№ 1945
гр. София, 17.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева
и прокурора Радост Димитрова Нацева (СГП-София)
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Частно
наказателно дело № 20211100203145 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:45 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ В.В. Г. – редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява
лично.
Във връзка с направено искане от осъденият В.В. Г. за назначаването му
на служебен защитник по настоящото производство, СЪДЪТ ДОКЛАДВА
постъпило уведомително писмо от САК № 57861/21 г., съгласно което за
служебен защитник на осъдения Г., е определен адв. Н.Г. М. – от САК –
редовно призован, който се явява в съдебна зала.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА–гр.София – редовно призован,
изпраща процесуален представител – М.М. – Инспектор IV степен
„Режимна дейност“ при Затвора – гр.София, с представено по делото
пълномощно.
Адв.М.: Запознах се с материалите по делото, организирал съм
защитата на осъденото лице.
ОСЪДЕНИЯТ В.В. Г.: Поддържам искането, нямам възможност да
заплатя адвокатско възнаграждение, желая служебен защитник, нямам против
адв. М. да ме защитава.
ПРОКУРОРЪТ: Да се назначи адв.М. за служебен защитник.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора –
гр. София М.М.: Да се назначи адв.М..
1
СЪДЪТ, като съобрази основателността на направеното искане от
осъдения В.В. Г., за назначаването му на служебен защитник по настоящото
производство, който да осъществи правна помощ по отношение на осъденото
лице по това производство, доколкото осъденият Г. заяви, че няма финансова
възможност да заплати адвокатско възнаграждение, а желае да бъде
защитаван и интересите на правосъдието изискват той да бъде защитаван,
НАМИРА, че са налице предпоставките на чл.94, ал.1, т.9 НПК, с оглед на
което
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на осъдения В.В. Г. – адв. Н.М.
– от САК.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като съобрази становището на страните, както и наличието на
законоустановените предпоставки за даване ход на делото в днешното
съдебно заседание,
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕ самоличността на ОСЪДЕНИЯ, съгласно приложено по делото
досие.
В.В. Г. – роден на **** г. в гр.Самоков, обл. Софийска, ЕГН –
**********, българин, българско гражданство, неженен, осъждан, без
образование, безработен преди задържането, жител и живущ в гр.Самоков,
ул.“****.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на осъдения В.В. Г. в процеса.
ОСЪДЕНИЯТ В.В. Г.: Наясно съм с правата си като осъдено лице,
няма да правя отводи на съдебния състав, секретаря и прокурора.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО с прочитане на подадена молба от осъдения
В.В. Г., с правно основание чл.70, ал.1 от НК, за постановяване на условно
предсрочно освобождаване /УПО/, от изтърпяване на остатъка от наложеното
спрямо него наказание „Лишаване от свобода“.
2
ОСЪДЕНИЯТ В.В. Г.: Поддържам молбата, няма да соча
доказателства.
Адв.М.: Няма да сочим доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора –
гр. София М.М.: Представям актуална справка относно изтърпяната и
неизтърпяна част от наложеното по отношение на осъд. В.В. Г.. Другите
документи, изискани от Вас, са Ви изпратени.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА изисканите и постъпили писмени отговори от
Затвора – гр. София, съставляващи актуален доклад от ИСДВР при ЗООТ
„Казичене“, изготвен по отношение на осъдения В.Г., на 20.10.2021 г.;
експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на
осъдения В.В. Г., изготвена на 21.10.2021 г. от инспектор – психолог при
ЗООТ „Казичене“, както и доклад за пробационен надзор от 25.10.2021 г.,
изготвен от инспектор „Пробация“ при Затвора – гр. София, които документи
ведно с представената в днешното с.з. от процесуалния представител на
Затвора – гр. София актуална справка относно изтърпяната и неизтърпяна
част от наложеното по отношение на осъд. В.В. Г. наказание „лишаване от
свобода“ – ПРЕДЯВИ на страните – за запознаване и становище.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Запознати сме. Да се приемат.
СЪДЪТ НАМИРА, че така постъпилата и представена документация от
Затвора – гр. София, съдържа информация, която би допринесла за
правилното и обективно решаване предмета на делото, с оглед на което
следва да бъде приобщена към доказателствения материал по воденото
производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмени доказателства постъпилите и представени
такива от Затвора – гр. София, а именно – актуален доклад от ИСДВР при
ЗООТ „Казичене“, изготвен по отношение на осъдения В.Г., на 20.10.2021 г.;
експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на
осъдения В.В. Г., изготвена на 21.10.2021 г. от инспектор – психолог при
ЗООТ „Казичене“; доклад за пробационен надзор от 25.10.2021 г., изготвен
от инспектор „Пробация“ при Затвора – гр. София, както и актуална справка
относно изтърпяната и неизтърпяна част от наложеното по отношение на
осъд. В.В. Г. наказание „лишаване от свобода“ – рег. № 206/17.11.2021 г.
3
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да сочим други доказателства, нямаме
доказателствени искания.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени
доказателства.
След като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови
доказателства, нямат доказателствени искания, както и че делото е изяснено
от фактическа страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение молбата на осъдения
за УПО. Считам, че не е изпълнена втората предпоставка визирана в закона,
тъй като към настоящият момент няма достатъчно доказателства, които да
водят до извод, че целите на наказанието са изпълнени в своята цялост. В тази
връзка, СГП отчита всички събрани в хода на делото доказателства, а именно
– че осъденият не е наказван, трудово устроен е, работи от 2019 г., справя се
добре с поставените му задачи, награждаван е многократно, но към
настоящият момент все още рискът от рецидив към обществото остава в
средните стойности.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора –
гр. София М.М.: Становището на Началника на СЦЗ е идентично на това на
прокурора и основано на същите мотиви, поради което моля да оставите
молбата на осъдения без уважение.
Адв.М.: Моля да уважите молбата на осъдения. Считам, че условията
на закона са изпълнени. Изтърпял е наказанието си в много по–голямата си
част, видно от справките, същият няма проблемни дефицитни зони, които да
са свързани с изтърпяване на наказанието, напротив – същият работи, където
е бил насочван, няма наказания. Считам, че превенцията е дала своето
отражение и независимо от това, което е изложено в докладите от СЦЗ,
считам, че същият би могъл да бъде освободен предсрочно, като му бъде
наложена пробационна мярка на адрес по местоживеене, където да бъде
наблюдаван.
ОСЪДЕНИЯТ В.В. Г. /в своя защита/: Поддържам казаното от моя
4
защитник.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения В.В. Г.:
Моля да уважите молбата ми за УПО.
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите на страните,
изложени в днешното съдебно заседание, както и доказателствените
материали по делото, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2, вр. ал.1 НПК, вр.чл.70, ал.1
НК.
Образувано е по повод депозирана молба от осъдения В.В. Г., с правно
основание чл.70, ал.1 и следв. от НК, за постановяване на условно предсрочно
освобождаване /УПО/ по отношение на конкретното осъдено лице, от
изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от
свобода“, в размер на 17 години.
В така депозираната молба осъденият Г. посочва, че още от самото
начало на престоя си в Затвора – гр. София, работи за своята промяна.
Изразява искрено съжаление за стореното; декларира осъзната вреда,
нанесена вследствие на извършеното от него престъпление, както и, че
приема постановената спрямо него присъда за справедлива. Заявява, че
стриктно спазва Правилника за вътрешния ред и дисциплина; че е толерантен
към всички лишени от свобода, както и, че се отнася с уважение към
служителите от затворническата администрация. Твърди, че не е наказван, а
многократно награждаван. Посочва, че е с постоянна трудова заетост, както и,
че е учавствал във всички общи културно – масови и спортни мероприятия.
Конкретизира и, че е изтърпял над 16 години от наложената му присъда, с
оглед на които съображения, моли да бъде условно предсрочно освободен.
В днешното съдебно заседание, прокурорът и представителят на СЦЗ
изразяват отрицателно становище относно уважаване на молбата за УПО.
Отчитат, че действително е налице първата материално – правна
предпоставка за УПО, но предвид липсата на категорични доказателства за
поправянето на осъдения, заявяват, че е необходимо корекционният процес
спрямо него да бъде продължен в контролирана среда.
Прокурорът отчита, че действително са налице положителни данни за
осъдения – ненаказван, трудово ангажиран, награждаван многократно, но
акцентира, че рискът от рецидив към обществото продължава да е в средните
стойности, с оглед на което отчита липса на безспорни доказателства за
изпълнение целите на наложеното спрямо осъдения наказание, в насока на
което пледира молбата за УПО да не бъде уважена.
Напълно идентично е и становището на процесуалния представител на
СЦЗ, който на основание изложение от прокурора съображения, пледира
молбата на осъдения за УПО да не бъде уважена.
В обратен аспект е становището на защитата, който изтъква, че са
изпълнени условията на закона за постановяване на акт, с който да бъде
5
уважена подадената от осъдения Г. молба. Акцентира, че голяма част от
наказанието е изпълнено ефективно, като видно от представените справки,
при осъдения не са констатирани проблеми, които да сочат, че същият не е
осъзнал своето противоправно минало; няма налагани наказания, с оглед на
което излага, че превенцията е дала своето положително отражение спрямо
осъдения, поради което пледира молбата на Г. за УПО да бъде уважена, като
с оглед необходимостта от добра оптимална ресоциализация на същия, моли
да бъде определена пробационна мярка за остатъка от наказанието „лишаване
от свобода“, която да се изпълнява на адрес по местоживеене.
В своя защита и в последната си дума, осъденият Г. моли да бъде УПО.
Въз основа на приложените по делото доказателства, СЪДЪТ
КОНСТАТИРА, че осъденият В.В. Г. е постъпил в Затвора – гр.София на
20.01.2009 г., когато по отношение на същия е приведено в изпълнение
наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в размер на 17 години,
определено му въз основа на присъда, постановена по НОХД № 535/09 г. по
описа на СОС, НО, влязла в сила на 17.06.2011 г., с която Г. е осъден за
извършено от него престъпление по чл.199, ал.2, т.2, пр.1, вр. чл.198, ал.1 НК,
за което престъпление му е наложено посоченото наказание – 17 години
„лишаване от свобода“, следващо да бъде изтърпяно при „строг“ режим.
Съгласно приложените материали и в частност приобщената в
днешното с.з. актуална справка от Затвора–гр.София относно изтърпяната и
неизтърпяна част от наложеното спрямо Г. наказание „лишаване от свобода”,
СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, че към момента, от така определеното на осъдения
наказание в размер на 17 години „лишаване от свобода“, същият е изтърпял
фактически – 13 години, 09 месеца и 27 дни; от работа – 2 години и 11
месеца, или всичко – 16 години, 08 месеца и 27 дни, който срок, съотнесен
към разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК, приложима в конкретният случай с
оглед правната квалификация на престъплението, за което Г. е осъден, следва
да се приеме като относим досежно наличието на първата формална
предпоставка за постановяване на УПО, доколкото Г. е изтърпял фактически
много повече, почти изцяло – от ½ от определеното му наказание в размер на
17 години „лишаване от свобода”, като остатъкът, който следва да търпи, се
равнява към момента на 3 месеца и 03 дни.
Що се отнася до останалите предпоставки, регламентирани в закона,
във връзка с преценка дали са налице основанията за УПО на осъдения,
следва да се имат предвид обстоятелствата, визирани в нормата на чл.439а,
ал.1 НПК, а именно – тези, които сочат на положителна промяна на осъденото
лице, като добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Освен това, положителни данни и
доказателства за осъдения, следва да се установят и от оценката за същия по
реда на чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНЗС, както и от всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода”.
6
По настоящото производство, СЪДЪТ ИЗИСКА и други доказателства,
освен първоначално приложените към досието на осъденото лице, които
допълнителни доказателства, представени от затворническата администрация,
бяха приети в днешното с.з. и които отразяват актуалните данни за
личностното и поведенческо проявление на Г. по време на престоя му в
пенитенциарните заведения. Въз основа на всички приложени доказателства,
СЪДЪТ НАМИРА, че са налице изискуемите по закон такива, от които да се
счете, че е налице и другата предпоставка за УПО на конкретния осъден,
предвид изведения от съда довод за настъпил при този осъден напълно
положителен поправителен ефект, вследствие на провежданата спрямо него
корекционна работа.
