РЕШЕНИЕ
Номер 261626 03.06.2021 година Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
IV брачен състав
В публично заседание на двадесет и осми
април две хиляди, двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ДИАНА КОСТАДИНОВА
Секретар: София Чаушева
като разгледа докладваното от съдията дело номер 12865 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150
от СК.
Постъпила е искова молба от А.Д.С.,
действащ лично и със съгласието на своята майка А.Г.К., против Д.А.С., в която
твърди, че е дете на ответника, като с Решение № 943/17.03.2016 г., постановено
по гр. дело № 15688/2015 г. на II бр.с. на Районен съд – П.
е изменен размерът на издръжката, която ответникът е задължен да му плаща на
130 лв. Твърди, че оттогава са изминали 5 години, с оглед на което е налице
съществено изменение на обстоятелствата, релевантни за това задължение.
Понастоящем А. бил на ***** години, ученик в ****** клас в ОУ ******. Боледувал много често и страдал от няколко хронични заболявания – ********. Заради сериозни ортодонтски проблеми детето се лекувало от месец
август 2018 г. в специализиран ортодонтски кабинет на д-р *****. Лечението на
детето все още не било приключено, като сумата по ортодонтската операция била в
размер на 4050 лв., като майката не била заплатила повече от половината сума
все още. Освен това детето ходело на частни уроци по математика и английски
език два пъти седмично при цена по 15 лв. на урок или общо 60 лв. на седмица.
Били му необходими средства за учебни помагала, различни извънкласни занимания,
развлечения и социално-културни прояви. Майката не била в състояние да покрива
нарасналите разходи на детето, тъй като получавала минимални доходи. От друга
страна ответникът бил млад и работоспособен и от 5 години работел в Г., като
доходите му били над 2000 евро месечно. Освен това нямал задължение за издръжка
към други деца. Направено е искане съдът да постанови решение, с което са
измени Решение № 943/17.03.2016 г., като увеличи издръжката, дължима от
ответника на ищеца от 130 лв. на 500 лв. месечно, считано от датата на подаване
на исковата молба – 05.10.2020 г., до настъпване на законоустановени причини за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва при
просрочие. Претендират се направените по делото разноски.
В срока за
отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил такъв от назначения за особен представител
на ответника адв. Н.. Оспорва предявения иск. Твърди, че в действителност
предходната издръжка е била определена при други обстоятелства и нужди на
детето, като същата е присъдена преди повече от 5 години, като е нормално, с
оглед възрастта на детето, неговите нужди и променената икономическа
обстановка, да е налице необходимост от увеличаване размера на издръжката. В
случая обаче майката също била работоспособна и в трудова възраст. Възможностите
на бащата да заплаща издръжка следвало да се установяват по безспорен начин.
Предявеният иск е по чл. 150 от СК.
Пловдивският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното:
Между страните не се спори, че А.Д.С., ЕГН ********** е дете на Д.А.С., ЕГН **********
и А. Г.К., ЕГН **********
Видно от представеното Решение № 943 от 17.03.2016г. на Районен съд – П., 1І
брачен състав, постановено по гр.д.
№ 15688/2015г., ответникът Д.А.С., ЕГН ********** е осъден да заплаща на
непълнолетното дете А.Д.С.,
ЕГН **********,
чрез неговата майка А. Г.К., ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 130 лева /сто и тридесет лева/.
От
разпита на допуснатия свидетел на
ищцовата страна Д. А. К. , ****** на ищеца, става
ясно, че А. и А. живеят при нея от някъде 12-13 години. За
издръжката на А. се грижили дядото, бабата, също и майката.
Детето много често
боледувало и все още боледувало. Страдало от алергия за която пило лекарства цяла година на стойност 220 лева. Детето имало ***** и се наложило да го оперират два пъти , но проблемите
продължавали и за тях давали по 150-200 лв. на месец. Задължително всеки месец ходили
на датата, която е определена при д-р *****, за да може това дете да се
излекува. А. бил отличен ученик, защото по всичко получавал
петици, шестици. Нямал четворки. Мечтаел си да стане ортодонт. Помагали
му да учи английски, много добре се справял
и по математика. Ходил на частни
уроци по математика и английски
за които заплащали по 15 лв. на урок. 3-4 пъти в седмицата
ходил
на частни уроци, което било 60 лв. на седмица и 240 лева наъ месец само за частни уроци. Два пъти в седмицата ходи
на уроци по английски и два пъти по математика. Майката
на детето получавала минималната
заплата 600 лв. Ответникът Д.А. бил от 5 или 6 години в Г.. Той се оженил за друга жена,
нямали деца и свидетелката разбрала от други хора,
които идват от Г., че получавал много добра заплата. Някъде 3000 евро. Не знае
какво работи, не може да каже. В България бил
работил нещо подобно на *****, не знае
с
точност, ****** тук в България. Ответникът нямал желание да се връща в България. Казва, че са подали жалба
в прокуратурата, защото не плаща
издръжка и от прокуратурата не са могли да го намерят и делото е спряно.
Сумата
от 4500 лв. за оправяне на
***** проблеми на А. не била изплатена все още и всеки месец продължавали да ходят
и да плащат. Д-р ***** не била казала кога ще
приключи това лечение.
Твърди,
че месечно поне 700-800 лв. отивали само за А..
Съдът кредитира показанията на разпитаната
свидетелка на ищцовата страна,
тъй като същата пресъздава непосредствените си впечатления от отношенията на
страните, не си противоречат и съответстват на събрания доказателствен матиреал
по делото.
От изготвения по делото социален доклад, съгласно информационна база данни на ДСП- П., по данни на г-жа К. двамата с г-н С. сключват
граждански брак през ***** г. От брака си имат едно дете А.
на *****г. Няколко месеца след раждането на детето бащата
изоставя майката и сина си. След раздялата бащата заживява с друга жена. Г-жа К.
и А. отиват да живеят при нейните родители, за да й помагат в грижите и
отглеждането на детето. Г-н С. първоначално много рядко е отивал да вижда сина
си за около 30 минути и след това е спрял да търси контакт с него. Към момента
контактът между бащата и детето е прекъснат. През 2011 година двамата родители
се развеждат като родителските права са предоставени на майката - всяка първа и
трета седмица от месеца без преспиване. На г-н С. е определено да плаща
издръжка от 130 лв. месечно. Г-жа К. споделя, че
бащата около три месеца е давал пари и след това е спрял. От раждането си А. се отглеждат в семейна среда. Г-жа К. споделя, че
полага всички необходими грижи за отглеждането и възпитанието на детето си.
Майката заявява, че осъществява необходимия родителски контрол, посещава
родителските срещи в училището. Г-жа К. полага адекватни грижи за А. предвид
възрастта му - посрещнати са здравните, емоционалните и образователните му
потребности. Контактът между детето и бащата е прекъснат Личен лекар на
непълнолетния е д-р *****. По думите на майката, на А. са
извършени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи за възрастта. А.К. и детето споделят едно домакинство с нейните родители. Жилището е
собственост на ******, за което заплащат месечно 30
лв. Апартаментът се състои от две спални, хол, кухня и санитарен възел. За А.
има обособена детска стая. Апартаментът е обзаведен с всички необходими мебели
и уреди за функциониране на домакинството. Хигиенно-битовите условия са добри.
Госпожа К. казва,
че е ******, за което получава 580 лв. месечно. Бащата не изплаща
определената му издръжка. Майката споделя, че разчита на финансовата подкрепа
на нейния баща. А. разказва, че приятелският му кръг е изграден от
деца от училището и от квартала, в който живее. Детето допълва, че поддържа
контакти с близките на майка си и не поддържа контакти с близките на баща си.
Г-жа К. посочва, че в грижите за детето разчита на подкрепата на нейните
родители. А. е ученик в ***** клас в
ОУ *******. По данни от майката, синът й има добро поведение и
отличен успех в училище. Детето има изградени навици за поддържане на детската
стая, на личната хигиена, изпълнява възложените ангажименти
от майка му, съобразно възрастта и възможностите му. Непълнолетният тренира *****, което струва 50 лв. месечно и посещава два пъти
седмично уроци по английски език, за които майката с помощта на нейния брат
заплащат 30 лв. за урок. По информация от майката и по наблюдение на социалния
работник, между майката и А. съществува привързаност.
Контакт между бащата и детето не е наблюдаван. Непълнолетният казва, че не
общува с баща си, двамата не поддържат връзка. Майката твърди, че към момента не обменя информация с бащата и двамата
не си сътрудничат по въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на детето
им.
