Решение по дело №9131/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 4391
Дата: 17 ноември 2022 г.
Съдия: Павел Георгиев Панов
Дело: 20221110209131
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4391
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПАВЕЛ Г. ПАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА К. ДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЕЛ Г. ПАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110209131 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл.

Образувано е по жалба на „Петров и Захариев" ООД, ЕИК: *********,
чрез адв. Г., против наказателно постановление /НП/ №23 -
2200250/13.05.2022 г., издадено от Е.И.А., на длъжност директор на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област" със седалище София към Главна
Дирекция Инспектиране на труда, с което на основание
чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция на
„Петров и Захариев" ООД, ЕИК: ********* в размер на 1500 лв. за нарушение
на чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
В жалбата се съдържат доводи, че с изготвения протокол за проверка от
13.05.2022г. на дружеството е даден срок до 16.05.2022г. за отстраняване на
нарушението, като на същия ден е съставен АУАН и е издадено атакуваното
НП и не е дадена възможност да се изпълни предписанието. Правят се
оплаквания, че никъде не е посочено, че проверяваният обект е работил към
момента на проверката. Позовава се в условията на алтернативност на
института на маловажност на нарушението.
1
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В
постъпило становище се моли за отмяна на НП по вече изложените
аргументи. Претендира разноски. Посочва, че НП е издадено от
некомпетентен териториално орган.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Х., която пледира
за потвърждаване на НП. Сочи, че посочената в НП дата не е датата му на
издаване и става въпрос за техническа грешка, а НП е издадено на
13.06.2022г.

Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ в
контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло
правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира,
че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за
това са следните:

Въз основа на доказателствата по делото съдът изведе следната
фактическа обстановка:

При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на
04.05.2022г. на място в обект: Бакалия „Роден вкус", находящ се в гр. София,
ул. *********** на 13.05.2022г. за приключване на проверката по документи
в сградата на Д "ИТСО" със седалище София, бул. Витоша № б, ет. 2 било
установено от свидетелите К. и Т., че жалбоподателят „ПЕТРОВ И
ЗАХАРИЕВ" ООД, ЕИК *********, в качеството си на работодател по
смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда
едновременно с установяването на сумирано изчисляване на работното време
по чл. 142, ал. 2 от Кодекса на труда с период на отчитане 1 месец, не бил
утвърдил график за работа за месец май 2022 г., с който график следвало да
запознае работниците и служителите преди започване на работа по него, но не
го бил сторил.
Съгласно писмени сведения от управителя на дружеството Н.П.П. и
утвърден Правилник за вътрешния трудов ред, работодателят "ПЕТРОВ И
2
ЗАХАРИЕВ" ООД бил въвел сумирано изчисляване на работното време, с
период на отчитане един месец. При проверката на обекта на 04.05.2022г. бил
изискан от проверяващите график за работа за месец май 2022 г.. но такъв не
бил представен. График за м. 05.2022г. не бил представен и с изисканите с
призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК документи за проверка в Д „ИТСО" София
на 13.05.2022 г. Било прието, че нарушението е извършено на 01.05.2022 г. и е
констатирано на 13.05.2022 г. при приключване на проверката в ДИТСО.
За проверката бил съставен протокол за извършена проверка
№ПР2215301 от 13.05.2022г., в който били описани констатациите, като било
издадено и предписание в принципен план да се утвърждават поименни
графици за работа за периода, за който се извършва сумираното изчисляване
на работното време. Бил даден срок за изпълнение до 16.05.2022г.
При така установената от свидетелката К. на длъжност „главен
инспектор" при Дирекция "Инспекция по труда Софийска област" със
седалище гр. София към ГД ИТ фактическа обстановка същата счела, че с
бездействието си жалбоподателят е извършил административно нарушение и
съставила акт за установяване на административно нарушение № 23 - 2200250
от 13.05.2022 г."Петров и Захариев" ООД, ЕИК: *********. Същият бил
предявен на представител на жалбоподателя.
На същата дата било издадено и атакуваното наказателно постановление
/НП/ №23 - 2200250/13.05.2022 г. от Е.И.А., на длъжност директор на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област" със седалище София към
Главна Дирекция Инспектиране на труда, с което на основание
чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.1 от КТ е наложена имуществена санкция на
„Петров и Захариев" ООД, ЕИК: ********* в размер на 1500 лв. за нарушение
на чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на
събраните по делото доказателства: АУАН, НП; протокол за извършена
проверка, идентификационна карта, сведение, правилник за вътрешния трудов
ред в "Петров и Захариев" ООД, заповед З-0024 от 08.01.2019г., заповед З-
0025 от 08.01.2019г., заповед З-0058 от 11.02.2014г., заповед З-0057 от
14.01.2022г., Заповед от 25.09.2019г., длъжностни характеристики, заповед от
28.05.2017г., графици за месец май, представени в съдебно заседание, както и
другите писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът
3
даде вяра и събраните гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите К. и Т., които са логични последователни и кореспондиращи със
събрания друг доказателствен материал. От техните показания се установява
начинът на извършване на проверката, обстоятелствата, които са
констатирани и процедурата по издаване на документите във връзка с
проверката. Доказателствата в своята съвкупност са непротиворечиви и не се
нуждаят от допълнителен анализ и обсъждане.
Единствено тук следва да се посочи, че съдът не приема за доказано
твърдението на процесуалния представител на въззиваемата страна, че
атакуваното НП е издадено на 13.06.2022г., а не както е посочено в него - на
13.05.2022г., доколкото данни, подкрепящи това твърдение липсват. Отделно
от това следва да се посочи, че никъде в НП не е посочена датата 13.06.2022г.,
а единствено 13.05.2022г. Неправилно юрк. Х. счита, че разписката за
връчване на НП е част от самото НП, напротив НП е правораздавателен акт
със законоустнаовено съдържание в чл.57 от ЗАНН и разписката не е част от
него. Отелено от това същата се намира на отделен материален носител от
самото НП, не е подписвана и няма основание на базата на нея да се приеме,
че се касае за техническа грешка и то в НП. Следва да се има предвид и че
датата на НП е съществен реквизит, който е от важно значение за цялата
административнонаказателна процедура и въз основа на него се изчисляват
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Липсата на посочена в самото НП друга дата на
издаване лишава изобщо съда от възможност да се съмнява в датата на
съставяне на НП и да приеме друга такава. Дори и хипотетично да се приеме,
че НП е действително издадено на 13.06.2022г., то посочването на грешна
дата на издаване е съществено процесуално нарушение, ограничаващо
правото на защита на санкционираното лице и е самостоятелно основание за
отмяна НП.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законовоопределения срок за това, от правно легитимирано лице, имащо
интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при
4
спазване на процедурата за това. Разгледана по същество, с оглед на
посоченото в нея, тя е основателна.

С оглед характера на производството съдът служебно следи дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съдът намира, че отбелязаната в НП /и АУАН/ фактическата
обстановка отразява вярно действителната такава. Съдебният състав е
категоричен в своята констатация, изведена въз основа на кредитирания
доказателствен материал, че от обективна страна жалбоподателят е извършил
описаното в НП /и АУАН/ нарушение на чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските, според който текст едновременно с
установяването на сумирано изчисляване на работното време по чл. 142, ал. 2
КТ работодателят утвърждава поименни графици за работа за периода, за
който е установено сумираното изчисляване, които трябва да се съхраняват
най-малко 3 години след края на периода. В случая безспорно и категорично
се установи, че работодателят е избрал подход на сумирано изчисляване на
работното и за него възниква задължение да утвърждава поименни графици,
които видно от протокола за проверка, твърденията на самия жалбоподател
чрез процесуалния му представител, събраните свидетелски показания и
други писмени доказателства се установява, не са били съставени и
утвърдени. Едва в съдебно заседание се представят такива, дълъг период след
установяване на нарушението и след изтичане на месеца, за който се отнасят.
Неутвърждавайки графиците на съответния месец май 2022.г,
жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му в отговорност
нарушение.
Въпреки това обаче съдът констатира наличието на съществено
процесуално нарушение при издаване на НП, доколкото както бе посочено, то
е издадено в деня на съставяне на АУАН и се приемат за неоснователни
твърденията за техническа грешка в изписването на датата. Доколкото датата
на издаване на НП е реквизит на този правораздавателен акт съгласно чл.57,
ал.1, т.2 от ЗАНН, нейното неправилно посочване също е съществено
процесуално нарушение, водещо до отмяната му. В допълнение и издаването
5
на НП на датата на съставяне на АУАН също е нарушение с такава степен на
сериозност, доколкото след съставяне на АУАН лицето има право на
възражения и право да сочи доказателства. Издаването на НП в деня на
съставяне на АУАН лишава лицето, срещу което е повдигнато
административнонаказателно обвинение от правата му по чл.44, ал.1 до 3 от
ЗАНН а именно освен възраженията при съставяне на акта в 7-дневен срок от
подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по
него и когато във възраженията си нарушителят посочи писмени или
веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно, доколкото
това е възможно. Като ал.3 предвижда, че в 14-дневен срок от връчването на
акта той се изпраща на наказващия орган заедно с възраженията, събраните
доказателства и другите приложения към преписката. В този смисъл е
допуснато съществено процесуално нарушение.
Изключение от това правило е изрично предвидено в чл.44, ал.4 от
ЗАНН, според който текст когато нарушителят няма постоянен адрес в
Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия
орган. Към акта се прилагат писмени обяснения или възражения на
нарушителя и респективно чл.52, ал.1, изр. 2 от ЗАНН, предвиждащ, че в
случаите по чл. 44, ал. 4 наказващият орган се произнася в деня на получаване
на административнонаказателната преписка. Доколкото предпоставките за
приложение на тези изключения не са били налице, произнасянето на АНО в
деня на съставяне на АУАН не почива на процесуалните правила и е
допуснато съществено процесуално нарушение, лишаващо жалбоподателя от
право на защита, което от своя страна е основание за отмяна на НП.

Съдът констатира и друго основание за отмяна НП, а именно липсата на
териториална компетентност на актосъставителя и на АНО да издават АУАН,
респективно НП. Мястото на нарушението е на територията ба град София,
където е и седалището на дружеството и е следвало да се утвърждават
графиците. Атакуваното наказателно постановление е издадено в нарушение
на процесуалния закон, доколкото директорът на Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област“ респ. актосъставителят на длъжност „главен
инспектор“ в Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ се явяват
материално, но не и териториално компетентни длъжностни лица.
6
В Устройствения правилник на Дирекция „Инспекция по труда“ и по –
конкретно в чл. 16 от същия, се уреждат дейността, съставът, структурата,
функциите и организацията на работа на ИА "ГИТ", в това число и на Главна
дирекция "Инспекция на труда" с 28 териториални поделения дирекции
"Инспекции по труда", разположени в административните центрове на
областите.
В тази връзка е необходимо да бъде отбелязано, че видно от посочения
член не е налице делегиране от страна на изпълнителния директор на права да
определя или изменя компетентност. При делегирането има прехвърляне на
правомощия от един орган на друг орган, като за да е възможно и правно
допустимо това, винаги е необходимо изрично нормативно овластяване,
каквото в настоящия случай не е налице.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 14 от УП повелява, че изпълнителният
директор ръководи Агенцията, като определя обхвата на дейност и
компетентност на инспекторите по труда. Това е признатата му от
подзаконовия нормативен акт възможност да определя материалната им
компетентност, което означава, че те могат да издават валидни
административни актове само в кръга на материята, която им е предоставена
като правомощия. Това обаче не касае пространствените граници, в които те
могат да действат редовно, т. е. териториалната им компетентност. Нито в КТ,
нито в УП на ИА "ГИТ" е изрично възложено правомощие на изпълнителния
директор да определя и променя териториалната компетентност на
инспекторите по труда, поради което и издаденият акт за установяване на
административно нарушение се явява незаконосъобразен, като издаден от
териториално некомпетентен орган, действал извън териториалния обхват по
чл. 16, ал. 2 от Устройствения правилник (в този смисъл Решение № 3624 от
15.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11698/2021 г., VI о., Решение № 3671 от
2.06.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 1719/2022 г., Решение № 3881 от
10.06.2022 г. на АдмС - София по адм. д. № 665/2022 г. и други).
Поради гореизложеното НП подлежи на отмяна
При този изход на спора право на разноски има жалбоподателят, който
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, за чието
уговаряне и плащане са представени доказателства. Същото следва да бъде
присъдено на въззивника.
7

Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ №23 - 2200250/13.05.2022
г., издадено от Е.И.А., на длъжност директор на Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област" със седалище София към Главна Дирекция
Инспектиране на труда, с което на основание чл.416,ал.5,вр.чл.414,ал.1 от
КТ е наложена имуществена санкция на „Петров и Захариев" ООД, ЕИК:
********* в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 9а, ал. 1 от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските.

ОСЪЖДА Главна инспекция по труда да заплати на „Петров и
Захариев" ООД, ЕИК: ********* сумата от 500 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София,
в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено заедно с
мотивите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8