Решение по дело №6251/2018 на Районен съд - Перник

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 714

 

гр. Перник, 09.05.2019г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – гр. Перник, Гражданска колегия, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на 09.04.2019 година, в състав

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА

 

при секретар Л Добрева,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6251 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от

„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД

против

Б.К.Ж. ЕГН *********** гр.Перник ул. бл. ет. ап.

с искане да бъде признато за уставено, че ответникът дължи на дружеството сумата 2414.46 лева, от която

сумата 1000лв. непогасена главница по сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД Договор за паричен заем № 2798708/27.04.2017г.,

сумата 192.30лв. договорна лихва за периода 30.05.2017-24.02.2018г.

сумата45лв.такса разходи

сумата 1112.40лв.неустойка за периода 30.05.2017-24.02.2018г.

сумата64.76лв.обезщетение за забава за периода 31.05.2017 до датата на заявлението31.05.2018г.

ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 31.05.2018г. до окончателно изплащане на вземането,

както и разноски по запов.производство и УИ

 

Ответникът в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител –

адвокат Н.Х. ПАК –

 оспорва изцяло исковете с подробно изложено становище, пълномощното, редовността на цесията, уведомяването на дължника за същата, прави взъражение за нищожност на клаузи по смисъла на ЗПК

излага съображения, че претендираната от ищеца неустойка противоречи на добрите нрави, тъй като е уговорена извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна следното:

 

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:

- наличие на валидно сключен договор за кредит с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, елемент от съдържанието на който да е задължението на ответника да заплати сумите, предмет на договора,

- изпълнение на задължението на заемодателя да предостави уговорената парична сума,

- настъпила изискуемост на задълженията на кредитополучателя, за които се поддържа, че не са изпълнени и настъпило частно правоприемство на страната на кредитора основано на прехвърляне на процесното вземане чрез действителен договор за цесия и

- че предишният кредитор – цедент е уведомил ответника за прехвърляне на вземането.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 240, ал.2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:

- съществуването на валидно поето договорно задължение за възнаградителна лихва,

-размерът на вземането, както и настъпила изискуемост. 

 

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:

-валидно главно задължение, чието забавено изпълнение се твърди,

- валидно договорени акцесорни задължение за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение на главното задължение и неустойка за събиране на вземането наименувана „такса разходи“ и размерът на вземанията.

 

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства:

- поставянето на ответника в забава,

- нейният начален момент и размерът на обезщетението.

 

От представения по делото Договор за паричен заем № 2798708 /27.04.2017г. се установява, че между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖЪМЪНТ“ АД и ответника е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предало ( чл. 2 от съглашението) на ответника сумата 1000 лева, която последният се е задължил да върне на 10 месечни вноски за периода- първа вноска 30.05.2017г. и падеж на последна вноска 24.02.2018г. всяка с размер 119.23лв.

  ведно с възнаградителна лихва за периода на договора, като общ размер на връщане – 1192.30лв.

Предвид изложеното съдът намира, че от представения по делото Договор за заем № 2230575/21.01.2015г. се установява, че „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и ответника са встъпили в облигационно правоотношение.

 

„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖЪМЪНТ“ АД представлява финансова институции по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.

 

От представения по делото Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010г. ведно с Приложение № 1 към същия  ДОГОВОР се установява, че „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖЪМЪНТ“ АД е прехвърлило на ищцовото дружество вземанията, произтичащи от Договор за паричен заем № № 2798708 /27.04.2017г

 Видно от представеното   пълномощно цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжника за настъпилото частно правоприемство на страната на кредитора.

 

Във връзка с изложеното е необходимо да бъде отбелязано, че съгласно разясненията дадени с Решение № 137/02.06.2015г. постановено по гр.д. № 5759/2014г. по описа на ВКС, III ГО и Решение № 156/30.11.2015г. постановено по т.д. № 2639/2014г. по описа на ВКС, II ТО предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника прехвърлянето по чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

 

Съдът намира, че така извършената ЦЕСИЯ НА БЪДЕЩО ВЗЕМАНЕ  е радевно, поради следните причини :

 ответникът към датата на цесията все още не е бил сключил Договор за паричен заем.

Извършената цесия е уговорена като ВЪЗМОЖНОСТ за прехвърляне на нови вземания с ново Приложение № 1 на съотв.дата, в което се индивидуализират процесните вземания, поризтичащи от конкретния договор.

 

Ведно с исковата молба е представено уведомление с изх. № УПЦ – П – ИАМ/2798708 отправено от цедента чрез цесионера до ответника, в което се сочи, че  „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖЪМЪНТ“ АД е прехвърлило на ищцовото дружество вземанията, произтичащи от Договора за заем.

Това уведомление може да произведе правно действие, тъй като  е индивидуализирало процесните вземания, приложено е към ИМ поради което цесията се счита съобщена на ответника.

 

Съгласно разясненията дадени с Решение № 123/24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. по описа на ВКС, ІІ ТО и Решение № 3/16.04.2014г. по т. д. № 1711/2013г. по описа на ВКС, І ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, / в редакцията на процесуалния закон преди измененията обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./ следва да се приеме, че получаването на уведомление от цедента, като приложение към исковата молба на цесионера, съставлява надлежно уведомяване на длъжника и поражда за същия правните последици на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.

 

Уведомлението за настъпило частно правоприемство на страната на кредитора се счита за достигнало до знанието на длъжника и при връчване на исковата молба и приложенията по реда на чл. 47 ГПК, поради следните съображения:

 

Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.

Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата.

 Затова и по силата на визираната разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност изявлението от кредитодателя-цедент, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се презумира да са получени от ответника, а не от назначения му особен представител.

 Изходящото от кредитодателя-цедент уведомление, представено с исковата молба на ищеца-цесионер и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

 Следователно от датата на връчване исковата молба и приложенията на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК –  е изпълнена разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и извършеното прехвърляне на вземането е съобщено на длъжника.

В подкрепа на изложеното е и Решение № 56/23.02.2018г. по въз.гр.д. № 670/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник.

 

От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на непогасената главница  възлиза на 1000 лева, а незаплатената възнаградителна лихва за периода на договора възлиза на 192.30лева., такса разходи 45лв. се дължат, както и лихва 75.48лв. за забава от падежа до датата на заявлението

 

По отношение начислената неустойка 1112.40лв.:

 

Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява диспозитивното начало в гражданския процес (чл. 6 ГПК).

Съдът следи служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната клауза, в който смисъл са дадени разяснения с Решение № 229/21.01.2013г. постановено по т.д. № 1050/2011г. по описа на ВКС, II ТО и т.3 на Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. на ОСТК, както и следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП – Решение № 23/07.07.2016г. постановено по т.д. № 3686/2014г. по описа на ВКС, I ТО и Решение № 142/01.08.2018г. постановено по т.д. № 1739/2017г. по описа на ВКС, II ТО.

Съдът намира, че предвидената в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение противоречи на добрите нрави, поради следните съображения:

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в Тълкувателно решение № 1/15.06.2010г. на ОСТК, а именно – такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В подкрепа на изложеното е и Решение № 107/25.06.2010г. постановено по т.д. № 818/2009г. по описа на ВКС, II ТО.

 

В разглеждания случай съгласно чл. 4 от процесния договор страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение е предвидена неустойка , чийто уговореният размер е надвишава цялата заета сума.

Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съгласно  чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като същата е необосновано висока.

Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение /чл. 4, ал. 1 от Договора/ и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още близо 80 % от предоставената главница.

 

Ако се приеме, че неустойката служи за покриване на първите два разгледани по-горе аспекта на вредите, които всъщност са типичните вреди при длъжникова забава на основния дълг, то кумулирането й с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху основния дълг, каквото също се претендира, води до превишаване на законовия максимум на вземанията при просрочие.

 

Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и нормативната уредба, и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4 от процесното съглашение.

Съгласно чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Следователно допълнително възникващите вземания на кредитора като последица на просрочие на потребителя са ограничени както по вид, така и по размер. Предвиждането на друга парична последица води до частична нищожност съгл. чл. 26 ал. 4 ЗЗД – съответните клаузи се заместват от императивния максимум, т.е. разходите, надхвърлящи законната лихва за забава не се дължат.

 

Съгласно чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор потребителят дължи сума за разходи за изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори и за събиране на просрочените задължения. Всъщност не се касае за „такса“ (цена на услуга), а до сума, която се дължи автоматично при забава или предсрочна изискуемост, без срещу нея кредиторът да дължи никакви конкретни действия или резултат. В най-добрия случай тя цели да покрие евентуално допълнително положени от него усилия по събирането на кредита. Същевременно се претендира и обезщетение за забава (мораторна лихва). От изложеното следва, че клаузата противоречи на горепосочената специална разпоредба, която изключва правилата на чл. 309а ТЗ и договорни клаузи в подобен смисъл.

Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и нормативната уредба съществува още при встъпване в облигационното правоотношение в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка по чл. 4 от Договор за заем № 2428415/18.11.2015г.

Предвид изложеното съдът намира, че предявените обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 240, ал.1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни, а претенцията за сумата в размер на 710.18 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение за периода от 07.01.2016г. до 26.05.2016г., сумата в размер на 45 лева, представляваща неустойка за събиране на вземането наименувана „такса разходи“ е неоснователна.

 

Разноски

 

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски в следните размери : по УИ-50.28лв.д.такса 100лв.юк.възн. 150лв.за в.лице 350лв. за особен представител

по заповедното производство – 25лв.д.такс 50лв.юк.възн.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д – р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4

ПРОТИВ

Б.К.Ж. ЕГН *********** гр.Перник ул. бл. ет. ап.

че ответникът дължи на дружеството :

сумата 1000лв. непогасена главница по сключен с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД Договор за паричен заем № 2798708/27.04.2017г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 31.05.2018г. до окончателно изплащане на вземането,

сумата 192.30лв. договорна лихва за периода 30.05.2017-24.02.2018г.

сумата 64.76лв.обезщетение за забава за периода 31.05.2017 до датата на заявлението31.05.2018г.

КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата 1112.40лв.неустойка за периода 30.05.2017-24.02.2018г.

Както и за сумата45лв.такса разходи

 

ОСЪЖДА Б.К.Ж. ЕГН *********** гр.Перник ул. бл. ет. ап.

 да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Д – р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебни разноски:

по УИ-50.28лв.д.такса 100лв.юк.възн. 150лв.за в.лице 350лв. за особен представител

по заповедното производство – 25лв.д.такса 50лв.юк.възн.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч.гр. д. да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.

 

Районен съдия:

 

 

Вярно с оригинала: Х.С.