Р Е Ш Е Н И Е
№374
град Русе, 1.10.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Окръжен съд
Русе, Гражданско отделение, в открито
съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Антоанета А.
при секретаря Тодорка Недева като
разгледа докладваното от председателя гр. дело № 704 по описа на РОС за 2017
год., за да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.
Ищцата
М.А. *** чрез адв. Е.К. *** твърди, че с нот. акт № **,
том ***, нот. дело ***г. на нотариуса при РС Русе заедно
с втория си съпруг прехвърлили на ответницата – нейна дъщеря следния свой недв.
имот: апартамент № 17 на 6 етаж във вход „А“ на жил. блок „Ст. Заимов“ по ул.
„Муткурова“ № 70 в гр. Русе, състоящ се от две стаи, дневна, кухня – столова и
сервизни помещения, със застроена площ от 103,11 кв. м., заедно с избено
помещение № 17 с площ от 7,15 кв. м. и 1,323 % ид. части от общите части на
сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавна земя за грижите, които
приобретателката е полагала на прехвърлителите от 1995 г. насам и срещу задължението
й занапред да полага всестранни грижи, при нужда да им осигурява издръжка до
края на живота им, както и да им осигури спокоен и нормален живот какъвто са
водели до сега, а след смъртта им да ги погребе съгласно българските обичаи. Твърди,
че договорът не бил изпълняван от ответницата, въпреки, че прехвърлителите се
нуждаели от грижи. Заявява, че през 1997 г. се пенсионирала, а съпругът й
получил инсулт и впоследствие се парализирал. Въпреки, че живеела в гр. Русе
ответницата не й оказвала никаква помощ с изключение на една седмица, когато
ищцата била на санаториум. Това наложило през 2000 г. синът й П.П. да заживее в апартамента и да поеме грижите за нея и за
съпруга й. След смъртта на последния
здравословното й състояние се влошило, от 2010 г. била със 66 % работоспособност.
При кризи синът й полагал ежедневни грижи за личната й хигиена, наред с
рутинното почистване на жилището, пране на бельо, приготвяне на храна.
Ответницата се дезинтересирала от нея без видима причина. В резултат на затрудненото
си придвижване претърпяла инцидент преди около 4 години – счупила прешлен на
гръбнака. Била посетена в болницата от ответницата само веднъж, тъй като същата
случайно срещнала племенника си, от когото разбрала за злополуката. И тогава
обаче не проявила загриженост за майка си, нито предложила, нито оказала грижа
или издръжка. Ответницата и до момента не поддържа никакъв контакт с нея дори и
по телефона, за да провери дали има нужда от помощ или средства за
възстановяването си. Ищцата твърди, че и сега продължава да живее със своя син,
който изцяло е поел грижите за нея, осигурявал й издръжка, храна, медицински
грижи, поддържал хигиената в жилището. Иска от съда да развали сключения
договор за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № **, том ***, нот. дело ***г. на нотариуса при РС Русе поради пълното му неизпълнение.
Претендира разноски.
Ищцата М.А.Д. е
починала след предявяване на иска – на 28.01.2018 г. На основание чл. 227 на
страната на ищеца е конституиран синът й П.А.П. ***. Същият е заявил, че
поддържа исковата молба като претендира разваляне на сключения договор
съобразно наследствените му права. С влязло в сила Определение № 139/18.05.2018
г., постановено по в. ч. гр. д. №
175/2018 г. по описа на ВТАС производството по иска с правно основание чл. 87,
ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, сключен с нот. акт № **, том ***, нот. дело ***г. на нотариуса при РС Русе е прекратено до
размера на 5/8 идеални части от правото на собственост върху имота.
По реда и в срока по чл. 131 ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба от ответницата.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Безспорно
е установено по делото, че с договор, обективиран в нотариален акт № **, том ***,
нот. дело ***г. на нотариуса при РС Русе М.А.Д. и П.И.Д.,
и двамата от гр. Русе, съпрузи от 1978 г. прехвърлили на С.А.П. – дъщеря само
на М.А.Д. придобитият от тях на 11.02.1985 г. /по
време на брака им/ апартамент № 17 на 6 етаж във вход „А“ на жил. блок
„Ст. Заимов“ по ул. „Муткурова“ № 70 в гр. Русе, състоящ се от две стаи,
дневна, кухня – столова и сервизни помещения, със застроена площ от 103,11 кв.
м., заедно с избено помещение № 17 с площ от 7,15 кв. м. и 1,323 % ид. части от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавна земя
за грижите, които приобретателката е полагала на прехвърлителите от 1995 г.
насам и срещу задължението й занапред да полага всестранни грижи, при нужда да
им осигурява издръжка до края на живота им, както и да им осигури спокоен и
нормален живот какъвто са водели до сега, а след смъртта им да ги погребе
съгласно българските обичаи. Прехвърлителят
П.И.Д. е починал на 31.01.2002 г., а прехвърлителката
М.А.Д. - на 28.01.2018 г.
Изложените факти съдът приема за установени от
приобщените към делото писмени доказателства – нот. акт № **, том ***, нот. дело ***г. на
нотариуса при РС Русе /л. 5/, нот. акт № 1**, том І, нот.
дело № 378/1985 г. на нотариуса при РС Русе /л. 30/, Удостоверение за
граждански брак /л. 31/, Удостоверение за наследници на П.И.Д. /л.32/, препис –
извлечение от акт за смърт на М.А.Д. /л. 17/.
От приложеното на л. 7 от делото ЕР №
2081/8.11.2010 г. се установява, че прехвърлителката М.Д. е освидетелствана пожизнено със 66 % СУ по НМЕ с общо
заболяване – болест на Паркинсон – лека форма, хипертонична болест –
мозъчно-сърдечна форма, спондиартрозис деформанс и водеща диагноза – органична
емоционална лабилост. Видно от приложената на л. 8 от делото етапна епикриза и
етапно становище, паркинсовата й болест е диагностично уточнена през 2007 г. От
епикриза, издадена от Клиника по ортопедия и травматология на 24.11.2017 г. /л.
9/ се установява, че е претъпяла операция фораминопластика по клинична пътека
гръбначни и гръбначно-мозъчни оперативни интервенции с малък и среден обем и
сложност.
В подкрепа на
твърденията, изложени в исковата молба за пълно неизпълнение на така сключения
договор за издръжка и гледане от страна на ответницата С.П. по отношение и на
двамата прехвърлители, както и за грижите, от които същите са се нуждаели, от
страна на ищеца са ангажирани гласни доказателства.
Св. Т.Г.Р. дава
показания, че познава прехвърлителката М.Д. от
манипулациите, които като медицинска сестра й е правила. Свидетелства, че за тях
била наета и й било заплатено от сина на М. – П., с когото към него момент били
в една компания. Изнася данни, че М.Д. страдала от дискова херния и се налагало
да й бъдат поставяни мускулни инжекции. Всички консумативи и медикаменти били заплащани
от П. /ищеца по делото/. Отново по негова молба съдействала за осигуряване на
домашно посещение на лекар-неврохирург, заради оплакванията на майка му. Свидетелства
още, че при всяко от посещенията в дома на М. била посрещана от П. и освен тях
двамата никога не е виждала вътре други хора.
Св. Р.С.К. –
съседка на двамата прехвърлители в с. Бъзовец,
изнася данни, че ги познава от около 1986 г. От пролетта до есента на
всяка година двамата, а след смъртта на прехвърлителя
Д.само М.Д., живеели в този имот. Почти всяка събота и неделя при родителите си
идвал П.. Свидетелства още, че преди да почине, прехвърлителят
Д.бил много болен – на легло. До смъртта му за него грижи полагала само
съпругата му М.. Изнася данни, че М.Д. имала проблеми с десния си крак още от
1997-1998 г. Разказва за падането й на 21.05.2017г. , на което станала
очевидец, след което М.Д. се оказала със счупен прешлен и била прибрана от
внука си М./син на П./***. Свидетелства, че дъщеря й С. идвала при майка си в
с. Бъзовец твърде рядко, около два-три пъти за последните 10 години.
Св. П.И.Х. дава
показания, че се познава от 1984 г. с двамата прехвърлители. Били съседи в гр.
Русе, живеели на една площадка. Изнася данни, че грижите по П.Д.след
претърпения от него инсулт били поети изцяло от неговата съпруга М.. След смъртта му се влошило и нейното
здравословно състояние – имала проблеми с кръвното, започнали да й треперят
краката и ръцете. Изцяло грижите за майка си поел синът й П., който след
развода си дошъл да живее при нея – чистел, готвел, пазарувал, водил я на мед. прегледи, на
санаториуми, наемал мед. лица, когато се налагали специални манипулации, за
които той плащал. За това свидетелката знаела както от самия П., така и от М.Д.,
с която били в много близки съседски отношения. Свидетелства още, че П.
заплащал понякога и лекарствата на майка си. Изнася данни, че през всичките
години, откакто живеят на една площадка с прехвърлителите
виждала ответницата С.П. да идва при тях много рядко, по-скоро инцидентно. Свидетелства,
че М.Д. й споделяла огорчението си от дъщеря си С. за това, че никога не се
обадила на майка си да я поздрави за някой празник – 8 март, имен ден и пр.
Посочва още, че силно впечатление й направило обстоятелството, че когато двете
с ответницата С. пазарували за погребението на М.Д., същата не могла да каже коя
е любимата храна на майка й, кои са любимите й вещи, за да я изпратят според
обичая, с това, което най-много обичала и харесвала приживе.
Св. А.А.А. – племенница на прехвърлителката
М.Д. и първа братовчедка на страните по делото дава показания за претърпяната
през ноември, 2017 г. операция от леля й. Посочва, че всички грижи, както и необходимите
средства за нея били поети от сина й П.. Свидетелства, че М.Д. й споделила, че
потърсила финансова помощ от ответницата П. за операцията, но такава й била
отказана, тъй като нямала възможност за това. Прехвърлителката
Д. разказала на св. А. още, че била посъветвана от дъщеря си да продаде къщата
в с Бъзовец щом толкова се нуждае от пари. Дава показания за телефонен разговор
между М.Д. и отв. П., проведен в нейно присъствие
/когато леля й пребивавала в дома й в гр. Плевен след операцията/, след който Д.
се разплакала от огорчение и разочарование от дъщеря си.
Съдът намира, че свидетелските показания
следва да се кредитират напълно като безпротиворечиви, логически свързани и
подкрепящи се и от писмените доказателства. Данните, изнесени от св. А.А.А., съдът анализира от аспекта на възможната заинтересованост
на свидетеля от изхода на делото, предвид обстоятелството, че е племенница на
първоначалната ищца и първа братовчедка на ищеца П.П..
Те се кредитират изцяло, тъй като не са в противоречие с останалия
доказателствен материал и се подкрепят от него.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Доколкото договорът за прехвърляне на
недвижим имот срещу издръжка и гледане е ненаименован договор, съдържанието на
престацията на приобретателя се определя от клаузите на самия договор, от
съгласието, постигнато от страните, като в случай, че страните не са уговорили
някакви ограничения в обема, се дължат цялата необходима издръжка и всички
необходими грижи с оглед жизнените и битови нужди на прехвърлителя и
възможностите му да се справя сам – издръжката включва всички разноски за
храна, отопление, дрехи, лекарства и пр. без оглед на доходите и имуществото на
прехвърлителя, а под грижи се има предвид всичко, необходимо за обгрижване на
домакинството, здравето и хигиената на прехвърлителя (така решение № 174 от
2.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7500/2013 г., III г. о., ГК, решение № 82 от
5.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2009 г., IV г. о., ГК). Използваната от
страните бланкетна формулировка в договора "като им осигури нормален и
спокоен живот", както и липсата на ограничение в обема на уговорените
грижи и издръжка, означават, че ответницата е поела задължение да полага
постоянни грижи, от каквито прехвърлителите са се нуждаели поради напредналата
си възраст, както и да им осигурява необходимите средства за живот, лекарства,
медицинско обслужване и пр.
Прехвърлителите са изпълнили своето
задължение, поето с договора, още със самото му сключване в изискуемата от
закона форма за валидност. При въведено твърдение от ищеца, че ответницата не е
изпълнила поетото насрещно задължение и е неизправна страна в правоотношението,
в нейна тежест е да докаже, че е престирала уговореното в дължимия обем – грижи
и издръжка, обезпечаващи нормалния живот на прехвърлителите. В случая обаче
поради бездействието на ответницата ищецът не следва да бъде лишен от
възможността да докаже твърденията, на които основава иска си, ето защо
ангажираните от него доказателства следва да бъдат ценени, дори и доказателствената
тежест във връзка с изпълнението да не пада върху него.
От събраните доказателства според съда се
установява пълно неизпълнение от ответницата на поетите задължения. Поради
естеството на престацията, която се дължи от приобретателя по договора за издръжка
и гледане, всяко неизпълнение по обем, забавено или неточно изпълнение се
приравнява на пълно неизпълнение. В конкретния случай свидетелите имат преки
впечатления за отношенията между страните по правоотношението, развили се в гр.
Русе, както и докато те са живели в с. Бъзовец. Техните възприятия са
достатъчни, за да се формира извод, че ответницата изобщо не е полагала грижи
за прехвърлителите и не е предоставяла средства за издръжката им, което я прави
неизправна страна по договора.
Безспорно бе установено и
обстоятелството, че прехвърлителите, както с оглед възрастта си, така и с оглед
заболяванията си са имали нужда от специално внимание и постоянни грижи. В този
смисъл съдът намира за доказана и конкретната нужда от грижи, която прехвърлителите
са имали.
С оглед на изложеното до тук се
налага изводът, че в полза на ищеца е възникнало правото да развали договора по
реда на чл. 87, ал. 3, вр. ал. 1 ЗЗД –
на основание наследствено правоприемство от починалата прехвърлителка, в чийто
патримониум правото се е породило приживе поради неизпълнението на
приобретателя.
Като се има предвид, че наследникът може да осъществи
развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от
длъжника съобразно размера на наследените му права, следва да се даде отговор
на въпроса до каква част са основателни претенцииите на ищеца по отношение на
предявения иск.
В случая договорът,
обективиран в нот. акт № **, том ***, нот. дело ***г.
на нотариуса при РС Русе е сключен, освен за полагането на грижи и даването на
издръжка за в бъдеще, и в знак на благодарност за вече полаганите грижи през
предходната 1995 г. Установява се, че бъдещият период е от сключването на
договора /12.12.1996 г./ до настъпването на смъртта на прехвърлителя на
31.01.2002 г. и на прехвърлителката на 28.01.2018 г., а миналият период обхваща
времето от почти две години преди 12.12.1996 г., когато е сключен договорът.
Следва да се даде отговор на
въпроса дали договорът следва да бъде развален изцяло до размера на
наследствените права на ищеца, или частично – с оглед на полаганите в миналото
грижи. За да се отговори на така поставения въпрос, трябва да се очертаят двете
възможности за сключване на такъв договор. Когато прехвърлителят е доволен от
полаганите за него в миналото грижи и давана издръжка, като същевременно желае
да получава такива и за в бъдеще, той може да прехвърли собствеността по два
начина – единият е да прехвърли част от имота срещу вече положените грижи, а
другата част – срещу грижите, които следва да получи в бъдеще; и вторият начин
– да прехвърли изцяло имота срещу миналите и бъдещи грижи, без да се посочват
отделните части от него. Когато е избран първият начин, са налице два договора
– комутативен и неподлежащ на разваляне поради неизпълнение /досежно полаганите
в миналото грижи/ и алеаторен и подлежащ на разваляне при неизпълнение /досежно
частта от имота, прехвърлена за бъдещите грижи/. Когато е избран вторият начин
обаче, при който страните не са изразявали съгласие относно частите от имота,
които се прехвърлят за миналите грижи и относно частите, които се прехвърлят за
бъдещите грижи, тогава е налице единен договор, доколкото не може да се
предполага, че прехвърлителят би се съгласил да прехвърли част от имота си
срещу положените в миналото грижи и давана издръжка, без да си осигури такива и
за в бъдеще. Не е допустимо съдът да определя в този случай каква част е
прехвърлена за миналите и каква част – за бъдещите грижи и издръжка. В този
случай договорът е единен и при недоказано изпълнение следва да бъде развален
изцяло. Така изложените по-горе принципни положения са възприети и в практиката
на ВКС. В този смисъл – Решение № 88/16.04.2013 г. на ВКС по гр. дело №
528/2012, IV г. о., Опр. № 95/31.01.2011 г.
на ВКС по гр. дело № 1140/2010 г., III г.о.; Опр. №
92/28.01.2011 г. на ВКС по гр. дело № 653/2010 г., III г.о. Изложеното по-горе дава основание да се приеме,
че следва да се приложи и в настоящия случай. Доколкото в договора, обективиран в нот. акт № **,
том ***, нот. дело ***г. на нотариуса при РС Русе не
е определено каква част от имота се прехвърля за миналите грижи и каква част за
бъдещите – договорът е алеаторен и има единен характер. Налага се извод, че
следва да бъде развален изцяло до размера на наследствените права на ищеца П.А.П..
Предвид изхода на спора и направеното
от ищеца искане по чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да му заплати
направените по делото разноски в общ размер на 2603,95 лв., за които е
представен списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран
така, съдът
РЕШИ:
РАЗВАЛЯ
по предявения от М.А.Д., ЕГН **********, починала в хода на процеса и заместена на
основание чл.227 ГПК от наследника си по закон П.А.П., ЕГН ********** иск с
правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключения между П.И.Д., ЕГН **********, поч. на
31.01.2002 г. и М.А.Д., ЕГН **********, поч. на
28.01.2018 г. договор от 12.12.1996 год. за прехвърляне на С.А.П., ЕГН **********
*** на собствения им недвижим имот, а именно: апартамент № 17 /седемнадесет/,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 6**27.2.2208.9.17 /шестдесет
и три хиляди четиристотин двадесет и седем точка две точка две хиляди двеста и
осем точка девет точка седемнадесет/, находящ се в град Русе, улица “Муткурова“
70 /седемдесет/, вход 1 /едно/, етаж 6 /шест/ с площ от 103.11 кв.м. /сто и три
квадратни метра и единадесет квадратни дециметра/, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 6**27.2.2208.9.16, под обекта: 6**27.2.2208.9.14,
над обекта: няма, заедно с избено помещение № 17 /седемнадесет/ и 1,323 % ид.ч.
/едно цяло триста двадесет и три хилядни процента/ от общите части на сградата
срещу грижите, които С.А.П., ЕГН ********** е полагала за прехвърлителите от
1995 година насам и срещу задължението й занапред да полага всестранни грижи,
при нужда да им осигурява издръжка до края на живота им, както и да им осигури
спокоен и нормален живот, какъвто са водили до сега, а след смъртта им да ги
погребе по българските обичаи, който договор е обективиран в нот. акт № **, том
***, нот. дело ***г. на нотариуса при РС Русе поради
неизпълнение на поетите договорни задължения от С.А.П., ЕГН ********** до размера на 3/8 /три осми/ идеални части
от правото на собственост върху имота.
ОСЪЖДА С.А.П., ЕГН ********** ***
да заплати на П.А.П., ЕГН ********** *** сумата от 2603,95 лв. /две хиляди шестстотин и три лева и деветдесет и пет
стотинки/, представляващи разноски по гражданското дело.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд Велико
Търново.
Окръжен съдия: