Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 79
гр. ВРАЦА, 06.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение,в публичното заседание на 26 февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:Рената Г.Мишонова- Хальова
Членове:Мария
Аджемова
Иван
Никифорски-мл.с.
при участие на секретар
Христина Цекова
като разгледа докладваното от съдия
Мишонова- Хальова
въз. гр. дело N`729 по описа за 2019 год.,за да се произнесе взе
предвид:
“Агропламинвест” ЕООД, с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. ***, представлявано от
управителя А.Б.Д.-П.,чрез адв. Цв.С. от ВрАК, са подали въззивна жалба против решение
925/01.11.2019 г по гр.д.№3297/19 г по описа на ВРСъд.
В жалбата се навеждат доводи,че решението на
ВРСъд е неправилно и законосъобразно.
Твърди се ,че исковите претенции на ответника били изцяло неоснователни и
недоказани, нямало по делото годни писмени доказателства нито експертиза ,за да
се даде отговор на спорните въпроси.
С жалбата се прави възражение за
погасено по давност вземането по ИМ на осн. чл. 111 от ЗЗД.
В жалбата се цитира чл. 17
ал.3 пред.1 от ЗАЗ като се твърди ,че уведомяване на арендатора
за заместване на нов арендодател, не
касаело действието на заместването, но имало значение за правото на встъпилия
арендодател да иска изпълнение към него
на задължението за заплащане на рента.Но липсата на своевременно уведомяване
арендатора за промяна на арендодателя, влечело санкция за новия
арендодател/правоприемник/ да иска изпълнение на задължение, което било изпълнено вече към предишния арендодател.
Според жалбоподателя претенцията
за присъждане рента за стоп. година 2015/16 г за процесните имоти била
неоснователна изцяло.
Освен това в договора за аренда, от който ответникът черпил права, нямало
клауза за обезщетение за забава и следвало съдът да не присъжда такава, а да бъде отхвърлена, както и неприсъждане
лихва за забава ,каквато не била
уговорена в арендния договор. С жалбата не се правят нови доказателствени
искания пред въззивната инстанция.
В срока
за отговор на въззивната жалба
"С.И.Г."ООД със седалище гр.Сливен ЕИК ***,чрез юриск. П.М.
поддържат ,че жалбата е неоснователна, следва да се отхвърли като такава , а
решението на ВРСъд да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Твърди се ,че са представили по
делото пред ВРСъд всички относими доказателства, спорните въпроси били решени с оглед установените
фактически обстоятелства и тяхната
конкретна обективна преценка на съда.
С отговора не се правят нови
доказателствени искания.
Съд. състав приема ,че въззивната жалба е процесуално
допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с право на обжалване ,срещу акт от категорията на обжалваемите.разгледана
по същество жалбата е н е о с н о в а т е л н а.
За да се произнесе по правилността на обжалваното
решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е сезиран със заявление на
"С.И.Г."ООД гр. Сливен за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против "Агропламинвест" ЕООД за сумата 537,00лв, представляваща
неплатена арендна вноска за стопанската 2015/2016 и сумата 147,98 лева,
представляваща лихва за забава за периода 02.10.2016 г.-20.06.2019 г.
Претендира се присъждане на законната лихва от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумите, както и на направените
разноски.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 2424/2019
г. по описа на Районен съд-Враца и е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 1512/21.06.2019 г., с което заявлението е уважено
изцяло.
Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 01.07.2019 г. и същият е подал
на 08.07.2019 г възражение в срока по
чл.414 ал.2 ГПК. С Разпореждане № 5170/10.07.2019 г. районният съд на основание
чл.415 ал.1 т.1 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си. Съобщение с тези указания е връчено на заявителя
на 17.07.2019 г. и в срока по чл.415 ал.1 от ГПК - на 14.08.2019 г. същият е
предявил иск пред ВРС, за което е уведомил и заповедния съд.
В исковата молба
както и в заявлението по чл. 410
от ГПК ищецът „С.И.Г.” ООД, гр.Сливен твърди, че е собственик на
земеделски земи и основният му предмет на дейност е отдаване под наем и аренда
на собствените му земеделски имоти. Поддържа, че при осъществяване на
търговската си дейност е влязъл в търговски отношения с ответника
,,Агропламинвест” ЕООД, гр. Враца. Посочва, че на 10.11.2011 г. между Л.Т.В., в
качеството му на арендодател, и ,,Агропламинвест” ЕООД, в качеството му на
арендатор, е сключен Договор за аренда на земеделски земи, вписан в Служба по
вписвания гр.Враца с дв. вх. рег. № 7528, акт № 226, том 11 от 28.11.2011г., за срок 5 (пет) стопански
години, считано от 2011г. до 2016г. По силата на договора на арендатора
,,Агропламинвест” ЕООД са предоставени за временно и възмездно ползване
земеделски земи с обща площ 58,160 дка,
находящи се в землището на с. Главаци, общ.Криводол.
Изтъква, че
на 12.07.2012г. е сключен договор за покупко-продажба
на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № 97, том II, рег. № 2378,
нот. дело № 194 от 2012 г. от служебния архив на нотариус П.Ц. с рег. № 583 от
регистъра на НК с район на действие РС - Враца, вписан в Служба по вписванията
- гр.Враца с вх. рег. № 4474, акт № 151, том 9 от 12.07.2012г., по силата на
който ,,С.И.Г.” ООД е станал собственик на имот № 040002 с площ 6,102 дка и
имот № 013023 с площ 5,800 дка, находящи се в землището на с.Главаци,
общ.Криводол и по силата на чл. 17, ал.2 от ЗАЗ е встъпил в правата на
арендодател по отношение на придобитите имоти. На 12.07.2012г. е сключен
договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт №
98, том ІІ, рег. № 2380, нот. дело № 195 от 2012 г. от служебния архив на
нотариус П.Ц. с рег. № 583 от регистъра на НК с район на действие РС - Враца,
вписан в Служба по вписванията - гр.Враца с вх. рег. № 4475, акт № 152, том 9
от 12.07.2012г., по силата на който ,,С.И.Г.” ООД е станал собственик на имот №
023001 с площ 11,601 дка и имот № 015003 с площ 12,297 дка, находящи се в
землището на с. Главаци, общ. Криводол и по силата на чл. 17, ал.2 от ЗАЗ е
встъпил в правата на арендодател по отношение на придобитите имоти. Твърди че, съгласно изискването на чл.2, ал.1
от ЗАЗ, в качеството си на арендодател, е предоставил на арендатора
,,Агропламинвест” ЕООД държането върху земеделските земи, находящи се в
землището с. Главаци, общ.Криводол, с обща площ 35,800 дка и е изпълнил коректно и в срок всички свои задължения по
арендния договор, но арендатора ,,Агропламинвест” ЕООД е изпаднал в просрочие
при изпълнение на задължението си за заплащане на арендната цена за стопанската 2015/2016г. и на датата на
падежа - 01.10.2016г. не е извършил цялостно плащане по банковата му сметка.
Поради изложеното, поддържа, че за арендатора е възникнало договорно задължение
за заплащане на уговорената арендна цена по договора за аренда на земеделска
земя от 10.11.2011г. за стопанската 2015/2016г. в размер 537.00 лева, както и
обезщетение за забава за периода от 02.10.2016г. до 20.06.2019 г. в размер
147.98 лв., на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Поддържа се, че ответникът е неизправна страна по договора
за аренда, тъй като не изплатил на новия арендодател-ищеца рентните вноски за
процесния период, което е породило правен интерес от подаване на заявление по
реда на чл.410 ГПК, а след постъпване на възражение от длъжника - и за
предявяване на иск по чл.422 ГПК за
установяване съществуването на вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответника „Агропламинвест“ ЕООД гр. Враца, с който оспорва исковете като
неоснователни и недоказани. Поддържа, че по делото липсват доказателства ищецът
да е изпълнил задължението си по чл. 17 ал. 3 ЗАЗ за уведомяване на арендатора,
че е придобил собствеността върху арендуваните имоти. По отношение на
претенциите за мораторна лихва сочи, че такава не се дължи, тъй като в договора
липсва уговорка за дължимост на обезщетение за забава. Направено е възражение
за погасяване на исковите претенции с изтичането на кратката погасителна
давност по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.
В първоинстанционното производство са събрани
писмени доказателства, които районният съд е обсъдил задълбочено,и е възприел
фактическа обстановка, въз основа на която е направил правни изводи за
основателност на исковите претенции. Фактическите констатации и правните изводи
се споделят от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите, изложени в обжалвания съдебен
акт.
В отговор на изложените в жалбата оплаквания,и
съобразно чл.269 изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав приема следното:
За да бъде
уважен предявения установителен иск с
правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.8 ал.1 ЗАЗ ищецът следва
да докаже възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания за главници, т. е. наличието на валидно
облигационно отношение между първоначалния арендодател и ответника, произтичащо
от договор за аренда на земеделска земя, съдържащ валидни уговорки за арендно
заплащане, по който арендодателят е изпълнил задължението си да предаде на
арендатора земеделските земи, описани в договора, както и съществуването на
валиден договор за покупко-продажба, по силата на който собствеността на част
от земеделски имоти, отдадени под аренда, е прехвърлена на ищцовото дружество,
и е настъпила изискуемостта на вземането за арендно плащане. При доказване на
тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже недължимост на
претендираните суми изцяло или отчасти като установи изпълнение на задълженията
си по договора,или докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи,
правоунищожаващи или правоотлагащи факти.
От приложения по делото договор за аренда от 10.11.2011
г., вписан надлежно в Служба по вписванията гр. Враца на 10.10.2011г., е видно,
че Л.Т.В. от гр.Берковица, в качеството му на арендодател, е предоставил на
ответника ,,Агропламинвест” ЕООД, в качеството му на арендатор, за временно и
възмездно ползване собствените си земеделски земи с обща площ 58,160 дка,
находящи се в землището на с. Главаци, общ.Криводол. Договорът е сключен за
срок от пет стопански години.
Установи
се ,че
на 12.07.2012 г е сключен договор
за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № 97, том
II, рег. № 2378, нот. дело № 194 от 2012 г. от служебния архив на нотариус П.Ц.
с рег. № 583 от регистъра на НК с район на действие РС - Враца, вписан в Служба
по вписванията - гр.Враца с вх. рег. № 4474, акт № 151, том 9 от 12.07.2012г.,
по силата на който ищецът ,,С.И.Г.” ООД е станал собственик на недвижими имоти,
находящи се в землището на с. Главаци, общ.Криводол, а именно: нива с площ 6,102 дка в местността
"Полето", имот № 040002 и нива
с площ 5,800 дка в местността "Лозята", имот № 013023.
На същата дата - 12.07.2012г., е сключен втори договор
за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт № 98, том
ІІ, рег. № 2380, нот. дело № 195 от 2012 г. от служебния архив на нотариус П.Ц.
с рег. № 583 от регистъра на НК с район на действие РС - Враца, вписан в Служба
по вписванията - гр.Враца с вх. рег. № 4475, акт № 152, том 9 от 12.07.2012г.,
по силата на който ищецът ,,С.И.Г.” ООД е станал собственик на недвижими имоти,
находящи се в землището на с. Главаци, общ.Криводол, а именно: нива с площ 11,601 дка в местността
"Мътница", имот № 023001 и нива с площ 12,297 дка в местността "Лозята", имот № 015003.
Общо с двата договора за покупко-продажба ищецът
,,С.И.Г.” ООД е придобил 35, 800 дка
отдадени под аренда на ответника ,,Агропламинвест” ЕООД недвижими имоти,
находящи се в землището на с. Главаци, общ.Криводол.
Установи се
също, от представеното по делото уведомително писмо изх. № 673/12.02.2015г.
(л.35), че ищецът ,,С.И.Г.” ООД, гр.Сливен е уведомил ответника
,,Агропламинвест” ЕООД, гр.Враца, че е собственик на поземлени имоти, находящи
се в землището на с. Главаци, общ.Криводол, подробно описани в Приложение № 1
към писмото, придобити чрез покупка с нотариални актове за собственост, вписани
в Агенция по вписванията, гр.Враца. В писмото е записано, че за същите имоти
има сключени с адресата договори за аренда, по които има настоящи задължения за
стопанската 2014-2015г. С писмото ,,С.И.Г.” ООД, в качеството на приемател и
арендодател, е поканил ,,Агропламинвест” ЕООД да му заплати всички дължими суми
по договорите по посочена банкова сметка.
***ние № 1 на първите четири позиции са посочени четирите имота: №
023001; № 015003; № 040002 и № 013023, тяхната площ, номерата на нотариалните
актове и бившите арендодатели на тези имоти. Видно от приложеното известие за
доставяне уведомителното писмо е получено от ,,Агропламинвест” ЕООД на
20.02.2015г.
На основание чл. 17 ал. 2 ЗАЗ приобретателят на
арендуваната земеделска земя замества праводателя си като арендодател в
арендното правоотношение във всички случаи, независимо дали договорът за аренда
е вписан или не. Вписването му има значение само относно срока, за който той го
замества – ако договорът за аренда е вписан, заместването е за целия оставащ
срок на договора; ако не е вписан – заместването е само за две стопански години
след годината на придобиването. Заместването в арендното правоотношение
настъпва по силата на закона, като първоначалният арендодател се замества от
новия собственик на имота, без да е необходимо каквото и да е друго действие
или акт от страна на приобретателя. Ето защо настоящият съдебен състав приема,
че считано от датата на придобиване на правото на собственост върху част от
арендованите имоти, страните по делото са във валидно облигационно
правоотношение, като ищецът "С.И.Г."ООД е придобил качеството на
арендодател по вписания договор за аренда по отношение на закупената част от
имотите за целия оставащ период от договора.
Приобретателят е обвързан от
договора за аренда с всички негови клаузи, в т.ч. е придобил и правото да
получи дължимото арендно плащане от момента на заместването на арендодателя -
прехвърлител.
Пред двете съдебни инстанции ответникът прави
възражение, че ищецът не е изпълнил задължението си за уведомяване на
арендатора за придобиването на собствеността
върху арендуваните имоти, поради което е лишен от правото да иска изпълнение на
задължение по договора. Действително с разпоредбата на чл. 17 ал. 3 ЗАЗ в
тежест на приобретателя е установено задължение да уведоми незабавно арендатора
за настъпилото заместване. Неизпълнението на това задължение обаче има за
последица единствено лишаване на приобретателя от възможността да иска от
арендатора да изпълни към него задължение, което той вече е изпълнил към
предишния арендодател до получаване на съобщението за заместване. В конкретния
случай ответникът не твърди да е изпълнил задължението са за арендно плащане за
процесния период към предходния арендодател, нито представя доказателства в
тази насока. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че арендадорът дължи
арендно плащане в уговорения размер на новия арендодател. По делото няма
доказателства ответникът да е
заплатил дължимата рента на "С.И.Г."ООД гр.Сливен.
При тези съображения, въззивният съд приема, че
искът за съществуването на вземания за главница е основателен и доказан в
претендираните размери и за посочените периоди. Върху размера на главниците се
дължи и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда – 20.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумите.
За основателността на предявения установителен иск
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи наличието на главен дълг и момента на настъпване на неговата
изискуемост, както и размера на претендираните обезщетения за забава.
По делото се доказа наличието на главен дълг в
размер на 537,00лв лева за стопанската
2015/2016 г.
В договора за аренда липсва конкретно посочен
падеж, поради което относно настъпване на изискуемостта следва да се приложат
разпоредбите на чл. 8 ал. 5 от ЗАЗ, съгласно която ако не е уговорено друго,
арендното плащане се дължи в първия работен ден след изтичането на стопанската
година, и на § 2 т. 3 от ДР към ЗАЗ, съгласно която "стопанска
година" е времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на следващата
година.
С оглед на тези норми падежът на претендираната
арендна вноска настъпва на 02.10.2016 г. и от тази дата ответникът е изпаднал в
забава, поради което дължи обезщетения за забава върху главницата в размер на
законната лихва. Размерът на претендираното обезщетение не е оспорен от
ответника.
В жалбата се навеждат доводи за неоснователност на
претенцията за обезщетение за забава, поради липса на изрична клауза в договора
за аренда. Действително договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили
- 20а ал.1 ЗЗД, но за неуредените в договора въпроси следва да се приложи
закона. В договора за аренда няма изрична клауза за заплащане на обезщетение за
забава, но страните са уговорили, че неуредените с този договор въпроси ще се
решават въз основа на ЗАЗ, ЗЗД и общото гражданско законодателство. След като
въпроса за заплащане на обезщетение за забава не е уреден изрично в договора за
аренда, то приложение намира нормата на чл. 86 от ЗЗД, съгласно която при
неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Ето защо
претенцията на ищеца за мораторна лихва е основателна в претендираните
размери.
Неоснователно е и направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на ищеца
за главница и обезщетенията за забава.
Съгласно чл. 111 б. "в" от ЗЗД
вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. Тази разпоредба е приложима в разглеждания
случай, тъй като вземането за рента е идентично с вземането за наем.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 ал. 1 от ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения /каквото е процесното за главница/, давността тече от деня
на падежа. Както бе посочено, в договора липсва конкретно посочен падеж, поради
което съгласно чл.8 ал.5 ЗАЗ арендното плащане се дължи в първия работен ден
след изтичането на стопанската година, т.е. падежът на претендираната арендна
вноска настъпва на 02.10.2016 г. Заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 20.06.2019 г., т.е. преди да е изтекла погасителната давност по чл.111
б."в" ЗЗД.
В обобщение на изложеното, настоящият съдебен
състав намира, че решението на районния съд, с което исковете са уважени,
следва да бъде изцяло потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора, на основание чл.78 ал.1 ГПК право на разноски за въззивната инстанция има ищецът ""С.И.Г."ООД,
като на основание чл.78 ал.8 ГПК следва да му бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева, определен от съда на основание чл.37 ал.1 ЗПП вр. чл.25 ал.1 НЗПП при съобразяване липсата на фактическа и правна
сложност на делото.
Водим от горното,ВрОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 925/01.11.2019 г. по гр.д.№ 3297/2019
г. на Районен съд-Враца.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 вр. ал.8 ГПК
„Агропламинвест“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Враца,
ул. ***ДА ЗАПЛАТИ на „С.И.Г."ООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. ***,
представлявано от управителя С.И.С. сумата 100
/сто/лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е
окончателно, съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател: Членове:1/ 2/