О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /29.07.2020 г., гр. Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IIІ състав, на 29.07.2020 г., в закрито заседание в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията
г. д. № 355/2020 г. по описа на РС – Провадия, намира следното:
Делото е образувано въз основа на
искова молба, уточнена с молба вх. № 2396/02.06.2020 г., подадена от Ю.Ш.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу Г.М.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***.
В срока по чл. 131 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника, като на основание чл. 140 от ГПК съдът
следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като
допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи
размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, да изготви
проект за доклад.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК изготви
следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
В молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: Страните са сключили
граждански брак на 12.01.1995 г., който е първи и за двамата. От него имат
родени две деца, едното от което е пълнолетно.
По време на съвместното им
съжителство възниквали конфликти по различен повод. Твърди се, че ответникът е
агресивен и многократно е нанасял побой на ищеца. Ч. била подложена на
психически и физически тормоз по време на цялото им съвместно съжителство. Всичко
това се случвало пред децата им. Многократно се събирали и разделяли, като след
всяка раздяла ответникът обещавал, че нещата ще се променят и тя в името на
децата отново се връща в семейното жилище. Очакваната от нея промяна в
отношенията не настъпвала. Синът им навършил пълнолетие и отишъл да работи в
чужбина, тъй като не издържал на нескончаемите им скандали. Отношенията им все
повече и повече се влошавали и преди около две години тя заживяла на втория
етаж от семейното им жилище заедно с децата, а ответникът на първия жилищен
етаж. Твърди, че ответникът не давал средства за издръжка нито за нея, нито за
сина им. Не е предоставял средства за закупуване на дрехи, учебници, учебни
пособия или лекарства. Единствените доходи, които имат били от средствата, които
им изпращал големият им син от чужбина. Независимо, че живеели на отделни
етажи, ответникът посещавал етажа, който обитават, когато ги няма, и вземал
хранителните продуктите които са си купили. Синът им Ш. страдал от „Вазомоторен
ринит”, за което била необходима постоянна терапия и закупуване на лекарства.
Макар и на отделни етажи, психическият тормоз спрямо нея не преставал. Ответникът
непрекъснато я притеснявал, като ѝ отправял заплахи за саморазправа.
Отношението му спрямо сина им било същото и през 2018 г. се наложило да посетят
детски психиатър. Вследствие на непрекъснатия психически тормоз спрямо нея и
детето синът им Ш. получил „психотично разстройство” на здравето. Посещавали
непрекъснато психолог, който се стремял да овладее състоянието му. Ищецът също
посещавала психолог. Многократно са подавали сигнал на телефон 112 и е търсила
защита от служителите на полицията. Последният такъв случай бил от 25.04.2020 г.,
когато отново била принудена да търси защита от непрекъснато упражняваното
спрямо нея и детето домашно насилие. Пристигналите служители на полицията
съставили протокол за предупреждение.
Всичко гореизложено довело до
разкъсване на семейната им общност, до липса на взаимност, уважение, доверие и
другарски отношения, при което брачната им връзка била само формална и не
съответства на закона. Бракът им бил непоправимо разстроен, не било възможно да
се преодолеят настъпилите противоречия, за да се възстановят нормалните
съпружески отношения между тях.
Моли съда да прекратите брака, сключен между страните като постанови, че
вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните им отношения
има ответникът Г.М.Ч..
Моли да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение
на роденото от брака непълнолетно дете Ш., роден на *** г., на ищеца - неговата
майка, като се определи местоживеенето му в с.Лопушна, община Дългопол, област Варна,
ул.”Четиринадесета” № 9.
Моли да бъде определен следният режим на лични отношения на бащата с детето
Ш., а именно: всяка първа и трета събота от месеца от 10ч. до 12ч. в дома им в
с. Лопушна, община Дългопол, област Варна, ул.’’Четиринадесета” № 9.
Моли да бъде осъден ответникът Г.М.Ч. да заплаща месечна издръжка в размер
на 250 лева за детето Ш., считано от
подаване на исковата молба, със съгласието на неговата майка и законен
представител Ю.Ш.Ч., с падеж до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно
със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на законна
причина за нейното изменение или прекратяване.
Моли да бъде осъден ответникът Г.М.Ч. да заплати месечна издръжка в размер
на 250 лева за детето Ш. за период от
една година назад, а именно от 03.05.2019 г. до 03.05.2020 г. общо в размер на
3000лв., със съгласието на неговата майка и законен представител Ю.Ш.Ч..
В случай на осъдително решение относно издръжката на детето, моли сумите да
бъдат привеждани по следната сметка: BG 93STSA93000007443556 Банка ДСК- титуляр Ю.Ш.Ч..
Моли да ѝ бъде предоставено за ползване семейното жилище находящо се в
с. Лопушна, община Дългопол, област Варна, ул. ”Четиринадесета” № 9.
Не претендира издръжка от ответника.
Моли да съда да постанови след прекратяване на брака ищецът да носи
предбрачното си фамилно име Осман.
Декларира, че съпрузите нямат
придобити по време на брака в режим на СИО недвижими имоти, че нямат придобити
по време на брака МПС и движими вещи на значителна стойност, че нямат придобити
влогове, че нямат регистрирани търговски дружества, че не участват в такива и
не притежават дялове и акции в търговски дружества.
В срока по чл. 131 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника. Съобщението е връчено на същия лично на 10.06.2020 г.
/л.34/
Правна квалификация на предявените
искове:
По брачните искове с правно
основание чл. 49, ал. 1 от СК за
прекратяване на сключения между страните граждански брак с развод, поради
настъпилото негово дълбоко и непоправимо разстройство, по вина на ответника.
Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест, следва да се укаже на всяка от
страните, че е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите
искания или възражения, както и връзките между тези факти.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва
на ищеца, че следва да докаже, че страните са в брак, както и осъществяването на факти и обстоятелства, довели до дълбоко
и непоправимо разстройство на брака; да установи всички факти и обстоятелства, касаещи твърдяната брачна вина на
ответника.
В тежест на ответника е да докаже
положителните факти, на които би се позовал.
По небрачните искове по чл. 59, ал.
2 и чл. 143 от СК:
Съдът на основание чл. 146,
ал. 1, т. 5 от ГПК указва на ищеца, че носи доказателствената тежест за
всички обстоятелства, от които черпи правата си – че с ответника имат общо
дете, ненавършило пълнолетие, че са разделени, родителския си капацитет, че тя
сама полага грижи за детето; нуждите на детето от месечна издръжка в
претендирания размер и възможността на ответника да я дава.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т.
5 от ГПК указва на ответника, че следва да установи положителните факти,
на които би се позовавал, включително участието си в издръжката на детето.
Претенцията за издръжка на непълнолетното
дете за минало време е с правна квалификация чл. 149 от СК;
По иска по чл. 56, ал. 3 от СК:
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т.
5 от ГПК указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи,
че семейното
жилище е собственост на ответника.
Претенцията за фамилното име е с
правна квалификация чл. 53 от СК.
Съдът, на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, указва на ищеца, че не сочи доказателства за твърдените от нея
факти и обстоятелства, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака,
респ. за брачната вина на ответника, доколкото не са конкретизирани
обстоятелствата, които ще се установяват с исканите гласни доказателствени
средства; за твърдяното обстоятелство, че семейното жилище е собственост на
ответника.
Съдът на основание чл. 140 от ГПК
следва да се произнесе по допускане на доказателствата.
Представените от ищеца писмени документи
касаят правилното решаване на спора и следва да бъдат допуснати за приемане
като писмени доказателства.
Следва да бъде уважено искането
да бъде задължен ответникът да представи доказателства за доходите, които е
получил за една година назад.
Съдът, на основание чл. 59, ал. 6 от ГПК, следва да укаже на родителите да се явят в съдебно заседание за лично
изслушване по въпросите за родителската отговорност и издръжката на детето.
Предвид засягането в настоящото производство
на права и законни интереси на непълнолетно дете, следва на основание чл. 15,
ал. 6 от Закона за закрила на детето Дирекция „Социално подпомагане” – Провадия
да изготви социален доклад по делото, като с оглед възрастта на детето и чл.
15, ал. 1 от ЗЗДет., съдът намира, че следва да бъде призовано за изслушване
детето Ш.Г.Ч..
Мотивиран от горното и на основание
чл. 140 ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА делото за разглеждане в
открито съдебно заседание на 14.08.2020
г. от 11:00 часа, за които дата
и час да се призоват страните.
ДОПУСКА ИЗСЛУШВАНЕ на детето Ш.Г.Ч., който да се призове за откритото
съдебно заседание чрез ДСП – Провадия.
ЗАДЪЛЖАВА
ДСП – Провадия да изготви социален доклад по делото преди датата на насроченото
съдебно заседание, както и да осигури присъствието на упълномощен представител
в насроченото по делото открито съдебно заседание за изслушване на детето Ш.Г.Ч..
ДОПУСКА за приемане като писмени
доказателства представените с исковата молба документи.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за твърдените от нея факти и
обстоятелства, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, респ. за
брачната вина на ответника, доколкото не са конкретизирани обстоятелствата,
които ще се установяват с исканите гласни доказателствени средства; за
твърдяното обстоятелство, че семейното жилище е собственост на ответника.
ЗАДЪЛЖАВА ответника да представи доказателства за доходите, които е получил
за една година назад, включително и трудови такива.
УКАЗВА, на основание чл. 59, ал. 6 от ГПК, на
родителите да се явят в съдебно заседание за лично изслушване по въпросите за
родителската отговорност и издръжката на детето.
ОБРЪЩА ВНИМАНИЕ НА СТРАНИТЕ, че при иск
за развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Непосочените основания, настъпили и станали известни на
съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание
за предявяване на нов иск за развод /чл. 322, ал. 1 от ГПК/.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, че
съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи
спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и
връзките между тях.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните по делото в хода на насроченото по
делото съдебно заседание да изложат становището си във връзка с дадените
указания и доклада по делото, както и да предприемат съответни процесуални
действия, съобразно изразеното от всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва да
се явят лично в първото съдебно заседание.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяването му
без уважителна причина в първото по делото съдебно заседание и непредставяне на
доказателства за наличие на такава - производството по делото подлежи на
прекратяване по реда на чл. 321, ал.1 ГПК.
УКАЗВА на страните, че тази страна,
която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или
на който ѝ е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си
адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощника на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
Съдът приканва страните към СПОГОДБА като
им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на
спора и има преимущество пред спорното производство по реда на основание чл. 140
от ГПК.
НАПЪТВА на основание чл.11, ал.2 от
Закона за медиацията страните към
разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора
могат да постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде
помогнато за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван
способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни
отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може
да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при
ВРС.Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052
662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по
делото, обективиран в мотивната част на настоящото определение.
Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните, а на ДСП –
Провадия да се връчат и преписи от исковата молба и от молба вх. № 2396/02.06.2020 г.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: