Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 11.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ,
ІІІ-ти ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на пети март две хиляди и
двайсет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА
СИЛВИЯ ТАЧЕВА
в присъствието на секретаря Нели Драндарова и
при участието на прокурора Димитър
Младенов, разгледа докладваното от съдия Тодорова в.н.о.х.д. № 523 по описа за
2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
глава XXI НПК.
С определение от 27.01.2021 г. по н.ч.д. №
15409/2020 г. на СРС, НО, 121 състав на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК
съдът е извършил групиране на наказанията на осъдената Н.П.М., определил й е
едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода
при условията на общ режим на изтърпяване, на основание чл. 68, ал. 1 НК е
привел в изпълнение наказанието по н.о.х.д. № 10003/2019 г. на СРС 2 години
лишаване от свобода, като е определил първоначален строг режим на изтърпяване.
Срещу определението в частта,
с която е бил определен режимът на изтърпяване на приведеното в изпълнение
наказание, е депозирана жалба от защитника на осъдената. Прави се искане за
изменение на определението в тази част, като въззивният съд прецизира
приложението на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС и чл. 57, ал. 3 НПК.
В
съдебно заседание прокурорът счита жалбата за неоснователна и приема, че
първостепенният съд е извършил правилно групиране на наказанията, като спорът е единствено относно режима на изтърпяване. Счита, че съдът
законосъобразно е определил строг режим, като се е позовал на съответната норма
в ЗИНЗС. Не вижда основание за изменение на определението и в тази част.
Защитникът на осъдената поддържа жалбата и
моли да бъде уважена. Отбелязва, че в определението на СРС е извършено правилно групиране на наказанията и правилно е приведено в изпълнение
отложеното наказание по н.о.х.д № 10003/19 година на
СРС. Единственото, което оспорва
защитата, са мотивите на СРС относно приложението на разпоредбата на чл. 57 ал. 3 от ЗИНЗС. Позовава се на писмото от затвора в гр.Сливен, което сочи за добро поведение на подзащитната му. Изтъква, че осъдената вече е изтърпяла общото най-тежко наказание и е започнала да търпи приведеното в изпълнение наказание, поради
което счита, че няма пречка да се
приложи разпоредбата на чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС.
Осъдената Н.П.М. поддържа жалбата на защитника си и моли режимът й да
бъде изменен на общ.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази
изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
определението съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено
следното.
Жалбата е основателна.
Районният съд в атакуваното определение правилно е изяснил за кои от 7-те
осъждания на Н.П.М. е допустимо извършване на актуално групиране на наказанията:
1. по н.о.х.д № 757/2010 г. по описа на РС
Димитровград, по което с влязъл в сила от 18.12.2010 г. М. е осъдена за извършено престъпление по чл.
316 вр. чл. 308, ал. 1 НК, като й е наложено наказание пробация за срок от 10
месеца;
2. по н.о.х.д № 625/2011 г. по описа
на РС Димитровград, по което с присъда в сила от 30.11.2012 г., М. е осъдена за
извършени в периода от 7.04.2010 г. до 15.04.2010 г. престъпления по чл. 309,
ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като й е наложено общо най-тежко наказание лишаване
от свобода за срок от 2 години, чието изпълнение е отложено за срок от 4
години;
3. по н.о.х.д № 103/2014 г. по
описа на ОС Хасково, по което с присъда в сила от 23.05.2014 г., М. е осъдена
за извършени на 25.11.2010 г. и в периода от 2.12.2010 г. до 20.10.2011 г.
престъпления по чл. 309, ал. 1 НК и по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК,
като й е наложено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от 2
години и 8 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 5 години, както и
глоба в размер на 3000 лв;
4. по н.о.х.д № 383/2014 г. по описа на РС Димитровград, по което с
присъда в сила от 18.09.2014 г., М. е осъдена за извършени на 10.09.2010 г. и в
периода от 24.08.2010 г. до 10.09.2010 г. престъпления по чл. 212,
ал. 1 НК и по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като й е наложено общо най-тежко
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, чието изпълнение е отложено
за срок от 5 години;
5. по н.о.х.д № 287/2015 г. по описа на РС Хасково, по което с присъда в
сила от 16.06.2015 г., М. е осъдена за извършени на 28.10.2010 г. и в периода
от 28.10.2010 г. до 2.11.2010 г. престъпления по чл. 212, ал. 1 НК и по чл.
309, ал. 1 НК, като й е наложено общо най-тежко наказание лишаване от свобода
за срок от 1 година и 4 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 4
години;
6. по н.о.х.д № 10003/2019 г. по описа на СРС, по което с присъда в сила
от 20.10.2020 г., М. е осъдена за извършено на 9.01.2016 г. престъпление по чл.
210, ал. 1, т. 4 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК, като й е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 2 години при първоначален строг режим.
Районният
съд е отчел, въз основа на правилно разбиране на материалния закон, че по отношение
на наказанията по изброените осъждания по т. 1 – т. 5 са налице предпоставките
на чл. 25, ал.1 вр. чл. 23, ал. 1 НК за определяне на общото най-тежко
наказание измежду тях, доколкото деянията са извършени преди да е влязъл в сила
съдебният акт за което и да е от тях. Поради това законосъобразно районният съд
е определил общо най-тежко наказание измежду наложените – за срок от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода.
На следващо място законосъобразно районният съд е установил, че са
налице основанията по чл. 68, ал. 1 НК за привеждане в изпълнение на отложеното
наказание по осъждането, отразено в т. 6 – по н.о.х.д. № 10003/2019 г. на СРС,
доколкото има за предмет престъпление, извършено в изпитателния срок, определен
с влезлите в сила съдебни актове по всички изброени предходни осъждания.
И двете страни са останали
удовлетворени от съдебния акт в посочената част. Единственият спорен въпрос е
относно режима на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание.
Първостепенният съд е приел, че общото най-тежко наказание от 2 години и
8 месеца следва да бъде изтърпяно при общ режим на основание чл. 57, ал. 1, т.
3 ЗИНЗС, а за приведеното – на основание чл.57, ал.1, т. 2, б. “в“ от ЗИНЗС – е
определил първоначален строг режим.
Въззивният
съд съобрази, че общото най-тежко наказание се налага за извършени в
изпитателния срок на условно осъждане престъпления, което реализира
предпоставките на чл. 68, ал. 1 НК отложеното наказание да се изтърпи отделно и
сборът от двете наказания – общото най-тежко и приведеното – надвишава две
години. Това означава, че на основание чл.57, ал.1, т. 2, б. “в“ от ЗИНЗС
районният съд е следвало да определи първоначален „строг“ режим за изтърпяване
и на двете наказания лишаване от свобода. Независимо от известната неяснота на
правната норма, когато условията по чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС са
налице, първоначалният режим и за двете наказания – приведеното в изпълнение и
наложеното за престъплението, извършено в изпитателния срок, следва да е винаги
еднороден – строг режим. Това е така, тъй като съгласно §1, ал. 1 от ДР на
ЗИНЗС отделните наказания на осъдения се изпълняват по реда на влизане на
присъдите в сила, което означава, че приведеното в изпълнение по чл. 68 от НК
наказание следва да се изпълнява преди наказанието, наложено за престъплението,
извършено в изпитателния срок. Същевременно § 1, ал. 3 от ДР на ЗИНЗС
утвърждава същия принцип, като предвижда при постъпване на съдебен акт, с който
е приведено в изпълнение наказание по реда на чл. 68 от НК, администрацията на
затвора незабавно да започне да изпълнява това наказание, независимо от вече
започнатото изтърпяване на наказанието за извършеното в изпитателния срок
престъпление (В посочения смисъл –
решение по наказателно дело № 1174 по описа за 2019 г. на ВКС, ІІ НО).
Освен това при последователно изпълнение на наказания лишаване от свобода без
прекъсване правният резон от гледна точка на корекционното действие на
наказателната репресия изключва категорично като допустима логиката
изтърпяването на първото наказание да е при смекчен режим, а следващото – да е
при по-ограничителен. Напротив, по време на изтърпяване на наказание за
осъдения следва да има ясна перспектива, че ако поведението му в затвора е
изрядно, мерките за надзор и контрол ще се смекчават, а няма да се утежняват.
Поради липсата на протест в тази насока обаче въззивният съд прие, че е
недопустимо присъдата да бъде изменена и
в частта относно режима на изтърпяване на общото най-тежко наказание, като той
бъде изменен от общ на строг, защото това би нарушило принципа reformatio in
peius.
Същевременно въззивният съд е събрал писмено доказателство – писмо с
изх. № 99/19 г. от 16.02.2019 г. на началника на затвора – гр. Сливен (л. 15,
възз. пр.), от което се изяснява, че Н.М. е постъпила в затвора на 21.06.2019
г. за изтърпяване на общото най-тежко наказание от 2 години и 8 месеца лишаване
от свобода. Към датата на писмото остатъкът от това наказание е бил 22 дни. Това
означава, че осъдената първо е търпяла наказание при общ режим.
В писмото е посочено и това, че осъдената е била еднократно наказвана по
реда на чл. 101, т. 1 ЗИНЗС за нарушаване на забраната по чл. 97, т. 2 ЗИНЗС
(лишените от свобода да не вземат, заемат, продават, купуват, даряват и заменят
помежду си вещите, с които разполагат), след което пет пъти е била поощрявана
на основание чл. 98, ал. 1 ЗИНЗС (за подчертана дисциплинираност, за проявено
сътрудничество при провеждането на социални и възпитателни мероприятия, за
постигнати успехи в работата, спорта, културно-масовата дейност и други
положителни прояви лишените от свобода могат да бъдат поощрявани). Освен това е
уточнено, че осъдената е с добри познавателни възможности, склонна към
аналитичност в съжденията си; предпазлива при вземане на решения; използва
житейския си опит и интуиция при формиране на стратегии. В действията си
показвала сдържаност и предпазливост, насочена към поддържане на личен комфорт
и предпазване от конфликтните зони; била с добри саморегулативни механизми,
въпреки че на моменти изпитвала емоционални затруднения. В общуването била
селективна, с добро равнище на ролево разнообразие, толерантна към различия,
емоционално отзивчива и емпатична.
С оглед установените обстоятелства, като взе предвид, че осъдената е
търпяла наказание при общ режим, в хода на което поведението й е било оценявано
в положителен план от затворническата администрация и изтъкнатата нормативна
логика при определяне на режима на изтърпяване на отделни наказания лишаване от
свобода, въззивният съд намира, че следва да бъде изменен режимът на
приведеното в изпълнение наказание по н.о.х.д. № 10003/2019 г. от строг на общ. Обстоятелството,
че при изпълнение на първоизтърпяното наказание лишаване от свобода осъдената е
била поставена в условията на общ режим и той напълно е обезпечил
предназначението си, като е осигурил безпроблемен и полезен корективен процес в
мястото за социална изолация, обосновава извода, че са налице предпоставките на
чл. 57, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, б. „в“ ЗИНЗС. При преценка на тежестта на всяка
форма на държавна принуда следва да бъде съобразяван базисният принцип на
пропорционалност, произтичащ от конвенционалната защита на основните човешки
права. След като общият режим е бил достатъчен за правилното протичане на
изпълнението на наказанието, а поведението на осъдената е било оценено като
достойно за поощрение от началника на затвора, то тогава обществената й
опасност не е съответна на строгия режим на изпълнение на следващото наказание,
което започва непосредствено след приключването на предходното. Поради това и
строгият режим се явява прекомерен.
В този смисъл, за да не се допусне девалвация на усилията на държавата
чрез санкционната наказателна отговорност да въздейства върху извършителя на
престъпленията последователно, предсказуемо и категорично за изграждане у него
на волеви самоконтрол, въззивният съд намира, че определението в атакуваната
част следва да бъде изменено, като на основание чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС бъде
определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието по н.о.х.д. №
10003/2019 г. на СРС за срок от 2 години.
В заключение, след обобщаване на резултатите
от извършената служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт, въззивната
инстанция не констатира други основания
за изменението му, поради което прие, че следва да бъде
потвърден в останалата му част.
Мотивиран от изложеното и на основаниечл.
334, т. 3 НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, 3 въззивен състав
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
определение от 27.01.2021 г. по н.ч.д. № 15409/2020 г. на СРС, НО, 121 състав,
в частта, с която е определен първоначалният режим на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода по н.о.х.д. № 10003/2019 г. на СРС, като на
основание чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС го изменя от строг на ОБЩ режим.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му
част.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране. Да се
съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.