В тази насока, СЪДЪТ ПРИЕМА, че основно значима информация при
преценката на обстоятелството относно положителното отражение от
изпълнение на наложеното спрямо осъдения Г. наказание, следва да се изведе
от докладите на ИСДВР, което длъжностно лице при затворническата
администрация има най-пряк контрол и наблюдение върху поведението на
осъдения по време на престоя му в затвора, респ. в този смисъл неговата
оценка за конкретното осъдено лице се явява най–обективна, правдива и
актуална. Така СЪДЪТ ОТЧИТА, че в приложения първоначален доклад от
28.07.2021 г., изготвен от ИСДВР касателно осъдения Г., независимо от
тежката житейска история на конкретното осъдено лице и отчетените средни
към високи стойности на риск от рецидив, се констатира, че в хода на
провежданата корекционна работа, Г. утвърждава едно трайно постоянство и
дисциплинираност както към изпълнение на поставените му трудови задачи,
така и всецяло като личностно отношение. Констатира се, че Г. е трудово
устроен във фирма „М.Р.“, в която фирма се справя добре с поставените му
трудови задачи, към които е отговорен, на основание на което е награждаван
многократно – последно със Заповед № 179 от 06.04.2021 г., с 3 денонощия
„Домашен отпуск“. Посочва се, че спрямо служителите в администрацията, Г.
е с дължимото отношение и поведение, с оглед на които позитиви, от
първоначално зададените сериозни стойности на риск от рецидив – в размер
на 80 точки, тези стойности са претърпели редукция – до установените към
момента 55 точки. Отчитат се изцяло положителни промени при Г. в зона
„отношение към правонарушение“, доколкото същият осъзнава
противоправния характер на извършеното деяние; в зона „трудова заетост“,
доколкото Г. повече от една година е в непрекъснат трудов процес; в зона
„управление на финанси“ не се отчитат проблеми, няма и констатирана при
осъдения злоупотреба с алкохол; а в зона „междуличностно поведение“ се
отчита, че Г. спазва реда и правилата, при него не се наблюдават гневни
изблици дори при провокативни ситуации. Посочва се, че при провежданата
спрямо осъдения корекционна работа е акцентирано основно към осъзнаване
на криминалните постъпки от страна на Г.; осъзнаване на вредата, която е
причинил на жертвата и умения за справяне с проблемни ситуации, които
цели са постигнати в необходимата степен. Посочва се, че Г. подхожда изцяло
отговорно при изпълнение на планираните дейности, с него не са провеждани
кризисни интервенции, поради което прогнозата за неговата личност е
7
напълно положителна, доколкото се приема, че чрез своето поведение,
осъденият е доказал отношение при провежданите социално–възпитателни
дейности и изпълнява поставените му цели и задачи, поради което са
подобрени уменията му за правилно вграждане в обществото.
Съгласно приложения актуален доклад от ИСДВР – от 20.10.2021 г.,
тези положителни данни за Г. са напълно затвърдени, като и е изложена една
напълно устойчиво последователна и положително стабилизирана личностна
и поведенческа характеристика за конкретното осъдено лице от постъпването
му в Затвора – гр. София до настоящият момент. Посочва се, че вследствие
проявеното сътрудничество от страна на Г. при изпълнение на целите и
задачите, заложени в плана на присъдата, положителните промени при
осъдения се открояват в зона „отношение към правонарушението“, доколкото
Г. приема отговорността за собственото си криминално поведение;
демонстрира разбиране по отношение на мотивите за извършеното от него
престъпление; осъзнал е вредата, която е причинил; приема присъдата и
правния процес за справедлив. В зона „образование и обучение“ – отново
занижена, се отчита, че Г. през месец септември 2013 г. е записан за ученик в
училището на Затвора – гр. София, а в зона „умения за мислене“ се
констатира, че осъдения е склонен да си поставя по-реалистични цели.
Впрочем, и в двата доклада на ИСДВР отсъстват негативи в посока
проблематични зони или дефицити, които тепърва трябва да претърпяват
съответно въздействие и по отношение на които следва да бъде провеждан
корекционен процес спрямо осъденото лице. Липсват каквито и да било
отрицания както в неговата поведенческа характеристика, така и в неговата
личностна такава, доколкото се отчитат изцяло положителни промени дори и
в последно установените дефицити, като при осъдения се констатира
повишен самоконтрол и умение за справяне с проблемните моменти, както и
формирана способност за адекватна оценка на житейските ситуации, с оглед
на което ИСДВР посочва, че Г. е в процес на позитивна личностна промяна.
Не без значение е и факта, отчетен от ИСДВР, който и СЪДА
установява въз основа на приложените по делото материали, че по време на
множеството трудови дейности, осъществявани от Г. по време на престоя му в
пенитенциарните заведения, същият се е справял добре и отговорно с
поставените му задачи, поради което е и бил многократно награждаван, вкл. и
с парична награда.
Същевременно, съществено обстоятелство е и това, че последно
осъденият е прекатегоризиран от „открит“ в „лек“ тип, и преведен в ЗООТ
„Казичене“.
С оглед на тези доказателства, най–вече от изложените съображения от
пряко контролиращото поведението на осъдения длъжностно лице – ИСДВР,
СЪДЪТ ПРИЕ, че е налице една изцяло утвърдителна позитивна линия на
поведение при същия, трайно затвърдена до момента, доколкото не са
констатирани каквито и да било нарушения при изпълнение плана на присъда
и на строгите правила за вътрешния ред и дисциплина в затвора.
СЪДЪТ КОНСТАТИРА единствено отрицателни становища по
8
отношение на Г. от ИФ Началника на СЦЗ и от Началника на ЗООТ
„Казичене“, които отчитат, че действително е налице позитивна промяна при
този осъден вследствие на провежданата корекционна работа, но въпреки
занижените стойности на риск от рецидив приемат, че е налице нужда от
продължаване на корекционния процес спрямо Г., с цел изпълнение докрай на
целите и задачите, заложени в плана на присъдата. Тези становища СЪДЪТ
ПРИЕМА за повърхностни и незадълбочени, неподкрепени по какъвто и да е
начин от приложените по делото доказателствени материали, доколкото
изложените позитиви в докладите на ИСДВР, както и в доклада на
пробационния надзор сочат, че е налице изцяло трайно положително
поведение на осъдения по време на пребиваването му в пенитенциарното
заведение; осъзната от него осъществена противоправност в миналото, която
същият желае изцяло да коригира и да води занапред обществено приемлив
начин на живот.
Наред с това, в експертната оценка на психолога при ЗООТ „Казичене“
се констатира, че при Г. няма прояви на депресивни състояния; не са налични
диагнози за налагане на разстройство или друга форма на емоционален стрес;
не е демонстрирано поведение, което да сочи на отрицателни прояви спрямо
другите лица; не са възникнали поведенчески кризи по време на целия
престой в затвора, които да дават предпоставка за психологическа намеса.
Посочва се, че от Г. е демонстриран позитивен напредък, изразяващ се в
спазване на правилата, липса на конфликти и избягване на нерегламентирани
контакти, което е довело и до промяна на режима на изтърпяване на
наложеното му наказание.
Въз основа на доказателствата по делото, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че
приложената и предоставена документация от затворническата
администрация, изключая цитираните по-горе неубедителни и привидни
становища на ИФ Началник СЦЗ и на Началник ЗООТ „Казичене“,
установява настъпил напълно положителен поправителен ефект при осъдения
Г. вследствие на провежданата до момента, при това за дълъг период от
време, корекционна работа. В тази връзка, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че Г. е
бил трудово ангажиран по време на престоя му в местата за лишаване от
свобода, на различни длъжности и на различни трудови обекти, за което
обстоятелство са приложени множество заповеди за назначаването му на
работа – като „хигиенист механичен цех и прилежащата му територия“; като
„общ работник“ – в цех „Механичен“; във фирма „В.Т.“; във фирма „М.“ и
във фирма „М.Р.“, от които се установява, че осъденият е спазвал стриктно
трудовите задължения на различните трудови обекти; не се отчитат каквито и
да е нарушения на режимните изисквания по време на трудовата дейност, за
което е и бил награждаван не един път. СЪДЪТ ОТЧИТА в тази връзка, че
действително с оглед дължимото положително поведение на осъдения както
към служителите от администрацията, така и въз основа данните за съвестно
изпълнение на трудовите му задължения, Г. е награждаван многократно с
различни по вид награди – факт, който СЪДЪТ установява реално от
приложените към досието множеството заповеди на Началника на Затвора –
гр. София.
9
В този смисъл, СЪДЪТ ПРИЕ, че следва да кредитира тези
доказателства като изцяло положителните данни за осъдения, отразяващи
обективното положение за добре формиран личностен и поведенчески
характер и проявление при осъдения, бележещи изцяло трайна позитивна и
последователна нагласа към осъзнаване на неговото противоправно минало и
способност за водене на живот при свободни условия. СЪДЪТ ОТЧИТА, че
всички доказателства подкрепят така дадената утвърдителна положителна
характеристика и независимо, че рискът от рецидив е все още в средни
стойности, не без значение е основният факт – че по време на целия престой в
затвора, повече от 16 години, Г. не е наказван, а напротив – само и при това
многократно награждаван.
СЪДЪТ НАМИРА, че данните за поведенческото и личностно
проявление на осъдения в затвора, показват един изцяло положителен прогрес
и усъвършенстване, и постигнат целян ефект от наложеното му наказание,
както и изпълнение на целите на това наказание. СЪДЪТ ПРИЕМА, че няма
доказателства, които да сочат на колебливост в поведението на осъдения, за
наличие на отрицателна нагласа и за неосмисляне на миналото му
криминално поведение. СЪДЪТ СЧИТА, че Г. е преодолял и осмислил
мотивите за миналата криминална деятелност, като прогнозата същият да се
ресоциализира напълно пълноправно към живот на свободни условия, е
изцяло позитивна и оптимистична, с оглед трайната и доказана устойчива
линия на поведение.
С оглед на всичко изложено, СЪДЪТ ОТЧИТА, че е налице една
изцяло утвърдителна положителна линия на поведение при осъдения Г.,
стабилизиран и устойчив в контролираната среда, доколкото същият е
осмислил необходимостта от бъдещо непротивоправно поведение и е осъзнал
грешките си.
СЪДЪТ, с оглед мнението на пробационния служител при Затвора – гр.
София, СЧИТА, че целяното затвърждаване от затворническата
администрация на положителното поведение на Г., би могло да бъде
постигнато и чрез изпълнение на пробационна мярка „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ – 2 пъти седмично, която допълнително ще
доведе до стабилизиране на трайното положително поведение на осъдения
при живот на свободни условия.
Така, като отчете всички тези съображения, утвърдителната
характеристика за цялостното поведение на осъденото лице в местата за
лишаване от свобода и доказателствата за трайно и устойчиво поправяне в
нужната степен, настоящият съдебен състав прие, че молбата на осъдения за
УПО следва да бъде уважена, в който смисъл и на основание чл.440, ал.1
НПК, вр.чл.70, ал.1 и ал.6 НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО осъдения В.В. Г. –
роден на **** г. в гр.Самоков, обл. Софийска, ЕГН – **********, българин,
10
българско гражданство, неженен, осъждан, без образование, безработен преди
задържането, жител и живущ в гр.Самоков, ул.“**** – от изтърпяване на
останалата част от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в размер
на 17 години, а именно – остатък в размер на 3 месеца и 3 дни.
На основание чл.70, ал.6 НК, ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер
на остатъка от наказанието, а именно – 3 месеца.
На основание чл.70, ал.6, вр. чл.42а, ал.2, т.1 НК, НАЛАГА по
отношение на осъдения В.В. Г. пробационна мярка „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ – с периодичност 2 пъти седмично – за
срок от 3 месеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и на протест в 7 – дневен
срок от днес пред САС, по реда на Глава 22 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО следва да бъде изпълнено незабавно след изтичане
срока на обжалване и/или на протестиране, освен ако подаденият протест и
жалба, не са в интерес на осъденото лице.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в
15.30 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
11