За майката на детето съобразно приетата по
делото справка от НАП
– П., става ясно че за лицето А.Г.К. с ЕГН **********: Няма
регистрация като едноличен търговец. Няма регистрация като самоосигуряващо се
лице. Няма участие в търговски дружества. Няма
данни за подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна 2019 г. и отчетна 2020 г. По информация от
централизирана база данни „Справки
по чл. 73 от ЗДДФЛ“ за лицето няма данни за изплатени суми от фирми за отчетна
2019 г. и отчетна 2020г. Няма
декларирани недвижими имоти. Няма декларирани МПС /по данни на общините/. Майката на
детето е с последен работодател ****** и от април 2020г. до февруари
2021г. включително е получавала
средномесечно трудово възнаграждение в размер на 750 лева.
За бащата на детето
и ответник в производството - Д.А.С. с ЕГН **********, видно от справката
НАП - П. е, че: Няма
данни за подадени уведомления по чл. 62. аз. 5 от Кодекса на труда за
регистрация на трудови договори в НАМ за ЕГН ********** за период от 01.01.2019
г. до 05.04.2021 г. Няма данни за
осигуряването по ЕГН за период от 01.01.2019 г. до 05.04.2021 г. Няма данни за подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетна 2019 г. и
отчетна 2020 г. По информация от централизирана база данни „Справки по чл. 73 от ЗДДФЛ" за лицето няма данни за изплатени суми от фирми за отчетна 2019 г.
и отчетна 2020 г. Няма декларирани недвижими
имоти. Има декларирани МПС /по данни на общините/
Видно от представената служебна бележка /л.8 от делото/ ищецът в
производството е бил редовен ученик в ******
клас през учебната 2019/2020г.Видно от представената от *****
ележка е , че детето страда от **** като
лечението е започнало през 2018
година и продължава и до момента.
Сумата за лечението е в размер на 4050 лева и се заплаща месечно на вноски от майката на детето. От представените на л.65 от делото бележки
от ***** е видно, че лечението на
детето продължава и понастоящем като
средномесечно се заплащат суми от
50 до 400 лева. Видно от представените аембулаторни
листове е , че детето е приемало
поддържащо лечение *******
за една
година, но в момента не приема лекарства за това. Видно е
също така, че детето страда от
различни алергии за които приема
медикаменти вътрешно и външно.
При така установените
факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:
Задължението за издържане на детето до
навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето,
като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009г. те
дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на
детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК
посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт
от размера на минималната работна заплата.
Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е
достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна
уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на
конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,
която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
За да бъде уважен искът за осъждане на
ответника да заплаща месечна издръжка в по-висок от присъдения вече размер
на детето си, следва да се установи
промяна на обстоятелствата, при които е бил определен първоначалния размер на
издръжката, размерът на доходите на всеки от родителите на детето, с оглед
преценката на възможностите им да осигурят издръжка.
По отношение на първата
група обстоятелства, подлежащи на преценка в настоящото производство, съдът
намира от една страна, че действително е налице промяна в обстоятелствата,
мотивирали първоначално определения размер на дължимата на детето издръжка.
Същата е присъдена от преди повече от 5 години. За изминалия период от време е
налице промяна в нуждите на детето. Освен това съществува промяна на
икономическата обстановка в страната, при която обективно е трудно дете на тази
възраст да бъде издържано с определените преди 5 години средства
от 130 лева- издръжката, която
ответникът е осъден да плаща. Освен
това трябва да се има пред вид, че майката осъществява и фактическото
отглеждане на детето. От друга страна
няма информация и доказателства бащата на детето да полага грижи за други лица
или да има задължения за издръжка на друго малолетно или непълнолетно дете. Тук
е мястото да се посочи, че към момента бащата
работи и реализира над средния за страната доход, доколкото работи и живее в
Г.. Бащата на детето е млад, здрав и в трудоспособна възраст и реализира месечен доход над размера на средния за страната такъв. Следва да се има
предвид, че бащата не участва по друг начин в отглеждането и възпитанието на детето. Следва да се има
предвид, че при предходното
определяне на издръжката
детето не е било във възраст, за
да е имало толкова потребности както
понастоящем. В момента обаче нуждите
на детето са завишени с
оглед факта, че има нужда от
дневни в по-висок размер предвид
активния растеж и нуждата от повече питателна и здравословна храна. Детето има формиран хранителен и дневен режим,
съобразен с възрастта и заболяванията, които
има. При преценка какъв е подходящият
размер на издръжката, който да отговаря едновременно на потребностите на детето
и на доходите на родителя, задължен с нея, съдът намира, на базата на събраните
писмени и гласни доказателства, че детето има нужда да получава, а двамата
родители са задължени да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на около 480
лв - за храна, дрехи, обувки, ток, вода, интернет, за развлечения, подходящи за дете на
неговата възраст, за училищни пособия и материалии, и задоволяване на други текущи нужди, включително и
такива, необходими за правилното
интелектуално и физическо развитие, както и за задоволяване на
здравословните проблеми и необходимите за това лекарства и витамини. Необходими са средства и за здравословен
хранителен режим. При
разпределяне на тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее
при майката и същата полага ежедневни грижи за него. Настоящият съдебен състав намира, че бащата следва да осигурява по 300 лева месечна издръжка за детето си, а останалите 180 лева следва да се поемат от майката, която
полага грижи за фактическото отглеждане на детето.
Ето защо искът за
увеличение на издръжката се явява
основателен за сумата в размер на 300 лева месечно за детето А., начиная от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 05.10.2020г, до настъпване на
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена месечна вноска, поради което и
следва да бъде уважен в този размер. Съдът намира, че предвид факта, че бащата се намира в работоспособна
възраст, млад и здрав е, няма задължения
към други непълнолетни лица, ще може да заплаща издръжка в този
размер.
За разликата от уважения размер от 300 лева до пълния претендиран размер от 500 лева
искът следва да бъде отхвърлен
като недоказан и неоснователен, предвид факта, че не бе доказан по категоричен
начин от ищцовата страна дохода на бащата на детето и ответник в
производството.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
вр. с чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК, ответникът дължи окончателна държавна
такса по предявения иск върху размера на присъдената /увеличена/ издръжка,
която възлиза на сумата от 244.80 лева
(двеста, четиридесет и четири лева и
осемдесет стотинки)– държавна такса върху увеличения размер на
издръжката /170 лв. х 36 месеца х 4%/.
С оглед изхода на спора ищецът
има право на присъждане на разноски съразмерно с уважената част от иска, а
ответника – съразмерно с отхвърлената част. Ищецът претендира разноски в
настоящето производство, а и има
доказателства за направени такива. Представено е адвокатско пълномощно, видно от което направените в производството
разноски от страна на ищеца за един
адвокат са в размер на 600 лева /л.55 от делото/ Искът не е уважен изцяло. Така разноските, които ответникът дължи на ищцовата страна са в размер на 275.68 лева /двеста,
седемдесет и пет лева и шестдесет и осем
стотинки/. Предвид изхода на
спора, ответникът също
има право на азноски, но такива
не са претендиани от ответната страна и следователно съдът не
дължи произнасяне по тях , а и
реално ответникът не е направил такива.
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК доколкото съдът
уважава иск за присъждане на издръжка
следва да допусне предварително изпълнение на
решението.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на определената
с Решение № 943 от 17.03.2016г. на Районен съд – П., 1І брачен състав, постановено по гр.д. № 15688/2015г., месечна издръжка, дължима от Д.А.С., ЕГН ********** на непълнолетното дете
А.Д.С., ЕГН **********, чрез неговата
майка А. Г.К., ЕГН ********** като УВЕЛИЧАВА същата от 130 лева /сто и тридесет
лева/ на 300 лева (триста лева) месечно, считано от 05.10.2020г. до навършване на пълнолетие от детето или настъпване на
друга законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска за времето от падежа до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над
уважения размер от 300 лева до
пълния претендиран размер от 500 лева.
ОСЪЖДА Д.А.С.,
ЕГН ********** да заплати по
сметка на Районен съд- Пловдив сумата от
244.80 лева (двеста, четиридесет и четири лева и осемдесет стотинки)– държавна такса върху
увеличения размер на издръжката /170 лв. х 36 месеца х 4%/.
ОСЪЖДА Д.А.С., ЕГН ********** да заплати на А.Д.С., ЕГН **********, чрез неговата майка А. Г.К., ЕГН ********** сумата
от 275.68 лева /двеста, седемдесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки/ - направени
разноски в производството от ищцовата страна за хонорар на един адвокат, съобразно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д.А.С., ЕГН ********** да заплати по сметка
на ПдРС
сумата от 150 лева / сто и
петдесет лева/, заплатено от бюджета на
съда възнаграждение на назначения
особен представител на ответника
в производството.
На
основание чл. 242 ал.1 от ГПК СЪДЪТ
допуска предварително изпълнение на решението.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п./
Вярно с оригинала
С.Ч.