Р Е Ш Е Н И Е
№ 81 09.12.2019 год. гр. ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** ПЪРВИ СЪСТАВ
На 21.11.2019 год.
В публично
заседание в състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар:
Милена Ташева
сложи за разглеждане докладваното от Председателя Атанас Динков гр.дело номер № 939 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 422, ал. 1,
във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
В исковата и уточняващата молби (ИМ)
подадени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Стара Загора (ВиК), се
твърди, че по смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, ответницата И.В.В., с ЕГН **********, като собственик/ползвател
на водоснабден имот, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № 3, партида 13501, била
потребител на ВиК услуги. Продажбата на тези услуги се осъществявала от
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД гр. Стара Загора при условията на публично
известни Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите. Общите
условия се одобрявали от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране и
влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един местен и един
централен ежедневник. Общите условия имали силата на договор между страните без
да е необходимо приемането им от потребителите. Съгласно горепосочените Общи
условия, Наредбата, както и в чл. 327, ал. 1 от ТЗ, бил определен реда и срока,
по който абонатите били длъжни да заплащат дължимите суми: с изтичането на 30 дневен
срок след датата на фактуриране, което е ежемесечно при наличие на консумация
и/или служебно начисляване на количества, като считано от този момент дължали
неизплатена главница за съответния период. В този смисъл с изтичането на
последния ден от този 30 дневен период след фактурирането ответникът изпаднал в
забава за тази сума. На основание чл. 3, ал. 1, т. З от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. потребители на ВИК услугите били собствениците и лицата, на които
било учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към
едно водопроводно отклонение. Твърди се, че ответникът, видно от приложеното
извлечение от сметки по партида - лихвен лист, използвал доставената от
„Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД гр. Стара Загора, питейна и отведена
канална вода, през периода от 01 октомври 2016г. до 01 ноември 2017г. Същият не
изпълнил задължението си да заплати сумата в размер на 229.20 лв.,
представляваща главница, което неизпълнение продължило и до датата на подаване
на ИМ в съда. Ищцовото дружество завело иск срещу длъжника на основание чл. 410
от ГПК и било образувано гр. дело № 259/2018г. на Районен съд - *** и издадена
Заповед № 107 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
23.03.2018г. Длъжникът не бил намерен на посочения адрес в заявлението, който
съвпадал с настоящия му адрес, поради което било залепено по реда на чл. 47,
ал. 1 от ГПК уведомление, но в установеният от чл. 47, ал. 2 от ГПК двуседмичен
срок от залепването на уведомлението длъжника не се явил за получаване на
книжата. Молят съда, да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на И.В.В., с ЕГН **********, като собственик/ползвател на водоснабден
имот, находящ се в гр. ***, ул. „***“ № ***, партида ***, абонатен № ***, че
дължи на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД гр. Стара Загора, ЕИК ********* за ползваните
ВиК услуги, сума в размер на 229.20 /двеста двадесет и девет лева и двадесет стотинки/
лв., по партида № 13501, находяща се в жилищна сграда с адрес: гр. ***, ул. „***“
№ ***, през периода от 01 октомври 2016г. до 01 ноември 2017г., ведно с
мораторна лихва за забава в размер на 7.14 лв., както и законна лихва от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК до окончателното и изплащане. Молят да им бъдат признати направените
съдебни разноски по частно гражданско дело № 259/2018г. в размер на 325.00 лв.,
от които 25.00 лв. представляващи държавна такса и 300.00 лв. адвокатски
хонорар, както и сумата от 385.00 лв. по настоящото производство на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, от които 25.00 лева държавна такса и 360.00 лв.
адвокатски хонорар, съгласно Наредба № 1 от 09 юли 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В срока по чл. 131 от ГПК, не е постъпил отговор от ответната страна.
В съдебно заседание, ищцовото
дружество, чрез процесуалния си представител адв. И.М. от САК, с писмени
становища, поддържа иска по изложените в исковата молба доводи.
В съдебно заседание и в писмена
защита, особеният представител на ответника – адв. Г.Ж. ***, оспорва иска и
моли да бъде отхвърлен като недоказан.
Съдът, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
във връзка с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 259/2018г.
по описа на Районен съд - *** се установява, че съдът е издал в полза на
заявителя „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Стара Загора, ЕИК *********
срещу длъжника
И.В.В., с ЕГН
**********, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за
сумата в размер на 229.20 (двеста двадесет и девет лева и двадесет ст.) лв.-
главница, 7.14 /седем лева и четиринадесет ст. / лв.- мораторна лихва за забава
по т.9а, считано от 01.11.2016 г. до 13.12.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда - 21.03.2018 г. до
изплащане на задължението, както и сумата в размер на 25.00 лв. за ДТ и
300.00лв. адвокатско възнаграждение. Тъй като длъжникът не е бил открит на
известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на
основание чл. 47, ал. 5 от ГПК, и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, и в
изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил
настоящия иск за установяване на вземанията по заповедта.
Общоизвестно обстоятелство е, че ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Стара Загора е еднолично търговско дружество с държавно имущество, предоставящо публични услуги по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за територията на област Стара Загора (оператор).
По делото са представени „Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор“,
одобрени от ДКЕВР, както и лихвен лист за партида 13501, от 30.11.2017 г. до
13.12.2017г., гр. ***, ул. „***“ № 3, абонат № 264920, И.В.В..
При така установеното от фактическа
страна съдът достигна до следните правни изводи:
Разпределението на доказателствената
тежест в процеса изисква при предявен положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, ищецът да докаже, както възникването на
валидно правоотношение по договор за предоставяне на ВиК услуги, така и тяхното
предоставяне на ответника, която тежест изрично е указана на ищеца с доклада по
делото, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това вземане.
В случая ищецът не доказа, както
основанието – наличието на облигационно отношение, така и неизпълнение на
парично задължение от ответника, както и размера на неизпълнението.
От събраните по делото доказателства
не се
установи, че между страните е възникнало валидно правоотношение, с предмет
предоставяне на ВиК услуги за питейно-битови нужди до потребител - собственик
на имота на посоченият адрес, присъединен към водоснабдителната и
канализационна мрежа. По делото са представени „Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор“, одобрени от ДКЕВР, за които
условия не се навеждат данни дали са били доведени до знанието на ответницата И.В.В..
Съответно, липсват каквито и да било доказателства за сключен между страните
договор или др. правоотношение, напр. по заявление за предоставяне на ВиК
услуга, при съответни определяеми цени и др. условия. Липсва и разпечатка на
фактури, съгл. чл. 33 от „Общи условия за предоставяне на ВиК услуги …“,
съответно по изразходвано количество питейна вода, цена на единица обем и общ
размер на плащането. Липсва счетоводно извлечение по сметки от партида № 13501,
упомената в ИМ, като партида на И.В.В.. Вместо това е представен „Лихвен лист“
за начислени лихви на И.В.В., но вече като абонат с различен № 264920, който
лихвен лист сам по себе си не представлява извлечение по сметки и има отношение
единствено относно предмета на този документ, а именно относно начислени лихви
за половин месец – от 30.11.2017 г. до 13.12.2017г., като от тогава до
депозиране на ИМ в съда е изтекла повече от година, а лихви не са начислявани
от счетоводството на ищеца. Т.е. липсват годни доказателства за източник на
задължение (договор или друго правоотношение), за неизпълнението на това задължение, както и за
неговия размер.
Ето защо, съдът счита, че искът е недоказан по основание и по размер, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да остане предварително заплатеното от него възнаграждение за назначения по делото особен представител на ответника. Ответникът не е представил доказателства за направени други разноски в настоящото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Стара Загора, ул. „Христо Ботев“ № 62, представлявано от управителя Румен Тенев
Райков против И.В.В.,
с ЕГН **********, адрес: ***, иск за признаване на установено, че И.В.В., с ЕГН
********** дължи на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕООД гр. Стара Загора, ЕИК *********, сума в размер на
229.20 /двеста двадесет и девет лева и двадесет стотинки/ лв., по партида №
13501, находяща се в жилищна сграда с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 3, през
периода от 01 октомври 2016г. до 01 ноември 2017г., ведно с мораторна лихва за
забава в размер на 7.14 лв., както и законна лихва от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното и изплащане, като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред
ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: