О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 2165
21.07.2014г.,гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение,
девети състав, в закрито заседание на двадесет и първи юли две хиляди и
четиринадесета година, в състав:
Председател: Фаня Рабчева
Членове:
Мария Петрова
Тоско Ангелов
Като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева ч.гр.д.№
2183/ 2014г. по описа на ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.419, ал.1 и сл. ГПК.
Постъпили са частна жалба вх.№ 20035/ 11.07.2014г. от Е. А. Б. *** чрез
адв.С.Н.М. против разпореждане за
незабавно изпълнение на Заповед № 44 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК от 06.01.2014г. постановено по ч.гр.д.№
20 414/ 2013г. по описа на Пловдивски районен съд – Х гр.с. По подробно
изложени доводи, свързани с редовността
на извлечението, липсата на предсрочна изискуемост, както и обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, се иска отмяна на незабавното изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист.
Претендира на основание чл.38, ал.2 във връзка с ал.1, т.3 ЗА да се определи
адв.възнаграждение, както и съобразно представен списък по чл.80 ГПК присъждане
на разноски по делото в размер на 15 лева държавна такса.
С
писмен отговор с вх.№ 26154/ 05.06.2014г. от „БАКБ” АД, със седалище и адрес на
управление : гр.София, район Средец, ул.”Славянска”, № 2, представлявана от Т.
К. и И. П. Г. - изпълнителни директори,
чрез пълномощника си А. В. З. , с посочен
съдебен адрес: гр……….., ул.”……”, № ... се оспорва частната жалба като неоснователна,
по подробно изложени възражения, като се иска
да се остави без уважение като неоснователна.
Постъпила е частна жалба с вх.№ 14874/ 28.03.2014г. и от П.Г.Б. чрез
адв.Д.М.Д., с посочен съдебен адрес:*** против същото разпореждане за незабавно
изпълнение на Заповед № 44 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК от 06.01.2014г. постановено по ч.гр.д.№ 20 414/
2013г. по описа на Пловдивски районен съд – Х гр.с. По подробно изложени
идентични доводи, свързани с редовността на извлечението, липсата на предсрочна
изискуемост, както и обявяване на кредита за предсрочно изискуем, се иска
отмяна на незабавното изпълнение и
обезсилване на издадения изпълнителен лист. Претендира на основание чл.38, ал.2 във връзка с ал.1,
т.3 ЗА да се определи адв.възнаграждение, както и съобразно представен списък
по чл.80 ГПК присъждане на разноски по делото в размер на 15 лева държавна
такса.
С
отговор вх.№ 26155/ 05.06.2014г. от
„БАКБ” АД, със седалище и адрес на управление : гр.София, район Средец,
ул.”Славянска”, № 2, представлявана от Т. К. и Илиан Петров Г. - изпълнителни директори , чрез пълномощника
си А. В. За. , с посочен съдебен адрес:
гр.София, ул.”Славянска”, № 2 се оспорва и частната жалба на жалбоподателя П.Б.
като неоснователна, по подробно изложени възражения, като се иска да се остави без уважение като неоснователна.
Постъпила е частна жалба вх.№ 14876/ 28.03.2014. от „Ромекс инс” , със
седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, бул.Васил Левски”, № 8 Б,
представлявано от П.Б., с посочен съдебен адрес:*** против същото разпореждане
за незабавно изпълнение на Заповед № 44 за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК от 06.01.2014г. постановено по ч.гр.д.№
20 414/ 2013г. по описа на Пловдивски районен съд – Х гр.с. По подробно
изложени доводи, свързани с редовността
на извлечението, липсата на предсрочна изискуемост, както и обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, се иска отмяна на незабавното изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист.
Претендира присъждане на съдебни разноски 15 лева за държавна такса.
С
отговор вх.№ 26152/ 05.06.2014г. от „БАКБ” АД, със седалище и адрес на
управление : гр.София, район Средец, ул.”Славянска”, № 2, представлявана от Т.К
и И П Г. - изпълнителни директори ,
чрез пълномощника си А В З , с посочен
съдебен адрес:, ул.”……..”, № .. се оспорва и частната жалба на жалбоподателя от
„Ромекс инс” – гр.Пловдив като неоснователна, по подробно изложени възражения,
като се иска да се остави без уважение
като неоснователна.
Постъпила е частна жалба вх.№ 14880/28.03.2014г. и от „Ромекс Кар” ЕООД
– гр.Пловдив, представлявано от П.Б. *** също против разпореждане за незабавно
изпълнение на Заповед № 44 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК от 06.01.2014г. постановено по ч.гр.д.№ 20 414/
2013г. по описа на Пловдивски районен съд – Х гр.с. По подробно изложени доводи, свързани с редовността на извлечението,
липсата на предсрочна изискуемост, както и обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, се иска отмяна на незабавното изпълнение и обезсилване на издадения изпълнителен лист.
Претендира присъждане на съдебни разноски 15 лева за държавна такса.
С отговор вх.№ 16153/ 05.06.2014г. от „БАКБ” АД, със седалище и адрес на
управление : гр.София, район Средец, ул.”Славянска”, № 2, представлявана от Т.
К.. и И. Пе. Г. - изпълнителни
директори , чрез пълномощника си Ад.
В.З. , с посочен съдебен адрес: гр.София, ул.”Славянска”, № 2 се оспорва и
частната жалба на жалбоподателя от „Ромекс Кар” ЕООД – гр.Пловдив като
неоснователна, по подробно изложени възражения, като се иска да се остави без уважение като неоснователна.
Пловдивски окръжен съд като взе предвид
представените по делото писмени доказателства, намери следното:
Издадена е Заповед № 44/ за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл.417 ГПК от 06.01.2014г. постановено по ч.гр.д.№ 20 414/
2013г. по описа на Пловдивски районен съд – Х гр.с., с която е разпоредено длъжникът „ Ромекс кар” ЕООД- гр.Пловдив,
представлявано от П.Г.Б., както и поръчителите П.Г.Б., Е. А. Б. *** солидарно
да заплатят вземания на кредитора „БАКБ” АД – гр.София, представляващи
главница, договорна лихва, лихва за забава, застраховки, такси и съдебни
разноски, произтичащи от сключен между страните договор за банков кредит от
10.03.2009г. и 11 броя последващи договорени
анекси, сключени в периода 24.03.2010г – 02.01.2013г.
Следователно жалбоподателите като адресати на издадената заповед за изпълнение, разпореждането по която за
незабавно изпълнение се обжалва, сА процесуално легитимирани в производството
по чл.419, ал.1 ГПК. Видно от преписката по комплектованото дело от всички
жалбоподатели са подадени възражения
против издадената заповед. На следващо по делото са представени 4 броя покани за доброволно изпълнение изх.№
05464, 05462, 05461 и 05428 , всичките с дата 14.03.2014г., изпратени до
жалбоподателите, като длъжници по образуваното изп.№ 20148000400136/ 2014г. по описа на ЧСИ
Ивелина Божилова, с рег.№ 800 на КЧСИ, район на действие – Бургаски окръжен
съд. От всички жалбоподатели частните
жалби са постъпили чрез Пловдивски
районен съд на 28.03.2014г., поради което и независимо, че представените ПДИ са
без приложения на разписките с
удостоверяване датата на получаване на поканите от длъжниците, то при всички положения жалбите са в двуседмичния срок по чл.419,
ал.1 срок, констатирайки, че дори от датата на изпращане на поканите до датата
на депозиране чрез ПРС на жалбите посочения срок се явява спазен. Следователно
частните жалби се явяват процесуално допустими и като такива подлежат на
разглеждане по същество.
С
идентични доводи по допуснатата за незабавно изпълнение издадена заповед за
изпълнение се възразява относно липсата на предпоставките по чл.417, т.2 ГПК
като се мотивира нередовност на
представените извлечения от счетоводни книги съобразно изискванията на Закона
за счетоводството относно регистриране на счетоводните операции в хронологичен
ред; непредставени погасителни планове към договора за банков кредит, липса на
възможност за установяване движението на кредита чрез посочване размера, броя и
датите на вноските и какво е покрито чрез тях – такси, неустойки, лихви,
главница, както и размера и процента на начислените наказателни лихви. В тази
насока се сочи формирана съдебна практика на ВКС относно счетоводните записвания, които трябва
да удостоверяват задължението на кредитополучателя към банката – данни за
договора за кредит – дата на сключване, размер, данни за движението на
погасяването му- размерът на просроченото задължение по главницата, договорните
и наказателни лихви / О № 162/09.02.2010г. по т.д.№ №66/2010г. І ТО на ВКС/ .
Сочи се също липса на хронологично записване на извършените по кредита
счетоводни операции и липса на данни за номер на заемната и разплащателна
сметка, по която се обслужва кредита; липса на данни, кое лице е съставител на
счетоводния документ.
Формирано е и оплакване, че липсва уведомяване на задължените лица за
изплащане на цялата сума, което е необходимо, тъй като хипотезата на чл.903,
б.”б” от договора да изисква плащане на цялата сума, което предполага
получаване на покана за плащане на задълженията от страна на задължените лица.
Не е представено и цитираното в заявлението решение на кредитния съвет на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
По идентичните на жалбоподателите съображения се формират и идентични
оспорвания от страна на ответника по жалбите – банката кредитор в насока :
възразява се за приложение на разпоредбите на Закона за счетоводството по
отношение на документа по чл.417, т.2 ГПК „извлечение от счетоводни книги”, тъй като законът, както и
Международните счетоводни стандарти не дефинира задължителни реквизити на
извлечението от сметките, нито съдържа изисквания към съдържанието , което
възражение се подкрепя също със съдебна практика / О № 264/ 07.05.2009г. по
ч.т.д.№ 210/2009г. І ТО на ВКС/. Поради това се аргументира, че следва да се
приеме, че такъв характер има всеки документ, който съдържа обобщена информация
и съществена информация, базирана на записванията в счетоводните регистри , в
каквато насока се сочи О № 461/ 28.06.2010г. по ч.т.д.№ 272/ 2010г., ІІ ТО на
ВКС, О № 697/ 19.11.2009г. по ч.т.д.№ 618/2009г на ІІ ТО на ВКС, О№ 231/
23.03.2010г. по ч.т.д.№ 115/2010г. на ІІ ТО на ВКС, О № 364/ 26.04.2011г. по
ч.т.д.№ № 117/ 2011г. на ІІ ТО на ВКС, О № 545/ 11.07.2011г. по ч.т.д.№
373/2011г на ІІ ТО на ВКС и т.н./ ;
Документът по чл.417, т.2 ГПК се сочи е
подписан и от главния счетоводител, както и лицата, които имат право да я
представляват – изпълнителните директори, както и датата на която длъжниците са
изпаднали в забава / 20.01.2013г./ , както и датата на която кредитът е обявен
за предсрочно изискуем – 20.11.2013г. и това, че с решение на управителния
съвет на банката е кредита е обявен за предсрочно изискуем; Сочи се също, че може
с упражняване правомощието на банката да
направи кредита предсрочно изискуем, което може да стане и с молбата за
издаване на изпълнителен лист, в каквато насока се сочи постановеното Р№
58/15.04.2009г. по т.д.№ 584/2008г на ІІ ТО на ВКС.
Съдът намира доводите както на
жалбоподателите, така и на ответника по частните жалби за частично основателни,
независимо от което обобщението на доводите и възраженията мотивира извод за
неправилност и необоснованост на допуснатото незабавно изпълнение на издадената заповед за
изпълнение.
По отношение наличието на надлежен документ по чл.417, т.2 ГПК .
Представеното към заявлението извлечение от счетоводни книги съдържа посочване
на договора за банков кредит и сключените впоследствие множество анекси, общ
размер на предоставени по кредита средства, датата на първото предоставяне на
средствата, датата на падежа на кредита / 20.01.2018г/ , датата на възникване
на просрочие, датата на предсрочна изискуемост, размера на дължимата главница,
договорни лихви, лихви за забава, застраховки и такси, обща сума на дълга, като
документът е подписан от конкретно посочени лица в конкретно посочени качества
– главен счетоводител и представляващите банката – изпълнителни директори.
Явно е, че унифицирана задължителна
съдебна практика относно необходимото съдържание на процесния документ по
чл.417, т.2 ГПК не може да се изведе, поради което следва да се приеме, че
представеният документ съдържа достатъчно информация и данни за банковия кредит
и задълженията по него, макар и неизчерпателно коректно детайлизирана
информация относно движението по
същия.
Не са налице обаче предпоставките за допускане на незабавно изпълнение с
последица издаване на изпълнителен лист за целите на предприемане
непосредствено с издаването на заповедта и принудително изпълнение. В тази
насока е налице вече унифицирана задължителна тълкувателна практика, а именно с
т.18 на ТР № 4/2014г по т.д.№4 /2013г. на ОСГТК на ВКС се прие, че „вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем…,правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение…,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита”.
В случая безспорно е и с оглед крайния падеж на цялото задължение /
2018г/ , че искането за издаване на ЗИ се основава на предсрочна изискуемост.
Конкретно договорени клаузи в тази насока по представения основен договор за
банков кредит и приложените анекси не се установява, доколкото в т.9 от
основния договор са формирани общите и специални случаи, в които ще се счита
неизпълнение по договора от страна на длъжника. Соченото обявяване на
предсрочна изискуемост се основава на цитираното в заявлението решение на
управителния съвет, което не е приложено с оглед установяване на конкретното
правно основание за обявена предсрочна изискуемост, вкл. и доказване
упражняване правото на кредитора преди подаване на заявлението, както се сочи и
както изисква цитираното тълкувателно решение. Не са налице и твърдения, данни
и доказателства от страна на кредитора, че е налице уведомяване на длъжниците
за предсрочната изискуемост. С оглед на тези констатации не е налице една от предпоставките по чл.
418, ал.2 ГПК, представеният документ да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, поради което
разпореждането за незабавно изпълнение се явява незаконосъобразно и като такова
ще се отмени, като се обезсили издадения в полза на банката изпълнителен лист.
С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция на
жалбоподателите се дължи присъждане на направените по делото разноски. С особеното искане на проц.представители на
жалбоподателите и препращащата норма на
чл.38, ал.2,пр.ІІ от закона за адвокатурата към наредба №1/ 2004г на ВАС, в
действалата към момента на заповедното производство и подаване на частните
жалби преди влизане в сила на изм. ДВ бр. 28/ 28.03.2014г., следва да се
определи възнаграждение за адвокатите по чл.11, а именно по 100 лева за всеки,
както и за всяка от страните за заплатилите държавни такси в размер на 15 лева.
Водим от горното и на основание
чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ РАЗПОРЕЖДАНЕ за незабавно
изпълнение на Заповед № 44 за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК от 06.01.2014г. постановено по ч.гр.д.№ 20 414/
2013г. по описа на Пловдивски районен съд – Х гр.с. , постановено в полза
на „БАКБ” АД, със седалище и адрес на
управление : гр.София, район Средец, ул.”Славянска”, № 2, представлявана от Т.
К. и И. П. Г. - изпълнителни директори,
чрез пълномощника си А. В. З. , с
посочен съдебен адрес: гр.София, ул.”Славянска”, № 2 против длъжниците : П.Г.Б.
*** , Е. А. Б. *** , „Ромекс инс”, със седалище и адрес на управление –
гр.Пловдив, бул.”Васил Левски”, № 8 Б, представлявано от П. Г.Б. ***, със седалище и адрес на управление
– гр.Пловдив, бул.”Васил Левски”, № 8 Б представлявано от П.Г.Б. и
ОБЕЗСИЛВА ИЗДАДЕНИЯ въз основа на заповед за изпълнение № Заповед
№ 44 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
от 06.01.2014г. постановено по ч.гр.д.№ 20 414/ 2013г. по описа на
Пловдивски районен съд – Х гр.с. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ.
ОСЪЖДА „Българо-американска
кредитна банка” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление :
гр.София, район Средец, ул.”Славянска”, № 2, представлявана от Т. К. и И. П.
Г. - изпълнителни директори, чрез
пълномощника си А. В. З. , с посочен
съдебен адрес: гр.С., ул.”С.”, № ** да заплати на П.Г.Б. , ЕГН: ********** с посочен адрес ***
чрез адв.Д.М.Д. сумата 115 лева / сто и петнадесет лева/ съдебно деловодни
разноски; както и да заплати на Е. А. Б., ЕГН: ********** с посочен адрес ***
чрез адв.С.М. сумата 115 лв / сто и петнадесет лева/ съдебно-деловодни
разноски;както и да заплати на „Ромекс инс”, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление – гр.Пловдив, бул.”Васил Левски”, № 8 Б, представлявано от
П. Г.Б. сумата 15 лева / петнадесет
лева/ съдебни разноски; както и да заплати на „Ромекс Кар” ЕООД – гр.Пловдив,
ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление – гр.Пловдив, бул.”Васил
Левски”, № 8 Б представлявано от П.Г.Б.
сумата 15 лева / петнадесет лева/ съдебни разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: