарушени с описаното деяние – чл.59 ал.1 от Инструкция №
8121з-1244/14.10.2015г. за наблюдението на държавната граница на РБългария, специфичната охранителна дейност за участие в
мерките за постигане на летищна сигурност в обществените зони и периметъра на
летищата и прилагане на компенсиращи мерки /Инструкция №
8121з-1244/14.10.2015г./ в частта : „Съставът на ГНП…носи…изправно въоръжения…“,
в резултат на което е създал реални предпоставки за неизпълнение от мл.инсп. В. на възлаганите му служебни задачи на територията
на Летище София, като извършеното от гл.инсп. М. е в
разрез и с чл.87 ал.1 и ал.3 ЗМВР, като е отнета възможността за осигуряване на
личната безопасност на мл.инсп. В. по реда на чл.87
ал.1 т.5 ЗМВР : “Полицейските органи могат да използват оръжие само когато това
е абсолютно необходимо: т.5 при вземане
на мерки за осигуряване на лична безопасност по чл. 75, ал. 2.; чл.75 ал.1 и
ал.2 ЗМВР – „При извършване на задържане по чл. 72 полицейските органи вземат
мерки за осигуряване на личната си безопасност. ; Мерките по ал. 1 се изразяват
в извършване на проверка на лицето за наличие на опасни за живота и здравето
предмети или вещи и готовност на проверяващия полицейски орган във всеки момент
да въздейства върху задържаните лица с предупреждение, сила, помощни средства
или оръжие.“. В заповедта отсъстват конкретни факти и обстоятелства, обосновали
извода за създаване на реални предпоставки за неизпълнение от мл.инсп. В. на възлаганите му служебни задачи на територията
на Летище София, както и за пряко отнета възможността за осигуряване на личната
безопасност на мл.инсп. В. по реда на чл.87 ал.1 т.5 ЗМВР. Предвид цялостната информация в справките от м.08.2021г. и от м.11.2021г.,
вкл. данните за мл.инсп.В. не са изложени съображения
за възможността, предвидена в чл.59 ал.2 от Инструкция №
8121з-1244/14.10.2015г. : „По заповед на директора на РДГП/началника на ГПУ или
БГПК и в зависимост от вида ГПН същият може да бъде въоръжен с друг вид оръжие
и допълнителен запас от боеприпаси.“. Приложени са чл.194 ал.2 т.1 / “ неизпълнение на разпоредбите на този
закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на
заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи,
заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители;“ /,
чл.200 ал.1 т.15 ЗМВР /”Дисциплинарно наказание "порицание" се налага
за: т.15 неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове ”/. В тази част от заповедта е вписано
още, че е извършено и нарушение на т.60 от Етичен кодекс за поведение на
държавните служители в МВР – „Държавният служител в качеството си на
ръководител предприема адекватни мерки за решаване на проблемите на подчинените
му служители, които биха могли да рефлектират върху изпълнението на
професионалните им задължения.“. Нарушението на Етичния кодекс /ЕК/ е
квалифицирано за дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по см. на чл.194
ал.2 т.4 ЗМВР /“неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР.“/, съставомерно по чл.200
ал.1 т.12 ЗМВР /“12. нарушаване на етичните правила за поведение на държавните
служители в МВР;„/, за което се налага дисциплинарно наказание „порицание“.; Б / „След като през месец март 2021г. главен
инспектор М. е уведомен за случай, в който младши инспектор П.В. е насочил
служебното си оръжие срещу младши инспектор Пламена П. – полицай /ВСК/ в 03
група на сектор „Летищна сигурност – Аерогара София“, служителят не е уведомил
за случая по реда на подчиненост, в резултат от което събитието не е
докладвано, съгласно установения ред в Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г.
/отм. на 20.07.2021г./ от служителите на сектор „Човешки ресурси“ към РДГП –
аерогари. Описаното деяние е обвързано със справка № 3282р-19467/27.08.2021г.,
в която е отразено, че с действията си гл.инсп. М. е
извършил нарушение на служебната дисциплина, като не е изпълнил разпоредбата на
чл.102 : „За всички произшествия и нещастни случаи незабавно писмено се
докладва по реда на подчиненост, като задължително се уведомява и съответното
звено "Човешки ресурси" по месторабота на служителя – участник в
произшествието.“ вр. с чл.99 т.13 – „. Произшествия
са и следните събития или извършени от служители деяния: т.13 нарушаване на
разпоредби за съхраняване, опазване и използване на служебни оръжия, взривни
вещества, боеприпаси, специална техника, имущество, документи, служебни карти,
пропуски и лични знаци;“, в резултат на което не е изпълнена и разпоредбата на
чл.105 от същата инструкция – „За
всяко произшествие или нещастен случай се извършва проверка за изясняване
причините и обстоятелствата за тяхното допускане. Проверката приключва с
изготвяне на писмена справка, екземпляр от която заедно със събраните материали
по случая се прилагат в личното кадрово дело на служителя.“. Поведението на служителя е
квалифицирано за дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина по см. на
чл.194 ал.2 т.1 пр.2-ро ЗМВР : „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и
разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и
главния секретар на МВР и на преките ръководители;“, съставомерно
по чл.200 ал.1 т.7 ЗМВР /“ укриване
на произшествия“/, за което се налага дисциплинарно наказание „порицание“.
Дисциплинарно-наказващият орган /ДНО/
е възприел фактическата установеност, представена от проверяващата комисия,
описана в заповедта. По отношение сведенията на мл.инсп.
П.П.е посочено, че през м.март 2021г. – без конкретна
дата, същата е споделила пред гл.инсп. М., че мл.инсп. В. употребява алкохол по време на изпълнение на
служебните си задължения, насочва служебното си оръжие срещу нея и споделя за
суицидни намерения. Отсъстват данни за времеви период, през който описаното от П.
се е случило. Жалбоподателят докладвал информацията на комисар Т. З.,
изпълняващ към момента на събитието – тоест м.март 2021г., длъжност директор на
РДГП-Аерогари и предвид информацията е проведен работна среща на ръководни
служители на РДГП-Аерогари, в която са набелязани мерки, целящи според
ръководството както евентуално потвърждаване на информацията от П., така и
намаляване на риска от непредсказуеми действия от страна на мл.инсп. В., като една от мерките е била сваляне ударника на
затворения блок от служебното оръжие на мл.инсп.В.. Тоест,
по отношение описаното в заповедта
второ нарушение, жалбоподателят фактически е докладвал информацията от П. на
директора на РДГП-Аерогари, освен което в случая във вр.
с посочената в заповедта разпоредба на чл.105 от действащата към м.март 2021г.
Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015г. за организацията на дейността по
установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания,
събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и
дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, може да бъде
прието, че ръководството е преценило, че част от проверката е набелязване на
съответни мерки с конкретни цели, една от които – намаляване на риска от
непредсказуеми действия от страна на мл.инсп.В.. Според
данните от преписката е започнала проверка по см. на чл.105 от инструкцията и
не може да бъде прието, че е извършено нарушение на тази разпоредба, която
изисква писмена справка, но не е посочено изрично длъжностното лице, което да
изготви справката при приключила проверка.
Вярно е, че отсъстват данни за писмен доклад от жалбоподателя до директора
на РДГП-Аерогари, но няма спор за наличието на докладвана информация от гл.инсп.М. на ръководния орган. Следователно, задължението по
чл.102 от инструкцията е изпълнено не в цялост, като в заповедта текстът на
чл.102 от инструкцията е цитиран без думата „писмено“ /л.14, л.35 гръб/.
Посоченото води до неясното във волеизявлението на ДНО, който от една страна се
позовава на чл.102 от инструкцията, но от друга – вписва текст на разпоредбата
без „писмено“ докладване, което всъщност възприема за нарушение поради пропуск
от писмен доклад. При обсъждане на събраните доказателства ДНО цитира писменото
докладване, но актът за налагане на дисциплинарно наказание изисква единство
във всичките си части – текстово описание на нарушение, нарушена норма /при
цитирането й, както е в случая/, преценка на доказателствата, изводи. Ведно с
посоченото следва да бъде съобразено, че отсъствието на писмен доклад няма за
последици непредприети мерки, поради което на практика доклад е имало, вкл.
предприети действия във вр. с доклада. Следователно,
писмената форма в случая е само формално изискуема и от значение са предприети
действия по доклада. Конкретната
ситуация обективно е изисквала проверка по см. на чл.105 от инструкцията за
изясняване причините за поведението на мл.инсп.В. – с
участие на психолог, каквото е имало, предвид информацията за беседа с В..
Предприетата мярка – беседа с психолог и доклада до ръководството по отношение
информацията от П. са действия, отричащи нарушение на т.60 от Етичен кодекс за
поведение на държавните служители в МВР, тъй като при констатиран проблем на
служителя, който би могъл да рефлектира върху изпълнение на професионалните му
задължения, са приложени мерки в бърз порядък. В тази вр.
е следвало ДНО при квалификация на допуснатите нарушения да обсъди видовете
мерки, набелязани на ръководната среща и съпостави същите с текста на чл.60 от
ЕК, като прецени в цялост конкретиката на фактите,
произтичащи от поведението на служителя, по отношение на който правилно е било
преценено, че следва да бъде намален риска от непредсказуеми действия. В
заповедта не са описани всички набелязани мерки, за да може обективно да бъде
преценено изпълнение на задълженията на гл.инсп. М.,
респект. неизпълнението им. По
отношение личната безопасност на мл.инсп. В. във вр. с чл.87 ал.1 т.5 ЗМВР се съобрази, че от една страна
отсъстват доказателства за обстоятелства от обхвата на чл.75 ал.2 ЗМВР, а от
друга – от съществено значение за личната му безопасност във вр. с информацията от мл.инсп.П.
е било предотвратяване на непредсказуеми действия спрямо него самия, като
мярка, позволяваща необходима проверка по см. на чл.105 от Инструкцията. ДНО
правилно приема, че мярката за сваляне на ударника от служебното оръжие е разпоредена от по-горестоящ
орган, но при проверката не е установен документ, обективиращ
несъгласие на М. с издаденото разпореждане, което счита да е неправомерно /чл.5
ал.4 от действащата към м.03.2021г. Инструкция № 8121з-470/27.04.2015г./.
Посоченият документ отсъства и показва, че жалбоподателят е възприел правилност
на разпореждането – независимо, че е посочил при проверката, че според него
свалянето на ударника е неправомерно действие и предложил вместо това на мл.инсп.В. да не му се дава служебно оръжие /последното изцяло
съответстващо на информацията за поведението на мл.инсп./.
В случая при съпоставка между данните от преписката и фактите от информацията,
предоставена от мл.инсп.П., разпореждането на зам.директора
на РДГП-Аерогари може да бъде квалифицирано на необходимо. Формално е имало
нарушение на чл.59 ал.1 от Инструкция № 8121з-1244/14.10.2015г., макар за
кратък период от време, но това нарушение е изисквало преценка въз основа на
конкретната ситуация, в която
приоритетно е било предприемането на мерки, защитаващи живота и здравето
на служителя, респект. на служителите при изпълнение на служебните им
задължения, включващи и предотвратяване на възможност от непредсказуеми
действия на мл.инсп.В. спрямо себе си. Свалянето на
ударника на служебното оръжие се явява предпазна мярка – адекватна по см. на
чл.60 ЕК като първа във времеви порядък, с която да бъде гарантирана възможност
за прилагане и на други мерки, изясняващи причини за поведението на служителя и
разрешаване на проблеми в рамките на правомощията на ръководните органи. Устният
доклад в случая не следва да бъде квалифициран като бездействие на служителя,
тъй като отсъствието на писмен доклад не е преодоляло провеждането на ръководната
среща, при която са набелязани мерки за действия, които мерки представляват
част от проверката по см. на чл.105 от инструкцията.
По отношение участието на
жалбоподателя в дисциплинарното производство в заповедта е посочено, че правото
му на защита е било гарантирано в цялост /чл.205 ал.3, чл.207 ал.8 т.6 вр. с ал.10 ЗМВР/ - запознаване със заповедта от
13.09.2021г. за извършване на дисциплинарна проверка по реда на чл.205 ал.2 ЗМВР /л.54-57; заповедта от 13.09.2021г. цели изясняване на постъпили със
справка от 27.08.2021г. данни за извършени дисциплинарни нарушения от
гл.инспектор М./, връчване на покана от 14.09.2021г. за даване на писмени
обяснения с представяне на докладна записка от 17.09.2021г., връчване на покана
за запознаване със справката от 10.11.2021г. и всички материали от проверката и
запознаване със същите /удостоверено е на последен лист от справката от
10.11.2021г. – запознаване от страна на М. на 11.11.2021г., л.47 гръб; поканата
е на л.49; в протокол от 11.11.2021г. е удостоверено предоставяне на копия от
материалите по дисциплинарната проверка, л.51/, като в указан в поканата срок е
представено възражение на 12.11.2021г., л.48. В заповедта не са отразени
документирани действия в изпълнение задължението на ДНО по чл.206 ал.1 ЗМВР. В
поканата за запознаване с обобщена справка и материалите от дисциплинарната
проверка са посочени чл.207 ал.11 вр. с ал.8 ЗМВР и
чл.50 ал.1 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г. за дисциплината и
дисциплинарната практика в МВР – поканата и посочените правни основания не са
идентични с изискванията и текста на чл.206 ал.1 ЗМВР.
При обсъждане на данните от проверката
в изпълнение на чл.206 ал.2 ЗМВР е посочено, че в случая са допуснати различни
по вид и тежест дисциплинарни нарушения, за които се налага едно и също
дисциплинарно наказание и настъпилата от нарушенията последица е изпълнение на
служебни задължения на 20.03.2021г. от страна на мл.инсп.В.
с неизправно оръжие и неизвършена проверка по чл.105 от инструкцията от
27.04.2015г., като по отношение предприета неправомерна мярка по сваляне на
ударника от служебното оръжие е налице форма на вина умисъл, а относно липсата
на писмено доклад – небрежно отношение. За цялостното поведение на служителя
ДНО препраща към кадрова справка от 26.10.2021г., според съдържанието на която М.
е служител в МВР от 2005г. и към дата на издаване на оспорената заповед – няма
дисциплинарни наказания, които да не са заличени по реда на чл.213 ал.1 ЗМВР
/л.67, 68/. Според ДНО сроковете по чл.195 ал.1 ЗМВР са спазени – едногодишният
срок от извършване на деянията изтича на 19.03.2022г., а двумесечният срок от
установяване на нарушението е започнал да тече от 15.11.2021г., когато
първоначално материалите от дисциплинарната проверка са докладвани на ДНО
/справка за извършена дисциплинарна проверка по чл.205 ал.2 ЗМВР, разпоредена със заповед № 4063з-939/13.09.2021г. е с вх.
номер в ГДГП, РДГП от 10.11.2021г. и върху първия лист е положена резолюция
„Да!“ от дата 15.11.2021г./ и изтича на 15.01.2022г. Във вр.
с чл.206 ал.2 ЗМВР е съобразено, че служителят има дългогодишен опит и към
момента на извършване на дисциплинарните нарушения няма наложени дисциплинарни
наказания, като при спазване принципа на съразмерност е наложено наказание
порицание за срок от една година – чл.204 т.4, чл.197 ал.1 т.3 и ал.3 т.2 ЗМВР.
В допълнение към изложеното : В
преписката към дисциплинарната проверка се съдържа сведение от Б.К.– ст.полицай
ВСК в 03 група от м.07.2021г., в което лицето посочило, че в началото на
м.01.2021г. заедно с мл.инсп. П. казали на ст.инсп.Н.А.- началник на 03 група на сектор Летищна сигурност
– Аерогара София, че мл.инсп.В. има сериозен проблем,
който започва да се задълбочава – проблемът е с алкохол, употребяван по време
на работа. Ст.инсп.А.отговорил, че ще съобщи за
проблема на гл.инсп.М. и заедно ще опитат да го
решат. Тоест, началник на 03 група е осведомен към м.01.2021г. за съществуващ
проблем с употреба на алкохол по време на изпълнение на служебни задължения на
служител, за който гл.инсп.М. към този момент няма
данни да е бил информиран. В допълнение към сведение от П.П..,
дадено при проверката по заповедта от 24.06.2021г. /л.99/, на 26.10.2021г.
лицето е потвърдило уведомяване на ст.инсп. А.около
01.2021г. за употребата на алкохол в работно време от В.. Отразено е и
уведомяване на гл.инсп.М., но без времеви период,
като в справката от 27.08.2021г. е посочено – в средата на м.март.2021г. /л.94
гръб/.
Справката от 27.08.2021г. касае
проверка в ГПУ – София към РДГП – Аерогари по повод постъпили предварителни
данни и съобщения от 23.06.2021г. и от 20.06.2021г. за критичен инцидент –
самоубийство, предприето на 20.06.2021г. от П.В.. и съдържа предложение за
образуване на дисциплинарни производства по чл.205 ал.1 ЗМВР по отношение на
посочени служители, сред които гл.инсп.М. /л.98
гръб/. Неоснователно в жалбата се поддържа, че справката е идентична по
съдържание със справката от 11.10.2021г. и в тази вр.
– неспазени срокове по чл.195 ЗМВР.
По отношение служителите В. и П.,
както и поведението на жалбоподателя, справката от 27.08.2021г. съдържа
подробна информация и според снети писмени сведения /13 бр./ от служители на 03
група на сектор Летищна сигурност – Аерогара София, същите заявили, че В. е
добър, отзивчив, съвестен, отговорен, честен, винаги готов да помогне и
грижовен баща, добър професионалист и не им е известно да има зависимости към
алкохол и не са го виждали да употребява алкохол през работно време. Между В. и
началник сектор М. е имало конфликти или проблеми в професионален аспект и през
есента на 2020г. са имали спор по повод изпълнение на служебни задачи. Данните
за употреба на алкохол са от м.януари 2021г. В. е споделял по време на работа с
П. съществуващи множество лични проблеми, като според П. проблемите с алкохола
са с многогодишна давност /като същата е постъпила на 16.06.2020г./. В началото
на м.април 2021г. е имало установени щети на автомобил, ползван от П. и В. при
съвместен наряд, за което М. ги обвинил, че те са нанесли щетите и е имало
разменени остри реплики на висок тон. Ситуацията е след м.03.2021г., когато
според заповедта са извършени дисциплинарните нарушения. В посочената справка
са отразени мерките от ръководната среща – проверки на всички служители на
ГПУ-София за наличие на алкохол в издишания въздух при застъпване и отстъпване
на смяна; наблюдение поведението и действието на В.; осигуряване на психолог за
разговори с П., В. и други служители; в допълнение е отразено /л.94 гръб/ –
забрана за управление на служебни автомобили от страна на В. без основание, не
по установения ред и форма. Психолог при ГДГП /Р.Табакова/ е информирала гл.инсп. М. за резултата от беседата, като относно В. не е намерила
притеснителни данни за суицидно поведение /състояние, при което човек има
желание за самонараняване или самоубийство/ на служителя и не са дадени насоки
за предприемане на мерки. В докладна записка от 02.07.2021г. от гл.инсп.С.Д.– зам.началник на ГПУ-София е посочено, че познава
В. от 2010г. и не са му били известни зависимости от негова страна, свързани с
хазарт, алкохол, наркотични вещества. Инсп.Р.Т./специалист
Първа степен в сектор „Психологично осигуряване на структури в гр.София“ при
Института по психология – МВР/ е изготвила сведение с рег.номер от 20.07.2021г.
/л.224, 225/, според което въз основа на утвърдена програма за допълнително
психологично осигуряване на служители от ГДГП от 09.11.2016г. и писмо на
директора на РДГП Аерогари от 14.11.2018г. – регулярно провежда индивидуални
беседи със служителите от РДГП-Аерогари и ГПУ, като целта е допълнително
осигуряване с психологично подпомагане на служителите за справяне с
професионалния стрес, подпомагане на междуличностни взаимоотношения, повишаване
знанията на служителите за факторите и процесите, които оказват влияние на
психичното здраве и подобряване уменията им да разпознават и управляват
стресови състояния. В хода на беседата с В. са обсъждани в по-голямата й част
неща от личния му живот и той не е споделил за разногласия с ръководството на
РДГП-Аерогари и преките си ръководители, не е имал субективно преживяване, че е
нарочен или тенденциозно следен от началника си и в цялостното му поведение не
е имало нищо обезпокоително, което да породи съмнения за „суицидна идеация“, л.91. В справката е отразено също, че при разпит
на И.М., същият посочил, че П.В.. си е вършел отлично работата. Описани са също
съществени причини за възникналият на 20.06.2021г. критичен инцидент, като в
причини от служебен характер са отразени възникнали пререкания с гл.инсп.М. по отношение изпълнение на служебни задачи и
ненавременни, неадекватни и безрезултатни мерки, предприети от ръководството на
РДГП-Аерогари и ГПУ-София във вр. с информацията от
мл.инсп.П., вкл. извършено от В. на 19.06.2021г.
нарушение на ЗДв.П – управление на МПС след употреба
на алкохол /1,83 на хиляда/. Счетено е, че беседите с психолог не са обхванали
предишни суицидни намерения на В., споделени пред П.. Тук се отбелязва, че
беседата с психолог по отношение В. е осъществена на 29.04.2021г., тъй като е
бил в отпуск по болест.
Във вр. със
събраните доказателства при проверката , приключила със справка от м.08.2021г.
може да бъде потвърден извода на комисията за ненавременни мерки, предприети по
отношение състоянието на мл.инсп.В. във вр. със Заповед № 8121з-605/07.06.2018г. на Министъра на
вътрешните работи относно дейностите по извършване на кризисно, организационно
и индивидуално психологично консултиране на служители на МВР, в която е посочен
ред и начин за извършване на психологично консултиране при критичен инцидент.
Изводът на комисията е ориентиран към Директора на РДГП-Аерогари като
длъжностно лице, което не е изпълнило посочената в справката заповед от
07.06.2018г.
Предвид изложеното, следва, че
жалбоподателят към момента на узнаване на информацията от мл.инсп.П. е предприел необходими мерки, а не е бездействал,
като ведно с посоченото по-горе по отношение възприетите от ДНО нарушения, се
отбелязва, че жалбоподателят дори да е допуснал нарушение на чл.59 ал.1 от
Инструкция № 8121з-1244/14.10.2015г. /за което не е от значение дали лично
физически е свалил ударника на служебното оръжие, предвид сведенията в тази насока
за ст.инсп.Н.А./, предприетата мярка предвид и
критичния инцидент от 20.06.2021г., практически е била съответна на конкретната
ситуация по отношение мл.инсп.В..
2. Оспорената заповед е издадена от ВПД
Директор на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Аерогари при Главна
дирекция „Гранична полиция“ към МВР – компетентен орган, заемащ ръководна
длъжност съгл. т.III.2.1
от таблица Приложение № 1 към Класификатора на длъжностите в МВР за служители
по чл.142 ал.1 т.1 и 3 и ал.3 ЗМВР, вр. с чл.204 т.4
и чл.197 ал.1 т.1-3 ЗМВР /утвърден със Заповед № 8121з-140 от 24.01.2017г.
относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл.
142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР/. Съгласно разпоредбата на чл.204 т.4 ЗМВР :
„Наказанията се налагат със заповеди от : т.4 служители на висши ръководни и
ръководни длъжности – за наказанията по чл. 197, ал.
1, т. 1 – 3.”. Във вр. с указания към
ответника за установяване компетентността на органа, издал оспорения
административен акт, е представена Заповед № 8121к-9082/22.07.2021г. /л.390/ на
Министъра на вътрешните работи за временно преназначаване на комисар Т. Ч. на
длъжност директор на Регионална дирекция Гранична полиция – Аерогари при Главна
дирекция Гранична полиция – МВР.
На основание чл.205 ал.2 ЗМВР е
издадена Заповед № 4064з-939/13.09.2021г. за извършване на проверка по получени
данни за извършено дисциплинарно нарушение от държавен служител на РДГП –
Аерогари. Проверката е възложена на определена комисия, която за резултата от
проверката да изготви писмена справка, която да се докладва в срок до
12.11.2021г. В разглеждания случай правилно е приложена нормата на чл. 205 ал.2 ЗМВР: За изясняване на постъпилите данни и/или установяване на извършителя на
дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може да разпореди
извършване на проверка, като определя срок за нейното приключване. В хода на
проверката са изпълнени предвидените изисквания в ЗМВР за процедурата и
нормите, гарантиращи правата на проверяваното лице, с изключение на изискването
по чл.206 ал.1 ЗМВР.
Според чл.
195 ал.1 ЗМВР :
Дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му. ; чл. 196 ал.1 - Дисциплинарното
нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя. ; ал.2 - Дисциплинарното нарушение е установено, когато
материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган. Справката относно извършената проверка е с рег.
номер от 10.11.2021г. с поставена резолюция „Да!“ от 15.11.2021г., от която
дата тече срокът по чл.195 ал.1 ЗМВР. Оспорената заповед е издадена на
08.12.2021г. – в двумесечния срок по чл.195 ал.1 ЗМВР.
Преписката не съдържа покана или друг
документ, с който служителя е поканен в конкретен ден и час да даде устни
обяснения или срок, в рамките на който да представи писмени обяснения. Както бе
посочено по-горе, налице е покана за запознаване с обобщена справка и
материалите по дисциплинарната проверка „и даване на допълнителни писмени
обяснения или възражения“, която покана е от дисциплинарно -разследващия орган
/л.49, 50/. Същата е от 10.11.2021г. и в основание за поканата са вписани
нормите на чл.207 ал.11 вр. с ал.8 т.1 ЗМВР и чл.50
ал.1 от Инструкция № 8121з-877/06.07.2021г., вкл. възможността за предоставяне
на допълнителни писмени обяснения или възражения в деловодството на РДГП
Аерогари в срок от 24 часа след запознаване с обобщената справка – съгл. чл.207
ал.10 ЗМВР. Тази покана е от дисциплинарно-разследващия орган и не е идентична
с покана по см. на чл.206 ал.1 ЗМВР : „Дисциплинарно наказващият орган е длъжен
преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или
да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния
служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения.”. Задължението
е еднозначно и не е изпълнено в случая. Поканата по чл.207 ЗМВР е получена на
11.11.2021г., на която дата са предоставени на М. копия от материалите по
дисциплинарната проверка. На 12.11.2021г. служителят е представил писмено
възражение по справката, в което ясно е посочено, че е на основание чл.207
ал.10 ЗМВР. Писменото възражение по чл.207 ал.10 ЗМВР не е идентично с писмени
обяснения по чл.206 ал.1 ЗМВР, каквито в случая няма данни да са поискани,
както и отсъства информация за покана за изслушване на служителя от
дисциплинарно-наказващият орган. В оспорената заповед също отсъства позоваване
на приети писмени обяснения на основание чл.206 ал.1 ЗМВР или проведено
изслушване на служителя. Възприето е в съдебната практика, че разпоредбата на
чл.206 ЗМВР осигурява възможност на дисциплинарно - наказващия орган да получи
непосредствени впечатления от поведението на служителя и да си създаде мнение
за отношението му към нарушението, като по този начин формира лично становище
относно вината и отговорността, като същевременно предостави на привлечения към
дисциплинарна отговорност възможност да изрази становище по случая, да обясни
поведението си. Дисциплинарно - наказващият орган има задължение да събере
всички относими за случая доказателства - както обвинителни, така и защитни.
Същият не е обвързан със становището на комисията за проверка, а следва
съгласно чл. 206 ал. 4 ЗМВР самостоятелно в рамките на правомощията си да оцени всички
събрани в хода на производството доказателства преди да постанови акта си.
Самостоятелната преценка на ДНО произтича от правомощията му и в случая
доказателства за осъществяването й не са налице. Пропускът представлява
съществено нарушение на административнопроизводствените правила - самостоятелно
основание за отмяна на обжалвания административен акт, в каквато насока е константната
практика на ВАС / в този см. Решение № 467 от 13.01.2020г. на ВАС по адм. д. № 14599/2018г., V о., докладчик председателят Д.Д.: „Правилни обаче са изводите на съда, а и от
доказателствата по делото категорично се установява, че при издаването на
оспорената заповед е допуснато нарушение на изискванията на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарнонаказващият
орган не е изпълнил императивно вмененото му задължение преди налагане на
наказанието да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения.
Изслушването на служителя, съгласно законовия текст, следва да стане преди
издаване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, но след като
служителят се е запознал с резултатите от извършената проверка на фактите и
обстоятелствата по случая, за да може да направи своите възражения по тях, да
посочи доказателства, да даде обяснения и своето виждане, за да осъществи
пълноценно правото си на участие в дисциплинарното производство и правото си на
защита. …Според чл. 207, ал. 7 от ЗМВР за резултатите от разследването
дисциплинарно разследващият орган изготвя обобщена справка, а държавният
служител, срещу когото се води дисциплинарното производство има право да се
запознае с обобщена справка – ал. 8, т. 1 от същия текст и в срок от 24 часа
след запознаването да даде допълнителни обяснения и възражения – по арг. на ал. 10 от посочената норма. Видно от доказателствения материал по делото не са налични данни, че
от служителя са искани обяснения по смисъла на чл. 206 от ЗМВР, като последните
са различни от тези по чл. 207, ал. 10 от ЗМВР, които се дават пред
разследващия орган, поради което правилно съдът е приел, че от страна на
наказващия орган не е изпълнено задължението му по чл. 206 от ЗМВР. Целта на
даване на писмени обяснения или изслушване на служителя от МВР е същите да
бъдат взети предвид от страна на административнонаказващия
орган при определяне на дисциплинарното наказание, което задължение не е
изпълнено в настоящия случай. Налице е нарушаване на правото на защита, което
обосновава приетото, че допуснатото нарушение на административнопроизводствените
правила е съществено, което е и самостоятелно основание за отмяна на обжалвания
административен акт.“. /.
Жалбата се приема за основателна с
присъждане на направените съдебни разноски, коригирани в частта за адвокатското
възнаграждение, предвид заявено възражение от представителя на ответника /10лв.
– държавна такса; 500лв. – адв.възнаграждение, при претендирано в размер на 600лв. във вр.
с чл.8 ал.2 т.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – предвидено минимално възнаграждение – 400лв./.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.211 пр.3-то ЗМВР , съдът
Р Е Ш И :
Отменя Заповед №
4064з-1240/08.12.2021г., издадена от ВПД Директор на РДГП – Аерогари – София.
Осъжда МВР да запрати на И.Г. ***, ЕГН
: **********, съдебни разноски в размер на общо 510лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :