№ 489
гр. Казанлък, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20245510103193 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от Б. К. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. К., ул „*********“ ***, чрез адв. Б. Г. Й. от САК
срещу: „Ай Ти Еф Груп“ АД. ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: Столична община, район „Лозенец“, гр. София, ул. „Сребърна"
***, бл. Парк Лейн, офис Център, ет. 8. представлявано от С.Ю.А.
Цена на исковете: Общ размер 8 540 лева, от които общо дължима сума
в размер на 5 841.48 лева (кредит в размер на 4 500 лева плюс лихва в размер
на 1 341.48 лева) и неустойка в размер на 2 698.52 лева
Правно основание: Иск за прогласяване изцяло на Договор за
потребителски кредит № ********** от ******** г. за недействителен на
правно основание: чл.124. ал. 1 от ТПК, във вр. с чл.26, ал. 1, предл.1 от ЗЗД
във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11. ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал.2 и във вр.
с чл. 22 от ЗПК
Ищецът чрез процесуалния си представител сочи, че Б. К. Караивано в
качеството му на физическо лице сключил договор за потребителски кредит
№ ********** от ******** г. с кредитора ,.Ай Ти Еф Груп" АД, ЕИК
20225587, имал качеството на потребител по смисъла на & 13, т. I от ДР на
ЗЗП, а ответникът се явявал търговец по смисъла на & 13, т.2 от ДР на ЗЗП.
Съгласно Приложение № 1 към договор за потребителски кредит №
**********, било видно: Размер на кредита: 4 500 лева; Срок на погасяване
на кредита: 30.06.2025 г.; Размер на погасителна вноска с одобрено
обезпечение: 486.79 лева; Размер н погасителната вноска без одобрено
обезпечение: 795 лева; Брой вноски: 12; Годишна лихва за ползване на
кредита: 45.75 %; Общо дължима сума: 5 841.48 лева; Годишен процент на
разходите по кредита: 65 %. Към сключване на настоящия договор размерът
1
на разходите за извън съдебно събиране на просрочен кредит при забава на
която и да е погасителна вноска по кредита се определя в зависимост от
съответния кредитен продукт, като разходите са установени в Тарифата на
кредитодателя.
Признава, че на ******** г. между Б. К. К., и „Ай Ти еф труп" АД е
сключен Договор за потребителски кредит № **********. Предявява срещу
„Ай Ти Еф Груп“ АД иск за признаване на недействителността на договор за
потребителски кредит № **********, сключен на ******** г., на правно
основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.
10,ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 11 ,ал. 1, т. 10, във вр.чл.22 от ЗПК.
Сочи, че в договора за потребителски кредит никъде нямало клауза, че
кредиторът е поискал обезпечение/или е бил задължен да даде такова, но
видно от Приложение № 1,било записано размер на погасителната вноска с
одобрено обезпечение и размер на погасителната вноска без одобрено
обезпечение.
Ищецът нямал погасителен план, нямал стандартен европейски
формуляр и Общи условия на кредитора.
Видно било, че кредиторът е поискал обезпечение по кредита, което той
да одобри и при неодобрението или непредоставянето му, калкулирал
неустойка в общ размер на 2 698.52 лева, която разсрочил за изплащане към
месечните вноски дължими по кредита. Кредиторът не включвал така
наречената от него „неустойка“ към ГПР, като стремежът му бил по този
начин да заобиколи нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК.
Процесният договор за потребителски кредит № ********** от
******** г. нарушавал разпоредби на ЗПК, поради което бил недействителен.
Било разписано в чл.22 от ЗПК, че когато не са спазени изискванията на
чл.10 ал.1; чл.11,ал.1, т.7 - т.12 и т.20 и ал.2; и чл.12, ал.1, т. 7 -т.9, договорът е
нищожен.
В конкретния случай не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т. 10 от
ЗПК - договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите (ГПР)
и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочвали взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин.
В точ. 8 от Приложение № 1 към договор за потребителски кредит №
********** било записано, че общо дължимата сума по кредита е в размер на:
5 841.48 лева, като не била включена към нея неустойката в размер на 2
698.52 лева, както и тя не била съобразена и с договорения ГПР в размер на 65
%.
Липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита
Моли съда да постанови решение, с което да прогласи
недействителността на целия договор за потребителски кредит № **********
от ******** г., сключен от „Ай Ти Еф Труп“ АД, ЕИК 20225587, със седалище
и адрес на управление: Столична община, район „Лозенец“, гр. София, ул.
„Сребърна“ ***, бл. Парк Лейн Офис Център, ет.8, представлявано от С.Ю.А.
и ищеца Б. К. К., ЕГН ********** с адрес: гр. К., ул. „*********“ ***, на
2
основание: чл. 124. ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал.1. предл. 1 от ЗЗД във вр. с
чл.10.ал.1, чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 2 вр.чл.22 от ЗПК е
последиците на чл.23 от ЗПК.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество чрез процесуалния му представител. На същия са редовно връчени
препис от исковата молба и приложенията към нея.
Моли съда да отхвърли изцяло претенциите на ищеца Б. К. К. за
установяване на нищожност на Договор за потребителски кредит №
**********, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК във вр. с чл. 19, ал. 2 и с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Счита исковете на ищеца са изцяло неоснователни и необосновани.
Възразява срещу материалния интерес на иска.
Сочи,че съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК по искове за съществуване, за
унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен
договор, размерът на цената на иска е стойността на договора.
В настоящия случай с исковата молба се претендирало нищожност на
договор за кредит № **********, поради което цената на иска се определяла
като стойността на договора
В настоящия случай предмет на Договор № ********** била сума от
4500 лева, предоставена на ищеца, като върху нея евентуално биха са
начислили всички акцесорни по договора за кредит вземания на кредитора.
С оглед на горепосоченото смята, че дори съдът да приеме Договор №
********** за нищожен, то материалният интерес на иска трябва да бъде
променен на 4500 лева.
Възразява изцяло срещу твърденията, че Договор за потребителски
кредит № ********** се явявал нищожен, както и че не били спазени
изискванията по чл. 10, ал. 1 ЗПК.
На ******** г. между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД, в качеството си на
кредитодател, и Б. К. К., в качеството на кредитополучател, бил сключен
Договор за потребителски кредит № **********.
Преди кандидатстване за кредит Б. К. К. регистрирал свой профил в
системата на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, след успешното реализиране на
процедурите по верификация на самоличността на Б. К. К., профилът му бил
потвърден.
Във вече регистрирания от кредитополучателя профил, Б. К. К.
попълнил заявка за кандидатстване за кредит, попълнил и предоставил
доброволно пълни и верни данни относно своята самоличност, в края на
Заявката за кандидатстване и с оглед успешното попълване Б. К. К.
потвърдил, че се е запознал и се съгласява с Общите условия на „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП” АД
След успешното потвърждаване на заявката, „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД,
разгледал предоставената от Б. К. К. информация и въз основа на тази
информация и след проверка в Централния кредитен регистър е одобрил
същия за искания от него кредит.
3
Горепосоченото се потвърждавало и от твърденията на ищеца в исковата
молба, поради което моли съда да счете за безспорни между страните
обстоятелствата по сключване на Договор за потребителски кредит №
********** и предоставяне, и усвояване от кредитополучателя на заема в
размер на 4 500 лева.
Възразява изцяло срещу твърденията, че процесният договор се явява
нищожен, както и че не са спазени изискванията по чл. 10, ал. 1 ЗПК.
На кредитополучателя бил предоставен, съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗПК,
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, съгласно приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК.
Към настоящия отговор прилага цитирания стандартен европейски формуляр,
от който е видно, че са спазени законовите изисквания на чл. 5 от ЗПК.
На основание чл. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
сключвал в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, процесният
договор съдържал всички изискуеми съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК условия,
Възразява срещу твърденията на ищеца, че не били спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно сключения между страните договор за кредит, размерът на
годишния процент на разходите бил изчислен съгласно формулата, посочена в
Приложение 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПК. Също така
в приложимите към процесния договор Общи Условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“
АД отново бил посочен начинът на изчисляване на ГПР. В приложимия
Стандартен Европейски Формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, също бил
посочен и индивидуализиран ГПР.
Разпоредбата на чл.11, ал. 1, т.10 от ЗПК не предвиждала в договора за
потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички
разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията,
използвани при изчисляване на ГПР. Тези допускания или предвиждания били
изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на Европейския
Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити, така и
в издадения в нейно изпълнение ЗПК и по-точно в точка 3 от Приложение № 1
към чл. 19, ал. 2 от ЗПК.
Излага подробни аргументи.
Следвало да се посочи, че задължението за неустойка не било разход по
кредита, който следвало да се включи в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1, вр. с пар. 1
от ДР на ЗПК, а по своята същност било обезщетение за неизпълнение. В
договора и в анекса не били посочени взетите предвид допускания на ГПР,
доколкото в случая ГПР бил неизменен, формиран от фиксирано вземане –
възнаградителна лихва, което не се променяло, при никакви условия, поради
което не били посочени взети предвид допускания при изчисление на ГПР,
доколкото такива нямало.
Видно от приложения по делото договор, размерът на лихвения процент
по кредита бил изрично и ясно посочен, както и размерът на ГПР, като
същевременно тези размери били съобразени със законовите ограничения за
този вид договори (чл. 19 от ЗПК). Не се установявало наличие на скрито
4
оскъпяване на кредита чрез включване в погасителните вноски на задължения
за разходи, неустойки и други.
Възразява и оспорва твърденията, че неустойката била недействителна
на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, включително поради надхвърлянето на
нейните функции, присъщи на всяка неустойка, следователно поради
накърняване на добрите нрави.
Чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК изрично предвиждал, че при изчисляване на
годишния процент на разходите по кредита не се включвали разходите, които
потребителят заплащал при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит. Начисляването на неустойка в настоящия случай се
извършвало и произтичало от неизпълнение на задължението на
кредитополучателя да учреди и/или представи надлежно обезпечение на
кредита – поръчители или банкова гаранция.
Възразява срещу твърденията, че била налице заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на
потребителите.
Възразява и оспорва изцяло твърденията на ищеца за нищожност на
посочената договорна клауза във връзка с чл. 33 от ЗПК.
Счита, че твърденията на ищеца, че клаузата за неустойка
противоречала на чл. 71 от ЗЗД, е неправилна и неоснователна.
Моли съда да отхвърли исковите претенции, тъй като Договор за
потребителски кредит № ********** се явявал изцяло действителен,
включително клаузата за неустойка, следователно претенциите на ищеца
срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД се явявали неоснователни и необосновани.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК и на основание чл. 211 ГПК от ответното
дружество чрез процесуалния си представител предявява насрещен иск срещу
След одобряване на кредита било качено в профила на Б. К. К. Анекс №
****** към Договор за потребителски кредит № **********, заедно с
приложимите Общи условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, също така
Стандартен Европейски Формуляр и Погасителен план, като към
документите прикачил два броя линка – „Приеми договора” и „Откажи
договора”. С оглед сключването на анекса и като доказателство за съгласието
на ответника с него и Общите условия Б. К. К. активирал линка „Приеми
договора”.
Съгласно сключения между страните Анекс № ******,
кредитополучателят се задължил да заплаща редовно, изцяло и в срок
погасителните вноски. В изпълнение на задължението по Анекс № ******,
Кредитодателят предоставил сумата в размер на 5496.40 лева, като една част
от кредита - 690.67 лева били преведени по банкова сметка, предоставена от
Кредитополучателя, сумата в размер на 4309.33 лева рефинансира и погасява
Договор за кредит № ********** (рефинансирането представлява счетоводна
операция, не ефективно плащане от кредитополучателя), а остатъкът от
сумата до 5496.40 лева, а именно - 496.40 лева, „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД
заплатил от името и за сметка на Кредитополучателя на трето лице -
5
Застрахователно дружество „***********” ЕАД (Застраховател). Тази сума
представлявала финансиране чрез кредита на застрахователната премия, която
Кредитополучателят дължал на Застрахователя по сключената между тях
застраховка.
Клиентите на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД можели да се включат към
условията на Групов застрахователен договор № ITF-002/2024 за рискова
застраховка "Живот" срещу непредвидени неблагоприятни събития, свързани
с живота и здравето им, влияещи неблагоприятно върху възможността да
обслужват надлежно кредита си.
Сочи, че от страна на кредитополучателя било налице пълно
неизпълнение на задълженията към кредитора „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, тъй
като не е заплатил изискуемите суми към кредитодателя. Кредитополучателят
не е извършвал никакви плащания по Анекс № ******.
Съгласно чл. 11, б. а) от Общите условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД,
приложими в отношенията между страните в настоящото производство, в
случай на неизпълнение на задължения от страна на Кредитополучателя към
Кредитора, последният имал право да обяви задълженията на
Кредитополучателя за незабавно и предсрочно изискуеми – от страна на
кредитополучателя било налице неизпълнение на задълженията към
кредитора „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, тъй като въпреки настъпването на падеж
на погасителни вноски по процесния анекс, кредитополучателят не е заплатил
изискуемите суми към кредитодателя. Счита, че позоваването на норма от
Общите условия, като неразделна част от правоотношенията между кредитора
и длъжника, представлявало достатъчно обстоятелство, за да се счете, че за
кредиторът е настъпило правото да обяви главницата по кредита за
предсрочно изискуема.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 11, б. а) от Общите
Условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, с настоящата насрещна искова молба
ищцовото дружество в насрещния иск обявява Анекс № ****** за предсрочно
изискуем поради неизпълнение на задълженията на първоначалния ищец Б. К.
К.. Моли предсрочната изискуемост да се счита обявена на длъжника в деня
на уведомяване за настоящата насрещна искова молба от съда.
Сочи, че претенцията по настоящото производство е в размер на 5496.40
лева, представляваща сбор от дължимата, падежирала и непогасена част от
главницата по Анекс № ******, предсрочно изискуемата главница,
заплатената застрахователна премия, ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване до районния съд на насрещната искова молба до
окончателното плащане на задължението.
В случай, че съдът обяви Анекс № ****** за недействителен, относно
разпоредбата на чл. 23 от ЗПК - Б. К. К. следва да бъде осъден да върне на
чистата стойност на кредита, както и застрахователната премия, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на
насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Б. К. К. да заплати
на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД следните суми съгласно сключения помежду им
Анекс № ****** към Договор за потребителски кредит № ********** и
приложимите към този договор за кредит
6
Погасителен план, Приложение и Общи условия и Застрахователен
сертификат № 502458 / *********: сума в размер на 5496.40 лева,
представляваща главница и застрахотвателна премия, ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване до районния съд на насрещната искова
молба до окончателното плащане на задължението;
В случай, че съдът обяви Анекс № ****** за недействителен, то на
основание чл. 23 от ЗПК Б. К. К. следва да върне 5496.40 лева, ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване до районния съд на
насрещната искова молба до окончателното плащане на задължението.
Претендира за разноски.
Представя банкови сметки.
Постъпил е отговор на насрещния иск от процесуалния представител
на ищеца по първоначалния иск – моли делото да се гледа без него, поддържа
исковата молба.
Сочи, че ответникът много подробно описал механизма, по който
ставало сключването от разстояние на договора за потребителски кредит
между страните, което било без значение за процеса, не са възразявали по
него.
1) Твърдяло се, че към сключения на ******** г. Договор за
потребителски кредит № ********** бил сключен анекс № ****** на
********* г„ чрез който се рефининансирал и погасявал договорът за кредит
№ **********, което твърдение било неправилно и неистинско.
В т.6.3 от процесния договор била регламентирана възможността
кредитополучателят да подаде заявка за удължаване на срока на кредита, като
срокът за удължаване на кредита се определял с анекс към договора за кредит.
На кредитополучателя се изпращал анекс, а той само следвало да посочи, че
го потвърждава, следователно потребителят не е могъл по никакъв начин да
влияе върху него. В чл.146, ал.1 от ЗЗП било разписано, че неравноправните
клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а в
ал.2 било раписано, че не са индивидуално уговорени клаузите, които били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието му. Счита, че клаузата в т.6.3 от процесния
договор за потребителски кредит, с която „се удължава срока на кредита“ и
приемане на анекса, изготвен предварително от кредитодателя бил нищожен.
Ищецът не е имал избор, защото е бил изпаднал в ситуация, в която не е могъл
да плаща месечните си вноски и за това се съгласил да подпише този
неизгоден за него анекс и по този начин главницата му не намаляла, а се
увеличила.
Прави възражение за това, че нямало никакво приложено доказателство
от ответното дружество, че доверителят му е подписал: анекс № ****** на
********* г., към договор за потребителски кредит № **********;
Приложение № 1 към анекс № ****** и погасителен план към договор за
потребителски договор, тъй като те представлявали ксероксови копия, върху
които не били положени подписи от ищеца върху тях, но заверено само като
копия от мл. Адвокат В. Б.-К.. Счита, че тази заверка не можела да се приеме
7
като представен съгласно разпоредбата на чл. 183, ал.2 от ГПК, защото не
представлявала електронно заверено препис от документ.
2) Относно твърдението на ответното дружество, че било налице
пълно неизпълнение на задълженията на ищеца към кредитора, тъй като не
бил заплатил изискуемите суми към кредитодателя, прави следните
възражения:
А) Няма предоставено нито едно доказателство за този факт, твърдян от
кредитора.
В отговора на исковата ни молба ответникът бил длъжен да посочи
доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да
представи всички писмени доказателства, с които разполага съгласно
разписаното в чл.131, ал. 3 от ГПК.
„АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД обявявало Анекс N ****** за предсрочно
изискуем поради неизпълнението на задълженията на ищеца.
От прочита на сключения на ********* г. анекс № ****** и по точно в
разписаното в т.4 от него ставало ясно, че той е: „Във връзка с удължаване на
срока на кредита, кредитополучателят дължи на кредитодателя заплаща е на
главница, лихва И ДРУГИ СУМИ по активния кредит в размери посочени
изрично и подробно в Приложение № 1 към настоящия анекс“.
Какви са тези други суми не било ясно, ясно било само, че анексът не
бил индивидуално уговорен, а съгласно т.6.3 от процесния договор, изготвен
от кредитодателя, а длъжникът следвало само „да посочи, че е съгласен с
Анекса към договора за кредит“.
Счита, че процесният анекс не бил с индивидуално уговорени клаузи и
бил изцяло предварително изготвен от кредитодателя, а потребителят Б. К.
не е имал възможност да влияе върху него (чл.146, ал.2 от ЗЗП) следователно
Анекс № ****** от ********* г. Към договор за потребителски кредит N
********** бил нищожен. Моли съда съда да прогласи анекс N ****** от
******* г. за нищожен на правно основание на чл.24 от ЗПК във вр. с чл. 146,
ал. 2 от ЗЗП и във вр.с чл. 146, ал.1 от ЗЗП.
„Ай Ти еф груп“ АД претендирало, че Б. К. им дължал сумата в размер
на 5496.40 лева, представляваща главница и застрахователна премия.
Счита, че декларация - съгласие за определяне н изискванията и
потребностите и за присъединяването като застраховане лице по застраховка
„Живот“ на клиенти на „Ай Ти еф груп“ АД по групов договор N ITF-
002/2024 и подписана на ******* г. От Б. К. бил във връзка с Анекса от
********* г., N ******, поради което също бил нищожен и не се дължала
процесната застрахователна премия в размер на 496.40 лева.
Претенциите на ищеца по насрещната искова молба били
неоснователни и недоказани.
В срока за отговор „Ай Ти еф груп“ АД предявил насрещния иск и
съгласно разписаното в чл.211, ал. 2 от ГПК предявяването му ставало по
правилата за предявяване на иск. Разписано било в чл. 127, ал. 2 от ГПК, че
ищецът е длъжен да посочи доказателства и конкретните обстоятелства, които
ще доказва с тях, и да представи заедно с нея всички писмени доказателства.
8
Ищцовото дружество не представило никакви доказателства, чрез
което да докаже твърдените от него факти.
Заявява, че не поддържа доказателствените си искания, заявени в
исковата молба и ги оттегля, както следва:
- Не поддържа от доказателственото си искане и се отказва от това,
уважаемия съд да задължи „Ай ти еф груп“ АД да представи извлечение от
сметки по договора за кредит.
-Б) Не поддържа и се отказва от доказателственото си искане, а именно
уважаемия съд да допусне изготвянето на съдебно счетоводна експертиза.
Моли съда да признае недействителността на целия потребителски
кредит № ***** от ******** г., на основание чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК във вр.с
чл.19, ал.4 от ЗПК, както и да прогласи нищожността на сключения на
********* г. Анекс № ****** на правно основание на чл.24 от ЗПК във вр. с
чл. 146, ал. 2 от ЗЗП във вр.с чл. 146, ал.1 от ЗЗП.
Моли съда да отхвърли изцяло претенциите по насрещния иск на „Ай
Ти еф Груп“ АД срещу Б. К. К. като неоснователни и недоказани.
Съдът е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца и
му е предоставил възможност с писмена молба, с препис за ответника да даде
информация относно състоянието на дълга.
Постъпил е отговор от „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД – сочи, че по договора за
кредит първоначалният ищец усвоил сумата в размер от 4500 лева.
Представя извлечение от системата, от която било видно
обстоятелството относно отпуснатата сума и относно заплатената и
рефинансирана сума по Договор за потребителски кредит № **********:
Рефинансирането представлявало счетоводна операция - Б. К. К. не
заплатил ефективно сумата в размер на 4309.33 лева по договора.
- На дата 05.07.2024 г. е заплатена сума в размер на 795 лева.
- На дата 07.08.2024 г. е заплатена сума в размер на 795 лева.
- На дата ********* г. е рефинансирана сума в размер на
4309.33 лева.
