Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 2510 05.12.2018г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав
На пети ноември през две
хиляди и осемнадесета година
В публично
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова
Секретар Недялка
Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Радостина Петкова
гражданско дело
номер 8436 по описа за 2017
година
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковата молба на Д.С.С., ЕГН: **********,***, подадена чрез адв. Д.Д.,***, с която е предявил
против ответника Община Бургас, представлявана от кмета
Д.Н., с адрес: гр. Б., *** отрицателен установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че ответника не е собственик на 115/231 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Б., представляващ
поземлен имот с идентификатор 07079.618.71 по КККР на гр. Бургас, с адрес: гр.
Б., ***, с площ от 231 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана,
с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: 07079.618.69,
07079.618.107, 07079.618.72, 07079.618.75, 07079.618.7.
Ищецът твърди, че е собственик по наследство и давностно владение, в т.ч. и присъединено от наследодателите си - майка си В.Г., поч. ***г. и дядо си А.К.. Сочи, че считано от 1960г. в имота са живели наследодателите на ищеца, както и след това самия ищец, като всички те считали имота за свой, като владението им било непрекъснато и необезпокоявано. С оглед изложеното ищецът е заявил, че е предприел действия за снабдяването си с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, като в тази връзка ответната Община Бургас е издала удостоверение от 16.10.2017г., в което е посочено, че процесните 115/231 кв.м. ид.ч. са частна общинска собственост. Ищецът сочи, че посочените ид.ч. части никога не са били общинска собственост, както и, че за него не е бил съставян акт за общинска собственост. По изложените съображения ищецът, обосновавайки и правния си интерес от предявения отрицателен установителен иск срещу ответната Община Бургас, с твърденията за неговото, конкуриращо и изключващо собственическите твърдения на ответника право на собственост върху процесните идеални части от имота, моли за уважаване на иска. В хода на делото ищецът е направил искане за инцидентно произнасяне на съда по реда на чл. 17, ал. 2 от ГПК по отношение валидността и законосъобразността на заповед № РД -11-41 от 01.02.2017г. на Областен управител на област Бургас, с която процесния имот е деактуван като държавна собственост и е предаден на община Бургас като частна общинска собственост, като се иска обявяването й за нищожна поради липса на предмет /невъзможен предмет/, а при условията на евентуалност, като незаконосъобразна поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че преди деактуване на имота не е била проведена процедура по изменение на кадастралната карта и получаване на идентификатор на имота с цел индивидуализацията му по кадастралната карта. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа исковата молба и моли съдът да я уважи. Претендира присъждане на разноските по делото. Представя писмени бележки.
В законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответника Община Бургас, е депозирал
писмен отговор, в която заявил, че оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи,
че процесните 115/231 кв.м.ид.ч. от
гореописания недвижим имот представляват част от бивш парцел V-14 в бивш
квартал 14а по стар план на ЦГЧ на гр. Бургас, целият с площ от 184 кв.м.,
съответен на 186/2720 кв.м. ид.ч. от нов УПИ IX, в кв. 19 съгласно ЧИ на ЗРП на ЦГЧ в гр. Бургас, одобрено със
заповед от 1398 от 08.11.1995г. на кмета на Община Бургас, заключен в
диагоналния участък между ул. *** и ул. *** /***/ № **, актуван с акт за завземане на недвижим имот за държавен № *** от *** г. въз основа на който
е съставен последващия АДС № ***/ ***г.,
описан в полза на Община Бургас със заповед № РД -11-41 от 01.02.2017г. на Областен управител
на област Бургас. Посочено е, че процесния бивш държавен имот с административен
адрес: гр. Б., *** попада в поземлени имоти с идентификатори 07079.618.70, 07079.618.71 и
07079.618.72 по КККР на гр. Б., както и върху бивши имоти с пл. № 2338, 2339, 2340 и 2430,
в кв. 19 по стар, недействащ кадастрален план на ЦГЧ на гр. Б.. Ответникът твърди, че е придобил правото на собственост
върху процесните 115/231 кв.м.ид.ч. по силата на закона
на основание чл. 2, ал. 1, т .2 от ЗОС вр. с пар.42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, след
деактуване на имота като държавен и актуването му като частна общинска
собственост. Ответникът оспорва твърдените от ищеца права в имота. По изложените съображения, подробно развити в писмения отговор,
ответникът моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските по делото, в
т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, ответникът чрез
упълномощения си процесуален представител поддържа писмения отговор и моли
съдът да отхвърли иска. Представя писмени бележки.
Бургаският районен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено
следното :
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание 124, ал. 1 от ГПК.
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да
предяви иск за съществуването или несъществуването на едно правно отношение или
едно право, когато има интерес от това. В настоящият случай ищецът е предявил
отрицателен установителен иск за собственост, с който отрича право на
собственост на ответника върху процесните ид.ч. от гореописания недвижим имот. Предявяването
на отрицателен установителен иск е обусловено от наличието на правен интерес.
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка
за предявяване на установителен иск, за която съдът
следи служебно.
След извършена служебна проверка съгласно указанията в Тълкувателно
решение от 27.11.2013г., постановено по т.д. № 8/2012г. ОСГК на ВКС, съдът намира, че в полза на ищеца е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост, тъй като ищецът заявява самостоятелно право върху горепосочените ид.ч. от процесния имот, като се твърди е налице конкуренция между неговото твърдяно право на собственост и
претендираното от ответника право на собственост върху същите ид.ч. от
процесния имот, като интересът му произтича и от твърденията му, че има възможност да придобие имота по наследство и придобивна давност, въз основа на обстоятелствена проверка, ако отрече претендираните от ответника права.
По делото е представен нот.акт от *** г. за
собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност, съставен от
нотариус при БРС, по силата на който въз основа на извършена обстоятелствена
проверка наследниците на А.К. /*** на ищеца по
майчина линия /, а именно неговата съпруга М.А. и дъщерите му Д.Г. и М.Г. са
признати за собственици по давностно владение и наследство на дворно място от
175 кв.м. с адрес: гр. Б., ***, представляващо имот с пл. № 7748, в кв. 14а по
плана на гр. Бургас, част от който, заедно с част от имот пл. № 6844 в кв. 14а
образуват бивш парцел IV, целия от 280 кв.м., при граници: ул. ***, имот пл. №
7749, имот пл. № 7747 и имот пл. № 6844 от кв.
14а, както и построените в имота жилищни сгради.
С последващ нот.акт № * от ***г. на нотариус при БРС М.Г. е дарила на сестра си Д.Г. 43.75/280
кв.м.ид.ч. от застроена и незастроено дворно място, цялото от 280 кв.м.,
образуващо имоти с пл. № 2238/2239 в кв. 19 по плана на гр. Бургас, ЦГЧ, от който за имот № 2339 -175 кв.м., ведно с ¼ ид.ч. от
паянтова къща, построена в северната част на имота.
В представената по делото скица на ПИ от
07.06.2017г., издадена от СГКК-Бургас е посочено, че бившият имот пл. № 2339, в
кв. 19 понастоящем съответства на процесния поземлен имот с идентификатор
07079.618.71 с адрес: гр. Б., ***, с
площ от 231 к.м. с трайно предназначение на територията –урбанизирана.
По делото се установява, че ищецът Д.С. е
единствен наследник по закон на майка си В.А.Г., поч. на ***г., която от своя страна преживе е наследила своята
бездетна сестра Д.А.Г., поч. на ***г. Така ищецът е придобил наследствената
част на майка си, получена от наследството на починалата си леля Д.А.Г., а
именно 1/8 ид.ч.
От данните по делото се установява, че на основание чл. 6 от ЗС е
одържавено празно дворно място на ул. ***, представляващо парцел V с площ от 184.50 кв.м. в кв. 14 по плана на гр. Бургас, за което за
отчуждения имот е съставен АДС № 2345 от 15.02.1961 г.
По делото е представен АДС № 2968 от 08.08.2003г.
на областен управител на област Бургас, с който на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС са актувани като частна държавна собственост 186 кв.м. ид.ч. от УПИ IX в кв. 19 /бивш парцел V -14 в бивш кв. 14а/, целият
с площ от 2 720 кв.м., с адрес: гр. Б., ***, като е вписано, че е налице
съставен по-рано за имота АДС № 2354 от 15.02.1961г., съгласно който парцел УПИ V-14 в кв. 14а от плана от 1909г., бивша собственост на Д.П.М., е актуван за
държавна собственост.
По делото е представена заповед № РД -11-41 от 01.02.2017г.
на Областен управител на област Бургас, съгласно която по искане на община Бургас от 14.12.2016г. е разпоредено
на основание пар. 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС и чл. 78, ал. 2 от ЗДС да се отпише
от актовите книги за недвижими имоти държавна собственост недвижим имот,
представляваща 186/2720 кв.м. ид.ч. от УПИ IX в кв. 19 по действащия ПУП за ЦГЧ на гр. Бургас, който
имот съответства на бивш парцел V-14 в кв. 14а по първия регулационен
план на гр. Бургас, с площ от 184.50 кв.м.
Досежно регулационната и кадастралната история на
процесния имот по делото са извършени две съдебно-технически експертизи.
От заключението на в.л. М.Г. се установява, че за
ЦГЧ на гр. Бургас, където попада процесния имот има одобрено регулационни
планове от 1909г. /за кв. 14а/, от 1981г. и от 1989г., последният действащ и
понастоящем, като през 2009г. е одобрена кадастралната карта на гр. Бургас.
Вещото лице е посочило, че с плана за регулация от 1909
г. в кв. 14а са образувани седем урегулирани парцела, между които и парцел V-14 в б.кв. 14а, като същият е
образуван върху части от имоти с пл. № 13, 14, 15, 16 и общинско място. Вещото
лице е констатирало, че в стопанския регистър към плана е отразена
урегулираната площ на парцел V-14 в б.кв. 14а -185 кв.м., като същата впоследствие е намалена на 184.50 кв.м., при
първоначална липса вписано име на собственик на този имот. Вещото лице е
установило, че впоследствие на 22.02.1961 г. е записано, че се отчуждава празно
дворно място от 184.50 кв.м. на СП „Жилфонд”, на основание писмо № 851 от
22.02.1961г., и допълнително е вписан АДС № 2345 от 15.02.1961 г., по силата на
който парцел V-14
в кв. 14а по плана на гр. Бургас, бивша собственост на
Д.П.М., е актуван за държавна собственост. Посочено е, че в последващите
планове от 1981г. и 1989г. парцелът не е отразен.
От експертизата става ясно, че одобрената първа регулация от 1909 г. за
парцели IV и V в кв. 14а е съобразена частично със съществуващите имотни
граници на имоти с пл. №№ 13 и 14 и съществуващите тогава постройки в тях, като
що се касае до имота, актуван като държавен с АДС № 2354 от 15.02.1961г., представляващ парцел УПИ V-14 в кв. 14а, към датата на актуването му все още е действал плана за регулация от 1909 г.
Вещото лице е констатирало, че липсват корекции, изменения или дописвания върху
оригиналния регулационен план от 1909 г. относно парцел V-14 в кв. 14а.
От експертизата и приложените към нея скици се установява, че след
изработването през 1958 г. кадастрален план на землището на б. село А. и на
част от гр. Б., който кадастрален план е основа за изработването на нов
регулационен план на ЦГЧ-Бургас от 1981 г., в него бившия вече парцел V-14 в кв. 14а не е отразен в регулационните си граници като
самостоятелен имот. Заснети са имоти с пл. №№ 7747, 7748, 6844, 7749 в кв.6,
които попадат в терен отреден за жилищно строителство. Имот пл. № 7748
съответства по местоположение на имот пл. № 14 от кадастралната основа на плана
от 1909 г., за който е отреден парцел V-14 в кв. 14а, като в разписния списък към плана от 1958
г. същият е записан на А.А.. Вещото лице е посочило, че по сега действащият ПУП
/ЗРП/ на ЦГЧ-Бургас, одобрен през 1989 г.
образувания по регулация кв. 19 включва бившите квартали 14 и 14а по
плана от 1909 г., като парцел /УПИ/ IX в кв. 19 е отреден за административна
сграда, клубове, творческа база, обществено хранене и жилищно строителство.
От заключението на в.л. Г. се установява, че през 1995 г. е одобрено ЧИ на
ЗРП за кв. 19, съгласно което е запазена ул. *** и са обособени нови квартали
19 и 19а и е извършено преотреждане на УПИ само в новия кв. 19. След това със
заповед № 642 от 25.03.2008 г. на зам. кмета на община Бургас е одобрено
изменение на ПРЗ на УПИ IX в кв.
19, като от него са обособени нови УПИ в кв. 19а, между които и Х-2337, XI-2336, ХII-2334.... и нов УПИ IX, който е отреден за
административна сграда, клубове, творческа база, обществено хранене и жилищно
строителство. Вещото лице е посочили, че именно в новообразувания УПИ IX в кв. 19а попада имот пл. №
2339, част от който е спорен по делото. В експертизата е посочено, че освен
измененията на регулацията, през 2005 г. е одобрена корекцията на кадастралния план на
ЦГЧ- Бургас за имот пл. № 2335, като е образуван нов имот, обозначен с № 2430 в
кв. 19 /по-късно в кв. 19а/, нанесен и върху плана. Установява се, че с
одобряването през 2009г. на
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Бургас, в кадастралната
карта са нанесени имотите, които попадат в границите на УПИ IX в кв.
19а. Посочено е, че те са обозначени със самостоятелни идентификатори, като имот
пл. № 2339 и имот № 2430 в кв. 19а по кадастралния план от 1989 г. са
обозначени в кадастралната карта с един идентификатор 07079.618.71.
В съдебно заседание вещото лице Г. е уточнило, че при изработването на сега
действащия кадастър на гр. Бургас техническите лица не са установили на място
наличие на реална граница между имоти 2339 и 2430, последният нанесен през
2005г., поради което са отразили един общ имот за тях и са му отредили един
идентификатор 07079.618.71.
Вещото лице е посочило, че бивш парцел V-14 в б.кв. 14а, пренесен върху кадастралната карта на гр. Бургас от
2009 г., попада върху части от поземлени имоти с идентификатори 07079.618.70,
07079.618.71 и 07079.618.72.
Що се касае до имот с пл. № 2430 в кв. 19а по кадастралния план от 1989 г. в заключението по първата експертиза в.л. М.М. е
посочил, че АДС се отнася за имот № 2335 по плана от 1988г., от който към западната
граница е откъсната една част, която е с нов номер -2430, като за основа за
отделянето е послужил УПИ V-14 в кв. 14а от плана от
1912г. Вещото лице М. също е представил комбинирани скици, в които е онагледил
границите на процесния имот, описан в исковата молба като имот с идентификатор 07079.618.71 по КККР на гр. Бургас, като посочил, че същият през годините е променял
площта и границите си. В заключението си
посочва, че спорния процесен терен попада в процесния имот с идентификатор 07079.618.71, като в същия поземлен имот попада
определения със заповед 830/15.07.2005г. поземлен имот с пл. № 2430, който е актуван с АДС
№ 2968/08.08.2003г. и деактуван в полза на община Бургас със заповед
№ РД -11-41 от 01.02.2017г.
на Областен управител на област Бургас. Вещото лице е уточнило, че от площта от общо 231 кв.м. на процесния имот с идентификатор 07079.618.71 в улична регулация попадат 3 кв.м., в
поземлен имот № 2338 попадат 4 кв.м., в поземлен имот № 2430 –попадат
49 кв.м. и 175 кв.м. в поземлен имот 2339 кв.м. /записан на Д.Г. и М.Г. без
изписване на площта/, което обстоятелство е онагледено в приложената към
заключението скица № 4.
По делото се установява, че съгласно констативен акт от 12.12.2002г. по чл.
86 от ППЗТСУ вр. с пар. 6, ал. 6 от ПР
към ЗУТ е извършено служебно попълване на имот № 2469 и на констатираните грешки и непълноти в кадастралния план по
отношение на имот № 2335, 2338,
2339 и 2340 кв. 19 по плана на ЦГЧ- Бургас, като са определени нови следните
нови площи: за имот 2469/ бивш парцел V/ -184.50 кв.м., имот 2338 –
202 кв.м.и имот 2339- 122 кв.м. –които са част от б.парцел V и част от бивш парцел IV, имот 2335 – 423 кв.м. – бивш парцел VII и имот 2340 -209 кв.м., 2341 –
170 кв.м. и имот 2342-134 кв.м. – част от бивш парцел VI.
По делото са представени и молби от С.К. от 06.06.2008г. /*** на ищеца по майчина линия/, подадена до Областен управител на област Бургас, в която молителката, легитимирайки се като собственик на ½ ид.ч. от имот 2339 в кв. 19 на ул. ***, целият с площ от 175 кв.м., е поискала да й бъде разрешено да изкупи имот с пл. 2430 в кв. 19 от около 40 кв.м., който тя е посочила, че е свободен.В последваща молба от 11.09.2015г. до община Бургас С.К. е посочила, че желае да прекрати съсобствеността с община Бургас досежно процесния имот с идентификатор 07079.618.71 по КККР на гр. Бургас /бивш имот 2430, в кв. 19/, като е поискал да изкупи дела на общината по пазарна цена.
По делото са ангажирани и свидетелски показания, като е разпитан св. С.К., на **г.- *** на С.К., която е *** на ищеца по майчина линия. В показанията си свидетелят сочи, че знае, че процесния имот е бил собственост на неговия дядо Г.А., който е живял в гр. Б., ***, като заявява, че там е имало голям двор и не е съществувало празно дворно място на ул. *** с площ от 185 кв.м. Свидетелят заявява, че никога не е ставало въпрос, че има имот, държавна собственост, никой не е изразявал претенции върху имота, като от време на време имало автомобил, който спирал там до преграда с ул. ***. По делото е разпитана и св. И.И., която също заявява, че познава имота, защото е живяла на ул. *** от раждането си през ***г. до 2006г., като сочи, че там никога не е имало празен имот, като оградите са били винаги на мястото им. В показанията си сочи, че имотът, в който са живели бабата и дядото на ищеца, а после той и майка му, има граници откъм двете улици *** и ***, като оградата на ул. *** е била паянтова и е граничела с имота на сем. Д.. Свидетелката сочи, че в процесния имот откъм ул. *** има малко празно пространство, в което гледали кокошки и оттам започва дворът, като назад са тоалетни, баня, бараки и работилница.Съдът намира, че свидетелските показания не дават достоверна информация относно спорните обстоятелства по делото и фактическото състояние на имота към 1961г., най-малкото поради обстоятелството, че свидетелите са били на невръстна възраст и нямат преки спомени за тези обстоятелства. Освен това показанията им противоречат на писмените данни, съдържащи се в приложените писмени доказателства и на установения и променян във времето регулационен статут на имота съгласно експертните заключения.
От
гореизложената фактическа обстановка съдът извежда следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗС / сега отм., в ред. от 1951г./ държавни стават и имотите, които Държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. Това означава, че дори да не е установено друго правно основание, ако не се твърди и не се установява имотът да принадлежал на трето лице, разпоредбата на чл. 6 /сега отм., в ред. от 1951г./ от ЗС съставлява правно основание за придобиване на собствеността от държавата.
Съдебната практика е последователна, че актовете за държавна
/общинска/ собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират
придобитото по някой от предвидените в чл. 77 от ЗС способи право на собственост – в т.см., решение № 541 от 06.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 661 от 2009 г.,
II г. о., Решение № 310 от
03.01.2012 г. по гр. д. № 456/2011 г. на ІІ г. о. Решение № 269 от 03.08.2012 г.
по гр. д. № 643/2011 г. на І г. о. Затова именно
осъществяването на конкретен придобивен способ в полза на Държавата /независимо дали е съставен АДС/ подлежи на доказване от общината, за да бъде установено
трансформирането на държавната собственост в общинска.
По делото се установява, че производството по съставяне на АДС № 2354 от 15.02.1961г. е започнало по молба от Д.П.М., живущ ***, в която е посочил, че е налице безстопанствено място, намиращо се на ул. ***, чиито собственици са починали в Т., както и, че за същия имот е имал съставен по рано АДС, който е изчезнал. С писмо от 22.02.1961г., изпратено до СП „Жилфонд“ гл. архитект на ГНС –Бургас е съобщил, че на основание чл. 6 от ЗС е одържавено празно дворно място на ул. ***, парцел V от 184.50 кв.м. по плана на гр. Бургас с акт № 2345, като е указано СП „Жилфонд“ да увеличи основания си фонд със стойността на имота, отдел „Финанси“ да запише имота на СП „Жилфонд“, а служба „Кадастър“ да отрази промяната в регистъра.
От извършеното заключение на в.л. Г. се установява, че по одобрената първа регулация от 1909 г. за парцели IV и V в кв. 14а първата нформация попълнена за парцел IV е на име К.Я. с източно румелийско владение № 679 от 28.05.1881 г., без дата на записването, а за парцел V, обект на АДС от 1961г., първото записване е на 22.02.1961 г., т.е. след вписването му в кадастъра въз основа на горепосоченото писмо на гл. архитект на ГНС –Бургас.
Тъй като по делото не се установи към 1961г. актувания с АДС № 2354 от 15.02.1961г. като държавен недвижим имот, представляващ тогава парцел УПИ V-14 в кв. 14а по плана на гр. Бургас с площ 186 кв.м. да имал собственик, тъй като липсват данни имотът да е бил записан като собствен на наследодател на ищеца или на трето лице, както и, че с оглед обстоятелството, че първото записване на този имот е едва на 22.02.1961 г., т.е. след одържавяването му, следва, че са налице условията на чл. 6 /в редакцията му 1951г./ от ЗС за придобиването му от държавата на оригинерно основание, т.е. имотът е станал частна държавна собственост.
Впоследствие след настъпилите регулационни промени
с АДС № 2968 от 08.08.2003г. на областен управител на област Бургас същият
терен на основание чл. 68, ал. 1 от ЗДС е актуван като частна държавна
собственост като 186 кв.м. ид.ч. от УПИ IX в
кв. 19 /бивш парцел V -14 в бивш кв. 14а/, целият с площ от 2 720
кв.м., с адрес: гр. Б., ***. По делото се установи, че след
последващи регулации и преотреждания, подробно описани в експертизите и
приложените по делото скици, част от гореописания държавен имот попада с площ
от 115 кв.м. върху западната част на процесния имот с идентификатор 07079.618.71 по КККР на гр.
Бургас, като част от него с площ от 49 кв.м. имот попада върху бивш имот с пл.
№ 2430, а останалата част от 64 кв.м. попада в имот с пл. 2339, и отделно в
улична регулация попадат 2 кв.м. Тъй като актът за държавна собственост е официален
свидетелстващ документ, същият удостоверява, че извършените в него записвания
действително са извършени въз основа на посочения в него предхождащ го акт и на
посоченото в него основание.
След влизане в сила на пар. 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС със заповед №
РД -11-41 от 01.02.2017г. на Областен управител на област Бургас, по искане на община Бургас от 14.12.2016г. е
разпоредено на основание пар. 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС и чл. 78 от ЗДС поради
отпаднало основание за актуване, да се отпише от актовите книги за недвижими
имоти държавна собственост гореописания недвижим имот, представляваща 186/2720
кв.м. ид.ч. от УПИ IX в кв. 19 по действащия ПУП за ЦГЧ на гр. Бургас, който имот съответства на
бивш парцел V-14
в кв. 14а по първия регулационен план на гр. Бургас, с
площ от 184.50 кв.м.
Ищецът е
направил искане за произнасяне на съда на основание чл. 17, ал. 2 от ГПК в
настоящото производство по валидността на заповед № РД -11-41 от 01.02.2017г.
на Областен управител на област Бургас, евентуално по материалната и процесуална й законосъобразност.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ГПК, гражданският съд се произнася инцидентно по валидността на
административните актове, независимо от това дали те подлежат на съдебен
контрол. Съдът се произнася инцидентно по валидността
на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен
контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на
административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по
делото, която не е била участник в административното производство по издаването
и обжалването му.Следва да се
отбележи, че произнасянето е само в мотивите на решението, доколкото е във връзка с
основния гражданскоправен спор.
След извършена
проверка съдът намира, че горепосочената заповед е валидно издаден индивидуален
административен акт, при спазване на изискуемата законова писмена форма,
издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, при спазване на целта
на закона. Липсва сочения от ищеца порок на акта, а именно, че същият е без
предмет, респ. с нищожен предмет, по съображения деактуване
на имота не е била проведена процедура по изменение на кадастралната карта и
получаване на идентификатор на имота с цел индивидуализацията му по
кадастралната карта.
В тази връзка
следва да се отбележи, че административният акт за одобряване на кадастрален
план или кадастрална карта няма вещноправно действие. Отразяването на даден
имот в тях не рефлектира върху действително притежаваните вещни права и не
съставлява пречка за защитата им по съдебен ред. Отразяването на даден имот в
кадастралния план или кадастралната карта няма пряко действие върху
действително притежаваните вещни права и това не води до промени в имуществената
сфера на заинтересованите лица.
Ето защо съдът намира, че горепосочената заповед е
законосъобразно издадена при спазване на материално-правните и
процесуално-правните норми, като посоченото в нея правно основание съответства
на фактическо положение.
Съгласно пар. 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС /в сила от 1.07.2006г./ застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна
собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на
действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни
градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.
Посочената разпоредбата на пар. 42 от ПЗР
на ЗОС има за предмет както застроени, така и незастроени имоти, частна държавна
собственост, като се изисква към момента на влизане в сила на тази разпоредба
от закона, за тези имоти, съгласно предвижданията на действащите към този
момент подробни градоустройствени планове на населеното място, последните да са
отредени за обществени и благоустройствени мероприятия на общините. Това
условие е налице, тъй като е актувания
за държавен имот с горепосочените АДС е отреден за „административна
сграда, клубове, творческа база, обществено хранене и жилищно строителство“,
което означава, че по силата на горепосочената законова норма и съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС е настъпила
трансформация на частната държавна собственост в частна общинска собственост за
описания в АДС имот, за който по делото се установи, че попада в размер на
процесните 115 кв.м. ид.ч. в западната част на процесния имот с идентификатор 07079.618.71 по КККР на гр. Бургас.
Ето защото съдът намира, че процесните 115/231кв.м. от посочения имот с идентификатор 07079.618.71 по КККР на гр.
Бургас с оглед настъпилата по силата на закона трансформация са станали частна
общинска собственост на община Бургас.
В тази връзка досежно наведените от ищеца твърдения, че имота е придобит от
него и останалите наследници на дядо му по майчина линия, съдът намира, че дори
и през годините след одържавяване на имота неговите праводатели, а впоследствие
и той да са упражнявали необезпокоявано фактическа власт върху имота, същият в
горепосочените ид.ч. поради актуването им като част от държавен имот, не би
могъл да ги придобие чрез давностно владение. Затова съдът намира за
основателни изложените в ответната Община Бургас възражения в тази насока, а
именно:
В
разпоредбата на чл. 86 /в редакцията от
1951г. и в редакцията от 1990 г./ от ЗС е установена забрана да се придобива по
давност вещ, която е социалистическа /т.е. държавна/ собственост, а
впоследствие след 1990г. забраната се отнася за вещи държавна и общинска
собственост. В последната си сега действаща редакция на чл. 86 от ЗС /в сила от
01.06.1996г./ тази
забрана е останала да действа само за вещи, които са публична държавна или
общинска собственост.
От горната нормативна уредба следва, че за периода
от 1951г. до 1996г. е установена законова забрана да придобиване на каквото и
да е държавно, респ. след 1990г. до 1996г. държавно и общинско имущество.
С изменението на разпоредбата на чл. 86 от ЗС /в
сила от 01.06.2016г./ е отпаднала
забраната за придобиване по давност на вещи, частна държавна и частна общинска
собственост, като такава забрана е останала само за вещи, които са публична държавна или
общинска собственост.
Независимо от това, тъй като с влизане в сила на пар.1
от ЗД на ЗС от 01.06.2016г., в т.ч. и с последващите му изменения е установен мораториум относно течението на давностния
срок за придобиване на имоти частна и общинска собственост, като е постановено,
че същата спира да тече до 31 декември 2022 г., следва, че в полза на праводателите
на ищеца, както и впоследствие в негова ползва не е могла нито да започне да
тече, нито е изтекла придобивна давност по отношение на процесните ид.ч. от
горепосочения имот. Предвид това ищецът не би могъл да придобие процесните
ид.ч. по наследство и давност.
От гореизложеното следва извода, че тъй като по
делото се установи, че ответната община Бургас е придобила валидно на годно
правно основание правото на собственост върху горепосочените 115/231 кв.м. ид.ч. от недвижим имот, които са частна общинска собственост,
находящ се в гр. Бургас, представляващ поземлен имот с идентификатор
07079.618.71 по КККР на гр. Бургас, с адрес: гр. Б., ***, с площ от 231 кв.м.,
с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при съседи: 07079.618.69,
07079.618.107, 07079.618.72, 07079.618.75, 07079.618.7, предявеният от ищеца отрицателен установителен иск
по чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява неоснователен и недоказан и следва да се
отхвърли.
На основание чл. 78, ал.
4 вр. с ал. 8 от ГПК поради отхвърляне
на иска, в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото
разноски, възлизащи в общ размер на 1493.60лв., от които платени възнаграждения
на вещите лица за извършените експертни заключения в размер на 620 лв. и
юрисконсултско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ в размер на 873.60
лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ отрицателния установителен иск иск на Д.С.С., ЕГН: **********,***, , за
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че ответната Община Бургас, представлявана от кмета
Д.Н., с адрес: гр. Б., ***, НЕ Е СОБСТВЕНИК на 115/231
кв.м. ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Б., представляващ поземлен имот
с идентификатор 07079.618.71 по КККР на гр. Бургас, с адрес: гр. Б., ***, с
площ от 231 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с
начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, при съседи:
07079.618.69, 07079.618.107, 07079.618.72, 07079.618.75, 07079.618.7.
ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН: **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на Община Бургас, представлявана от кмета Д.Н., с адрес: гр. Б., ***, на основание чл. 78, ал. 4 вр. с чл. 8 от ГПК направените по делото разноски в общ размер от 1493.60лв. /хиляда четиристотин деветдесет и три лева и шестдесет стотинки/, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 3 от НМРАВ в размер на 873.60 лв.
Решението може да се обжалва пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД