№ 1054
гр. Бургас, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20232120202866 по описа за 2023 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на „*“ ООД с ЕИК: *, чрез адв. Г. Г. – АК-
Ямбол, с посочен съдебен адрес: гр. Ямбол, *, срещу Наказателно постановление №
002907/10.07.2023 г., издадено от * – Директор на Регионална дирекция за областите Бургас,
Сливен и Ямбол – към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за Защита на
потребителите (КЗП), с което за нарушение на чл. 34, ал. 2 от Закона за предоставяне на
цифрово съдържание и цифрови услуги (ЗПЦСЦУ) и на основание чл. 70 от същия закон, на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Като цяло
фактическата обстановка не се оспорва, но се застъпва, че дружеството не е извършило
нарушение по посочения текст от закона. В тази връзка се изтъква, че процесният диван е
серийно производство и не се отличава по нищо от мострата, която клиентът е видял в
магазина и е изпробвал преди да направи покупката. Акцентира се, че от съставените
документи не може да се разбере в какво точно се изразява несъответствието, за което КЗП
санкционира търговеца. Посочват се редица нарушения на производствените правила,
включително и некоректно посочване на дата на извършване на нарушението, а под
евентуалност се пледира за квалифициране на нарушението като маловажно, с прилагането
на чл. 28 ЗАНН. Претендират се разноски.
В откритото съдебно заседание, в което приключи разглеждането на делото,
жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. В писмено становище от
процесуалния му представител жалбата се поддържа по изложените в нея доводи, които се
1
допълват и конкретизират. Иска се отмяна НП и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган - Директор на Регионална дирекция за областите
Бургас, Сливен и Ямбол – към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за
Защита на потребителите не изпраща представител и не взима отношение по жалбата.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от известието за доставяне на л. 27 - НП е връчено
на представител на жалбоподателя на 19.07.2023 г., а жалбата е подадена чрез куриер на
20.07.2023 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 28.02.2023 г. в КЗП постъпила потребителска жалба с вх. № Б-03-230/28.02.2023
г., в която се посочвало, че потребителят е закупил диван на 26.11.2022 г. На 15.12.2022 г.
потребителят констатирал, че диванът не съответства на мострата в магазина на търговеца
„Нов дом“ в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, защото е по-мек от изложения. На 09.01.2023
г. потребителят завел рекламация, но въпреки това липсвало произнасяне по нея и стоката
не била преведена в съответствие.
По повод на сигнала била образувана проверка, възложена на св. Т. С. – ст. експерт
към Регионалната дирекция на КЗП. Св. С. посетил магазина на 20.03.2023 г., като изискал
от търговеца документи и становище по жалбата. Становище постъпило на 10.04.2023 г. и в
него търговецът застъпвал, че доставеното изделие (диван) е еднакво по качество и в него са
вложени същите материали, каквито в мострата, поради което и не е налице несъответствие,
което да подлежи на премахване.
Въпреки становището св. С. преценил, че търговецът е извършил нарушение на чл.
34, ал. 2 от ЗПЦСЦУ, защото в едномесечен срок от датата на предявяване на рекламацията
(т.е. до 09.02.2023 г., включително) не е превел потребителската стока в съответствие с
договора за продажба. Поради това на 25.04.2023 г. съставил срещу него АУАН с № 002907.
Актът бил връчен на упълномощен представител на дружеството, който го подписал
без възражения. В срокът по чл. 44, ал.1 ЗАНН постъпили писмени възражения, в които
жалбоподателят още веднъж застъпил тезата си, че потребителската стока не се различава от
мострата, поради което и не счита, че е извършил нарушение.
Административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, не дал вяра на
възражението, а издал атакуваното НП, в което пресъздал фактическата обстановка,
изложена в акта. АНО също счел, че горните факти, нарушават задълженията,
регламентирани в чл. 34, ал. 2 от ЗПЦСЦУ, поради което и на основание чл. 70 от същия
закон, наложил на жалбоподателя „Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода
2
на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. Като
цяло страните не спорят по фактите, като основният правен спор е съсредоточен около това,
дали поведението на търговеца съставлява административно нарушение по горепосочения
текст или не.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид
така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице, видно от приложената Заповед № 299/04.07.2019 г. на
Председателя на КЗП. Административнонаказателното производство е образувано в срока
по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Въпреки това и при съставяне на АУАН, и при издаване на НП, е допуснато
съществено нарушение на производствените правила, като в нито един от двата
процесуални документа не са посочени конкретните обстоятелства по извършване на
вмененото нарушение, така както изискват нормите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Нито в акта, нито в НП се съдържа описание на всички елементи от фактическия
състав на вмененото нарушение, доколкото направеното такова е бланкетно и преповтаря
законовия текст, но не съдържа конкретика по отношение на предмета на предявената
рекламация, вследствие на което не позволява на санкционираното лице да разбере в какво
се състои предявеното му административно «обвинение» и да се защити по него. Допуснато
е съществено неотстранимо нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което
е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на посоченото НП.
Това нарушение води и до недоказаност на нарушението, доколкото най-напред е
било необходимо да се установи наличието на предмета на рекламацията, обуславящ
възникването на задължението й за отстраняване в 1-месечен срок, а след това този предмет
да бъде посочен като част от състава на вмененото на юридическото лице нарушение –
доколкото без наличието на обоснована и годна рекламация не може да възникне валидно
задължение по чл. 34, ал. 2 от ЗПЦСЦУПС.
В конкретния случай оплакването на потребителят е, че диванът, който е закупил, е
по-мек от мострата, която е видял в магазина. Касае се за субективно усещане, което няма
как да бъде подложено на проверка (за един човек един диван може да е мек, а за друг -
твърд). Контролните органи не са ангажирали никакви доказателства, че в процесния диван
има вложени по-различни материали (в количествено или качествено отношение) от
мострата, които евентуално да са довели до някакво несъответствие между мострата и
продадения артикул. Няма и твърдения в тази насока. Тъкмо напротив – видно от
показанията на св. * – касае се за серийно произвеждана стока, при която във всеки артикул
се влагат еднакви по количество и качество материали. Не става ясно какво точно поведение
се иска от търговеца, за да удовлетвори рекламацията – т.е. как се очаква от жалбоподателя
3
да направи дивана по-твърд, така че да съответства на усещането на клиента, при
положение, че не се доказва продаденият диван да е изпълнен по различен начин от
мострата. Не може да не се отбележи и че клиентът е приел стоката без забележки на
26.11.2022 г. (л. 48), като тогава не е констатирал стоката да е по-мека от очакванията му.
Едва на 15.12.2022 г. потребителят достигнал до заключението, че диванът не съответства
на мострата в магазина на търговеца, защото е по-мек.
Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав счита, че от една страна в хода
на производството са допуснати съществени нарушения, изразяващи се в липса на
посочване на конкретни обстоятелства, които са включени в предмета на доказване, а
отделно от това и самото „обвинение“ е останало недоказано, поради което и издаденото НП
следва да се отмени изцяло.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63д ЗАНН (
ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният
съд може да присъжда разноски на страните. В случая, с оглед изхода на правния спор,
разноски се дължат в полза на жалбоподателя, който своевременно е поискал присъждането
им, но не е представил по делото никакви доказателства за реално сторени разноски и
техния размер. Поради това и искането му следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 002907/10.07.2023 г., издадено от * –
Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол – към Главна
дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за Защита на потребителите , с което за
нарушение на чл. 34, ал. 2 от Закона за предоставяне на цифрово съдържание и цифрови
услуги и на основание чл. 70 от същия закон, на „*“ ООД с ЕИК: * е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „*“ ООД с ЕИК: * за присъждане на разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4