№ 404
гр. София, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110127451 по описа за 2023 година
Предявен е от ищеца ******************* срещу ответника Д. С. Р. иск
с правна квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД вр. чл. 53, ал. 1 от ЗПУПС, в
условията на евентуалност чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 1519 лв., от които сумата от 1500 лв., представляваща
сума, която е била наредена от банката ищец чрез банков превод от
служебната буферна сметка на банката по банкова сметка на ответника при
банка „***********” ***, ***********, сумата от 19 лв., представляваща
такса по т. 2, таблица 2 от Тарифа за извършване на преводи чрез
„***********“; ведно със законната лихва от 19.05.2023 г. до окончателното й
плащане, и сумата от 136,60 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 20.07.2022 г. до 19.05.2023 г. Ищецът ******************* твърди, че на
02.09.2021 г. ответникът е поискал да му бъде предоставена услуга по
извършване на еднократна платежна операция по чл. 53 ЗПУПС- наличен
паричен превод чрез системата на финансово дружество „***********“ за
бързи парични преводи, предоставяна от банката ищец, като изявил намерение
да преведе сумата от 1500 лв. по своя банкова сметка в банка ***********”
***, ***********.
Ищецът поддържа, че е предоставил изискуемата информация за
плащането по реда на чл. 54-58 ЗПУПС, касаеща условията на договора-
размер на превеждана сума, валутен курс, получател, размер на сумата в
британски лири и такси по превода /комисиона/. Излага, че между страните е
постигнато съгласие да бъде осъществен наличен паричен превод чрез
системата на „***********“ на сумата от 1500 лв., равняваща се на 588,01
британски паунда по банкова сметка на ответника, открита при банка
***********” ***, ***********, при валутен курс от 0,3920063 британски
паунда за 1 лв., при избрана опция „Конверсия“, при такса за превода от 19 лв.
Твърди, че посочените данни са били отразени във формуляр в съответната
1
информационно-счетоводна система, въз основа на който бил създаден
процесния превод. Бил издаден уникален 10-цифрен **** номер, след което
ответникът бил пренасочен за депозиране на сумата в брой към банков
служител в оперативна каса. Поддържа, че при разпечатване на формуляра
ответникът се е отказал от извършване на превода, като посочил, че валутният
курс бил неизгоден. Заявява, че към момента на отказа съответният платежен
документ е бил вече генериран, като операцията е била извършена успешно.
Процесната сума от 1519 лв. е била реално дебитирана от служебната буферна
сметка на ищеца и е постъпила по посочената сметка на ответника в банка
„***********” ***, ***********. Посочва се, че при процесния превод
паричните средства постъпват директно по банковата сметка на получателя в
съответната банка, без да се изисква втора контрола при излъчване на
транзакцията, поради което последната не е могла да бъде отменена.
Поддържа, че ответникът е бил уведомен за задължението си да върне
процесната сума още в деня на превода- 02.09.2021 г., като допълнително му е
била изпратена и нотариална покана, връчена по реда на чл. 47 ГПК на
12.07.2022 г. Въпреки поканата ответникът не е възстановил сумата, поради
което ищецът претендира и заплащане на мораторна лихва върху сумата.
Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. С. Р. е депозирал отговор, с който
твърди, че е ****, оспорва да е подписвал бележки, счита, че не отговарят на
изискването на чл. 189, ал. 2 ГПК и желае назначаване на адвокат по реда на
Закона за правната помощ.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. С. Р. чрез назначения му по реда
на Закона за правната помощ адв. В. Б. е депозирал отговор на исковата молба,
с който оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че процесният
превод в размер на 1500 лв. е бил извършен в системата за бързи парични
преводи на „***********“ от ищцовото дружество, в качеството му на
упълномощен агент на ирландското дружество „***********
******************“. Поддържа се, че ответникът е предал сумата на
ищцовото дружество преди да бъде извършен паричният превод. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Софийски районен съд въз основа на съвкупна преценка на събраните в
хода на производството доказателства и във връзка с доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82
ЗЗД вр. чл. 53, ал. 1 ЗПУПС, евентуално с правно основание по чл. 55, ал. 1,
предложение второ ЗЗД, евентуално с правно основание по чл. 12 ЗЗД и
кумулативно иск по чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства: общите
условия за услугата „************* на ***********“, неподписан от клиента
формуляр за изпращане на пари от 02.09.2021 г. за трансграничен превод чрез
системата „***********“, с генериран: **** код за сумата от 1500 лева и
попълнени данни за банкова сметка на клиента във ***********, искане за
връщане на трансфер от 02.09.2021 г., както и приобщена снимка / на л. 89/ и
2
от гласните доказателства на свидетеля Б. Д., че на 02.09.2021 г. Д. Р. лично се
явил в ****************, офис на ул. „*************“ и поискал да бъде
нареден еднократен паричен превод чрез *********** в размер на 1500 лева
по негова собствена банкова сметка във ***********. Банковият служител
запознал клиентът с условията на превода, той устно потвърдил, като посочил
и кода на банковата си сметка в чужбина, банковият служител въвел данните в
системата и бил генериран **** код. Когато формулярът му бил представен за
подпис, клиентът Р. отказал да подпише формуляр, като изразил несъгласие с
курса на валутата. Подадено било искане за отмяна на превода, но то не било
удовлетворено, тъй като преводът бил вече постъпил по банкова сметка на
клиента в чужбина.
Установява се от потвърждение от 16.05.2023 г. на „***********“ -
„***********“ / л. 25/, извлечение от дневник на парите в наличност на
„***********“ / л. 26/, че ищцовото дружество в качеството си на
упълномощен агент на ирландското дружество „***********
******************“, е извършил процесния превод на 02.09.2021 г. в размер
на 1500 лв. в системата за бързи парични преводи на „***********“ и същият
е получен по банкова сметка на Д. Р. в *********** ***, ***********, като и е
заплатена от **************** таксата за паричен превод в размер на 19 лева
съгласно т. 2, от Тарифа за извършване на преводи чрез „***********“ / л.
18/.
В хода на производството са събрани гласни доказателства на свидетеля
Б. Д., които съдът кредитира като логични, последователни и взаимно
допълващи се с доказателствения материал по делото: писмени доказателства,
веществени доказателства – снимка на л.89 от делото. Установява се, че към
02.09.2021 г. свидетелят Д. е работила при ответното дружество в офис
„*************“ на длъжност „М****************“, а към настоящия
момент вече не работи в банката. Спомня си случая с г-н Д. Р.. Видяла го за
първи път в банката, във връзка с изпращане на превод по „***********“ в
негова сметка във ***********. Видяла е и е проверила самоличността на
господина по представен документ за самоличност. Направило й впечатление,
че има проблем с очите, но г-н Р. се придвижвал сам. Доколкото знае г-н Р. се
познавал с тогавашния управител на клона на ул. „*************“, на бул.
„*********“ № ** и с управителя поддържал връзка за курсовете на
българския лев към британската лира. След като се появил в клона на банката,
застанал на гише и тъй като колежката била нова, свидетелят Д. застанала зад
гърба й, за да бъде пусната самата операция към „***********“. Свидетелят
разказва, че поради проблем с кода на „***********“, г-н Р. си потърсил сам в
интернет банкирането кода и застанал отстрани на гишето, за да го напише на
едно листче, което свидетелката видяла, че е написал лично. След което
въвели кода в системата, „***********“ позволил да бъде извършен преводът,
но при връчване на формуляра на клиента за подпис, той казал, че курсът не му
харесва, и няма да подпише, и съответно не дал пари. Освен свидетеля на
гишето била и самата касиерка. Г-н Р. държал пари в ръце, но отказал да ги
предаде на касата. Свидетелят си спомня, че проблемът със зрението на г-н Р.
не му попречил да прочете документи, да види курса на „***********“ и
3
съответно казал, че не му допада, следователно го е прочел. Свидетелят също
така установява, че е трябвало във връзка с възникналата ситуация да се
изготви бележка за сторниране на превода, Р. подписал документ, но не може
да каже кой го е попълнил, тъй като и трета колежка се включила и настанала
суматоха. Впоследствие банкови служители се опитали да го открият, но без
резултат. Преди това посещение в клона, чула от друг колега - Н. А., че същият
господин се е опитвал да прави валутен превод, но му е било отказвано, тъй
като има запор на банковата сметка.
Видно е от нотариална покана с рег. № ***, том 1, № 59 на нотариус М.
Г., от ******************* до Д. Р., връчена по реда на чл. 47 ГПК на
12.07.2022 г., че ответникът е поканен да възстанови неплатената сума от 1519
лева в едноседмичен срок от получаването й, т.е. до 19.07.2022 г.
В хода на производството пред първа инстанция, съдът допусна
доказателствено искане на ищеца по чл. 176 ГПК в съдебно заседание от
08.10.2024 г., като е указано на ответника, че следва да се яви лично в
следващото съдебно заседание и да отговори на поставените въпроси, като е
предупреден, че при неявяване в съдебно заседание, съдът ще приеме за
доказани фактите за изясняване на които страната не се е явила по реда на чл.
161 ГПК. Видно от изготвен доклад от секретар М. от 10.10.2024 г., същата е
уведомила по телефона ответника по настоящото дело на посочената дата, а
освен това е връчено и писмено съобщение до ответника Р. чрез Д. Р.а -
негова съпруга на 05.11.2024 г. / л.114/, но същият не се яви в съдебното
заседание, проведено на 10.12.2024 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
По делото не се установява сключване на договор между страните.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от Наредбата, се предвижда писмена форма на
платежното нареждане и задължителен реквизит - подпис на наредителя
съгласно чл. 23, ал. 1, т. 11 от НАРЕДБА № 3 от 18.04.2018 г. за условията и
реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и
за използване на платежни инструменти. Съгласно общите условия за
услугата „************* на ***********“, съгласието за извършване на
превода се предоставя с необходимата идентификация и с подписването на
разписката за трансакция. Следователно за нареждане за превод на суми,
нормативната уредба изисква писмена форма, каквато в случая обаче не се
установява.Ето защо, настоящият състав приема, че между страните не
сключен договор. Следователно искът на договорно основание се явява
неоснователен.
Съдът намира, че точната правна квалификация на евентуално
предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е тази по първо предложение , а не по
предложение второ - при неосъществено основание. Релевантните факти са
установени по делото. Съгласно задължителните разяснения в т. 1 от ППВС №
1 от 1979 г., първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато
още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
4
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на
основание е на лице в случаите, когато е получено нещо въз основа на
нищожен акт, а в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало
след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е
станало и без наличието на някакво правоотношение. При втория фактически
състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД престацията се извършва с оглед на очаквано в
бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено. Текстът
намира приложение при двустранните договори, ако задължението на едната
страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при сделки под
отлагателно условие, когато то не се сбъдне, и т. н. Т.е. неосъществено
основание е налице, когато е сключен валиден договор, но действието на
правните му последици са поставени в зависимост от сбъдване на условие. В
този смисъл Определение № 60 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2428/2021
г., IV г. о., ГК. В разглеждания случай по делото не се установява да е сключен
договор, а безспорно се установява, че клиентът е получил процесната сума от
******************* без правно основание - при липса на договорно
правоотношение.
Ответникът не доказа правно основание, на което е получил
процесната сума. Доказателствената тежест е право и задължение на съда да
обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. Изходът от това задължение при недоказване е да се приеме, че
недоказаното не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/.Ето защо, искът
по чл. 55, ал. 1, първо предложение ЗЗД се явява основателен.
Поради уважаване на иска по чл. 55 ЗЗД не се е сбъднало вътрешното
процесуално условия за разглеждане на евентуалния иск по чл. 12 ЗЗД.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Съгласно задължителните разяснения в ТР от 21.11.2019 г. по тълк. дело
№ 1 / 2017 г., на ОСГТК на ВКС, при връщане на дадено при начална липса на
основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи
обезщетение за забава от поканата да изпълни. Когато кредиторът е дал в
поканата допълнителен срок за изпълнение, забавата ще настъпи с изтичането
на този срок. В разглеждания случай по делото се установява, че ответникът е
поканен да възстанови сумата с нотариална покана, но в дадения му
едноседмичен срок, сумата не е възстановена, ето защо, считано от 20.07.2022
г. ответникът е изпаднал в забава, поради което претенцията по чл. 86 ЗЗД е
основателна в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, разноските следва да
бъдат възложени в тежест на ответника, както следва: 66,23 лева – държавна
такса, 50 лева- депозит за свидетел, 100 лева –юрисконсутлско възнграждение,
определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, първо предложение ЗЗД Д. С. Р.,
ЕГН **********, с адрес: **************************** да заплати на
****************, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*********************** сумата от 1 500 лева, представляваща платена от
банката ищец без основание сума чрез банков превод на 02.09.2021 г. от
служебната буферна сметка на банката по банкова сметка на ответника при
банка „***********” ***, ***********, сумата от 19 лева, представляваща
такса по т. 2, таблица 2 от Тарифа за извършване на преводи чрез
„***********“, ведно със законната лихва от 19.05.2023 г. до окончателното й
плащане, и сумата от 136,60 лв., представляваща лихва за забава за периода от
20.07.2022 г. до 19.05.2023 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Д. С. Р., ЕГН ********** с адрес:
**************************** да заплати на ****************, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***********************
разноски в размер на 216,23 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6