Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./17.01.2022 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на седемнадесети декември две хиляди двадесет и първа
година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА
КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6042/2020 г.
Производството е образувано по предявени обективно
кумулативно съединени искови претенции, с правна квалификация чл. 441 ГПК във
връзка с чл. 49 ЗЗД от К.С.Р., ЕГН **********, адрес: *** срещу Министерство на
правосъдието, адрес: град София, ул. „С.“ № 1, представлявано от Министъра на
правосъдието с искане да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 1
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи
се в причинени негативни преживявания, страдания, накърнено човешко достойнство
и униние, вследствие на противоправните действия на
държавния съдебен изпълнител при СИС при ВРС по изп.
дело № 2218/2018 г., състоящи в налагане на запор и предприемане на
принудителни изпълнителни действия върху вземания по личната му партида
в затвора във Варна и затвора в Бургас, съставляващи несеквестируем
доход в пенитенциарните заведения, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 06.02.2020
г. в съда до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 308 лева,
представляваща обезщетение за причинена на ищеца К.С.Р., ЕГН **********
имуществена вреда, представляваща претърпяна загуба вследствие на противоправните действия на държавния съдебен изпълнител
при СИС при ВРС по изп. дело № 2218/2018 г., състоящи
в налагане на запор и предприемане на принудителни изпълнителни действия върху
вземания по личната му партида в затвора във Варна и затвора в Бургас,
съставляващи несеквестируем доход в пенитенциарните заведения, от която 210 лева удържани по
изпълнителен лист, издаден в полза на ГДИН – София и 98 лева, такси и съдебни
разноски по изпълнителното дело ведно със законната лихва върху сумата, считано
от завеждане на исковата молба в съда – 06.02.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата.
В
условията на евентуалност са предявени обратни искови претенции от Министъра на правосъдието срещу М.И.Ж.,
адрес: *** с правно основание чл.54 ЗЗД във връзка с чл.49 ЗЗД, с искане да се
осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от К.С.Р. неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени негативни преживявания, страдания, накърнено човешко достойнство и
униние в резултат на противоправните действия на
ответника по изп. дело № 2218/2018 г. по описа на СИС
при ВРС, състоящи в налагане на запор и предприемане на принудителни
изпълнителни действия върху вземания по личната партида на К.С.Р. *** и затвора
в Бургас, съставляващи несеквестируем доход в пенитенциарните заведения, за периода от 30.11.2018 г. до
датата на завеждане на исковата молба – 05.02.2020 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 15.04.2021 г. в съда
до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 308 лева,
представляваща заплатено обезщетение за причинени на К.С.Р. имуществени вреди,
представляваща претърпяна загуба вследствие на противоправните
му действия по изп. дело № 2218/2018 г. по описа на
СИС при Районен съд – град Варна, състоящи в налагане на запор и предприемане на
принудителни изпълнителни действия върху вземания по личната му партида в
затвора във Варна и затвора в Бургас, съставляващи несеквестируем
доход в пенитенциарните заведения, от която 210 лева
удържани по изпълнителен лист, издаден в полза на ГДИН – София и 98 лева, такси
и съдебни разноски по изпълнителното дело, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба – 15.04.2021 г. до окончателно изплащане на
сумата
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения:
Настанен е в пенитенциарно
заведение в страната от 1989 г. На 06.12.2018 г. получил покана за доброволно
изпълнение на задължение, съгласно изпълнителен лист, издаден по адм. дело № 677/2016 г. от АС – Варна. В качеството му на
длъжник по изпълнително дело № 2218/2018 г. по описа на ДСИ при Районен съд –
град Варна въз основа на изпълнителен лист, издаден от Административен съд –
град Варна в полза на ГДИН – София не е бил уведомен за наложен запор на
сметката по личната му партида в затвора в град Варна, а това узнал от
продавача на затворническата лавка. Спрямо същия взискател
има насрещно, ликвидно и изискуемо вземане, с което би могло да се направи
прихващане. В разрез с разпоредбите на ГПК държавния съдебен изпълнител налага
запор върху вземането му по личната му партида в затвора – Варна още към
30.11.2018 г., преди поканата за доброволно изпълнение, несеквестируем
доход, нужен за покриване на ежедневните битови нужди. С нарочна молба е
уведомил държавния съдебен изпълнител, че вземанията по личната му партида са несеквестируеми. Средствата са предназначени за закупуване
на стоки от първа необходимост. По личната му партида постъпват незначителни
постъпления, дарения от сестра му, приятели и неправителствени организации.
Закупуването на хигиенни и санитарни материали и козметика е възможно само от
затворническата лавка. Същите не се предоставят безвъзмездно на социално слаби
лишени от свобода. Твърди, че със средствата по личната му партида може да
закупи и съответни сезонни плодове, напитки и млечни продукти, с оглед
обстоятелството, че е вегетарианец по религиозни убеждения, а също така и фонокарта за достъп до телефонна услуга за връзка с близки
и адвокати. Заявява, че насочването на изпълнение върху несеквестируемо
имущество представлява незаконосъобразно действие. Посочва, че от 16.07.2019 г.
е назначен на работа в град Бургас като след приспадане на удръжките по ДОО
възнаграждението възлиза на стойност от 10 лева до 35 лева. С неправомерното си
действие по извършване на принудително изпълнение от страна на ДСИ и липсата на
контрол относно компетентността и професионалната етика на своите служители,
търпи вреди, изразяващи се в стрес, страдания, негативни емоции, накърнено
човешко достойнство. В резултат на това изпаднал в безизходица относно намирането
на средства за покриването на битовите му нужди. Заявява, че в резултат на
неправомерните действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в
незаконосъобразно налагане на запор и предприемане на незаконосъобразно
принудително изпълнение върху вземанията му от личната му партида в затвора в
град Варна за периода от 30.11.2019 г. до 06.05.2019 г. и от личната му партида
в затвора в Бургас за периода от 07.05.2019 г. до завеждане на исковата молба,
е претърпял и имуществени вреди, представляваща претърпяна загуба, в размер на
308 лева. Твърди, че сумата от формирана по следния начин, удържана от личната
му партида 210 лева по издаден изпълнителен лист в полза на взискателя
ГД „Изпълнение на наказанията“, представляващо цялото задължение по
изпълнителния лист и сумата от 98 лева, удържани такси и разноски по
изпълнителното дело. Моли за уважаване
на исковите претенции и присъждане на сторените разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК по делото е
постъпил писмен отговор от ответника – Министерство на правосъдието, представлявано
от министъра на правосъдието. Оспорва исковите претенции като заявява, че удържаната
сума не представлява несеквестируем доход. Освен това
разпоредбата на чл. 446 ГПК е неприложима по отношение на лица, изтърпяващи
наказание лишаване от свобода. Сумите, които ищецът има по личната си сметка в
затвора – Варна и затвора – Бургас, не попадат в изрично в предвидените от заководателя изключения и няма пречка върху тях да бъде
наложен запор и те да служат за погасяване на задълженията на лишените от свобода.
Твърди, че не следва да се връчва от ДСИ запорно
съобщение до длъжника, тъй като такова се изпраща до трето задължено лице, а до
длъжника се изпраща покана за доброволно изпълнение. Заявява, че не е налице противоправно деяние, осъществено от страна на ДСИ при
Районен съд – град Варна, от което да са настъпили вреди за К.Р..
По
предявените обратни искове – ищецът Министерство на правосъдието, адрес:
град София, ул. „С.“ № 1, представлявано от Министъра на правосъдието твърди,
че изпълнителното дело по описа на СИС при Районен съд – град Варна е
образувано въз основа на изпълнителен лист от 20.11.2018 г., по което К.С.Р. е
осъден да заплати на ГД „Изпълнение на наказанията“ сумата от 210 лева.
Настъпилата имуществена вреда за Р. е в размер на 308 лева, от които 210 лева –
задължение по изпълнителния лист и 98 лева – удържани такси и разноски, събрани
чрез запор на вземания по личната му партида в затвора Варна и Бургас. К.С.Р. е
ангажирал отговорността на Министерство на правосъдието в качеството му на
възложител на работата на държавните съдебни изпълнители за претърпените в
резултат на незаконосъобразни действия на държавния съдебен изпълнител
действия, имуществени и неимуществени вреди. Посочва, че държавните съдебни
изпълнители носят пълна имуществена отговорност за сумата на обезщетението,
което възложителят на работата е платил. Заявява, че действията на държавния
съдебен изпълнител са умишлени, поради това, че същият е бил уведомен от страна
на длъжника по изпълнителното дело, че вземането върху което е наложен запор е несеквестируемо. Уведомяването е извършено в срока за
доброволно изпълнение като съдебния изпълнител вместо да насочи изпълнение
спрямо друго вземане е реализирал способ за принудително изпълнение върху
посочената от длъжника като несеквестируема сума. ДСИ
е съзнавал последиците от така извършените действия. Моли в случай, че бъдат
уважени претенциите на К.С.Р. да се уважи предявеният обратен иск.
В срока за отговор по предявените
обратни искове, отговор от страна на ответника - М.И.Ж.,
адрес: ***, не е постъпил.
Конституираното по делото трето лице помагач на страна
на ответника - М.И.Ж., адрес: *** не депозира становище във връзка с
главната искова претенция.
С оглед
събраните по делото доказателства и при съблюдаване на действащата нормативна
уредба, съдът установи следното от фактическа и правна страна:
От приобщеното изпълнително дело № 2218/2018 г. по
описа на ДСИ при СИС при Районен съд – град Варна се установява, че същото е
образувано по депозираната молба от страна на ГД „Изпълнение на наказанията“ и
представен от последната изпълнителен лист, издаден от Административен съд –
град Варна по адм. дело № 677/2016 г. по описа на
горепосочения съд срещу К.С.Р., ЕГН **********. Със сезиращата молба е поискано
налагане на запор на личната партида на К.С.Р. в затвора, запор на банкови сметки,
запор на вземания на длъжника, запор на движими вещи, както и възбрана върху
недвижими имоти. С разпореждане от 30.11.2018 г. е наложен запор върху личната
партида на Р. в затвора. Поканата за доброволно изпълнение е получена от страна
на длъжника, настоящ ищец, на 06.12.2018 г. На 05.12.2018 г. е получено запорното съобщение от страна на Затвора като с уведомление
от 12.12.2018 г. е посочено, че има периодични
постъпления по личната партида на Р. и ще може да бъдат превеждани суми по
наложения запор от страна на съдебния изпълнител. С молба от 12.12.2018 г. Р. е оспорил налагането на запор на вземанията
по личната му партида в Затвора като е посочил, че постъпващите суми по нея са несеквестируеми. Във връзка с това депозира и частна жалба
срещу действия на съдебния изпълнител, която е разгледана от страна на Окръжен
съд – град Варна по същество и е оставена без уважение видно от постановеното
решение № 371/26.03.2019 г. по в.гр.д. № 297/2019 г. по описа на Окръжен съд –
град Варна. От приобщеното изпълнително дело се установява, че по същото са
постъпвали суми въз основа на наложения запор по личната партида на К.С.Р. на
15.01.2019 г., 16.07.2019 г., 10.10.2019 г.,
29.10.2019 г., 04.11.2019 г., 02.12.2019 г. като е извършено разпределение от
страна на съдебния изпълнител съответно на 23.01.2019 г., 17.07.2019 г.,
11.10.2019 г., 30.10.2019 г., 05.11.2019 г. 03.12.2019 г. и в последствие с
разпореждане от 03.12.2019 г. е разпоредено
приключването на изпълнителното производство поради изплащане на задължението и
вдигане на запора върху личната партида на длъжника в Затвора.
По делото е прието заключение по назначената ССчЕ експертиза, от което се установява, че на 11.12.2018
г. по личната партида на С. е постъпила сумата от 30 лева чрез пощенски запис,
от който по изпълнителното дело е преведена сумата от 18 лева на 15.01.2019 г.;
на 11.07.2019 г. е постъпила думата от 30 лева чрез пощенски запис, от която по
изпълнителното дело е преведена сумата от 7.50 лева на 16.07.2019 г.; на 04.10.2019
г. е постъпила сумата от 100 лева чрез банков превод, от която 93 лева е
преведена по изпълнителното дело на 10.10.2019 г.; на
15.10.2019 г. и на 25.10.2019 г. са постъпили суми от 17.03 лева чрез банков
превод от затвора София и 20 лева чрез пощенски запис, които са преведени на
29.10.2019 г. по изпълнителното дело; на 04.10.2019 г. е получена по личната
партида сумата от 100 лева чрез банков превод и на 30.10.2019 г. сумата от 0.06
лева чрез банков превод като на 04.11.2019 г. по изпълнителното дело са
преведени сумите от 7 лева и 0.06 лева; на 11.11.2019
г. по личната партида е получена сумата от 479.45 лева – банков превод
обезщетение от МП, от която по изпълнителното дело е преведена сумата от 127.41
лева на 02.12.2019 г. В съдебно
заседание вещото лице посочва, че удържането е направено от счетоводството на
затвора като в последствие са превеждани по изпълнителното дело. Удръжки от
получавано възнаграждение не са правени.
В нормата на чл. 441 законодателят е предвидил, че за
вредите причинени от процесуално незаконосъобразно изпълнение проведено от
държавния съдебен изпълнител, отговорността е по реда на чл. 49 ЗЗД. Това е
така защото държавния изпълнител е в трудово правоотношение с Министерство на
правосъдието, аргумент от чл. 278 ЗСВ, респективно за причинени вреди от негови
действия към увреденото лице следва да отговаря именно възложителят на работата
при условията на чл. 49 ЗЗД. За безспорен в настоящото производство е обявен
фактът, че Министерство на правосъдието е възложител на работата на М.Ж. –
държавен съдебен изпълнител при СИС при Районен съд – град Варна.
За уважаване на претенциите ищецът следва да докаже
следните правно релевантни факти - деяние – налагане на запор и предприемане
на принудително изпълнение от страна на държавния съдебен изпълнител върху
вземания по личната му партида в затвора във Варна и затвора в Бургас,
съставляващи несеквестируем доход в пенитенциарните заведения, същите да са противоправни, да
са извършени виновно и да се намират в причинна връзка с реално настъпилите вреди – неимуществени, изразяващи се в причинени негативни
преживявания, страдания, накърнено човешко достойнство и униние и имуществени
под формата на претърпяна загуба; размер на вредите; че вредите са причинени в резултат
от възлагането на работа от ответника при или по повод изпълнението на която са
настъпили вредите. Липсата на доказване, на който и да е елементите
разпределени в доказателствена тежест на ищеца води
до отхвърляне на исковите претенции.
Безспорно по делото се установява, че срещу ищеца е
образувано изпълнително производство № 2218/2018 г. по описа на ДСИ при СИС при
Районен съд – град Варна, по което е наложен запор върху личната му партида в
Затвора.
Общият режим на секвестируемостта
при принудителното изпълнение е уреден в чл. 446 ГПК като чл. 78, ал.3 ЗИНС
урежда особени правила относно секвестируемостта при
лишените от свобода. Двете норми се намират в положение на обща към специална,
поради което приложение следва да намери специалният закон и правилника за
неговото приложение. Съгласно правилото на чл. 78, ал.3 ЗИНС на лишените от
свобода могат да се правят удръжки, съгласно действащите закони, но не повече
от две трети от полагащо им се възнаграждение, а според чл. 57, ал.1 ППЗИНС, удръжките
по чл. 78, ал.3 ЗИНС се изчисляват по реда на чл. 446 ГПК върху цялото
възнаграждение за положения труд, но не могат да надвишават 2/3 от онази неговя
част, която съгласно заповедта по чл. 78, ал.2 ЗИНС се полага на лишения от
свобода след като от нея се приспаднат данъците. Следователно от систематичното
тълкуване на горепосочените норми следва изводът, че е допустимо да се налага
запор по личната партида в Затвора на лишеното от свобода лице, както и да се
правят удръжки от постъпващите по същата суми като в случай, че същите имат
произход възнаграждение следва да се спазват правилата на чл. 57, ал.1 от
ППЗИНС. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и от приетото
по делото заключение по назначената ССчЕ, което съдът
кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, се установява, че
сумите, които са удържани на ищеца не са били от преведено възнаграждение, а са
с друг различен произход, поради което удръжките са били законосъобразно
извършвани и превеждани по съответното изпълнително дело. С оглед
гореизложените мотиви, следва, че още първият елемент от фактическия състав на
предявените искови претенции, а именно наличие на противоправно
действие, изразяващо се в принудително изпълнение от страна на държавния
съдебен изпълнител върху вземания по личната му партида в затвора, съставляващи
несеквестируем доход в пенитенциарните
заведения, не е доказан, поради което исковите претенции подлежат на
отхвърляне, без съдът да излага допълнителни аргументи във връзка с останалите
разпределени в доказателствена тежест на ищеца факти.
Предвид на горните изводи, не се налага обсъждане на въпросите относно вината,
причинната връзка и резултите /причинени имуществени
и неимуществени вреди/, доколкото последният не се явява вредоносен. За яснота
следва да се посочи, че задължение на съдебния изпълнител е единствено да
установи наличието на вземане на спрямо ищеца и да изпрати запорно
съобщение за налагане запор по личната му партида в затвора, което в случая е
направено като дори и да бяха правени удръжки от възнаграждението на Р., които
да засягат несеквестируемата част на същото, то
отговорността отново не би била на съдебния изпълнител, а на лицата правещи
съответните удръжки. С оглед гореизложените мотиви, следва изводът, че
предявените искови претенции от страна на К.С.Р. подлежат на отхвърляне.
За яснота съдът следва да посочи, че в Тълкувателно решение
№ 2/26.6.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, не следва да намери приложение, тъй като следва да се съобрази,
че в случая се има предвид, че полаганият от лишения от свобода труд не е такъв
по трудово правоотношение, респ. получаваното възнаграждение не е трудово по
смисъла на КТ, а цитираното решение касае доводи и съображения именно по повод
трудови правоотношения. По повод полагания в пенитенциарните
заведения труд в ЗИНЗС е предвидено, че участието на лишените от свобода в
трудова дейност има за цел тяхното поправяне и ресоциализиране,
като полагането на този труд се извършва не само за получаване на
възнаграждение, а и по повод последици, различни от присъщите за едно трудово
правоотношение - за приспадане на част от наказанието, за замяна на един режим
с друг и пр.
Не на последно място, институтът на несеквестируемостта е предвиден с цел да осигури
необходимия екзисненс минимум, т.е. за да защити
длъжника от поставянето му в ситуация, при която същият да не може да посреща и
най-елементарните си ежедневни нужди. В тази връзка следва да се отбележи, че в
чл. 84, ал. 1 и ал. 3 от ЗИНЗС изрично е предвидено, че лишените от свобода
имат право на: 1/ безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав,
съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с
министъра на здравеопазването и министъра на финансите; 2/ непрекъснато време
за сън не по-малко от 8 часа на денонощие; 3/ самостоятелно легло, безплатно
облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на
правосъдието; 4/ здравно осигуряване от момента на задържането; здравните
вноски на лишените от свобода са за сметка на държавния бюджет и се превеждат
чрез Министерството на правосъдието, като работещите получават повишена дажба
храна, съобразена с характера на извършената работа. Следователно лишените от
свобода на практика са поставени в ситуация, при която не са им нужни парични
суми за задоволяване на минимално необходимите жизнени нужди, именно поради
което и по отношение на тях не съществува законово изискване реално да
получават възнаграждение в размер на минималната работна заплата за страната
(не случайно е и предвиждането в чл. 78, ал. 1 ЗИНЗС относно процента от
изработеното), а за извършване на удръжки от възнаграждение за положен труд са
приложими цитираните по-горе норми, които се явяват специални по отношение на
ГПК.
С оглед гореизложените мотиви, исковите
претенции, предявени от К.С.Р., подлежат на отхвърляне, поради което не се е
сбъднало вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявените обратни
искове – уважаване на главните искови претенции, поради което съдът не следва
да ги разглежда.
По отношение
на разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски има само
ответната страна, която претендира заплащането на юрисконсултско
възнаграждение. При съобразяване на разпоредбата на чл.
78, ал.8 ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната
помощ, съдът определя размер на юрисконсултското възнаграждение
в размер на 100 лева, което следва да се възложи в тежест на ищеца, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно кумулативно съединени искови
претенции, с правна квалификация чл. 441 ГПК във връзка с чл. 49 ЗЗД от К.С.Р.,
ЕГН **********, адрес: *** срещу Министерство на правосъдието, адрес: град
София, ул. „С.“ № 1, представлявано от Министъра на правосъдието за осъждане Министерство
на правосъдието, представлявано от Министъра на
правосъдието да заплати на К.С.Р., ЕГН ********** сумата от 1 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени негативни преживявания, страдания, накърнено човешко достойнство и
униние, вследствие на противоправните действия на
държавния съдебен изпълнител при СИС при ВРС по изп.
дело № 2218/2018 г., състоящи в налагане на запор и предприемане на
принудителни изпълнителни действия върху вземания по личната му партида
в затвора във Варна и затвора в Бургас, съставляващи несеквестируем
доход в пенитенциарните заведения, ведно със
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 06.02.2020
г. в съда до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 308 лева,
представляваща обезщетение за причинена на К.С.Р., ЕГН ********** имуществена
вреда, представляваща претърпяна загуба вследствие на противоправните
действия на държавния съдебен изпълнител при СИС при ВРС по изп.
дело № 2218/2018 г., състоящи в налагане на запор и предприемане на
принудителни изпълнителни действия върху вземания по личната му партида в
затвора във Варна и затвора в Бургас, съставляващи несеквестируем
доход в пенитенциарните заведения, от която 210 лева
удържани по изпълнителен лист, издаден в полза на ГДИН – София и 98 лева, такси
и съдебни разноски по изпълнителното дело ведно със законната лихва върху
сумата, считано от завеждане на исковата молба в съда – 06.02.2020 г. до окончателното
изплащане на сумата
ОСЪЖДА К.С.Р.,
ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Министерство на правосъдието, адрес:
град София, ул. „С.“ № 1, представлявано от Министъра на правосъдието сумата от
100 лева, представляваща сторени в производството разноски, на основание чл.
78, ал.3 ГПК
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач на страна на ответника Министерство на
правосъдието, адрес: град София, ул. „С.“ № 1, представлявано от Министъра на
правосъдието – М.И.Ж., адрес: ***
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд, град Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: