Определение по дело №868/2020 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 581
Дата: 27 април 2020 г.
Съдия: Петър Георгиев Касабов
Дело: 20207180700868
Тип на делото: Касационно частно административно дело
Дата на образуване: 10 април 2020 г.

Съдържание на акта

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

№. 581/27.4.2020г.

 

гр. Пловдив, 27. 04. 2020 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВХХVI състав в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и двадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

  ПЕТЪР КАСАБОВ

 

като разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ ч.к.а. дело № 868 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка чл. 14 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Делото е образувано по чатна жалба на Е.Д.П., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Г.П.Д., против Определение № 12/31.12.2019 г., постановено по адм. дело № 10 по описа за 2019г. на  Пловдивски районен съд, XIV - ти гр. състав, с което съдът е оставил без разглеждане като процесуално недопустима жалбата на частния жалбоподател против мълчалив отказ на Общинска служба „Земеделие“ /ОСЗ/ – Пловдив да се произнесе по подадено заявление с вх. № РД-12-05-34 от 17.06.2019 г. за прогласяване на нищожност на решение № К 1001/26.05.2003г. на Поземлена комисия /ПК/ по преписка вх. № К100/30.08.1991г. и е прекратил производството по делото.

Жалбоподателят не е доволен от съдебния акт и моли за неговата отмяна. Излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на изводите на съда. Поддържа, че в качеството на административен орган с особена юрисдикция ОСЗ може да прогласи нищожност на свой стабилизиран акт по реда на чл. 14 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Аргументи в подкрепа на това твърдение се сочат в разпоредбата на чл. 99, т. 5 от АПК, която допуска влязъл в сила и неоспорен по съдебен ред административен акт да бъде отменен или изменен, когато въпросът по който е произнесен вече е бил решен с друг влязъл в сила административен акт, който му противоречи.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановените срок, поради което се явява ДОПУСТИМА. По същество жалбата е основателна.

Касационната инстанция като разгледа приложените по преписката доказателства прие за установено следното:

С решение № К100/01.09.1993г. Поземлена комисия е признала на наследниците на А.Т.С.правото на възстановяване на собственост върху 2,4 дка зем. земя  в землището на кв. Коматево, местността „Плешево“ и е отказала да признае право на възстановяване на собственост върху 0,350 дка в същото землище.

С решение № К100А/01.09.1993г. Поземлена комисия е отказала на наследниците на А.Т.С.да признае право на възстановяване в стари реални граници за нива от 3,250 дка в Коматево, местността „Саманлъ арда“.  

С решение от 19.06.1995г. по гр. дело № 9037/1993г. на Районен съд – Пловдив, II – ри гр. състав отменя решение № К100/01.09.1993г. и № К100А/01.09.1993г. на Поземлена комисия, като вместо това признава на наследниците на А.Т.С.право на възстановяване на собствеността върху нива от 6 дка в землище Коматево - Пловдив, местността „Кавак тарал“, и отменя решение № К100/01.09.1993г. Поземлена комисия в частта, с която е признала на наследниците на А.Т.С.правото на възстановяване на собственост върху 2,4 дка зем. земя  в землището на кв. Коматево местността „Плешево“ и е отказала да признае такова право върху 0,350 дка в същото землище.

С решение № 1001/26.05.2003г. по вече образуваната преписка ПК при община Пловдив е отказала да признае на наследниците на А.Т.С.право на възстановяване на собствеността в стари реални граници на нива от 3,250 дка в Коматево, местността „Саманлъ арда“. 

Е.Д.П. е обжалвала решение № 1001/26.05.2003г. и № 1002/26.05.2003г. на ПК при община Пловдив пред Районен съд – Пловдив, който с решение по гр. дело № 8434/2003 г. е отхвърлил жалбата. Решението е оставено в сила с решение  по а.х.д № 678/2004г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.

Със заявление вх. № РД-12-05-34 от 17.06.2019 г. Е.Д.П. е поискала от началника на ОСЗ Пловдив да прогласи нищожност на решение № 1001/26.05.2003г. на ПК. В рамките на 14 – дневния срок за произнасяне административният орган не е взел отношение по искането, но с писмо изх. № РД-12-05-34 от 22.07.2019 г. началникът на ОСЗ Пловдив е уведомил заявителя, че издаденото от ПК Пловдив решения № 1001/26.05.2003г. е в изпълнение на решение на ПРС от 19.06.1995г. по гр. дело № 9037/1993г. на Районен съд – Пловдив, II – ри гр. състав.

Е.Д.П. е сезирала Административен съд – Пловдив със жалба от 01.07.2019г. против мълчалив отказа на началника на ОСЗ Пловдив за прогласяване нищожност на решения № 1001/26.05.2003г. на ПК. Делото е изпратено по подсъдност на Районен съд – Пловдив, който след като е изискал от оспорващия  доказателства за наличието на правен интерес е прекратил производството поради липсата на годен административен акт, подлежащ на оспорване. В мотивите си районният съд е приел, че  началникът на ОСЗ Пловдив не е формирал мълчалив отказ по заявление вх. № РД-12-05-34 от 17.06.2019 г., тъй като в закона не му е поставено задължение да се произнася по искания за прогласяване на нищожност на издадените от ПК актове.

Определението е неправилно, произнесено в противоречие с установената по делото фактическа обстановка, материалноправните и процесуални норми.

Видно от представеното по преписката писмо изх. № РД-12-05-34 от 22.07.2019 г. началникът на ОСЗ Пловдив след формирания мълчали отказа по заявление вх. № РД-12-05-34 от 17.06.2019 г. е произнесъл изричен такъв. Този извод се подкрепя от правилото на чл. 58, ал. 3 от АПК, който сочи като предмет на съдебното производството изричния отказ, който е последвал мълчаливия преди решението за отмяна. Иначе казано формираният мълчалив отказ е погълнат от произнесения изричен отказ, който се явява годен предмет на съдебен контрол. Въпросите за компетентността на административния орган да разгледа процесното заявление, респ. наличието или липсата на задължение да се произнесе по него са въпроси по съществото на спора.

Предвид изложеното касационната инстанция намира, че обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на същия състав на Районен съд - Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.

Водим от горното, Съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ Определение № 12/31.12.2019 г., постановено по адм.дело № 10 по описа за 2019г. на  Пловдивски районен съд, XIV - ти гр. състав.

ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       

 

ЧЛЕНОВЕ:           1.

                       

                   2.