Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 330
05.05.2023г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на дванадесети април две
хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Петър Вунов
при
секретаря Светла Иванова и в присъствието на прокурор Атанас Палхутев при
Окръжна прокуратура – Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева
касационно административно дело (КАД) №
978 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Т.К.Т. и Т.К.Г., и
двамата от гр.Хасково, подадена чрез адв. Т.В., с посочен съдебен адрес:***,
против Решение № 260012 от 08.07.2022г.,
постановено по адм. д. № 3/2021г. по описа на
Районен съд, гр. Хасково, с което е отхвърлена подадената от същите жалба срещу Заповед №
ДС-28-2/28.06.2019г. на Областен управител на Област Хасково, в частта й,
касаеща новообразуван поземлен имот с идентификатор 77195.701.378.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на
съдебното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Навеждат се доводи,
че оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е издаден при
такова противоречие с материално правните разпоредби, че последното води до неговата нищожност. Твърди се, че в
случая става дума за недвижим имот, който попада в урбанизираната територия на
населеното място и е застроен, а не за земеделска земя. Сочи се, че включването
на процесния имот в ПНИ и възстановяването му на наследници на А. В. Т. на
основание §4к от ПЗРЗСПЗЗ е съществено нарушение на законовите разпоредби, поради липса на
основните материалноправни предпоставки по §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ – да се
касае за земеделска земя, предоставена на граждани за ползване въз основа на
актове на Президиума на НС, ДС или МС. Твърди се също, че издадената заповед в
оспорената част е нищожна и поради липса на предмет. Навежда се и довод за
неспазване на процедурата по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ. Претендира се отмяна на
обжалваното решение, отмяна на оспорената заповед в частта за процесния
поземлен имот и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответната страна
- Областен управител на Област Хасково, в постъпил по делото отговор сочи, че
не споделя твърденията за нищожност. Районен съд Хасково при постановяване на
обжалваното решение правилно преценил всички факти и обстоятелства,
съобразявайки се с материалния закон и съдопроизводствените правила. Моли се за
потвърждаване на решението на районния съд.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита,
че решението на Районен съд – Хасково е правилно и законосъобразно.
Заинтересованите страни В.Г.С., А.В. Доросиеваи М.В.К.
и М.Л.К. не вземат участие по делото и не ангажират становище.
Касационната
инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените
от касатора касационни основания, а съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК
извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието
на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211,
ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори неблагоприятния
за същата съдебен акт, поради което е процесуално
допустима за разглеждане.
Разгледана по
същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Хасково е образувано
по подадена от Т.К.Т. и Т.К.Г. жалба против Заповед № ДС-28-2/28.06.2019г. на
Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на
новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен район /ж.р./ „К.“ в землището на град Хасково, община
Хасково, приет от Комисията по чл. 28б,
ал.2 от ППЗСПЗЗ, с искане да се обяви нищожност на заповедта, в частта за имот
с идентификатор №77195.701.378.
За оспорената Заповед №ДС-28-2/28.06.2019г. на
Областен управител на Област Хасково, издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, с която е одобрен планът на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен
район „К.“ в землището на гр.Хасково, приет от комисията по чл.28б, ал.2 от
ППЗСПЗЗ, не е спорно, че тъй като не е била обжалвана по отношение на процесния
имот ПИ с идентификатор 77195.701.378 по КК и КР на гр. Хасково, същата е
влязла в сила.
От представената по делото преписка от ответната
страна е установено, че съгласно представено извлечение от Регистър на
новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ за ж.р. „К.“ гр. Хасково, ЕКАТТЕ 77195 -
територия с трайно предназначение урбанизирана, НТП на имотите - „За
индивидуално застрояване“, процесният новообразуван имот 77195.701.378 с площ
от 1133 кв.м., е идентичен по номер и площ с имот, предоставен на ползвател
преди 1990г. или имот в границите на стария имот; със стар № по КП, одобрен със
заповед №969/88 г. - №300, с име на правоимащия стар собственик или на
собственика към датата на приемане на помощния план – Кирил Т. Георгиев, А. В.
Т.. В регистъра като данни за документите за собственост по отношение на този
имот се сочат акт за собственост към датата на приемане на ПП – НА 87/05.06.81г.
С Решение № 260012 от 08.07.2022г., постановено по
адм. дело № 3 по описа на Районен съд, гр.Хасково за 2021г., се отхвърля
жалбата на Т.К.Т. и Т.К.Г. против Заповед №ДС-28-2 от 28.06.2019г. на Областен
управител на Област Хасково, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти
на жилищен район „К.“, в землището на гр. Хасково, с искане за обявяване
нищожността на административния акт в частта, касаеща новообразуван поземлен
имот с идентификатор №77195.701.378, като неоснователна.
В мотивите на Районен съд - Хасково се обсъждат
формулираните от теорията и съдебната практика основания за нищожност, относими
към административните актове. При анализ на събраните по делото доказателства е
направен извод, че заповедта в атакуваната ѝ част не е нищожна. Съдът е
изложил и съображения, че твърденията на жалбоподателите, че притежават право
на собственост върху процесния имот, сочат на наличието на спор за материално
право, поради което страните следва да потърсят и защитят правата си в друг
процес и с предвидените гражданскоправни способи.
Касационната
инстанция намира обжалваното решение за правилно.
Производството по възстановяване правото на собственост
на бившите собственици на земеделски земи, притежавани преди образуването на
ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях организации, отнети неправомерно
или чрез нормативните актове, описани в чл.10, ал.14 от ЗСПЗЗ, се извършва чрез
регламентирани и последователно провеждани етапи, всеки от които завършва с
административен акт, подлежащ на оспорване.
Когато имотът на бивш собственик попада в територия, в
която земеделските земи са предоставени на граждани по силата на актове на
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет,
производството приключва с издаване на заповед от кмета на общината по §4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която се издава въз основа на влязла в сила заповед на
Областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти. Предмет на
настоящото производство е именно последната заповед, за която няма спор, че е
влязла в законна сила в обжалваната част, но е наличен правен интерес за
жалбоподателя да я оспори като нищожна. Въпреки възраженията, че имотът с
идентификатор 77195.701.378 не е бил одържавяван, то няма спор и че същият е
предмет на оспорената заповед.
Съгласно чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ с плана за новообразувани имоти по § 4 к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите
на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно
възстановява по реда на § 4к, ал.7 и при условията на §4а, 4б и 4з от ПЗР на
ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се
изработва в мащаба и въз основа
на помощният план по ал.1 и съдържа
границите и номерата на новообразуваните
имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища,
съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена.
Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна
част от плана. Планът за новообразуваните
имоти се изработва в графичен и в цифров вид. Видно е от така цитираната
разпоредба, че планът на
новообразуваните имоти, освен, че съдържа технически данни за новообразуваните
имоти (в графичен и цифров вид) съдържа и регистър на собствеността на същите, като
неразделна част от него. Съгласно § 4к,
ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ПНИ подлежи на обжалване във всичките му части, вкл. в
частта на регистъра относно правилното
отразяване на данните за собствеността
на имотите, като правото на жалба принадлежи на заинтересованите лица.Това
качество имат както ползвателите на земи въз основа на актове по пар.4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ и възстановените собственици/респ. техните наследници/, така и всяко
трето лице чийто права и интереси се засягат от одобрения план .
В производството по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ при
контрола за законосъобразност на заповедта съдът е задължен да извърши преценка
относно законосъобразността на плана на новообразуваните имоти за отразените в
регистъра на имотите данни за собственост, но следва да се има предвид, че в
конкретния случай искането на жалбоподателите касае обявяване нищожност на
оспорената част от акта, а не отмяната му като незаконосъобразен.
Наличието на основанията, визирани в чл.146 от АПК,
води до незаконосъобразност на съответния административен акт. За преценка,
дали порокът, от който страда съответния акт, води до нищожност или
унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за
валидност е съществено - в който случай актът следва да бъде отменен, или
особено съществено - в който случай акта следва да бъде обявен за нищожен.
Безспорно, акт издаден от некомпетентен орган – било то материална,
териториална или по степен, винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и
съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до
нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на
волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този
акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса
на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна
норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това
съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако
актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните
последици от акта са нетърпими от правовия ред.
Настоящият случай обаче не попада в никоя от
посочените хипотези, тъй като жалбоподателите не доказват обжалваната заповед,
относно процесния ПИ, да страда от такива пороци, че да водят до нейната
нищожност. Оспорената заповед е издадена от лице с установена материална
компетентност за това по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28б, ал.8 от ППЗСПЗЗ, в
изискуемата от чл.59, ал.3 във вр. с ал.2 от АПК писмена форма. Следва да се
има предвид, че допуснатите процесуални нарушения при издаване на
административен акт водят само до неговата незаконосъобразност, не и до
неговата нищожност. В случая са представени доказателства, удостоверяващи възстановено право на собственост върху
земи по пар.4 от ПЗР на ЗЗСПЗЗ, част от същите земи попадат в предметния обхват на одобрения със
заповедта ПНИ, отразени са в графичната част на ПНИ, а данните за собствеността
върху тях и в регистъра към него. Както
вече се посочи, записванията в регистъра имат само констатиращо значение, като
в производството по одобряване ПНИ не могат да бъдат разглеждани
материалноправни въпроси във връзка със собствеността върху имотите. В
производството по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не се възстановяват, нито се
изменят вещни права. Административният орган, действайки при условията на
обвързана компетентност, е длъжен при одобряване на ПНИ да се съобрази с
правата на собствениците такива, каквито са установени с актовете за
собственост, като съобрази императивните изисквания към плана по чл.28 от
ППЗСПЗЗ. Възраженията на жалбоподателите относно посочените в ПНИ собственици
на имота не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство по оспорване
като нищожна на заповедта за одобряването на този план. При наличие на спор за
материално право за новообразувани имоти същият не може да се разреши в
административното производство, а е предмет на разглеждане от гражданския съд
по общия исков ред. Разрешаването на спора, съгласно §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ може да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.
По изложените съображения съдът счита, че районният
съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение и не са
основателни изложените в касационната жалба възражения, поради което и
обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №260012 от 08.07.2022г., постановено от Районен съд - Хасково по адм. д.
№3 по описа на съда за 2021г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Председател:
Членове: 1.
2.