Р Е Ш Е Н И Е
№ 50 01.03.2019г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на двадесет и
втори януари две хиляди и деветнадесета
година
в публично
заседание в състав:
Председател: Мария
Берберова-Георгиева
секретар: Диана
Каравасилева
като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева гражданско дело №587/2018г.
по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
исковата молба от „К.И.И.БГ” ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, *******„*******”, ет.*, представлявано от прокуриста З.Н.Д.,
подадена чрез процесуалния им представител юрк.К.К.Т.против К. М. Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание
чл.422 от ГПК. В исковата молба се твърди, че на 20.05.2013г. между „У.К.Ф."
ЕАД, в качеството им на кредитор и К. М. Н., в качеството й на
кредитополучател, е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 1168075,
по силата на който кредиторът „У.К.Ф." ЕАД е предоставил на
кредитополучателя Н. кредит на обща стойност 5566,16 лева, а кредитополучателят
се задължил да погаси усвоения кредит чрез 72 анюитетни вноски, всяка от които
в размер 108,80 лева. Първата вноска следвало да бъде направена в срок до
21.06.2013г., а последната - в срок до 21.05.2019г. Общата сума, дължима от
кредитополучателя в края на периода, възлизала на 7833,60 лева /седем хиляди
осемстотин тридесет и три лева и шестдесет стотинки/. Сочи се, че
кредитополучателят Н. е направила 16 вноски по погасяване на задължението на
обща стойност 1696,41 лева, като последната направена вноска, чиято падежна
дата била на 21.09.2014г., е направена от кредитополучателя на 07.10.2014г. и
същата е направена в непълен размер, а именно – 63,20 лева. Твърди се, че след
07.10.2014г. длъжникът не е направил оставащите 56 пълни вноски и една частична
вноска и съобразно уговорения погасителен план е изпаднал в забава.
Сочи се, че съгласно чл.16 от Общите условия за
предоставяне на потребителски паричен кредит от „У.К.Ф." ЕАД, с които
Длъжникът се е съгласил при подписване на Договора, „У.К.Ф." ЕАД има право
едностранно да прекрати кредитното правоотношение и да обяви всичките си
вземания по предоставения кредит за предсрочно изискуеми, при допуснато
просрочие и/или неплащане на две последователни погасителни вноски в пълен
размер по Кредита (главница и лихви), при условие че просрочените вноски не
бъдат погасени в двуседмичен срок, считано от датата на падежа на погасителната
вноска. Поради допуснато просрочие и неплащане на две последователни вноски от
длъжника, ищецът твърди, че са настъпили визираните в чл.16 от Общите условия
предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането и
потребителския кредит № 1168075 бил обявен за предсрочно изискуем в пълен
размер.
Твърди се, че на 27.04.2015г. между „У.К.Ф." ЕАД
и "К.И.И.Б." ЕАД бил сключен Договор за цесия, по силата на който „У.К.Ф."
ЕАД /като цедент/ цедирал вземането си по гореописания Договор за потребителски
кредит на "К.И.И.Б." ЕАД /като цесионер/. Съгласно Договора за цесия,
„У.К.Ф." ЕАД прехвърлял на цесионера "К.И.И.Б." ЕАД изискуеми
парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за
потребителски кредити, които са подробно описани в Приложение № 1,
представляващо неразделна част от Договора. В предмета на сключения Договор за
цесия от 27.04.2015г. било включено и вземането по Договор за потребителски
кредит № 1168075, сключен между „У.К.Ф." ЕАД и К. М. Н.. Сочи се, че при
цедирането на вземането и при отписване на кредита, цедентът „У.К.Ф." ЕАД
сторнирал от общата дължима от кредитополучателя сума 1123,89 лева, които
представлявали недължими редовни лихви.
С пълномощно от 27.04.2015г. предишният кредитор
/цедентът/ „У.К.Ф." ЕАД упълномощил „К.И.И.Б." ЕАД, ЕИК *******, да
уведоми от името на „У.К.Ф." ЕАД всички длъжници по вземания на „У.К.Ф."
ЕАД, които „У.К.Ф." ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от
27.04.2015г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл.99, ал.3 и ал.4 от ЗЗД,
ищецът сочи, че цедентът „У.К.Ф." ЕАД, чрез пълномощника си „К.И.И.Б."
ЕАД, бил изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до
длъжника К. М. н.. Заедно с Уведомителното писмо, на длъжника било изпратено и
Известие от новия кредитор „К.И.И.Б." ЕАД относно обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита в пълен размер за непогасения остатък от
задължението, включително за вноските с ненастъпил падеж. Пратката, съдържаща
Уведомлението по чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД и Известието относно предсрочната
изискуемост, била изпратена чрез препоръчана поща с обратна разписка на адреса,
посочен от длъжника в Договора за предоставяне на потребителски кредит – с.Р.,
ул.”****” № 8. Ищецът твърди, че по този начин представляваното от него
дружество е положило необходимата грижа гореописаното уведомление да достигне до
знанието на К. М. Н.. Наред с това се сочи, че съгласно чл.3, ал.3 от Общите
условия за предоставяне на потребителски паричен кредит от „У.К.Ф." ЕАД,
потребителят се задължава да съобщава в срок от две седмици за всяка промяна,
настъпила в дадената от него при сключване на договора за Потребителски кредит
информация, в това число и за промени в личния адрес, като такова известие от
страна на потребителя липсва. Твърди се, че К. М. Н. не е потърсила пратката и
обратната разписка от писмото се е върнала на изпращача със статус „Получателят
се е преместил на друг адрес“.
Поради неизпълнение на задължението, произтичащо от
Договора за потребителски кредит № 1168075 от 20.05.2013г., сключен между „У.К.Ф."
ЕАД и К. М. Н., кредиторът пристъпил към принудително изпълнение, като на
15.01.2018г. от страна на „К.И.И.Б." ЕАД било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника К. М. Н. за
заплащане на дължимата незаплатена сума по Договора за кредит. Съдът е уважил
искането на „К.И.И.Б." ЕАД и е издал Заповед за изпълнение на парично
задължение за посочените в заявлението суми. По същото дело ответникът Н. е
депозирала в срок възражение срещу заповедта. Предвид подаденото възражение и
съгласно разпоредбата на чл.415 от ГПК, ищецът е предявил иск, с който иска да
се приеме за установено по отношение на ответникът К. М. Н., че същата им дължи
сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 25 от
16.01.2018г. по ч.гр.дело 40/2018г. по описа на Районен съд - гр.Несебър, а
именно: 5028,85 лева /пет хиляди двадесет и осем лева и осемдесет и пет
стотинки/, представляваща незаплатена сума по договор за потребителски кредит №
1168075 от 20.05.2013г., от които: 4694,20
лева /четири хиляди шестстотин деветдесет и четири лева и двадесет
стотинки/ - остатък от неизплатена главница и 334,65 лева /триста тридесет и четири лева и шестдесет и пет
стотинки/ - остатък от възнаградителна лихва за периода от 21.09.2014г. до
27.04.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 15.01.2018 г., до
окончателното погасяване на дълга. Представят писмени доказателства.
Претендират присъждане на заплатените разноски по заповедното и по настоящото
дело. Правят искане за изискване и прилагане към настоящото производство на ЧГД
№ 40/2018г. по описа на РС-Несебър.
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК,
вр. чл.79, ал.1 във вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК, ответницата Н. не е
депозирала писмен отговор на исковата молба.
В съдебно заседание за ищцовото дружество представител
не се явява. Не сочат нови доказателства. Депозират молба, с която молят делото
да се разгледа в тяхно отсъствие. Молят съда да постанови неприсъствено решение
срещу ответника М. в случай, че са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.
Представят писмено становище, в което излагат подробни доводи в подкрепа на
заявените от тях претенции, с което молят да се уважат предявените от тях
искове, като им бъдат присъдени направените по делото разноски. Представят
списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответницата Н. не се явява в съдебно заседание. Вместо
нея се явява процесуалният й представител, който оспорва предявените искове,
като неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат изцяло отхвърлени. Не
сочи нови доказателства. Претендира присъждане на заплатените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение. Също представя списък на разноските.
Съдът намира, че депозираната искова молба е
процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния
орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията
на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Твърди се в исковата молба, че на 21.05.2013г. между „У.К.Ф."
ЕАД (кредитор), от една страна и К. М. Н. (кредитополучател) от друга, е
подписан Договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 1168075, по силата
на който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит в общ размер на 5566,16
лева, за период от 72 месеца, от които чиста стойност на кредит в размер на 5000
лева, такси за разглеждане на кредит в размер на 150 лева, застрахователна
премия в размер на 416,16 лева. Стойността на всяка месечна вноска по кредита е
била в размер на 108,80 лева. На базата на подписания договор, ответникът се е
задължил да изплати общо сумата в размер на 7833,60 лева, от които 5566,16 лева
– главница и 2267,44 лева – редовна лихва.
Твърди се, че кредиторът „У.К.Ф." ЕАД е изпълнил
задължението си да предаде договорената заемна сума на кредитополучателя.
Кредитополучателят К. М. Н. не е изпълнила задълженията си по Договора за
кредит и не е спазила уговорения погасителен план, поради което е изпаднала в
забава. Твърди се, че Н. е направила 16 вноски на обща стойност 1696,41 лева,
като последната вноска, чиято падежна дата е била на 21.09.2014г., е направена
от кредитополучателя на 07.10.2014г. и същата е била в непълен размер, а именно
– 63,20 лева. След това длъжникът преустановил напълно плащанията по сключения
договор за кредит и не е направил оставащите 56 пълни вноски и една частична
вноска и съобразно уговорения погасителен план е изпаднал в забава.
Поради допуснато просрочие и/или неплащане на две
последователни погасителни вноски в пълен размер по Кредита (главница и лихви)
и в съответствие с чл.16 от Общите условия за предоставянето потребителски
паричен кредит, от „У.К.Ф." ЕАД, едностранно са обявили всичките си
вземания по предоставения кредит за предсрочно изискуеми.
На 27 април 2015г. между „У.К.Ф." ЕАД и „К.И.И.Б.“
ЕАД бил сключен Договор за цесия, по силата на който „У.К.К.Ф." ЕАД /като
цедент/ цедирал вземането си по Договор по потребителски паричен кредит № 1168075
от 21.04.2013г. на „К.И.И.Б." ЕАД /като цесионер/.
Излагат, че с пълномощно от „У.К.Ф." ЕАД,
представляващо неразделна част от Договора за цесия от 27.04.2015г., цедентът „У.К.Ф."
ЕАД е упълномощил „К.И.И.Б." ЕАД, да уведоми от името на „У.К.Ф." ЕАД
всички длъжници по вземания на „У.К.Ф." ЕАД, които са цедирани, съгласно
сключения Договор за цесия.
„У.К.Ф." ЕАД, чрез пълномощника си „К.И.И.Б."
ЕАД, е изпратило Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника
К. М. Н.. Пратката е била изпратена чрез препоръчана поща с обратна разписка на
адреса, посочен от длъжника в Договора за кредит – с.Р., ул.“****“ № 8. Твърди
се, че заедно с Уведомителното писмо за цесията, на длъжника било изпратено и
Известие от новия кредитор „К.И.И.Б." ЕАД относно обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита в пълен размер за непогасения остатък от
задължението, включително за вноските с ненастъпил падеж. Пратката, съдържаща
Уведомлението по чл.99, ал. 3 и 4 от ЗЗД и Известието относно предсрочната
изискуемост, изпратена чрез препоръчана поща с обратна разписка, се е върнала
като неполучена с основание „Получателят се е преместил на друг адрес“.
„К.И.И.Б.“ ЕАД пристъпило към принудително изпълнение,
като е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
против К. М. Н. за заплащане на дължима незаплатена сума по Договора за кредит.
Съдът е уважил искането на „К.И.И.Б." ЕАД и е издал Заповед за изпълнение
на парично задължение за посочените в заявлението суми. По същото дело
ответникът Н. е депозирала в срок възражение срещу заповедта. Предвид
подаденото възражение и съгласно разпоредбата на чл.415 от ГПК, ищецът е
предявил иск, с който иска да се приеме за установено по отношение на
ответникът К. М. Н., че същата им дължи сумите, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение № 25 от 16.01.2018г. по ч.гр.дело 40/2018г. по
описа на Районен съд - гр.Несебър
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
По допустимостта
на исковете:
Правният интерес
от реализиране на търсената защита се извежда от изложените в исковата молба
фактически твърдения на ищеца, а именно, че между него и ответника е налице
спор досежно дължимостта на процесната сума. В този смисъл съдът споделя
виждането, че условие за надлежното упражняване на иска е наличието на
извънсъдебен спор между страните за дължимостта на процесната сума. Исковата
молба е постъпила в предвидения от чл. 415, ал.1 от ГПК срок. По
тези съображения съдът приема, че предявеният иск се явява процесуално допустим
и следва да бъде разгледан по същество.
По
основателността на исковете:
Основателно е
възражението на особеният представител на ответника, че не са налице
предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на задължението по
Договора за кредит. С Определение № 869 от 15.11.2018г., постановено по
настоящото дело, съдът допълни изготвения с Определение от 05.10.2018г.
предварителен доклад по делото, като указа на ищеца, че не е представи
доказателства за твърденията му за настъпила предсрочна изискуемост на
процесния Договор за кредит № 1168075 от 21.05.2013г., чрез надлежно
уведомяване на ответника за това. Въпреки това, до приключване на
производството по събиране на доказателства по делото, ищецът не представи
известие, съобщение или друг документ, с който ответникът Н. е уведомена за
настъпването на предсрочна изискуемост на кредита. В този смисъл, недоказани
останаха изложените в исковата молба твърдения, че заедно с Уведомителното
писмо за цесията, на длъжника било изпратено и Известие от новия кредитор „К.И.И.Б."
ЕАД относно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита в пълен размер за
непогасения остатък от задължението, включително за вноските с ненастъпил
падеж. Съобразно т.18 на ТР № 4/13 г. от 18.06.14 г. на ОСГТК на ВКС, в
хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото
си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната
изискуемост. Тъй като не се касае за тълкуване по конкретен правен спор, а се
дава тълкуване на гражданскоправна норма, всички съдилища, които разглеждат
висящи спорове, какъвто е и процесния случай, следва да съобразят дадените
задължителни указания.
Не се установява
по делото, че изявлението на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем
е достигнало до адресата. Всъщност по делото въобще липсват данни за наличието
на такова изявление. Видно от представената на стр.17 по делото обратна
разписка, която е била адресирана до длъжника, същата не съдържа данни относно
предмета на пратката, тъй като в нея е отразено единствено, че на ответника Н.
се изпраща писмо, но с какво съдържание не става ясно. Дори и да се приеме, че
писмото е съдържало Известие от новия кредитор „К.И.И.Б." ЕАД относно
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита в пълен размер за непогасения
остатък от задължението /какъвто документ не е представен по делото,/ ищецът не
е установил, че е положил всички необходими действия за откриване на длъжника и
за връчване на известието. Във върнатата обратна разписка е било отбелязано че
„Получателят се е преместил на друг адрес“ и по делото липсват доказателства
ищецът да е опитал да издири актуален адрес за връчване на писмото на
ответникът Н., или същата да е била търсена на друг адрес.
Неоснователни са
и твърденията за фингирано връчване, с достигане на съобщенията до
адреса на длъжника, като се прави позоваване на разпоредбата на чл.3, ал.3
от Общите условия за предоставяне на потребителски паричен кредит от „У.К.Ф.“
ЕАД, предвиждаща задължение за кредитополучателят да съобщи в двуседмичен срок
на Кредитора за всяка промяна, настъпила в дадената от него при сключване на
Договора за кредит информация за личния адрес, телефон и др. Не би могло да се
приеме, че тази договорна клауза приравнява изпращането на съобщение до адрес,
който не е променен, като не е удостоверено връчването му, на получаване на
съобщението – липсва изрично отъждествяване на опита за доставяне на
фактическото му получаване. В този смисъл решение на ВКС по чл.290 ГПК № 148 от
2.12.2016 г. по т.д. № 2072/ 2015 г., І т.о. Ето защо, в настоящия случай
липсва основание за формиране на становище, че, макар съобщението да не е било
връчено, ответницата следва да се счита за уведомена, според
предвижданията на договора. Независимо от горното, съдът намира за нужно да
отбележи, че на ответницата Н. са били надлежно връчване съдебни книжа по
настоящото дело на адреса в с.Р., ул.“****“ № * /л.32 и л.36/.
Изводът, който
се налага е, че в процесния случай изявлението на кредитора за предсрочна
изискуемост не е достигнало до длъжника, което е формално основание за
отхвърляне на предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК /В този смисъл Решение № 25
от 03.05.2017г. по т. д. № 60208/2016г. по описа на ВКС/.
Разпоредбата на
чл.99, ал.4 ЗЗД предвижда, че за да произведе действие по отношение на длъжника
цесията следва да му бъде съобщена от стария кредитор. Нормата не поставя
специални изисквания за начина и формата, по които това уведомяване следва да
се извърши, като разумът е да се доведе до знанието на длъжника, че вече има
нов кредитор, за да се предотврати опасността той да престира на
нелегитимирано лице. Уведомяването следва да се извърши от стария кредитор
– първоначален титуляр на вземането, тъй като, за длъжника, той е насрещната
страна по правоотношението и до заместването му длъжникът е задължен
да престира именно нему, за да се освободи от дълга. В настоящият
случай старият кредитор /„У.К.Ф." ЕАД/ е упълномощил ищеца /“К.И.И.БГ“ ЕАД
да уведоми длъжникът за сключения Договор за цесия от 27.04.2015г.
Доказването на
уведомяването на длъжника за цесията от цедента може да бъде
извършено при ангажиране на всички допустими доказателствени средства,
но изхождайки от твърдението на страната, позоваваща се на този факт, за
конкретните фактически обстоятелства по това съобщаване.
В настоящия
случай, правното твърдение на ищеца - цесионер е
че длъжникът е бил известен за цесията чрез изпращане на Уведомление
за извършено прехвърляне на вземания /без изх.№ и дата - л.11/ по пощата с
обратна разписка. Видно от разписката за връчване /л.12/, уведомлението за
цесията /ако такова се е съдържало в писмото/ не е било доставено на адресата, поради
обстоятелството, че „Получателят се е преместил на друг адрес“. Горното сочи,
че същото не е достигнало до адресата си, поради което връчването на
уведомление за цесията посредством „Български пощи“ ЕАД не може да се счете за
редовно. Предвид гореизложеното, в настоящият случай липсва основание за
формиране на становище, че, макар уведомлението за цесия да не е било
връчено, ответникът следва да се счита за уведомен за настъпването й.
В аспекта на
всичко гореизложено, следва да се заключи, че длъжникът Н. не е била
валидно уведомена от цедента за прехвърляне на вземанията му на новия
кредитор – „К.И.И.БГ“ ЕАД, нито е бил уведомена за настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита, поради което ищецът не би могъл да претендира
изпълнение на задълженията по договора за банков кредит за главница, договорна
лихва и законната лихва от ответника Н.. Предявеният иск с правно
основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79, ал.1 вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД
е неоснователен и като такъв следва да бъде изцяло отхвърлен.
Неоснователността
на главният иск налага извода за неоснователност и за акцесорната претенция за
присъждане на възнаградителна лихва за периода от 21.09.2014г. до 27.04.2015г.,
както и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 15.01.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода по спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в тежест на
ищеца следва да се възложат разноските на ответницата Н. за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.
Мотивиран от
горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „К.И.И.БГ” ЕАД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, *******„*******”, ет.*, представлявано от прокуриста
З.Н.Д. против К. М. Н. с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес: КК С.Б., А., **** „К.“, партер, офис * /чрез адв.З.Н.от
АК-Бургас/, искове с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 във вр. чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86
от ЗЗД за признаване на установено по отношение на ответника Н., че същата
дължи на ищеца сумата в размер на 5028,85 лева /пет хиляди двадесет и осем лева
и осемдесет и пет стотинки/, представляваща незаплатена сума по договор за
потребителски кредит № 1168075 от 20.05.2013г., от които: 4694,20 лева /четири хиляди шестстотин деветдесет и четири лева и
двадесет стотинки/ - остатък от неизплатена главница и 334,65 лева /триста тридесет и четири лева и шестдесет и пет
стотинки/ - остатък от възнаградителна лихва за периода от 21.09.2014г. до
27.04.2015г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 15.01.2018 г., до
окончателното погасяване на дълга, за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение № 25 от 16.01.2018г. по ч.гр.дело 40/2018г. по описа на
Районен съд - гр.Несебър.
ОСЪЖДА „К.И.И.БГ” ЕАД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, *******„*******”, ет.2, представлявано
от прокуриста З.Н.Д. да заплати на К. М. Н. с ЕГН **********,
с адрес: ***, със съдебен адрес: КК С.Б.,
А., **** „К.“, партер, офис * /чрез адв.З.Н.от АК-Бургас/, сумата в размер
на 500 лева /петстотин лева/,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд – гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: