Р Е
Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
25.05.2021г. |
|
Град |
Асеновград |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Асеновградският
районен |
съд |
Трети наказателен |
състав |
|
На |
Двадесет и седми
април |
|
|
Година |
2021 |
В публично заседание в следния състав:
|
Председател: |
Иван Шейтанов |
|
Секретар: |
Мария Ацалова |
|
като разгледа докладваното от |
Съдията |
|
Наказателно адм. характер дело номер |
193 |
по описа
за |
2021 |
година. |
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №20-0239-001706/18.12.2020г.
издадено от Началник РУП към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на С.И.П.,
ЕГН********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, са
наложени административни наказания -”ГЛОБА” в размер на 3000 лева и 12 месеца „лишаване от право да управлява
МПС” за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
Решението
може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Производство по реда на чл.59 и
следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НП №20-0239-001706/18.12.2020г.
издадено от Началник РУП към ОДМВР Пловдив, РУ Асеновград, с което на С.И.П.,
ЕГН********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, са
наложени административни наказания -”ГЛОБА” в размер на 3000 лева и 12 месеца „лишаване от право да управлява МПС” за нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят С.И.П. се явява
лично по делото, като чрез отразеното в жалбата, оспорва вмененото с НП
нарушение и счита, че то следва да бъде отменено незаконосъобразно и
неправилно, а освен това постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон .
Сходно становище изразява и
упълномощения повереник от страна нарушителя. Адв. М.П. изцяло поддържа
подадената жалба, като счита, че обжалваното НП следва да се отмени поради
недоказаност на нарушението. Претендират за присъждане на направените по делото
разноски.
Въззиваемата страна, редовно
уведомени, не изпращат представител. Чрез отразеното в представеното писмено становище счита, че
подадената жалба е неоснователна, като обжалваното НП следва да се потвърди
изцяло. Алтернативно, при отмяна на НП, молят за намаляване на присъдените разноски
до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия адвокатски съвет.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
Свидетелите А.Н.С. и П.Г.Ч.
работят като полицейски служители в РУ Асеновград. На 04.09.2020г. двамата били
на работа, като около 19.05 часа се намирали на бул. „България”, на входа на
гр. Асеновград от към гр. Пловдив, където извършвали проверки по ЗДвП. Тяхното
местонахождение било близо до бензиностанция „Чинар, както и до център за
автогуми, застраховки и годишни технически
прегледи, известен като „Жоро-Спортекс”. В същото време, двамата
полицейски служители, чули силен звук от пищене на гуми, който идвал от района
пред центъра на „Жоро-Спортекс”. Поглеждайки към мястото, те забелязали, че на
бетонната площадка пред центъра, форсирайки двигателя, се върти около оста си лек автомобил, като
при това освен шума, от гумите се вдигал прах и изхвърчали камъчета. На
полицаите направило впечатление, че автомобила е без регистрационни табели.
След кратко време, водачът на автомобила напуснал площадката пред центъра, като
завивайки надясно поел по ул. „Цар Кардам” на кв. „Запад“ която била пресечна
на бул. „България”. Двамата полицейски служители решили, че следва да спрат
водача за проверка. На същите било необходимо известно време да тръгнат след
непознатия автомобил, но все пак те не успели да загубят визуален контакт с
него. Тръгвайки със служебния автомобил с пуснати звукови и светлинни
сигнализации, те успели да го настигнат и спрат на около 500 метра на самата ул.
„Цар Кардам”. При извършената спрямо водача проверка се установило, че
автомобила е „Мерцедес”, без регистрационни табели и се управлява от
жалбоподателя С.И.П.. В хода на проверката се установило и това, че в същия има
още двама пътника, като единия от тях бил неговия собственик-св. А.М.С., като в
купето било и детето на водача. Пред двамата
полицейски служители водачът не отрекъл, че е въртял гуми, като заявил, че искал да
изпробва автомобила. За вземане на отношение по констатираните нарушения, на
място бил изпратен св. А.Б.Б., работещ като мл. автоконтрольор в РУ Асеновград.
При пристигането си място, св. Б. най-напред бил осведомен за случилото се от
своите колеги свидетелите С. и Ч.. При извършената от св.Б. проверка се
установило, че спрения автомобил е марка „ Мерцедес“ с номер на рамата WDB2030161A480578. Предвид констатираното в хода
на проверката, спрямо С.П. били съставени два акта за установяване на
административни нарушения. Единия бил за това, че управлява МПС без
регистрационни табели, а втория бил за
нарушение по чл. 104Б,т.2 от ЗДвП. Описаното в АУАН с №889805/04.09.2020г.
нарушение било за това, че водачът използва пътищата отворени за обществено
ползване, не в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари, като извършва резки маневри, преднамерено извежда МПС извън контрол
чрез предавките до загуба на сцепление на задните гуми /дрифт/. Съставения от
св. Б. акт бил връчен срещу подпис и без възражения Въз основа на съставения протокол
и АУАН с №889805/04.09.2020г и събраните в хода на проверката доказателства
било издадено и обжалваното НП.
Приетата от съда фактическа
обстановка се установява изцяло от свидетелските показания на
актосъставителя-св. А.Б.Б., св. А.Н.С. и св. П.Г.Ч., както и приложените по делото писмени доказателства,
които съдът изцяло кредитира.
По същество съдът кредитира и
показанията на св. А.М.С., като отчете и това, че същия е приятел на
жалбоподателя, като двамата живеят от дълги години в кв.”Запад” на гр.
Асеновград. От показанията на св. Сюлюш се установява безспорно,че цитирания в
НП и АУАН лек автомобил марка „Мерцедес Ц270” е бил негова собственост, като
към датата на проверката същия не е бил регистриран по надлежния ред. Безспорно
се установява и това, че на 04.09.2020г. надвечер, св. Сюлюш е повикал
жалбоподателя П. да изпробва неговия автомобил. Според св.Сюлюш, причина за
това е бил факта, че С.П. имал същия лек автомобил. Качвайки се в автомобила,
св. Сюлюш седнал на предна дясна седалка, а на шофьорското място седнал
жалбоподателя П.. Заедно с тях двамата, на задната седалка в автомобила, седнал
и сина на П.. Водача привел автомобила в движение и по ул. „Хан Кардам” стигнал
до автоцентър „Жоро-Спортекс”. Според св. Сюлюш, при движението си водачът не
могъл да вземе добре един завой, като после не могъл направи добре и последващата
втора маневра, поради което колата поднесла и гумите превъртели. След всичко
това, жалбоподателят поел отново по ул. „Хан Кардам” където бил спрян от
полицейските служители.
Съдът намира жалбата за
допустима, а разгледана по същество, за неоснователна. Безспорно по делото се
установи, че 04.09.2020г. в 19.05 часа, в гр.Асеновград, на бул. „България” до
номер 121, управлявайки лек автомобил марка „ Мерцедес” с номер на рамата WDB2030161A480578 /без регистрационни табели/,
водачът С.И.П. е нарушил разпоредбата на
чл.104б, т.2 от ЗДвП. Същия текст забранява на водача на моторно превозно
средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Безспорно се установи по делото, че с поведението си на процесната дата и място
жалбоподателят е нарушил посочената норма. Това е така, тъй като при управление
на автомобила, П. е навлязъл на бетонната площадка автоцентър „Жоро-Спортекс”,
като форсирайки двигателя и предизвиквал превъртане на задвижващите колела на
превозното средство, като по този начин е направил няколко обиколки. С
действията си той извършвал т.н. „дрифт”, което означава, че преднамерено е
извел автомобила извън контрол, чрез презавиване, довеждайки до загуба
сцеплението на гумите му. За това поведение на водача П. не е имало каквато и
да било обективна причина. Описаното шофиране от страна на жалбоподателя в
никакъв случай не може да бъде прието като използване на пътищата за обществено
ползване в съответствие с тяхната цел за превоз на хора и товари. Деянието на
жалбоподателя е извършено умишлено, при пряк умисъл, като същият е съзнавал, че
като водач на управляваното от него МПС ползва пътя отворен за обществено
ползване за други цели, имал е представа относно общественоопасните последици и
е искал те да настъпят, извършвайки нееднократно и демонстративно гореописаните
маневри. Затова правилно е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност.
Правилно нарушението е било
квалифицирано като такова по чл. чл.104б, т.2 от ЗДвП. Съобразно тази
разпоредба на водача на моторно превозно средство е забранено да използва
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие
с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следователно, всеки
правоспособен водач има задължение да се движи по пътищата, отворени за
обществено ползване, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, а именно да използва същите единствено с цел превоз на хора и товари.
Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат
извършвани извън тези пътища и на обособените за тази цел места. Посочвайки
като нарушена разпоредбата на чл. 104Б т. 2 от ЗДвП, наказващият орган ясно е
описал в обстоятелствената част на постановлението всички елементи от
обективната страна на нарушението.
Направените възражения от страна
на жалбоподателя и неговия повереник се явяват неоснователни и следва да се
оставят без уважение. Мястото на нарушението освен, че е било правилно
установено е било и правилно посочено в АУАН и НП. Същото безспорно
представлява път за обществено ползване. В действителност законът говори за
пътища, отворени за обществено ползване, което на практика означава всички
пътища, а не само пътищата от републиканската пътна мрежа. За да е налице
яснота по отношение какво законът има предвид за “път”, е посочено, че по
смисъла на § 6, т. 1, от ЗДвП, път е всяка земна площ или съоръжение,
предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства
или на пешеходци. В случая контролните органи са приели, че деянието е
реализирано на бул. „България „ до №121,
което представлява адреса на автоцентър „Жоро-Спортекс” гр. Асеновград и съответно намираща се там бетонна
площадка, където жалбоподателят е управлявал превозното средство. Безспорно това
място също е предназначено и обикновено ползвано за движение на превозни
средства, поради което разкрива белезите на “път” по смисъла на ЗДвП. От друга
страна, чл. 2, ал. 1 от Закона за движение по пътищата сочи, че отворени за
обществено ползване са пътищата, условията за използване на които са еднакви за
всички участници в движението. Следователно, по смисъла на закона в този обхват
попадат и всички т. нар. черни пътища, чакълирани и други, или това е всяка
земна площ или съоръжение, което може да се приеме, че е предназначено и че
може да се използва от пътни превозни средства и пешеходци, което несъмнено е и
цитираната площадка пред автоцентър „Жоро-Спортекс”. Направените възражения в
тази насока също се явяват неоснователни.
Направеното възражение, относно
това, че с действията си водачът „не е целял именно този резултат” представляващ
по своето естество превъртане на гумите
на автомобила, се явява също неоснователно и следва да се остави без уважение. По
отношение възражението на жалбоподателя, че не е доказано умишлено деяние от
негова страна, следва да се отчете, че законът санкционира не само умишлени, но
и непредпазливи деяния, съставляващи административни нарушения/чл. 7 от ЗАНН/.
Освен това, от приложената по делото справка за нарушител касаеща регистрацията
на С.П. се установява, че той е правоспособен водач с при придобитата
правоспособност категории „ С, В, АМ и ТКТ” . Това означава знание относно това как се борави със
системите на автомобила, с управлението на който, както се установи по делото,
той е бил и много добре запознат. Субективната страна в случая, следва да се
изведе и от това, че в разрез с правилата, същият по един недопустим начин е
боравил и предизвикал хаотично движение на автомобила, неоправдано с други
препятствия. В конкретния случай умишленото подаване на газ и завъртането на
задната част на автомобила с въртене на гуми в никакъв случай не представлява
използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на
пътищата - за превоз на хора и товари. По делото липсват доказателства,
отнасящи се до техническото състояние на автомобила, от които да бъде направен
извод за наличието на техническа неизправност и оттам за необходимостта да бъде
подавана газ на същия за да не изгасне двигателя и с цел извършване на маневра десен завой . В
настоящия случай и актосъставителят, и административнонаказващият орган за
описали обективната страна на деянието, а именно: “извършва резки маневри,
преднамерено изважда МПС извън контрол чрез рязка смяна на предавките до загуба
на сцепление на задните гуми-извършва дрифт”, т. е в обстоятелствената част на
Акта и на НП е индивидуализирано именно нарушението, вменено на жалбоподателя П..
Относно наложените
административни наказания, за извършеното нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП, съдът намира, че при определянето на
техния размер, АНО се е съобразил изцяло разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, и
е отчел в достатъчна степен наличието на отегчаващите и смекчаващи
отговорността обстоятелства – обстоятелствата при които е извършено нарушението
и неговата тежест, мястото на нарушението, което се явява в близост до една от
входните главни пътни артерии в гр.
Асеновград, поведението на водача по време на проверката. Чл.175А, ал.1, пр.3
от ЗДвП, предвижда да наложат наказания
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и
глоба 3000 лв. водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване за
други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари. Наложените две кумулативно предвидени наказания са в единствено
възможния по закон размер и срок и съда няма правомощия да ги намали, предвид
нормата на чл.27, ал.5 от ЗАНН. При извършената служебна проверка настоящата
инстанция не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила или
на материалния закон, които да опорочават административнонаказателното
производство. АУАН и наказателното постановление са съставени правилно и
законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Даденото
словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответства на посочената като нарушена правна норма,
както и на санкционната такава.
С оглед цялостния контрол за
законосъобразност, категорично не може да се обсъжда и въпросът за приложението
на чл. 28 от ЗАНН. Законодателят е въвел разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП, за
превенция на такива случаи, като настоящия, при които водачи на автомобили
извършват подобни “маневри” в населените места и по този начин застрашават
здравето и живота на останалите участници в движението. От тази висока степен
на опасност от тези действия е продиктуван и големият и тежък размер на
предвидените в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП наказания. В
случая следва да се отчете и това, че нарушителят е правоспособен водач от 2008г.,
което обстоятелство изисква от него да шофира с по-голяма степен на внимание
при шофиране, а не такива безразсъдни действия с които да застрашава освен
пътните в своя автомобил, а и останалите участници в движението. Затова
извършеното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажно. Предвид
изложените съображения, атакуваното постановление следва да бъде потвърдено
изцяло като правилно и законосъобразно.
Предвид решението на съда,
направеното искане за присъждане на разноски от страна жалбоподателя, се явява
неоснователно и следва да се остави без уважение.
Мотивиран
от горното Съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: