Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.08.2022 г.
В И
М
Е
Т
О Н А Н
А
Р
О
Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16804 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове по чл. 430 от ТЗ и чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът Ю.Б. АД (с
предишно наименование Ю.И Е.Д.Б.АД и Българска пощенска банка АД) излага следните
обстоятелства за обосноваване на исканията си: сключен на 16.07.2007 г. договор
за банков кредит, въз основа на който с валидно уговорени в него клаузи са предоставени
в заем парични средства в размер на 212696 лева за покупка на недвижим имот със
срок на издължаване 240 месеца от откриване на кредитната сметка – 24.07.2007
г.; сключване на договори за прехвърляне на вземанията по процесния договор за
кредит от 03.10.2007 г. и 06.04.2009 г., за които кредитополучателите са
надлежно уведомявани, и на допълнително споразумение от 21.12.2015 г. за преоформяне
на дължимата главницата чрез прибавяне към непросрочената част от нея на
просрочените задължения към датата на споразумението или на сумата 216078.01
лева; непогасени за периода 27.12.2015 г. - 21.08.2019 г. от ответниците 32
месечни вноски по кредита, обуславящи дължимост на уговорена наказателна лихва
и предсрочна изискуемост на кредита, за обявяването на която банката е
упражнила правото си с уведомление, връчено чрез съдебен изпълнител - лично и
по реда на чл. 47 от ГПК, считано от 13.11.2019 г. Претендира солидарното им
осъждане за сумата 176522.39 лева - непогасени заети по договора парични
средства, сумата 29488.37 лева - възнаградителна лихва за периода 27.12.2016 г.
– 05.12.2016 г., сумата 7717.46 лева – наказателна лихва за периода 24.01.2017
г. – 05.12.2019 г., сумата 524.66 лева – такси за периода 22.01.2017 г. –
05.12.2019 г., сумата 207.14 лева – застрахователни премии периода 29.5.2019 г.
– 05.12.2019 г., и сумата 1242.59 лева - разходи за нотариални такси за периода
16.07.2015 г. – 05.12.2019 г., заедно със законната лихва върху главницата от
завеждане на делото и разноските по производството.
Ответниците В.С.М.
и Л.В.М. в законоустановените срокове не са изразили становище по така
предявените искове, като ответникът В.С.М.
в съдебно
заседание е изразила съгласие за водене на преговори за спогодба по спора.
Нямат искане за разноски.
Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.
235, ал.
2 от ГПК, приема следното:
По делото се установява от представения договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL 24248 от 16.07.2007 г., че на посочената дата между ищеца Ю.Б. АД (с предишно наименование Ю.И Е.Д.Б.АД и Българска пощенска банка АД) и ответниците В.С.М. и Л.В.М. е сключен договор за кредит, по силата на който банката се е задължила да предостави на ответниците -
кредитополучател, кредит в размер 212696
лева, като 3500 лева за покупка на поземлен имот в гр. София, в. з.
Бункера, и 209196 лева за други разплащания, при срок за издължаване на кредита от
240 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита на кредитополучателя В.М. - чл. 1
и 2 от договора. Усвояването на кредита е осъществено на 24.07.2007
г., видно от приложението
към договора, банковото бордеро и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като страните са се
съгласили в
чл. 6 и 7 от договора погасяването му да става на месечни вноски за главница и лихва с
размер на всяка вноска от 2116.38 лева и с падеж на плащане
на 24 число на месеца
след датата на откриване на заемната сметка. В
чл. 3, ал. 1 от договора възнаградителната лихва е определена в размер на базовия
лихвен процент за жилищни кредити в лева (БЛП), валиден за съответния период на
начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 3.45 пункта, като към датата
на подписване на договора БЛП е в размер на 7.0 %, при който лихвеният процент
по кредита към датата на подписване на договора е в размер на 10.45 %. Действащият
БЛП на банката за жилищни кредити съгласно чл. 3, ал. 5 не подлежи на договаряне
и промените за него стават незабавно задължителни за страните, като банката уведомява
кредитополучателя за новия размер на БЛП за лева и датата, от която той е в
сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони, а договорените в
договора надбавки не се променят. При просрочие и при предсрочна изискуемост съгласно
чл. 3, ал. 3 от договора кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от
лихвата за редовна главница и наказателна надбавка от 10 пункта. Уговорени са също
в чл. 4 от договора такса за управление на кредита еднократно в размер на 1.5 %,
дължима при първото усвояване на кредита, и годишна такса за управление на
кредита - в размер на 0.1 % върху размера на непогасената главница към същата
дата.
Точното
изпълнение на поетите от кредитополучателите парични задължения по процесния
договор за кредит с подписването му като съдлъжници е било обезпечено от тях
като солидарни длъжници по арг. от чл. 101 от ЗЗД и чл. 304 от ТЗ и с
учредяване на договорна ипотека по нотариален акт № 39 от 16.07.2007 г. върху
поземления имот, за който е отпуснат кредита – така и чл. 1, ал. 2 и чл. 13 от
договора. Предвидено е също в чл. 14 от договора и задължение за застраховане
от кредитополучателя на предоставения като обезпечение недвижим имот в полза на
банката, годишната премия по която при отказ или забава в плащането повече от
30 дни, банката задължава служебно разплащателната му сметка при погасяване на
поредната погасителна вноска и превежда на застрахователя премията за
подновяване на застраховката, а при забава повече от 90 дни – банката превежда премията
на застрахователя и с размера на тази сума увеличава задължението на
кредитополучателя по кредита. Страните в чл. 16 – 20 от договора са уговорили и
условията за погасяване на сумите и за настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита. Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора при непогасяване на която и да е
вноска по кредита, както и при неизпълнение от кредитополучателя на друго
задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или предсрочно
изискуем, а при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски,
изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и
изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, без да е необходимо
волеизявление на страните.
Страните
са уговорили в чл. 25 от договора и възможност за банката едностранно да
прехвърли вземанията си, произтичащи от договора, на дружества или институции
от групата на Eurobank EFG Group (И Еф Джи Юробанк), включително и на Б.Р.С.АД,
и друго дружество. На 03.10.2007 г. банката е упражнила така уговорената й възможност
като е прехвърлила на Б.Р.С.АД свои вземания по договори за кредит,
индивидуализирани в приложение към договора, сред които са и вземанията по
процесния договор за кредит. Тези вземания отново са придобити от банката въз
основа на договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
06.04.2009 г. с Б.Р.С.АД. Банката и Б.Р.С.АД са съобщили на ответниците и
солидарни длъжници за така извършените цесии на вземанията по процесния договор
с нотариална покана на 28.06.2015 г., връчено чрез пълнолетно лице от домашните
им – техния син Л. Л.М..
Преди
съобщаването им за цесиите с анекс към договор за жилище кредит № HL 24248 от 07.06.2011
г. страните са уговорили, че считано от датата на подписването му кредитът
ще се погасява от банкова сметка *** Л.М. с IBAN ***.
На
21.12.2015 г. страните са сключили допълнително споразумение към договора, с
което са констатирали, че задълженията по него към датата на сключването му са
в общ размер на 185818.24 лева, от които: редовна главница - 180581.45
лева, просрочена главница – 1039.36 лева; лихви по редовна главница – 1855.47 лева;
просрочена лихва по редовна главница – 2203.17 лева; лихви върху просрочена
главница – 18.47 лева; просрочена лихва върху просрочена главница – 108.32
лева, и просрочени такси – 12.00 лева, като са се съгласили просрочените задължения
общо в размер на 3381.32 лева (просрочена главница, лихви върху просрочена
главница и просрочени лихви и такси) да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната
главница.
В
чл. 2 от допълнителното споразумение страните са предвидили годишната лихва по
кредита да е променлива и да се определя като сбор от референтен лихвен процент
плюс договорна надбавка в размер на 6.019 процентни пункта и към датата на
подписване споразумението годишната лихва, формирана по посочения начин, е в
размер на 7 %. Референтният лихвен процент според уговореното е лихвения индекс
6-месечен СОФИБОР, приложим за съответния период на начисляване на лихвата, по
методика, определена съгласно ал. 3 на чл. 2 и следващите от споразумението. Според
тези уговорки приложимата лихва но кредита се определя първоначално и
впоследствие се актуализира два пъти годишно, като при
определянето/актуализирането банката ползва стойностите на 6М СОФИБОР, публикувани
на сайта на БНБ съответно на 15 януари и на 15 юли за всяка година от срока на
кредита, а в случай че на съответната дата няма публикувана такава стойност, последно
публикуваната преди тази дата стойност на 6М СОФИБОР. При всяко публикуване на
нова стойност на 6М СОФИБОР банката извършва актуализация на приложимата лихва
по кредита, като новата стойност на 6М СОФИБОР е в сила и се ползва за
определяне на приложимата годишна лихва по кредита за следващия шестмесечен
период от срока на договора за кредит, считано от датата, следваща първата падежна
дата на месечна вноска по кредита след датата на публикуване на новата стойност
на 6М СОФИБОР. Съгласно чл. 3, ал. 1 от допълнителното споразумение, страните
се съгласяват, че погасяването на кредита ще се извърши на 180 месечни вноски,
съгласно погасителен план, неразделна част от него, като първата дължима
месечна погасителна вноска, след подписването на споразумението, е 24.12.2015
г. В чл. 4 от споразумението отново е предвидено, че при забава в
плащанията или неплащане, на която и да е месечна вноска, банката може да обяви
кредита за предсрочно изискуем като уведоми кредитополучателите.
С уведомления от 04.09.2019
г. и 19.09.2019 г.,
връчени на
основание чл.
18, ал.
5 от ЗЧСИ чрез съдебен изпълнител, видно
и от представените констативни протоколи от 12.09.2019 г. и 13.11.2019 г., банката е уведомила ответниците, че поради забава в погасяванията на 37
месечни погасителни вноски по договора за кредит за покупка на недвижим имот от 16.07.2007
г., считано от 25.07.2016 г., кредитът се обявява за предсрочно изискуем. Видно от разписките
на съдебния изпълнител уведомлението е връчено лично на ответника и солидарен
длъжник В.М. на 11.09.2019 г., която го е получила и за ответника и
солидарен длъжник М., посочен като неин бивш съпруг, но и със задължение да му го
предаде. На последния уведомлението е връчено и чрез залепване на уведомление
при условията и реда на чл. 47 от ГПК на 29.10.2019 г. на постоянния му и
настоящ адрес, който съвпада и с посочения в процесния договор, и връчено на
13.11.2019 г. (с изтичане на двуседмичния срок за връчването от залепването на
уведомлението). След връчване на уведомленията банката е вписала в счетоводните
си книги за дата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – 13.11.2019
г.
По делото са приети заключения на основна
и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, които съдът възприема за достоверни като изготвени въз основа на всички приобщени и относими към процесния договор доказателствени средства и дадени с него изводи по поставените задачи въз основа на ясен анализ на установените от тях данни, който анализ е обективиран и в приложенията към допълнителната
експертиза. Вещото лице изяснява, че с
уговорените в заем парични средства в размер на 212696 лева сметката на
ответника В.М. е заверена на 24.07.2007 г. и същите са изтеглени на каса
на тази дата, с което кредитът е изцяло усвоен. Въз основа на сключеното допълнително
споразумение от 21.12.2015 г. към главницата на кредита банката е капитализирала
сумите по него - просрочени главници, лихви и такси, общо в размер на 3382.01
лева, с което общият размер на усвоените суми по кредита, заедно с капитализацията
на задълженията, е 216078.01 лева. Общо платените суми (без капитализация) по
процесния кредит са в размер на 277373.97 лева, с които са погасени общо
112 месечни вноски по договора и допълнителното споразумение към него, като
последната платена в целия й дължим размер погасителна вноска, съгласно
допълнителното споразумение, е с падеж 24.11.2016 г. в размер на 1588.97 лева и
е платена на 31.08.2017 г. Общият размер на погасените задължения за
главница е 39555.62 лева, в т.ч. чрез плащане - 38516.26 лева, и чрез капитализация
-1039.36 лева, а непогасената главница - в размер на 176522.39 лева, от която
при изключване на капитализираните лихви и такси, е в размер на 174179.74
лева. Вещото лице изяснява, че общо начислената от банката възнаградителна
лихва за периода от сключване на договора и допълнителното споразумение към
него до 13.11.2019 г. е в размер на 266191.61 лева, като за периода от
24.10.2007 г. до 24.10.2012 г. банката едностранно е изменяла лихвения процент
от 10.95 % до 13.70 % въз основа на БЛП за жилищни кредите в левове, а на
наказателните лихви за периода от сключване на договора и допълнителното
споразумение към него до 05.12.2019 г. - 9998.42 лева. Погасените възнаградителни
лихви са общо в размер на 236703.24 лева, в т.ч. чрез плащане – 234500.07 лева,
и чрез капитализация – 2203.17 лева, а погасените наказателни лихви - в размер
на 2280.96 лева, в т.ч. чрез плащане - 2153.48 лева, и чрез капитализация – 127.48
лева. Дължимите и неплатени възнаградителни лихви към датата на представената
справка 05.12.2019 г., съобразно договора и допълнителното споразумение към
него, възлизали в размер на 29488.37 лева за периода от 27.12.2016 г. до
13.11.2019 г., а наказателните лихви – 7717.46 лева за периода от
24.01.2017 г. до 05.12.2019 г.
Според
заключението по кредита са начислени задължения за годишни такси за
управление и просрочие общо в размер на 2740.82 лева, като общият размер на погасените
задължения за такси е 2216.16 лева, в т.ч. чрез плащане - 1799.65 лева, и чрез
капитализация – 4910.455 лева, а непогасените такси - 524.66 лева.
Начислени по кредита
са и задължения за нотариални такси и други разходи (за нотариална покана,
възнаграждение за изготвянето й, платени сметки, възнаграждение за изготвяне на
допълнително споразумение, подновяване на ипотека и връчване на уведомление) общо
в размер на 1362.59 лева, от които е заплатена сумата от 120.00 лева, а
неплатените сума от същите възлизала в размер на 1242.59 лева. Начислените
и неплатени вноски за премията по имуществени застраховки за периода от
29.05.2019 г. и 28.10.2019 г. възлизали в размер на 207.14 лева.
Вещото
лице изяснява в заключението на допълнителната експертиза, че ако с платените (но
без капитализацията) от ответниците суми по процесния кредит общо в размер на 277373.97
лева се погасят
последователно дължимите суми по погасителен план, изготвен при първоначално уговорения
лихвен процент от 10.45 % до 21.12.2015 г., а след тази дата по
уговорения и приложим лихвен процент по кредита по допълнителното споразумение
от 21.12.2015 г., непогасените задължения към 05.12.2019 г. при
приемане на предсрочна изискуемост на кредита към 13.11.2019 г. са общо
в размер на 148350.84 лева, в т.ч.: главница - 143517.31 лева; възнаградителна
лихва за периода от 24.06.2019 г. до 13.11.2019 г. - 3223.61 лева; наказателна
лихва за периода от 25.06.2019 г. до 05.12.2019 г. – 1467.28 лева (при
законната лихва за забава за същия период – 936.68 лева), и такси за управление
– 142.64 лева. Непогасените и падежирали вноски по договора за периода 27.12.2016
г. - 11.09.2019 г. и представляващи месечните вноски за периода
24.06.2019 г. – 11.09.2019 г. възлизали общо в размер на 3600.11 лева, в т.ч.:
главница - 1604.20 лева; възнаградителна лихва - 1853.27 лева, и
такса управление – 142.64 лева. Тези вноски за периода 27.12.2016 г. -
13.11.2019 г., респ. за периода 24.06.2019 г. – 13.11.2019 г., възлизали общо в
размер на 6483.32 лева, в т.ч.: главница - 3117.07 лева; възнаградителна
лихва - 3223.61 лева, и такса управление – 142.64 лева. Според
заключението, отчитайки тези лихвени проценти и начин на погасяване на
задълженията по кредита, за периода от 03.11.2010 г. до 27.09.2018 г. по
процесния договор няма непогасени наказателни лихви. Начислените и
неплатени по договора суми за нотариални такси и други разноски общо в размер
на 1242.59 лева не са включени в определените по-горе общи суми на
задълженията по кредита. Не са включени и разходите за застрахователни премии,
посочени също в основното заключение.
Непогасените
и падежирали вноски по процесния договор към датата на съдебно заседание -
13.05.2021 г., за което заключението е изготвено, са в размер на 31787.66 лева,
в т.ч.: главница – 174010.450 лева; възнаградителна лихва – 14105.71 лева, и такси
за управление – 276.05 лева, като остатъчната главница към 13.05.2021 г. е в
размер на 126111.41 лева. Вещото лице изяснява, че изчисленията са извършени
без капитализиране, тъй като към датата на сключване на допълнителното
споразумение от 21.12.2015 г. няма непогасени лихви, които да бъдат
капитализирани.
Други доказателства не са ангажирани в предвидените от закона срокове.
При така установените факти съдът приема от правна страна следното:
По исковете по чл.
430, ал.
1 и 2
от ТЗ и чл.
92 от ЗЗД.
При тези искове съобразно правилото на чл.
154, ал.
1 от ГПК за разпределяне на доказателствената тежест в гражданския процес в тежест на ищеца е да установи, че между страните е имало валидно правоотношение, възникнало въз основа на сключен помежду им договор за банков кредит, по който ищецът е изпълнил задълженията си и отпуснал на ответника заетата парична сума по договора за кредит и съответно за ответника е възникнало задължението за връщане на парична сума и уговорените по договора лихви поради настъпила предсрочна изискуемост на кредита.
В разглеждания случай по делото се установи, че между ищеца Ю.Б. АД и ответниците В.М. и Л.М. е възникнало валидно правоотношение по договор за банков кредит от 16.07.2007
г., въз основа на който банката се е задължила и е предоставила на ответниците кредит в размер на 212696
лева за закупуване на недвижим имот и
други разплащания при годишен лихвен процент в размер на 10.45
%, който кредит е следвало да се погаси на 240
месечни вноски, дължими на 24-то
число на съответния месец, считано от неговото усвояване. След
извършеното на 03.10.2007 г. и 06.04.2009 г. прехвърляне на вземанията на
кредитора по така сключения договор за кредит и тяхното действие спрямо длъжниците
по него и ответници по производството със съобщаването им на последните
съгласно чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД, процесуално легитимиран да ги претендира в
производството е именно банката – ищец по производството.
Характерът на договора по така възникналото кредитно
правоотношение между страните, като потребителски по пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, налага да бъде преценена действителността на клаузите от договора за кредит, даващи възможност на едностранно изменение на лихвения процент от банката и за „капитализиране“ на лихви.
Съгласно чл. 143 (обн. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) от
ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в
негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Неравноправните клаузи са нищожни с изключение на индивидуално уговорени, като
не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия, по арг. от чл. 146, ал. 1 и 2
от ЗЗП. Клаузите на чл. 3, ал. 1 и 5 от процесния договор за кредит, предвиждащи
право на кредитора да променя базовия лихвен процент, включен в дължимата
годишна лихва по кредита, без възможност за договаряне и промени в него, като
част от лихвата по кредита, и за което да уведомява кредитополучателя само чрез
обявяване на видно място в банковите салони, несъмнено не са индивидуални уговорени
между страните, а са предварително и типово изготвени условия от банката за
прилагане по сключваните от нея договори и кредитополучателите не са имали
възможност да влияят върху съдържанието им. Същите са и неравноправни съгласно
чл. 143, т. 10 и 12 (в посочената им редакция) от ЗЗП, респективно нищожни на
основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. След като на кредитополучателите не е
предоставена достатъчно конкретна информация как банката е формирала базовия си
лихвен процент и кога и при какви условия може едностранно да промени цената на
доставената финансова услуга, кредиторът не може да се счита за добросъвестен.
Именно наличието на клаузи по договора за кредит, които не са индивидуално уговорени
между страните, но предвиждат възможност за банката като кредитор да извършва
едностранно увеличаване първоначално съгласувания размер на базовия лихвен процент
при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора
ясни правила за условията и начина, при които този размер може да се променя до
пълното погасяване на кредита, и водещи до значително завишаване на лихвата в
сравнение с уговорената при сключването на договора, без възможност за
кредитополучателите да се откажат от него, не отговаря на изискването за
добросъвестност, поради което за тези клаузи изключението по чл. 144, ал. 3, т.
1 от ЗЗП е неприложимо и същите имат неравноправен характер.
В процесния договор за кредит не е посочен алгоритъм или правило, по които лихвения процент да бъде променян от банката, съответно отсъства и правило за обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, които биха били основание за промяната. По делото не са представени доказателства, а и не се твърди от ищеца - Ю.Б. АД, на ответниците да са оповестени и предоставени алгоритъм и/или правила, по които ще се определи или е определен конкретен размер на увеличението. Следователно при липса на ясни правила и методика банката, променяйки лихвения процент по
процесния кредит до 21.12.2015 г., когато е приложила уговорката по сключеното допълнително
споразумение, е увеличила лихвения процент по кредита от първоначално уговорения между страните от 10.45
% на 10.95, 11.20, 11.70, 12.45, 13.95 и 13.70 % през периода от 24.10.2007 г.
до 21.12.2015 г. Тези промени са
представлявали едностранно изменение на размера на възнаградителната лихва -
цената на кредита, която е съществен елемент от договора за кредит, и е извършено от банката именно въз основа на клауза от договора за кредит, която има неравноправен характер, респективно е нищожна. А нищожната клауза по договора не поражда правни последици, поради което така извършеното от банката едностранно изменение на лихвата по кредита чрез нейното увеличение не е могло да произведе действие и да бъде взето предвид при разглеждане на дължимите суми по процесния договор за кредит.
Тези изводи обаче не обосновават неоснователност на предявените искове за
главница и възнаградителна лихва на основание неравноправния характер на горепосочените клаузи от процесния договор за кредит, тъй като вземанията се претендират въз основа на договора, в който се съдържат индивидуално уговорени между страните клаузи за лихвения процент по кредита съответно в размер на 10.45
% при сключване на договора за
кредит за периода от сключването му до подписването на допълнителното споразумение
към него и в размер на 7
% при сключването на допълнителното споразумение от 21.12.2015 г., последният
с възможност за промяна при уговорени между страните ясни правила и методика въз
основа на включваща се във формирането на лихвения процент променлива годишна
лихва, представляваща лихвения индекс 6М СОФИБОР, които съдът не намира за недействителни.
Това
е така, тъй като съгласно чл. 430, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ТЗ договорът за банков
кредит е възмезден, т.е. срещу задължението на банката да отпусне парична сума
за определена цел и при уговорени условия и срок заемополучателят се задължава
не само да ползва и да върне заетата парична сума съобразно уговореното в
договора, но и да заплати уговорената с банката лихва по кредита. Лихвата по
договора за кредите е цената, която заемополучателят дължи на банката като
насрещна престация за ползването на предоставените от нея парични средства. Затова
уговарянето в договора за банков кредит на възнаградителна лихва (цена) в
отнапред известен за заемополучателя (кредитополучателя) размер не нарушава
изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между
правата и задълженията на банката и на заемополучателя. Уговорката за лихва е
израз на възмездния характер на договора за банков кредит, поради което произтичащата
от чл. 143, т. 10 и 12 от ЗЗП нищожност на уговорките от договора за банков
кредит, предвиждащи субективното потестативно право на банката да променя с
едностранно волеизявление възнаградителната лихва, не обуславя нищожност и на
уговорката в същата клауза за заплащане от кредитополучателя/лите на договорната
лихва в точно определен при сключването на договора за кредит размер, респ. за
липсата на уговорка на възнаградителна лихва.
Така
уговореният лихвен процент обаче неправилно е прилаган от банката и върху преоформената
въз основа на капитализираните лихви главница по процесния договор за кредит,
тъй като е осъществено въз основа на нищожна съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради
противоречие със закона клауза на чл. 1 от допълнителното споразумение от
21.12.2015 г. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗЗД олихвяването на изтекли лихви става
съобразно наредбите на Българската народна банка. Процесният договор за банков кредит
е сключен на 16.07.2007 г., към който момент е действала Наредба № 9 от
19.12.2002 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за
формиране на провизии за загуби от обезценка (обн., ДВ - бр. 2 от 2003 г.).
Съгласно чл. 16, ал. 1 от Наредбата банките не могат да начисляват лихви върху
лихви, освен в случаите, когато с първоначалния договор е предвидена
възможност, каквато уговорка в процесния договор за кредит липсва. Към момента
на сключването на допълнителното споразумение е действала пък Наредба № 9 от
03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за
установяване на специфични провизии за кредитен риск (обн., ДВ - бр. 38 от 2008
г., отм., ДВ – бр. 40 от 2014 г.), в която липсва възможност за капитализиране
на лихвата. Следователно към момента на сключването на допълнителното споразумение
към договора за кредит не е съществувал нормативно регламентиран механизъм за
изпълнение на законовата делегация на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, какъвто липсва и
към настоящия момент, поради което и несъобразено със закона се явява
уговореното със споразумението капитализиране на лихви. Извод за последното
следва и от разпоредбата на чл. 294, ал. 2 от ТЗ, която предвижда, че между
търговци може да се начислява лихва върху лихва, ако е уговорена. В правоотношение
обаче, възникнало въз основа на договор за банков кредит, по който кредитополучател
е физическо лице – потребител на финансови услуги, начисляването на лихва върху
лихва е в противоречие със закона.
Независимо
от изложеното, при наличието на валидно сключен между страните договор за кредит и допълнително споразумение към него, с изключение на клаузите за едностранно изменение на лихвения процент и за капитализиране на лихвите, ответниците е следвало да извършват плащания за погасяване на валидно възникналите за тях парични задължения в срок. По делото се установи, че към момента на получаване от ответниците като кредитополучател и съдлъжници по процесния договор за кредит на ясното и недвусмислено изявление на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита – 11.09.2019
г. за ответника В.М., надлежно връчено й лично за нея и ответника Л.М., и 13.11.2019
г. за другия съдлъжник – ответника Л.М., връчено му и по реда и условията
на чл. 47 от ГПК, те са забавили плащанията на 3
месечни вноски по процесния
договор за кредит с падежирани дати от 24.06.2019
г. до 24.08.2019
г. и тази забава за част от тях и
за следващите погасителни вноски е продължила и
понастоящем.
В
т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че когато искът по чл. 422, ал. 1 от ГПК или друг иск е
за вземане, произтичащо от банков кредит, съдържащ уговорки, че целият кредит
става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, което трябва да е изрично и недвусмислено, ако
към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. С
уведомленията от 04 и 19 септември 2019 г., обективиращи волеизявление на
представител на банката с изрично и недвусмислено позоваване на забавата в
плащанията именно по процесния договор за кредит, банката е упражнила правото
си да обяви предсрочна изискуемост на кредита, уговорено изрично и в чл. 4 от
допълнителното споразумение към процесния договор. Така изразеното
волеизявление на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,
обективирано в посочените уведомления, и изпадането на ответниците - длъжници
по процесното кредитно правоотношение, в забава за плащането на месечните
вноски по договора, обуславяща правото на банката да изиска предсрочно връщане
на кредита, водят до несъмнения извод, че предсрочната изискуемост в случая е
породила действие от момента на получаването на уведомлението от длъжника В.М.–
11.09.2019 г. Задължението по процесния договор за кредит е станало
изцяло изискуемо и за другия съдлъжник по него с надлежното му връчването на
уведомленията от банката за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита
поради неизпълнение на задълженията по него, поради което за същите е
възникнала солидарна отговорност не само за задълженията, за които е настъпил уговореният
по договора за кредит падеж, но и за предсрочно изискуемото задължение за
главница.
Размерът на остатъка от предоставената по договора парична сума (главница) към 11.09.2019 г. е 143517.31 лева, от която 1604.20
лева като част от месечните вноски по процесния договор за
кредит с настъпил падеж –
периода от 24.06.2019 г. до 24.08.2019 г. (вноски от 143 до 145 включително), и с ненастъпил такъв –
141913.11 лева, определен при уговорените при сключване на договора и допълнителното споразумение лихвени проценти и съобразявайки извършените от ответниците плащания, погасяващи вземанията на банката по вноските по
погасителния план (видно от заключението на допълнителната експертиза). Ето
защо, главният иск трябва да бъде уважен общо за сумата 143517.31 лева,
заедно със законната лихва върху тази сума от завеждане на делото – 23.12.2019
г., до окончателното й изплащане, а да бъде отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 176522.39 лева.
На основание чл.
430, ал. 2
от ТЗ кредитополучателят дължи и
уговорената с банката лихва за ползването на предоставената му на парична сума. С оглед установеното по делото едностранно изменение на лихвения процент чрез неговото увеличаване от банката, основано на неравноправни клаузи от процесния договор за кредит, размерът на задължението на възнаградителна лихва следва да бъде определен съобразно първоначално уговорения лихвен процент при сключването на договора - 10.45 %, и лихвения процент по
допълнителното споразумение, който към момента на сключването му е 7 %, извършените плащания за неговото погасяване (до погасителната вноска с падеж 24.06.2019 г. включително, възнаградителната
лихва от която в размер на 742.26 лева също е погасена поради извършено от
ответниците плащания) и дължимостта й само до обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 11.09.2019 г. След упражнения избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок по договора за кредит се преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползването й за последващ период -
след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи (така разяснения, дадени в точка
2 от Тълкувателно решение № 3
от
27.03.2019 г. по тълк. дело №
3/2017 г. на ОСГТК на ВКС).
Следователно дължимата възнаградителна лихва за релевирания от ищеца период от
27.12.2016 г. до 05.12.2019 г. е възнаградителната
лихва в размер на сумата от 1853.27 лева за периода от 24.07.2019 г. до 11.09.2019
г. (така отговорите на заключението на допълнителната експертиза), за която сума и период акцесорният иск трябва да бъде уважен,
а за разликата над сумата от 1853.27 лева до пълния предявен размер от 29488.37
лева и за периодите 27.12.2016 г. – 23.07.2019 г. и 12.09.2019 г. – 05.12.2019
г. – отхвърлен.
Претенцията за наказателни (санкциониращи)
лихви по чл. 3.3 от процесния договор за кредит за релевирания период – от 24.01.2017 г. до 05.12.2019 г., имащи характер на неустойка за забава по чл.
92 от ЗЗД, съдът намира за основателна за сумата 1467.28 лева и за периода 25.06.2019 г. –
05.12.2019 г. Забавата
на ответниците при погасяването на задълженията по процесния договор несъмнено
са предпоставили дължимост на претендираните санкциониращи лихви, поради което искът за неустойка следва да бъде уважен за горепосочените сума и период и отхвърлен за разликата над сумата от 1467.28 лева до пълния предявен размер от 7717.46
лева и за периода от 24.01.2017 г. до 24.06.2019 г. включително.
Основателни са също и претенциите за такси и за застрахователни премии
съответно за сумата от 142.64 лева за периода от 24.07.2019 г. до 05.12.2019 г.
и за сумата от 207.14 лева за периода от 29.05.2019 г. до 05.12.2019 г. Същите
са уговорени и дължими по процесния договор за кредит, поради което и предвид
настъпилата им изискуемост исковете за тези суми и периоди следва да се уважат.
За разликата до предявените сума и период искът за такси по процесния договор следва
да бъде отхвърлен.
Претендираната сума за нотариални такси и други разноски се основават на
реално извършени разноски от кредитора поради твърдяно неизпълнение на
задълженията на ответниците по процесния договор за кредит, включително и за
разноските за подновяване на учредената за обезпечение на вземанията на банката
по договора ипотека – чл. 13, ал. 5 от договора. Тези разноски са дължими като
компенсаторно обезщетение за претърпените от кредитора вреди под формата на
претърпяна загуба – разходи по изпълнението, дължимо при всяко неизпълнение на задължения
по договора по арг. от чл. 78 от ЗЗД, приложението на който не е изключено от
правило на специален закон. Такива разходи за банката обаче са само реално
извършените от нея разноски за нотариални такси за подновяване на ипотеката от
767.39 лева и затова отговорност за тях следва да се понесе от кредитополучателите
и ответници по производството. Останалите разноски за нотариални покани и други
разноски не се установи да са извършени от ищеца поради неизпълнение на
задължения на ответниците по процесния договор за кредит, поради което и искът
по чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 82 от ЗЗД за тях, възлизащи на сумата от 482.20
лева и представляващи разликата над сумата от 767.39 лева до пълния предявен
размер от 1242.59 лева, се явява неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците
следва да заплатят солидарно на ищеца сумата 11277.20 лева, представляваща
разноски по
исковото производство за държавна такса и възнаграждения за адвокат и
вещо лице, определени съразмерно на уважената част на исковете.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, и Л.В.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплатят солидарно на Ю.Б. АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл. 420, ал. 1 от ТЗ сумата 143517.31 лева,
представляваща невърната заета парична сума по договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL
24248 от 16.07.2007 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 23.12.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 430,
ал. 2 от ТЗ сумата 1853.27 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 24.07.2019 г. до 11.09.2019 г., на основание чл. 92
от ЗЗД сумата 1467.28 лева, представляваща наказателни (санкциониращи) лихви по договора за периода от 25.06.2019 г. до 05.12.2019 г., на основание чл.
430, ал. 1 от ТЗ сумата 142.64 лева, представляваща такси за управление
за периода от 24.07.2019 г. до 05.12.2019 г., на основание чл. 79, ал. 1 във
вр. с чл. 82 от ЗЗД сумата 207.14 лева, представляваща разноски за застрахователни
премии за периода от 29.05.2019 г. до 05.12.2019 г., на основание чл. 79, ал. 1
във вр. с чл. 82 от ЗЗД сумата 767.39 лева, представляваща разноски за
нотариални такси за периода от 16.07.2015 г. до 05.12.2019 г., и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 11277.20 лева, представляваща разноски по производството,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над уважения размер от 143517.31 лева до пълния предявен размер от 176522.39 лева, иска за възнаградителна лихва за разликата над уважения размер от 1853.27 лева до пълния предявен размер от 29488.37 лева и за периодите от 27.12.2016 г. до 23.07.2019 г. и от 12.09.2019 г.
до 05.12.2019 г., иска за наказателни (санкциониращи)
лихви за разликата над уважения размер от 1467.28 лева до пълния предявен размер от 7717.56 лева и за периода от 24.01.2017
г. до 24.06.2019 г., иска за такси за разликата над уважения размер от 142.64 лева до пълния предявен размер от 524.66 лева и за
периода от 22.01.2017 г. до 23.07.2019 г. и иска за разноски за нотариални
такси за разликата над уважения размер от 767.39 лева до пълния предявен размер
от 1242.59 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова