Р Е Ш Е Н И Е
№ 2275
04.06.2019г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 20067 по описа на съда за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
В исковата молба от „Краго” ЕООД против „Ж и Ж Инженеринг” ЕООД се твърди, че на 25.05.2016г. между страните бил сключен договор № 008, по който ищецът като изпълнител поел към ответника задължение за извършване на СМР за обект „***” – производство, доставка и монтаж на парапет от неръждаема стомана по детайли от предоставени чертежи – по оферта № 022-1 от 11.05.2016г., неразделна част от договора. Договорът бил сключен за обща стойност 11 238.36 лв. без ДДС, дължима на части – 7 304.93 лв. без ДДС при сключване на договора и 1 966.71 лв. без ДДС при монтирана конструкция на парапета, преди пристъпване към монтажа на стъпалата; 1 966.71 лв. без ДДС – при подписване на приемо – предавателен протокол при приключване на СМР. Твърди се, че ищецът изпълнил изцяло задълженията си по договора, като за окончателното приключване на СМР бил съставен двустранно подписан между страните протокол образец 19 от дата 28.09.2016г. Ответникът заплатил първо и второ частично плащане, но неплатена останала частта от възнаграждението за окончателно свършената работа, на стойност 2 360.06 лв. с ДДС. В опит за доброволно уреждане на отношенията, ищецът пратил до ответното дружество уведомление, получено на дата 29.06.2017г., като в получения отговор от 06.07.2017г. ответникът признавал, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, но отказвал плащане по съображения, които никога не били договаряни между страните. Съдържа се позоваване на разпоредбата на чл.8.6 от договора, като е посочено , че при забава плащането възложителят ще дължи неустойка в размер на 0,5 % от неизпълнените задължения на ден от забавата. Падежът на задължението бил 28.09.2016г., като за периода от 04.10.2016г. до 11.09.2018г. – дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, бил минал период, по-дълъг от 20 дни, при което неустойката следвало да е в максимален размер от 10 % от стойността на неплатеното задължение – 236 лв. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като е посочено, че против издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 14670 по описа на ПРС за 2018г. длъжникът се възползвал от правото си да подаде възражение, поради което се и предявявали настоящите искове. Поради това е направено искане за постановяване на решение, с което да се установят вземанията на ищеца към ответника, в размер на 2 360.06 лв. главница – окончателно плащане по договор от 25.05.2016г. и 236 лв. неустойка за забавено изпълнение по чл.8.6 от договора – 10 % от остатъчната стойност.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил отговор от „Ж и Ж Инженеринг” ЕООД, ЕИК *********. Постъпило е писмо с отразено желание за сключване на споразумение с ищцовото дружество, което е изпратено на ищеца, за сведение.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 14670 по описа на ПРС за 2018г. се установява, че е издадена заповед № 8861 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 08.10.2018г., по силата на която е разпоредено длъжникът „Ж и Ж Инженеринг” ЕООД да заплати на „Краго” ЕООД сумата от 2 360.06 лв. – главница, представляваща незаплатен остатък от възнаграждение за производство, изработка и монтаж на парапет от неръждаема стомана на обща стойност 11 238.36 лв. по договор № 008 от 25.05.2016г., за която е издадена фактура № **********/30.09.2016г., сумата от 236 лв. неустойка за забавено плащане по чл.8.6 от договор № 008 от 25.05.2016г. за периода от 29.09.2016г. до 11.09.2018г., както и разноските по делото в размер на 51.92 лв. за държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение.
По делото е представен договор № 008 от 25.05.2016г., сключен между „Ж и Ж Инженеринг” ЕООД и „Краго” ЕООД, в качеството им съответно на възложител и изпълнител, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши СМР за обект „***” – производство, доставка и монтаж на парапет от неръждаема стомана по детайли от предоставени чертежи – по оферта № 022-1 от 11.05.2016г., неразделна част от договора.
Представена е фактура № ********** от 30.09.2016г., издадена от „Краго” ЕООД, на стойност 2 360.06 лв. – окончателно плащане за изработка на парапет по протокол № 1 от договор № 8 от 25.05.2016г.
Представен е протокол № 1 по договор № 008 от 25.05.2016г. от дата 28.09.2016г., двустранно подписан от представители на страните, с който са констатирали, че са извършени и подлежат на заплащане въз основа на този протокол посочените СМР, на обща стойност 11 238.36 лв. и остатъчна стойност за плащане – 2 360.06 лв. с ДДС.
С уведомление за доброволно плащане от „Краго” ЕООД до ответното дружество, изх.№ 013 от 26.06.2017г., дружеството е поканено за заплащане на сумата от 2 360.06 лв., в 7 – дневен срок от получаването на уведомлението, като същото е надлежно връчено на дата 29.06.2017г. В отговор на писмото е отправено от ответника до ищеца писмо, изх.№ 007 от 06.07.2017г.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 14670 по описа на Пловдивски районен съд за 2018г., че срещу издадената заповед за изпълнение № 8861 от 08.10.2018г. е подадено в срок възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.
От събраните по делото писмени доказателства се установява наличието на валидно правоотношение между страните по делото по силата на договор за изработка № 008 от 25.05.2016г., с предмет извършване на СМР за обект „***” – производство, доставка и монтаж на парапет от неръждаема стомана по детайли от предоставени чертежи – по оферта № 022-1 от 11.05.2016г., неразделна част от договора. Според чл.3.1. от договора общата предварителна стойност на договора възлиза на сумата на 11 238.36 лв. Между страните няма спор, а видно е и от представения протокол № 1 по договор № 008 от 25.05.2016г. от дата 28.09.2016г., двустранно подписан, че възложените СМР са извършени и подлежат на заплащане. Няма спор и относно това, че авансовото плащане от 65 % от стойността на договора в размер на 7 304.93 лв. и следващото плащане от 17,50 % от стойността на договора в размер на 1 966.71 лв., са платени от „Ж и Ж Инженеринг” ЕООД, поради което се налага извод, че неизплатената част от договореното възнаграждение е в размер на 2 360.06 лв., за която сума е издадена фактура № ********** от 30.09.2016г. Според чл.8.6. от договора за виновно неизпълнение на договорните си задължения за плащане, възложителят дължи неустойка в размер на 0,5 % от неизпълнените задължения на ден от забавата, на което основание ищецът претендира и сумата от 236 лв. неустойка. С постъпилото по делото становище от „Ж и Ж Инженеринг” ЕООД, в срока за отговор на исковата молба, както и в съдебно заседание, не се оспорват от ответното дружество нито основанието, нито размерът на предявените искове, поради което съдът намира, че предявените искове следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Предвид разясненията по т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. Поради това на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски в общ размер от 351.92 лв. по заповедното производство /от които 51.92 лв. за държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение/, както и направените в исковото производство разноски в общ размер от 589.40 лв. /от които 89.40 лв. за държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение/, по представения списък по чл.80 ГПК.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Ж и Ж Инженеринг” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Менделеев” № 6, ет.9, ап.42, със *** Ж.Г.Ж. дължи на „Краго” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Дамян Балабанов” № 6, със *** К.В.Г. сумата от 2 360.06 лв. /две хиляди триста и шестдесет лева и 06 ст./ главница, представляваща незаплатен остатък от възнаграждение за производство, изработка и монтаж на парапет от неръждаема стомана на обща стойност 11 238.36 лв., дължимо по договор № 008 от 25.05.2016г., за която е издадена фактура № **********/30.09.2016г. и сумата от 236 лв. /двеста тридесет и шест лева/ неустойка за забавено изпълнение по чл.8.6 от договор № 008 от 25.05.2016г. за периода от 29.09.2016г. до 11.09.2018г., за които суми е издадена Заповед № 8861 от 08.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14670 по описа на ПРС за 2018г.
ОСЪЖДА „Ж и Ж Инженеринг” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Менделеев” № 6, ет.9, ап.42, със *** Ж.Г.Ж да заплати на „Краго” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Дамян Балабанов” № 6, със *** К.В.Г. сумата от 351.92 лв. /триста петдесет и един лева и 92 ст./ - разноски по частно гр. дело № 14670 от 2018г. и 589.40 лв. /петстотин осемдесет и девет лева и 40 ст./ разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
ДГ