Сумата в общ размер от 5899.33 лева била разпределена по следния
начин:Главница – 4500 лева;Възнаградителна лихва – 408.01 лева; Неустойка
– 821.90 лева;Такса съгласно Приложение № 4 – 150 лева;Такса за предсрочно
погасяване съгласно чл. 32, ал. 4 от ЗПК – 19.42 лева
Между страните бил сключен Анекс № ****** към договора за кредит
(„анекса“) , по силата на който е рефинансирано задължението на
кредитополучателя. Съгласно Анекс № ******, кредитополучателят получил
паричен заем в размер на 5496.40 лева.
- На дата ********* г. кредитодателят превел част от главницата
ефективно, а именно сумата в размер на 690.67 лева.
- Част от главницата до отпуснатата такава по анекса рефинансирала
и погасила Договор за кредит № **********. Рефинансираната сума била в
размер на 4309.33 лева.
9
- Остатъкът от сумата до 5496.40 лева - 496.40 лева, „АЙ ТИ ЕФ
ГРУП“ АД заплатило от името и за сметка на Кредитополучателя на трето
лице - Застрахователно дружество „***********” ЕАД (Застраховател). Тази
сума представлявала финансиране чрез кредита на застрахователната премия,
която Кредитополучателят дължал на Застрахователя по сключената между
тях застраховка.
Сочи, че Б. К. К. не е извършвал никакви плащания по Анекс № ******.
Налице било пълно неизпълнение на задълженията към „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“
АД.
Поради неизпълнение на задълженията по анекса от Б. К. К. и на
основание чл. 11, б. а) от Общите Условия на „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, с
насрещната искова молба е обявен Анекс № ****** за предсрочно изискуем.
Към датата на входиране на насрещната искова молба дължимата,
падежирала и непогасена част от главницата по процесния анекс била в
размер на 1419.10 лева, а именно:
Предсрочно изискуемата главница по Анекс № ****** - в размер на
4077.30 лева.
Към датата на входиране на насрещната искова молба дължимата,
падежирала и непогасена част от възнаградителната лихва по процесния анекс
- 1191.62 лева.
Сочи, че към днешна дата Б. К. К. продължавал да е в пълно
неизпълнение на задълженията си към кредитора по анекса.
Задълженията по отделни компоненти след депозиране на насрещната
искова молба в съда по Анекс № ****** били следните:
1) Сума в размер на 5496.40 лева, представляваща сбор от
дължимата, падежирала и непогасена част от главницата по Анекс № ******,
предсрочно изискуемата главница, заплатената застрахователна премия.
2) Законна лихва за забава върху сумата от 5496.40 лева от датата на
подаване до районния съд на насрещната искова молба до окончателното
плащане на задължението.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно, намира за установено от фактическа страна следното:
Няма спор по делото, че между страните е сключен на ******** г.
Договор за потребителски кредит № ********** и Приложение № 1 към него,
по който на ищеца по първоначалния иск е предоставена от ответника по
първоначалния иск заемна сума в размер на 4500,00 лв., платима на 12 вноски,
при ГЛП 5,75% и ГПР 65 %, както и, че в същия е предвидено предоставяне на
обезпечение от заемополучателя и неустойка при неизпълнение на това
задължение от 3698,52 лв. Не се оспорва от ответника и, че неустойката не е
включена в ГПР. Предвид това съдът намира, че е налице нарушение на чл. 10
а от ЗПК, касаещо неправилно определяне на размера на ГПР и по аргумент на
чл. 22 от ЗПК водещо до недействителност на договора. Недействителността
на основното съглашение повлича недействителност и на последващите
такива, касаещи изменения на размер на заема или срока на издължаване. Това
10
сочи основателност на предявения от Б. К. главен иск по чл. 26 от ЗЗД и налага
уважаване на същия.
С Анекс № ******/********* г. към Договор за потребителски кредит
№ **********, се удължава срока по кредита, а видно от Приложение № 1
към него, сумата на кредита /главница/ е увеличена и е в размер на 5496,40
лева, а броят погасителни вноски е 18. Сумата в размер на 496,40 лева от
кредита е заплатена от името и за сметка на кредитополучателя на трето лице
– ЗД „Евроинс Живот“ ЕАД.
Видно от разписка от „УниКредит Булбанк“ АД, на ищеца е преведена
от кредитната институция сумата от 690,67 лева, като с остатъка от сумата от
4309,33 лева е рефинансирано задължението по кредита.
Приети са още СЕФ и Общите условия по кредита.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице
сочи, че:
Размерът на главницата по Анекс №****** е в размер на 5496,40 лева.
Към датата на предявяване на насрещния иск - ****** година
дължимата непогасена главница с настъпил падеж е в размер на 1419,10 лева,
формирана от 6 броя вноски, описани по суми и дати, както следва:
Стойността на предсрочно изискуемата главница по Анекс №****** е 4077,30
/четири хиляди и седемдесет и седем лева и 30 стотинки/ лева.
Ha ********* година средства в размер на 690,67 лева са преведени по
банкова сметка, предоставена от кредитополучателя и описана в чл.6 от
Приложение №1 към Анекс №****** към Договор за потребителски кредит
№ **********, а именно: сметка с IBAN ************.
На дата ********* г. е рефинансирана сума в размер на 4 309,33 /четири
хиляди триста и девет лева и 33 стотинки/ лева за погасяване на задължения
по Договор за кредит № **********. Сумата е разпределена по отделни
елементи на дълга, както следва: Главница - 3883,02 лева; Възнаградителна
лихва - 76,41 лева; Неустойка за непредоставяне на обезпечение - 205,48 лева;
Такса съгласно Приложение № 4 - 125,00 лева; Такса за предсрочно
погасяване на кредита по чл. 32, ал. 4 от ЗПК - 19,42 лева.
Съгласно приложен застрахователен сертификат №502458/ *********
година „Ай Ти Еф Груг, АД е заплатил от името и за сметка на Б. К. К. на
трето лице - Застрахователно дружество „Евроинс живот" ЕАД сума, в размер
на 496,40 лева. Тази сума представлява финансиране чрез кредита на
застрахователната премия, която Кредитополучателят дължи на
Застрахователя по сключената между тях застраховка.
Б. К. К. не е извършвал плащания, в това число и частични по Анекс
№****** от ********* година.
Дължимата сума от Б. К. К. по Анекс №****** от ********* година към
Договор за потребителски кредит №********** е 5 496,40 лева,
представляваща главницата по кредита.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно
11
правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е
усвоил заетата сума. Ответникът по първоначалния иск е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има
правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът по
първоначалния иск е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.
1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
В договора за кредит не е записана общата дължима сума, а такава е
посочена в приложението към договора и в погасителния план. Неустойката
за непредставено обезпечение по договора за кредит е в размер на 3698,52
лева, а неустойката по сключения Анекс № ******/********* г. е в размер на
6478,16 лева.
Договорената клауза за неустойка би могла да се счита за нищожна, като
нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора. Неустойката следва
се приеме за нищожна, ако единствената цел за която е уговорена, излиза
извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. В
случая неустойката е уговорена в размер от превишаващ сумата на
главницата, което води до нееквивалентност на престациите и същевременно
създава условия за неоснователно обогатяване на кредитора. Уговорената по
договора неустойка излиза извън обезпечителната, обезщетителна и
санкционна й функция. Освен това преценката за кредитоспособността на
кредитополучателя се прави преди сключването на договора в съответствие с
чл. 16 от ЗПК. Отделно от това съдът намира, че същата е нищожна и поради
противоречие със закона, а именно: с разпоредбата на чл. 33 от ЗПК. В случая
се въвежда допълнително задължение при забава на длъжника. А съгласно чл.
33 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената сума за времето на забавата.
Предоставянето на обезпечение представлява допълнителна гаранция на
кредитора за точното удовлетворяване на вземането му. Уговаряне на
неустойка за неизпълнение на това задължение с фиксиран размер, значително
надвишаващ стойността на кредита, съдът намира за установено в разрез с
добрите нрави. Това е така, тъй като по този начин се цели да бъде осигурено
допълнително възнаграждение на кредитора, извън установения ГПР. В този
случай следва да намери приложение нормата на чл. 19 ал. 5 от ЗПК, която
12
установява, че клаузи, установяващи задължения за заплащане на разходи над
така установеното ограничение, са недействителни.
Процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 10 от
ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити по т. 10 от нея води
до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
Относно Анекс № ****** и предоставената информация от кредитора в
молба вх. № 8712/27.05.2025 г., а именно, че съгласно Анекса,
кредитополучателят получил паричен заем в размер на 5496.40 лева, като от
тази сума: 690.67 лева, част от главницата, е преведена ефективно на
кредитополучателя на дата ********* г.; със сумата от 4309.33 лева е
рефинансирано и погасено задължението по Договор за кредит № **********
и остатъкът от сумата до 5496.40 лева - 496.40 лева, „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД
заплатило от името и за сметка на Кредитополучателя на трето лице -
Застрахователно дружество „***********” ЕАД.
Предвидената застраховка в размер на 496,40 лева е допълнителна
услуга, която оскъпява кредита, а в същото време се финансира от кредитора
като част от главницата и по този начин се олихвява и с възнаградителна
лихва. Като разход по кредита това задължение следва да намери израз в ГПР.
В случая това не е сторено, тъй като премията е включена в главницата, а не е
третирана като разход.
По изложените съображения искът за прогласяване на нищожност на
Договор за потребителски кредит № **********/********* г. и сключения
към него Анекс № ****** следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на насрещните искове- претендират се заплащането на
главница в размер на 5496,40 лева. Няма спор по делото, че ищецът не е
правил погасителни вноски по кредита, след неговото рефинансиране с Анекс
№ ******, като в негова тежест е да установи противното, но същият дори не
е оспорил твърденията в насрещния иск, че след рефинансирането на кредита
със сумата от 5496,40 лева и превеждане на сумата от 690,67 лева, чрез
Изипей, той не е извършил никакви плащания по кредита, което се доказа и от
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. Доколкото при
недействителност на кредита, каквато се установява по делото, отношенията
между страните вече се уреждат на плоскостта на неоснователното
обогатяване, а не на договорно основание, се явяват без значение
обстоятелствата кои точно вноски са падежирали, дали кредитът е обявен за
предсрочно изискуем и т.н., защото това би било релевантно само, ако имаше
действителен договор между страните. Така според чл. 23 от ЗПК в подобна
хипотеза не се дължи нищо повече от полученото, поради което потребителят
винаги ще дължи връщане на получената в заем сума (в случая главница от
5000,00 лева, в която не е включена застраховката в размер на 496,40 лева),
която следва да бъде осъден да върне. Сумата за главница следва да се
присъди ведно със законната лихва, което е и законната последица от
уважаване на претенцията.
Относно разноските по делото.
Предвид изхода на делото - уважаване на главния иск на ищеца и
13
частичното уважаване на насрещните искове на ответника, на всяка от
страните се дължат разноски, на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК, за което те
са представили и списъци по чл. 80 от ГПК.
По главния иск: ищецът е внесъл държавна такса в размер на 341,60
лева, заплатил е и адвокатско възнаграждение в размер на 680,00 лева,
поради което първоначалният ответник следва да бъде осъден да заплати на
първоначалния ищец сумата в общ размер на 1021,60 лева.
По първоначалния иск разноски на ответника по същия не се дължат.
По насрещните искове: ищецът (първоначалният ответник- кредитната
институция) е внесъл за държавна такса и за такса преписи сумата в размер на
225,00 лева; 420,00 лева за изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна
експертиза и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 850,00 лева за
адвокатско представителство в качеството, от които се дължат от
първоначалния ищец по делото 1359,98 лева предвид непълното уважаване на
иска.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за кредит №
**********/******** г. Анекс № ******//********* г. към Договор за кредит
№ **********/******** г., сключени между Б. К. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. К., ул. „*********“ ***, представляван от адв. Б. Г. Й., САК и „Ай
Ти Еф Груп” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, ул. „Сребърна” ***, ет. 8, представлявано от изпълнителния директор
С.Ю.А., поради накърняване на добрите нрави на основание чл. 26, ал.1.
предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл.10.ал.1, чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 19, ал.
2 вр.чл.22 от ЗПК.
ОСЪЖДА Б. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „*********“
***, представляван от адв. Б. Г. Й., САК да заплати на „Ай Ти Еф Груп” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Сребърна” ***, ет. 8, представлявано от изпълнителния директор С.Ю.А.
сумата в размер на 5 000,00 лева (пет хиляди лева), представляваща чистата
стойност на получената в заем сума по нищожния анекс № ******//*********
към нищожния договор за потребителски кредит № **********/******** г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на насрещния
иск – ****** г., до окончателното й изплащане, като отхвърля иска до
претендирания размер – 5496,40 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Ай Ти Еф Груп” АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: град София, ул. „Сребърна” ***, ет. 8, представлявано от
изпълнителния директор С.Ю.А. да заплати на Б. К. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. К., ул. „*********“ ***, представляван от адв. Б. Г. Й., САК,
направените разноски по уважения главен иск в размер на 1021,60 лева
(хиляда двадесет и един лева и 60 ст.).
14
ОСЪЖДА Б. К. К., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „*********“
***, представляван от адв. Б. Г. Й., САК да заплати на „Ай Ти Еф Груп” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, ул.
„Сребърна” ***, ет. 8, представлявано от изпълнителния директор С.Ю.А.
сумата в размер на 1359,98 лева (хиляда триста петдесет и девет лева и 98
ст.) разноски по делото, съразмерно с уважената част от насрещния иск.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
15